доц. Бончо М. Бончев**
Предвид значението на доброто административно правосъдие за върховенството на закона, публикуваме отново работа, анализираща юриспруденцията на ВАС на Царство България по въпросите на оспорването на нормативни административни актове.
Отмяната на правилниците или наредбите от Върховния административен съд (PDF)
Анотация: „Статията представя в синтезиран вид четвъртвековната юриспруденция на Върховния административен съд на Царство България по въпроса за обжалването на нормативните („общи“) административни актове. Статията засяга класически проблеми на административното право като: допустимо ли е да се обжалва правилник или наредба, трябва ли да доказва и какъв правен интерес жалбоподателя при обжалване на правилник или наредба, в кои случаи е налице вътрешнослужебна инструкция и в кои случаи истински нормативен административен акт и др. ВАС на Царство България е имал ясна и последователна практика и не е изпитвал колебания по въпроса за принципната необходимост в приложението на общото изискване за пряк и личен правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за обжалването на нормативни административни актове или в допустимостта на обжалването на нормативните административни актове.“
Ключови думи: административно правосъдие, съдебна практика, Върховен административен съд, Царство България, съдебно обжалване, нормативни („общи“) административни актове, пряк и личен интерес, правилник, наредба, инструкция, форма на акта
* Публикувано в сп. Общинска автономия, г. XII (1939), № 2-3, c. 89-102.
** Бончо Матеев Бончев е роден в гр. Балчик на 06.12.1906 г. Син е на Матей Бончев-Бръшлян – известен преди 1944 г. журналист, съратник на издателя на в-к „Зора“ и деец на Демократическата партия Данаил Крапчев, а по-късно самият той главен редактор на същия вестник (1940-1944). Бончо Бончев сам става член на Младежката организация „Млада България“ към Демократическата партия. Но амбициите на Б. Бончев го отвеждат отвъд журналистиката и политиката – в правото. Завършва държавни и правни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (1930 г.). Специализирал в гр. Йена (Германия – 1936 г.). Доброволен асистент в ЮФ на СУ (1936 г.). Редовен доцент в СУ по административно право (1940 г.), където чете курсове по административно право, обща и специална част (1940-1944 г.).
След завръщането си от специализацията в гр. Йена постъпва на работа в Министерството на вътрешните работи и народното здраве първо като юрисконсулт, впоследствие като главен юрисконсулт и като главен секретар на министерството. От този период е ползотворната му научна дейност, както и дейността му по анализиране, консултиране и защитаване пред съда на министерството на вътрешните работи и народното здраве по прилагането на новото законодателство след 1934 г. Има редица публикации в научните списания, в които прави прегледи на актуални проблемни въпроси от областта на административното право и процес, полицейското и данъчното право. Постоянен сътрудник и автор на публикации в почти всеки брой на списание „Общинска автономия“, както и автор на редица общотеоретични статии в списание „Юридически архив“. В тези публикации Бончев засяга и дава оригинални становища по същността и практическото приложение на институтите на мълчаливия отказ и срока за неговото обжалване, неправомерното административно изпълнение, административния акт-предписание, държавната полиция, мерите като недвижими имоти и възможността за делбата им, полицейските наказателни заповеди, йерархическия и административния надзор над общините, мълчаливата отмяна и отмяната от Върховния административен съд на общи (нормативни) административни актове, конкуренцията между общи административни актове, населеното място като институт на общинското и административното право, общината като страна в процеса, общинските вземания и способите за погасяването им, висшите правителствени актове, и др.
Автор е на две забележителни и дълго време единствени по рода си монографии от областта на административното право – обща и специална част: „Закон и правилник. Общият административен акт в системата на българското, немското и френското публично право“ (С., печ. Д. Провадалиев, 1939, 299 с.) и „Административно право. Особна част. Полицейско право“ (С., печ. Д. Провадалиев, 1942, 256 с.).
В първата монография за пръв път се анализират доктриналните и юриспруденциалните схващания и постановки във френското, немското и българското право относно същността, пороците и възможността за защита срещу закона и правилниците и наредбите, издавани от изпълнителната власт. Монографията остава единствена по рода си в нашето право почти седем десетилетия.
Втората монография е първият труд по особена част в нашето административно право. В него доц. Бончев по блестящ начин съчетава доктриналните постановки на немското (пруско) полицейско право – източник на редица положения в Наредбата-закон за държавната полиция от 1937 г., постановките на френското административно право – източник на нашия административен процес, пречупени през особеностите на българските специални закони и подзаконови нормативни актове в областта на полицията.
Животът и творческият път на доц. Бончев е прекъснат трагично. Скоро след преврата на 09.09.1944 г. той е арестуван и изчезва. За разлика от многото други опити да бъдат узаконени убийствата без съд и присъда след преврата, името му не е дописано сред обвиняемите и осъдените „задочно“ от Народния съд. За него е издаден акт за безследно изчезване, определящ за дата на последна вест за него 24.09.1944 г.