Решение на Федералния конституционен съд на Германия по делото „Lüth“ (PDF)
Анотация: Представяме Ви решението на Федералния конституционен съд (ФКС) на Германия по делото Лют (1957 г.) в превод на младши съдия Андрей Георгиев (СГС).
Делото, по което е постановено това решение, покрива всички дефиниции на понятието „landmark case“ – фактите са от съществено значение за функционирането на обществото, случаят е добил широка популярност в медиите, а решението на ФКС засяга основополагащи проблеми на конституционно устройство и свободата на словото.
През 1950 г. Ерих Лют, председател на Сената на провинция Хамбург, при откриване на филмов фестивал, призовава събралото се множество да бойкотира новия филм на режисьора Файт Харлан, публично определян като „нацистки режисьор № 1“ и съавтор на филма „Jud Süß“ (1940 г.) – най-популярното антисемитско произведение от периода на Третия райх, част от пропагандната кампания, създала психологическите условия за започване на Холокоста. Адвокатите на работодателите на Харлан твърдят, че поведението на Лют е противоправно и успяват на две инстанции да осъдят председателя на Сената да преустанови призивите си към бойкот на филмите на Харлан.
С решението си Конституционният съд „обръща резултата“ в съдебната битка, като постановява, че призивите към бойкот на определени личности, произведения и практики са част от защитения обхват на свободата на словото.
В аргументацията си ФКС отговоря на множество въпроси, които не са били поставяни в германското право дотогава. На първо място отговаря на въпроса дали основните права, гарантирани от Основния закон на Федерална република Германия като обективно право, което обвързва публичната власт, могат да се прилагат и спрямо гражданите в частноправните им отношения. Така се достига до дефиниране на ролята на конституционните съдилища при контрола на рашенията на общите съдилища и на границите на този контрол. В тази част мотивите на решението могат да бъдат много полезни за националната ни дискусия за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. ФКС обобщава, че смисълът на института на конституционната жалба е в това, че всички актове на законодателната, изпълнителната и съдебната власт подлежат на проверка за „съвместимост с основните права“(§ 90 от Закона за федералния конституционен съд).
Изводите за т.нар. „опосредствено действие“ на основните права имат важно значение за правната аргументация на съдебните актове и за начина, по който гражданските съдилища трябва да прилагат конституционните норми. Предлаганият модел на мотивиране е напълно приложим и при действието на настоящите български закони, като в случая специално се акцентира върху тълкуването на понятието „добри нрави“ и неговата конституционна натовареност.
Развити са подробни съображения за обхвата на конституционната защита на словото, за разликата между защитимите твърдения за факти и напълно защитените оценъчни съждения. Обсъдена е опасността, която възниква при поставянето на неоправдани изисквания пред упражняването на основното право на изразяване, защото ценността му за свободната демокрация е именно в това, че позволява провеждане на обществена дискусия с откровено съдържание и по теми от всеобщо значение. “Когато става дума за изграждането на обществено мнение по важен за общото благо въпрос, частните и особено икономическите интереси на отделните лица трябва поначало да отстъпят. Тези интереси обаче не са оставени без защита, защото ценността на основното право се изразява и в това, че всеки може да го упражни. Който се чувства засегнат от публичното изказване на някого другиго, може да отвърне, и то отново пред обществото. Тъкмо в противоборството на представените с еднаква степен на свобода убеждения се заражда общественото мнение, отделните адресати – членове на обществото, си изграждат своя собствена гледна точка.” Съдът обсъжда пример, наведен от жалбоподателя, че е позволено да се възразява срещу употребата на определени стоки или определени форми на организация на търговията, въпреки че при успешно отстояване на подобно мнение икономически предприятия могат да бъдат провалени, да се загубят работни места и т.н., като приема, че “подобни изказвания не могат да бъдат забранени по съдебен ред само поради тези възможни последици – засегнатите обаче са свободни да поемат защитата си чрез представяне на своето убеждение по въпроса.”
В решението се обсъждат и възможностите за коментиране на съдебни актове, които потенциално могат да засегнат репутацията или икономическата позиция на лице, срещу което са били отправени словесни нападки. Коментира се съдържанието на допустимия обем на критика срещу частни и обществени лица, както и срещу хора на изкуството. Обхватът на всички засегнати въпроси и задълбочената аргументация превръщат решението и в един от значимите съдебни актове в областта на медийното право и свободата на словото в стопанската сфера.
Ключови думи: основни права, свобода на изразяване, нарушение на добрите нрави, обществено мнение, свобода на убеждение, гражданскоправни предписания, съвместимост с основните права, конституционна жалба