Стефан Савов Бобчев**
За належащите преобразования по Министерство на правосъдието (word)
За належащите преобразования по Министерство на правосъдието (pdf)
Анотация: Авторът характеризира правораздаването в началото на 20 век като отличаващо се с особена мудност, бавност и формализъм. В доклада си авторът посочва проблемите, които според него са причината за „непроизводителната дейност“ на съдилищата. Авторът предлага финансови икономии в съдебните учреждения и Министерството на правосъдието, справедливо възнаграждение на съдии и прокурори, създаване постоянен институт на заместник–съдии, промени в работата на следствените органи и не на последно място – сериозни мерки срещу бавния съдебен процес. В доклада са посочени недостатъци и набелязаните мерки за справяне със скъпото и неефективно правораздаване.
Ключови думи: преобразуване, формализъм, реформа, икономия, миров институт, Върховен касационен съд, Сметна палата.
* Публикувано в сп. „Юридически преглед“. Пловдив, 1908.
** Стефан Стефан Бобчев (02.02.1853 г.-08.09.1940) e български юрист, журналист, политик и общественик. Основател на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) и негов директор до 1937 г. Завършва право в Москва през 1880 г. След връщането си в България се установява в Пловдив, където става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат (1883-1884) и директор на правосъдието (1884-1885) на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество (днес ББАН). След Съединението работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886-1889). След 1894 г. се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 г. се установява за постоянно в София. Тук той става основател и председател (1901-1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903-1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902-1935 г. преподава история на правото и църковно право в СУ „Св. Кл. Охридски“. Дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910). През 1911-1912 г. е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Ев. Гешов. През 1912-1913 г. пълномощен министър на България в Русия. За дейността си от този период е съден от Третия държавен съд през 1923 г.