Съдебно право

биография на Проф. д-р Никола Долапчиев

(1897-1964)

Професионална кариера

Никола Долапчиев е роден на 7 февруари 1897 г. в гр. Сливен. Завършва право в Софийския университет през 1920 г. През 1921-1922 г. е помощник на държавния обвинител проф. Петко Стоянов пред Третия държавен съд срещу министрите от кабинетите на д-р Васил Радославов. Специализира наказателно право в Берлин от 1922 г. до 1924 г. През 1924 г. става доктор по правни науки на Берлинския университет с докторска дисертация на тема: „За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система“. Постъпва като асистент в Юридическия факултет в София. През 1926 г. става доцент, през 1929 г. – извънреден професор. През учебната 1930-1931 г. е избран за декан на Юридическия факултет на Софийския университет. През следващата 1931-1932 г. специализира в САЩ, Англия, Франция, Германия и Австрия. Става научен стипендиант на фондация Рокфелер. От 1932 г. е член на Американската академия по криминология. През 1933 г. е избран за редовен професор по наказателно право и ръководител на Катедра по наказателно право и наказателно съдопроизводство, която оглавява до 1943 г. Сътрудник и редактор в сп. „Юридическа мисъл“, „Правна мисъл“, „Съдийски вестник“, „Адвокатски преглед“ и др. Сътрудничи и с чуждестранните юридически списания Zeitschrift für die gesammte Strafrechtswissenschaft, Revue international de droit penal, La giustizia panale, Journal of criminology. Наред с академичната си кариера проф. Н. Долапчиев упражнява и дейност като адвокат в гр. София.

Политически възгледи

На 3.08.1934 г. проф. Н. Долапчиев изнася реч във Военния клуб на тема „Новата държава“, в която излага своите политически и обществени възгледи, оформили се след края на Първата световна война. В нея той легитимира деветнадесетомайския режим и неговите цели за радикални административни, стопански и социални реформи, в които ръководещ фактор е държавата-арбитър. Според него „новата държава“ трябва да бъде правова, авторитарна и национална, координираща и направляваща стопанския и обществен живот. Тези негови възгледи го тласкат към близост с политическия кръг „Звено“. През 1935 г. издава и редактира списание „Възход“, около което се оформя идеен център, към който е привлечен и Димитър Пешев. Поради политиката на Цар Борис да назначава умерени и безпартийни правителства, проф. Н. Долапчиев остава встрани от политическия живот до 9.09.1944 г., когато е назначен в ръководните органи на възобновената формация „Звено“.

БАН и българската научната общност

От 1936 г. проф. Н. Долапчиев е дописен член на БАН, а от 1941 г. е избран за редовен член. През есента на 1944 г. участва в основанието на Съюза на научните работници (днес Съюз на учените в България). На 1 ноември 1944 г. е избран за заместник-председател на БАН, като до 1946 г. фактически изпълнява председателска функция поради отсъствието на председателя – Димитър Михалчев, изпратен на длъжност пълномощен министър в Москва.

Според изданието на Съюза на учените в България „Наука” (кн. 3/2014 г.) през този период проф. Н. Долапчиев се опитва да се противопостави на провеждането на „академична чистка“ и потъпкването на академичната автономия.

Защитник пред Народния съд

През 1945 г. проф. Н. Долапчиев е назначен за служебен защитник на княз Кирил Преславски и бившия министър-председател Добри Божилов пред 1-ви състав на Народния съд.

В защитната си пледоария проф. Н. Долапчиев заявява, че няма да поставя на обсъждане въпроса за наказателната неотговорност на регентите в светлината на чл. 8 ог Търновската конституция, защото Наредбата-закон отрича този принцип и държавният глава, както и регентите, които изпълняват същите конституционни функции, могат да бъдат наказателно преследвани за своите действия и актове. Проф. Н. Долапчиев пояснява, че не очаква съдът да обсъжда този въпрос, защото според „здравата и твърдо установена съдебна практика у нас съдилищата нямат право да се занимават с това дали даден закон е в хармония или дисхармония с конституцията”. Призовава съдът да вземе предвид, при определяне на наказанието на Кирил Преславски, незначителната роля, която е изпълнявал подзащитният му, който не е взел „активно участие нито в едно събитие или решение”.

Княз Кирил Преславски и бившият министър-председател Добри Божилов са осъдени на смърт и екзекутирани през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Дипломат и емигрант

По предложение на Кимон Георгиев, ръководител на „Звено“ и министър на външните работи в правителството на Георги Димитров, на 6.08.1947 г. проф. Н. Долапчиев е назначен за пълномощен министър на България в Лондон и на 3.12.1947 г. връчва акредитивните си писма на крал Джордж VI. През следващата 1948 г. българският дипломатически корпус се разпада, напускат редица дипломати, които търсят политическо убежище, сред тях е и проф. Н. Долапчиев. На 9.03.1948 г. той е изключен от БАН за „враждебна дейност“ към Народна република България и е лишен от българско гражданство.

Проф. Н. Долапчиев се установява със семейството си в Лондон.

