Проф. Нено Неновски**
Правата на личността в Конституцията на Република България от 1991 г. (word)
Правата на личността в Конституцията на Република България от 1991 г. (pdf)
Анотация: В статията се разглеждат основните понятия за правата на човека, правата на гражданина и правата на личността в контекста на преамбюла и отделни разпоредби от Конституцията на Република България. Авторът застъпва тезата, че понятието за права на личността е изведено „пред скоби“, така че да обхване останалите две конституционни понятия – права на човека и права на гражданите. Поради това от гледище на конституционния текст е изключено противопоставянето на понятията „права на човека“ и „права на гражданите“, макар и те да си остават различни. И правата на човека, и правата на гражданите са права на личността. Особено важна е позицията на проф. Неновски за правата на личността като върховен принцип на правовата държава и принцип за легитимация на властта. В статията се подчертава, че принципът на демокрацията (на мнозинството) невинаги може да се съгласува с принципа на правата на човека. Малцинството също има интереси, защитава права. Не може да намери оправдание държавна система, в която се потъпкват правата дори на един човешки индивид в името на какъвто и да е легитимиращ принцип, бил той и принципът на мнозинството. Заключението на автора е, че издигането на правата на личността във върховен принцип на държавата и обществото от Конституцията на Република България означава, че те са и върховен принцип за легитимация на цялата държавна и правна система.
Разглеждат се също въпросите за конституционни текстове относно правата извън глава втора на Конституцията, както и класифицирането на разпоредбите за правата на материални и процесуални. Проф. Неновски защитава позицията си, че в Конституцията на Република България е дадено предимство на индивидуалните права на гражданите. В статията е отделено специално внимание на контролът за конституционност, като една от най-важните гаранции за правата на личността. Разгледаните са възможностите за сезиране на Конституционния съд и значението на индивидуалната конституционна жалба, както и някои особености на конституционното производство с акцент върху конституирането на заинтересовани страни.
Ключови думи: Права на личността, права на човека, права на гражданина, Конституция на Република България, правова държава, Конституционен съд, индивидуални права на гражданите, индивидуална конституционна жалба, заинтересована страна.
* Статията е публикувана в сп. „Правна мисъл“, 1995, № 1. Настоящата публикация се извършва с разрешение на наследниците на автора.
** Проф. Нено Колев Неновски е български юрист и учен. Роден е на 16 март 1934 г. в с. Балван, Великотърновска област. Получава висше юридическо образование в юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1959 г. След това преминава едногодишен стаж в Софийската адвокатура (1957-1958 г.), а след придобиване на правоспособност е назначен за прокурор в гр. Горна Оряховица и гр. Велико Търново (1959-1962).
Научната му кариера започва като асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по обща теория на държавата и правото (1962-1975 г.). След това е старши научен сътрудник в Института за правни науки при БАН (1975 г.) и професор в Института за правни науки при БАН (1990 г.). Доктор (1970 г.). Член-кореспондент на БАН (1995 г.). Специализира в Европейския университетски център в Нанси, Франция (1965-1966 г.), в международния факултет по сравнително право в Страсбург. Франция (1969 г.). През периода 1966-1970 г. e редовен аспирант в Юридическия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов“.
Проф. Неновски е бил член на Конституционния съд на Република България (1991-1994 г.), заместник-председател на Съвета по законодателство при 37-то Народно събрание (1995-1997 г.), заместник-председател на Консултативния съвет по законодателството при 39-то Народно събрание (2001- 2004 г.).
Областта на научните му интереси включва философия и обща теория на правото, историческо развитие на правните доктрини, конституционно право и конституционно правосъдие. В Юридическия факултет на Софийския университет е водил курсове по история на политическите и правните учения (1965-1987 г.), теория на държавата и правото (1984-1990 г.), права на човека (1994-2000 г.). Във факултета по журналистика на Софийския университет – основи на държавата и правото; в Нов български университет – обща теория на правото (1996-2002 г.), конституционно правосъдие (1996-2002 г.).
Проф. Неновски е бил председател на ръководството на правната секция при Съюза на учените в България (1990-1991 г.); член-учредител на Българската асоциация по философия на правото и социална философия (1985 г.) и неин председател от 1990 г.; член на редколегията на сп. „Правна мисъл“ от 1990 г., главен редактор на същото списание (1995-1999 г.); главен редактор и основател на сп. „Юридически свят“ от 1999 г. до смъртта си през 2004 г.; член на главната редакция на еднотомната национална енциклопедия „България“ (БАН).