Върховният съд (ВС) на Нидерландия е касационна инстанция, произнася се само по правото и въз основа на фактите, установени от по-долната инстанция. Върховният съд постановява окончателно решение само ако не са налице нови или неустановени фактически положения, в противен случай връща делото на апелативния съд.
ВС има 3 колегии: гражданска (разглежда около 500 дела годишно), наказателна (разглежда около 4000 дела годишно) и данъчна (разглежда около 1000 дела годишно). Всяка колегия се състои от 10 съдии. 30-те съдии решават около 5500 дела на година (част от тези 5 500 дела приключват с преценка по допустимост – дали да се провежда производство пред ВС). Основополагащи и сложни дела се разглеждат от 5-членен съдебен състав, а всички останали – от 3-членен. Няма особени мнения, а се постига консенсус.
С административни дела могат да бъдат сезирани обикновените съдилища или специални трибунали. ОС, АС и ВС разглеждат данъчните дела, а ОС и специалните трибунали разглеждат останалите административни дела. Тези трибунали включват:
- Централния съвет за обжалване (Central Appeals Council ), който разглежда дела относно социални осигуровки и държавни служители;
- Административно отделение на Държавния съвет (Administrative Jurisdiction Division of the Council of State) – общо административно право. Последна инстанция за административните дела; предоставя консултативни становища при изготвяне и изменение на относимото законодателство;
- Колегия за обжалване на търговски и индустриални въпроси (Trade and Industry Affairs Appeal College) – икономическо публично право.
Така ВС е последна инстация за данъчните дела, а за останалите административни дела обжалването се осъществява пред посочените по-горе структури (а не АС). Целта в бъдеще е броят на тези трибунали да се намали, като същестуващите се обединят. Върховният съд има „Научно бюро“. В него работят перспективни млади юристи, които извършват правни изследвания. Обикновено заемат длъжността в продължение на около 6 години.
Целта на работата на Върховния съд е да осигурява единството на съдебната практика и да подпомага развитието на правото. Чрез конкретни дела, включително такива, по които главният прокурор дава противоречиви заключения, ВС идентифицира и анализира системните проблеми и постановява решения, с които проследява как се е развивал във времето даден институт. ВС предприема редица мерки, за да няма противоречива съдебна практика:
- Издава обзорни решения /могат да се сравнят с тълкувателните при нас/, като целта е уеднаквяване на противоречивата практика по различни видове дела;
- След като се изготви дадено проекторешение, то се предоставя на всички отделения за мнение;
- Тъй като двете върховни съдебни инстанции – ВС (последна истанция по граждански, наказателни и данъчни) и Държавният съвет (последна истанция по административни) са самостоятелни структури, съгласуването на съдебната практика помежду им следва да се следи внимателно. Поради тази причина има практика съдии от ВС да се назначават в Държавния съвет. Освен това всеки месец се организира среща между съдиите от ВС и Държавния съвет, по време на която се обсъждат процедурни въпроси. Така например заедно са взели решение колко трябва да е даден процедурен срок, след чието просрочване се дължи определено обезщетение;
- ВС организира събрания с председателите на АС;
- ВС организира учебен ден, в който провежда обучения за всички окръжни съдии, разглеждащи данъчни дела;
- Организират се едномесечни стажове във ВС за съдии от ОС и АС;
- Съдии от ОС и АС могат да бъдат заместник-съдии във ВС – правата и компетентността им са същите като на върховни съдии;
- При обучения стремежът е да се канят лектори, които са извън структурата на ВС, за да се избегне капсулираност на Съда.
Около 20-25% от решенията по гражданските дела се отменят, по наказателните дела – 1 от 8 решения се отменят, а по данъчни – 1 от 6.
Към ВС работи генерален прокурор[1]. Неговата основна задача е предоставянето на независими консултативни становища. По принцип консултативното становище прави преглед на фактите, въз основа на които Върховният съд трябва да вземе решението си; на правните въпроси, на които Съдът следва да даде отговор; на решението на съда, което се обжалва по касационен ред и обобщава съществуващата съдебна практика. Понякога се представят няколко възможни варианта за решаване на делото. При гражданските дела и част от наказателните дела представянето на консултативно становище е задължително. При данъчните дела няма такова изискване. Върховният съд е свободен да приеме или отхвърли становището.
В допълнение към това основно правомощие генералният прокурор има още няколко:
1. Жалби срещу съдии
Гражданите могат да подават жалби срещу непристойно поведение на съдии пред управителния борд на съответния съд. В случай на неудовлетворяващо ги решение по жалбата, то може да се обжалва пред генералния прокурор към ВС.