От 21 до 24 януари 1952 г. е участник в конференция на Съвета на Европа в Лондон, посветена на Централна и Източна Европа. Там формално представлява България (която не е член на Съвета на Европа) и българската общност заедно с председателя на Българския национален комитет Г. М. Димитров (председател на БЗНС), проф. Е. Петков (председател на българската Социалистическа партия) и бившия български дипломат Евгени Силянов. На 6.11.1952 г. изнася лекция в Кралския институт по международни отношения Chatham House, в която описва репресиите, потъпкването на човешките права и съветската трансформация на българското право и българските институции.

През 1957 г. проф. Н. Долапчиев заминава на борда на Queen Mary от Ливърпул за Ню Йорк заедно със съпругата си Рада Долапчиева и сина си Георги Долапчиев. Установява се със семейството си в Лос Анджелис, Калифорния. Лишен от българско гражданство като невъзвращенец, кандидатства за американско гражданство и го получава.

Проф. Н. Долапчиев умира на 8 ноември 1964 г. Погребан е в гробището Forest Lawn Memorial Park (Hollywood Hills) в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

Bulgaria: The making of a satellite state

След смъртта му, през 1969 г., българската задгранична общност Foyer Bulgare, Bulgarian Historical Institute, организира конкурс за публикуване на историческо произведение на тема история на съвременна България след съветската окупация.

Организацията Foyer Bulgare е основана с цел съхраняване и опазване българската историческа памет. В нея участват редица видни български емигранти. Организацията е със седалище Рио де Жанейро и издава списанието „Тhe Bulgarian Review“. Тя е една от няколкото български задгранични общности, включващи Тhe Bulgarian National Committee, Le people Bulgare, The Free Bulgarians, The Free Bulgarian Centre.

Произведението на проф. Н. Долапчиев „Bulgaria: The making of a satellite state“, което е своеобразно продължение на неговата лекция от 1952 г., печели конкурса на Foyer Bulgare и е отпечатано през 1971 г. Книгата изследва първите десет години на съветизацията на България след 9.09.1944 г. Проф. Н. Долапчиев разделя този период на три части: 1) коалиционно управление (продължава до разпадането на коалицията през август 1945 г.) 2) псевдо-коалиционно управление (продължава до приемането на Димитровската конституция на България; 3) еднопартиен режим.

Към настоящия момент книгата все още няма превод на български език.

Проф. Н. Долапчиев е възстановен е като академик през 1991 г.

Използвана биографична литература

• Никола Долапчиев – „Забравеният“ съосновател на СНРБ, Николай Поппетров, сп. Наука, – кн. 3/2014, том XXIV (2014);
• The Communist and the Bulgarian Orthodox Church, 1944-48: The Rise and Fall of Exarch Stefan, Spas Raikin, Religion in Communist Lands, Volume 12, Issue 3 (1984)
• Българската гилотина, П. Мешкова, Д. Шарланов (1994);
• Академик Никола Долапчиев – забележителен учен и преподавател по наказателно право, А. Гуринов, Наука, VII, № 3-4, с. 5-7 (1997);
• Никола Долапчиев, Й. Фаденхехт, Летопис на БАН, XIX, 1935/1936 с. 53-55 (1940);
• Съдът на историците. Българска историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950, т. I (1995);
• Review: Bulgaria. The making of a satellite, Bob Fader, публикувано на bulstack.com

Основни научни трудове на проф. Никола Долапчиев

• Гражданският иск в наказателния съд (1921-1922);
• Критични бележки върху понятията „неправда“ и „вина“ (приноси към философията на правото с предимен оглед на наказателното право, (1925);
• Наказателното право в съветска Русия (1926);
• Новите насоки в наказателноправната наука (1927);
• Действие на наказателния закон по място, време и лице (1928);
• Посредствено извършителство и „подчинителство“;
• Престъпление, деяние и причинна връзка (1929);
• Наказателно право (обща и особена част) – общ курс по наказателно право в три части (1930) (претърпял пет частични преиздания до 1947 г.);
• Criminal Law in Bulgaria, 23 Am. Inst. Crim. L. & Criminology 1012 (1932-1933)
• Отзив за „Коментар на Наказателния закон“ : Т. 1 (1933);
• За съучастието според българския наказателен закон (1933);
• Предизвикан отговор (1934);
• Възможни ли са противоправнни и задължителни заповеди? (1934);
• Лъжата у подсъдимите: Принос към изучаване психологията на подсъдимите: Наблюдение, в съавторство с Досю Драганов (1936);
• Престъпността у малолетните във връзка с днешните възпитателни фактори : Социалфилософска студия (1939);
• Developpement du droit penal Bulgare, (1939);
• Law and human rights in Bulgaria, лекция пред Royal Institute of International Affairs – Chatham House, 6 ноември 1952, публикувана в International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944-), Vol. 29, No. 1, pp. 59-69 (1953);
• Bulgaria. The making of a satellite. Analysis of the historical developments. 1944-1953, Rio de Janeiro, Foyer Bulgare – Bulgarian historical institute (1971).