Проф. Константин Кацаров**
Д-р Любен Диков, Курс по търговско право. Второ издание pdf
Анотация: Критичната рецензия на проф. Кацаров за “Курс по търговско право” на проф. Диков, макар да има за повод второто му издание, е опит за по-обхватна оценка на някои негативни тенденции в работата на големия учен, като акцентът попада специално в работата му в сферата на търговско право. Редно е да отбележим за пълноценното разбиране, че професор Диков е написал учебници и по облигационно право, гражданско право обща част и семейно право. Написал е редица монографии и статии, оставили трайни следи в българската юриспруденция, включително с оригналия си характер, които са актуални и досега. Всички тези съчинения са повлияли на научната мисъл и съдебна практика, изучавани са в Университета. В този съвсем начален етап на българската наука – 30-те години на двадесети век – други почти не е имало.
Кацаровата критика на работата на проф. Диков се фокусира върху съществените недостатъци, като рецензентът няма за цел да оцени своя колега в цялостното му измерение. Опитът да обобщим критиките на Кацаров е полезен не само за разбирането на курса по търговско право, тъй като те звучат особено актуално и за научната работа на учените в днешно време.
Първо: безкритично възприемане на чужди разрешения и тяхното буквално превеждане и преписване без критичното им обсъждане съобразно спецификата на българската правна система;
Второ : липса на пълнота в изложението по отношение на цялата система на дадена област;
Трето: липса на собствено мнение и тезиси, аргументирани задълбочено и обосновано с лични аргументи. Преписване на чужди примери без съобразяване с личната позиция и правната уредба;
Четвъртото: липса на коректно и пълно цитиране на дадени тезиси на други автори, които се възпроизвеждат и представят като собствени.
Критичната статия на Кацаров е израз на титаничен научен сблъсък, показателен за това, че въпросът за качеството на българската юриспруденция е бил предмет на сериозна дискусия, водена от личностна и идейна конфронтация. Проф. Кацаров демонстрира отличните си познания в областта на търговското право. Показателно е, че 8 години по-късно той ще напише най-добрия пълен курс в областта на търговското право, като това достижение не е изместено и до ден днешен. Изискванията за прецизност и съобразяване с българската правна уредба, които Кацаров поставя като акцент в критиката си към Диков, са израз на разбирането му за нуждата от качествено прецизно и задълбочено учебно пособие по търговско право, което да има оригинален български характер. Кацаров правдиво посоча, че тези изисквания не са достигнати в работата по търговско право на Диков. С тази статия Кацаров открито и остро поставя въпросите за качеството на научните разработки и въвежда като основен критерий оригиналния характер на аргументите, примерите и проблемите, разглеждани и представяни от българските учени.
Справедливостта изисква да се отбележи, че Диков безспорно е двигател за българската правна система и неговият дългогодишен научен труд безспорно има своето голямо значение и влияние в развитото на българската юриспруденция. В този смисъл недостатъците на проф. Диков са видими, но много по-видими и по-трайни са достиженията на цялостния му научен принос, който е светъл пример за упорит и вдъхновяващ ум, отдаден изцяло на развитието на правната накука. Същевременно критичността на Кацаров не е самоцелна и кабинетна, тъй като изложените идеи утвърждават неговите нови разбирания, които само 8 години по-късно, той ще превърне в завършен шедьовър с написването на учебника – „Систематичен курс по българско търговско право“, с което качеството на българската правна накука в областта на търговското право се поставя на съвсем различна величина.
В днешно време такава обхватност и задълбоченост на научната критика е рядкост в правната научна мисъл. Затова статията на проф. Кацаров има своята безусловна съвременна полезност за припомняне каква проникновеност може да носи концептуалният сблъсък по въпросите за качеството и станадратите на научната разработка.
* Публикувано в сп. „Правна мисъл“, г. II (1936), № 6, с. 468-488. Публикува се с любезното разрешение на наследниците на проф. Кацаров.
** Константин Иванов Кацаров (18.07.1898 г.-07.10.1981 г.) е роден в гр. София, доктор по право от Бернския университет (1920). Редовен доцент в ЮФ на СУ (1931), извънреден професор (1936), хоноруван извънреден професор (1937),. хоноруван професор (1942), професор (1945-1951). Преподавател в университета в Женева (1963-1970). Съден (1953). След установяване на съдебна грешка от Върховния съд - освободен (1956). Напуска страната и се установява в Швейцария (след 1956). Член на Международната асоциация по право, на Словашката академия на науките (1932-1956), на Академичното общество в Женева, на Обществото за право и законодателство в Женева, на Британския институт по международно и сравнително право, на Археологическото дружество по международно право. Четени курсове: СУ - търговско право (обща част, дружествено право, търговски сделки, несъстоятелност), морско търговско право, международно частно право (1931-1951); Женевски университет - търговско право (1963-1970). Библиография у Константин Кацаров и неговото наследство. Konstantin Katzarov et son héritage. Съст. Ал. Костов. Ред. Д. Веселинов. С., Херон прес, 1998. Биографичен разказ за него у Цачевски, В. Константин Кацаров. Пътят към върха. С., Сиела, 2016. 557 с.