Генералният прокурор, след като са запознае с жалбата и събере доказателства, има възможност да сезира ВС за налагане на наказание на съдията, но няма правомощие да го направи сам[2].
2. Внасяне на искане във ВС за временно отстраняване и освобождаване от длъжност на съдии
Съдиите са несменяеми. По силата на холандския закон за съдебната власт съдиите се пенсионират на 70-годишна възраст. Те не могат да бъдат временно отстранявани или освобождавани от длъжност от правителството или парламента.
Ако например съдията не е физически или психически пригоден да изпълнява задълженията си или ако е осъден за тежко престъпление, той може да бъде отстранен или освободен от длъжност от ВС.
3. Касация в интерес на еднаквото прилагане на закона
Касационните решения са важни както по отношение на правилното приложение на закона, така и за развитието на правото и уеднаквяване на съдебната практика. Често ВС има последната дума по правни въпроси от първостепенно социално значение. Понякога обаче подобни правни въпроси не достигат до Върховния съд, тъй като от волята на страните по дадено дело зависи дали да подадат касационна жалба.
За решаването на този проблем е предвидена касация в интерес на еднаквото прилагане на закона. Когато повдигането на определен правен въпрос е в интерес на обществото, генералният прокурор е упълномощен от закона да подаде касационна жалба пред Върховния съд. Генералният прокурор може да бъде сезиран от прокуратурата, други съдилища, правителството, бизнеса, отделни граждани и адвокати.
4. Преследване на длъжностни престъпления
Според Конституцията на Кралство Нидерландия делата за престъпления, извършени в хода на изпълнение на служебните задължения от лица, заемащи висши държавни длъжности (депутати, министри и държавни секретари), се разглеждат от Върховния съд (от 10-членен съдебен състав). Решението на ВС не подлежи на обжалване. Генералният прокурор е отговорен за съдебното преследване по тези дела, но не той образува наказателно производство. То се образува с Кралски указ или с решение на долната камара на парламента. Подобно дело в Нидерландия обаче никога не е имало.
Подбор
Сред съдиите във ВС има съдии, адвокати, преподаватели. Адвокатите и преподавателите обикновено имат опит като заместник-съдии[3]. Върховният съд се стреми да привлича юристи с познания и практика в различни правни отрасли. Желателно е във всяка колегия да има съдии, специализирани в определена материя – напр. в гражданската колегия да има специалист по право на ЕС, интелектуална собственост; в наказателната – данъчни злоупотреби; в данъчното отделение – митническо право.
Макар да се правят опити за равенство между половете, едва 16% от върховните съдии са жени. Очаква се, че през септември 2015 г. този процент ще бъде 29 %. Това обаче не може да се гарантира, защото зависи от качествата на конкретния кандидат. Няма нормативно закрепен квотен принцип.
По думите на съдия Схаап (председател на Комисията по подбор на съдии към ВС), върховни съдии стават само най-талантливите юристи. От особена важност е умението им отлично да мотивират решения и способността им да работят в екип. Трите колегии следят кариерното развитие на юристи, които правят впечатление със своята компетентност. Процедурата по подбор на съдия във ВС започва с публикуване на обява за свободно място във ВС. Към ВС има Комисия по подбор, в чийто състав влизат съдии от трите колегии. Изготвя се списък с имената на отличилите се юристи, който се попълва постоянно и когато възникне вакантна длъжност се пристъпва към по-конкретни разговори, включително такива, които целят насърчаване на хора от списъка да кандидатстват. Съдиите от трите колегии, които следят авторитетните юристите, предлагат имена за допълване на списъка. Комисията провежда предварителни разговори с кандидатите, които са се отзовали на обявата. Резултатите от събеседването се обсъждат със съдиите от съответната колегия, в което кандидатът следва да бъде назначен след приключване на избора. Изготвя се списък с подходящи кандидати, който е таен. Окончателният списък съдържа имената на 6-ма кандидати и препоръки, изготвени от Комисията. Подредбата в списъка е в градиращ ред, като на първо място е всъщност и най-предпочитаният според ВС кандидат. Списъкът заедно с препоръките се предоставя на Президиума на ВС, след което се изпращат до парламента. В парламента се провеждат срещи между депутатите и кандидатите. По правило парламентът се съобразява с изготвените от ВС препоръки и кандидата, поставен на първо място и представя решението си на МС. Самото назначение се извършва от Краля на Нидерландия. Назначението е пожизнено до навършване на пенсионната възраст от 70 г. След 65-годишна възраст е възможно частично пенсиониране или участие в съдебен състав само като заместник-съдия.
