Деяна Марчева*
Анотация:
Статията разглежда въпроса за съответствието на създаденото през 2011 г. и съществено доразвитото през 2017 г. специализирано наказателно правосъдие с конституционен принцип на правовата държава. Подробно се проследява в различни исторически контексти появата и развитието на понятието за правова държава и върховенство на правото. Авторът аргументира позицията си, че принципът на правовата държава, който изключва произвола и гарантира юридическото равенство, поставя като основна конституционна граница пред специализираното наказателно правосъдие изискването критерият за неговата юрисдикция да бъде само предметен и да не може да бъде персонален.
Последователно е изведена методологическата основа за анализ на поставения въпрос, като се застъпва разбирането, че при преценката за противоконституционност трябва да се изхожда от учението за същността на принципа на правовата държава, след това да се проверят доколко са относими разработените в юриспруденцията постулати, които придават плътност на същия принцип, и в крайна сметка да се постави фокус върху онези аспекти, които могат да бъдат обосновани като приложими към конкретния казус. Такава методология във всички случаи изключва селективно и извънконтекстуално цитиране на доктрина или съдебна практика, подкрепяща предварително заета позиция по въпроса за конституционосъобразност.
В статията се очертават конституционните и международни принципи и норми, които определят границите на специализираното правосъдие, от които се извежда правилото, че критерият за специализация на правосъдието е винаги предметен – специалният закон, и никога не е предпоставен от лицата, т.е. всички лица от определена категория да се изправят пред специален съд (въобще или по определени казуси).
Разглеждайки специалното третиране на непълнолетните в национален и международен план, се защитава разграничението, че в правовата държава публичната власт не може да насочи наказателната политика към определен кръг лица по същия начин, по който осигурява особена закрила на правата на лица от уязвими групи. В случая специалните мерки не могат да се обосноват с идеята да се компенсира уязвима позиция, за да се постигне равенство. Напротив, в тези случай то водят до противното – до нарушаване на юридическото равенство – или като поставят в по-неблагоприятно положение, т.е. дискриминират, или като поставят в по-благоприятно положение, т.е. привилегироват.
* Доктор по право (ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“), главен асистент в Департамент „Право“ на Новия български университет.