Процесуалните документи - кога се превръщат от помощ в пречка
Дискусия за ограничаване на размера на процесуалните документи от гледна точка на сравнителното право. „По-малко е повече“.
Тейн ван Ош1
Увеличения обем на процесуалните документи и тяхното ограничаване не са проблем, характерен само за Нидерландия. Международната асоциация на съдиите реши да направи преглед на този въпрос. Разпратеният за тази цел въпросник получи почти 40 отговора от чуждестранни съдийски асоциации. Въпросът, който не беше зададен, но очевидно беше приет за подразбиращ се: „Страда ли вашата юрисдикция от прекалено дълги и/или ненужни (текстови) процесуални документи?“, беше имплицитно потвърден от широк кръг участвали в анкетата. В тази статия се обсъждат най-важните резултати.
Въведение
Дали увеличаването на обема на процесуалните документи и ограничаването на (обема на) тези документи е проблем, който засяга само Холандия? Международната асоциация на съдиите IAJ-UIM разгледа този въпрос на своята годишна среща миналата есен на тема: „Писмени изявления – кога се превръщат от помощ в пречка“. На тази среща, в качеството си на заместник-председател на 2-рата работна група, аз изнесох две презентации – едната за ситуацията в Нидерландия, а другата за опита на колеги от различни страни по света. В тази статия, която е адаптация на моите презентации, аз разглеждам ситуацията в други страни от гледна точка на сравнителното право, представям накратко настоящата ситуация в Нидерландия и се опитвам да идентифицирам една тенденция. Накрая, аз отговарям на въпроса „Какво още можем да научим?“.
1 Г-н М.Ф.Й.Н. ван Ош, бивш старши съдия, понастоящем заместник-съдия в Апелативния съд на Арнем-Леуварден, председател на Международния комитет на Холандската асоциация на съдебната власт (NVvR), заместник-председател на 2-рата комисия за проучване на Международната асоциация на съдиите по гражданско право (IAJ-UIM), наблюдател от името на IAJ-UIM на Хагската конференция по интелектуална собственост, заместник-председател на Дисциплинарния съд. Благодарим на г-жа А.Й. (Аник) ван Ош за коментарите й по по-ранна версия.
Делото срещу Вера Засулич за опита за убийство на петербургския градоначалник генерал Трепов*
Защитна реч на адвокат Пьотр Акимович Александров за Вера Засулич
Публикуваме откъс от книгата “Съдебни речи. Френски и руски оратори от XIX век” в превода, редакцията и съставителството на проф. П. Венедиков, който представя защитната реч на адв. П. Александров в процеса срещу Вера Засулич, обвинена за опит за убийството на градоначалника Трепов през 1878 г. Засулич признава, че е извършила деянието, защото искала да отмъсти за побоя с пръчки, нанесен в затвора на млад политически затворник, когото тя не познавала. Побоят бил извършен по нареждане на градоначалника, след като преди това той самият ударил задържания по главата.
Съдия на процеса е видният юрист А. Ф. Кони. От дело по типично обвинение за убийство със самопризнание на извършителя процесът се превръща във форум за обсъждане на това какво представлява идеологически мотивираното престъпление.
Защитникът поддържа, че “наказващият закон може да отнеме външната чест и всички свързани с нея външни отличия, но никакъв закон не може със съдебна присъда да унищожи у човека чувството за морална чест, да промени нравственото съдържание на човека, да го лиши от всичко онова, което представлява неотменима принадлежност на неговото развитие. И ако законът не може да предвиди всички нравствени, индивидуални отлики на престъпника, които се обуславят от неговото минало, тогава идва на помощ общата, присъща на човек нравствена справедливост, която трябва да подскаже какво е приложимо към едного и какво би било върховна несправедливост, ако се приложи към другиго”. Вината за изхода от делото (съдебните заседатели приели, че подсъдимата е невиновна) била хвърлена от правителствените и крайнодесните среди върху председателстващия Кони, упрекван както за това, че позволил разпита на свидетели за побоя над задържания, който мотивирал подсъдимата да извърши деянието, така и защото оставил защитника да говори свободно. Кони допуска разпита, като се позовава на чл. 576 от Устава на наказателното съдопроизводство, според който, ако подсъдимият поиска да се призоват на негова сметка свидетелите, които съдът отказвал да допусне, „прави се незабавно разпореждане за призоваването им“. По отношение на втория упрек Кони отговорил (според спомените му) на министъра на правосъдието: „Правата на председателя не са безгранични. Законът забранява на защитника да говори с неуважение за религията и нравствеността, да разколебава авторитета на закона и да оскърбява когото и да било. Само при тези нарушения председателят има право да спре защитника. Александров не засягаше никак религията и въпросите на нравствеността, той се прекланяше пред закона, който освободи русите от телесни наказания и с ни най-малко загатване не разклащаше значението на закона, който наказва убийството. Той говори за Трепов с изрази, които отговарят на служебното положение и възрастта на градоначалника... И при това най-силното място от речта на Александров, екскурзията в областта на пръчките, беше построено твърде изкусно, като започваше с очертаване благодеянията на императора.“
Текстът е достъпен тук.
*Превод Венедиков, П. Съдебни речи. Френски и руски оратори от XIX век. Превод, редакция и съставителство П. Венедиков. С., ИК "Петко Венедиков", 2005 г.