По отношение на подбора на прокурорите процедурата е сходна. Разликата е, че няма предварителен списък с отличили се юристи, макар че е възможно да поканят някого, когото са забелязали като изявен юрист, насърчавайки го да се отзове на обявата. Свободното място за прокурор се публикува с обява. Генералният прокурор към ВС изготвя списък, който внася в Министерство на провосъдието и сигурността. Желателно е списъкът да съдържа 3 имена, но е имало случаи, в които е посочено само едно лице. Назначаването се извършва от Краля.
Кандидатурата за председател на Върховния съд на Нидерландия се издига от съдиите във ВС, като за такъв се предлага един от съдиите във ВС. Първоначално се провеждат вътрешни консултации в рамките на ВС. Провежда се консултация с министъра на правосъдието и сигурността, но тя има съвещателно значение и няма решаващо значение. Всички съдии от ВС участват в изготвянето на профил на бъдещия председател. Профилът се изпраща и до министъра, който се запознава с него и дава становище. Тъй като изискванията към председателя и съдържанието на профила са различни при всяко ново назначение, холандските съдии смятат, че не е неодходимо той да е уреден в закона. Така например при изготвянето на последния профил от особено значение е било председателят да осъществява контакти с председателите на ВС от други държави, да бъде много комуникативен, „строител на мостове“ (между отделните съдилища и между институциите). На подобно изискване в миналото не се е гледало с добро око, тъй като се е считало, че би могло то да застраши съдебната независимост. По принцип председателят на ВС се назначава пожизнено, но се е утвърдила фактическата практика след изтичането на 6 години от избора му той да подава оставка и да се избира нов.
Атестиране
Атестирането се извършва веднъж годишно. Заместник-председателят на съответната колегия провежда „атестационен разговор“ със съдията веднъж годишно, а председателят на ВС провежда такъв веднъж на година и половина. Разговорът е относно актуалните проблеми в работата на съдията, определени правни проблеми, конкретни съдебни решения. По време на процедурата не се обсъждат актовете на съдията по същество, освен ако не се касае за много фрапантен случай в практиката му. Досега това не се е случвало. Целта на атестирането изключва да се дава оценка на актовете на съдията, поради което броят на потвърдените, изменените и отменените актове не е релевантен за атестирането.
Процедурата е сходна и при по-долните инстанции. Председателят на отделение провежда разговор относно работата на съдията – следи се за това дали и колко често е отлагал дадено дело, ка се отработват часовете, добра ли е комуникацията на съдията с колегите му, посочва ли навреме кога ще се ползва предвиденият отпуск, поддържа ли професионалната си квалификация и др. След това се изготвя доклад, който се предоставя на съдията и се добавя към личното му досие. Председателят на съда има достъп до досиетата. Докладите от разговорите обаче се използват при кариерното израстване. Подобно на ВС, и в останалите съдилища се обявяват свободните места, като кандидатите се интервюират от специална комисия, която изпраща становище до председателя и взема решение заедно с него. Ако вземането на решение е трудно, тогава може да се използва информация от досието. Ако кандидатът е от друг съд, председателят на съда, в който е обявено свободното място, би могъл да се свърже с председателя на съда, в който кандидатът правораздава, за да получи информация. Председателят на съда, в който е обявено свободното място, уведомява съдиите за това кои са кандидатите и се допитва до тях за мнения. Преди години, когато съдилищата са били по-малки, някои от тях са имали практика да организират общо събрание на всички съдии, на което заедно се стига до решение кой да бъде назначен. Комисията по подбор извършва дейността си по предварително изготвена детайлна длъжностна характеристика, имаща характера на профил на желания кандидат, която може да се допълни или измени в зависимост от случая. Неизбраните кандидати не могат да обжалват решението, но могат да проведат разговор, в който да им бъде предоставено обяснение. Те могат да кандидатстват отново едва след три години (време, необходимо за развиване на професионалните им качества и капацитет).
[1] Procurator General – това не е фигурата на главния прокурор. Има прилики с правомощията на генерален адвокат.
[2] (вж. „Дисциплинарна дейност“ на стр. 17 от Доклад от второ работно посещение до гр. Хага, Нидерландия)
[3] Заместник-съдиите са съдии ad hoc; те са канени за участие в съответния съд при възникнала необходимост – голямо постъпление на дела, например. Те са уважавани юристи – адвокати, професори и др., няма строга регулация и специфични критерии, по които става подборът им; заплащането им е скромно. В Закона е предвидено, че заместник-съдии, които не са викани за участие в съдебно заседание 2 години, могат да бъдат заличени от списъка. Те също са несменяеми.