Калин Калпакчиев[1]
Целият текст е достъпен тук: Граници на дисциплинарното наказване на съдиите за нeспазване на процесуалните срокове (PDF)
Анотация: Воденето на дисциплинарни производства срещу съдии за системно неспазване на процесуалните срокове най-често разкрива проблеми в организацията и администрирането на съдилищата и съдебната система в цялост. Проверките и инспекциите, провеждани от председателите на съдилищата и ИВСС, са проявление на т.нар. „командно-контролна система” и култура, които имат своята продължителна история в България.
Подборът и оценката за работата на съдията в България не включва специфични проверки (с уважение към личността и достойнството на човека) за психическа и нравствена устойчивост и подходящи обучения за подобряване на уменията за общуване, работа в екип и устойчивост при работа под натиск и напрежение.
Проверките на ИВСС не спомагат за идентифициране на проблеми в организация на съдилищата, а се свеждат до грубо аритметическо изчисляване на срокове, без изобщо да се отчита сложността и естеството на съдийската работа, включваща като иманентна характеристика необходимостта от непрекъснато професионално усъвършенстване .
Образуваните дисциплинарни производства срещу съдии за системно неспазване на процесуалните срокове не се разглеждат и решават на основата на утвърдени обективни критерии, което обуславя противоречивата и непоследователна дисциплинарна дейност на ВСС.
Действащите Правила за оценка на натовареността на съдията позволяват да се опредили във всеки случай границата на разумната натовареност и оттам да се даде обоснован и обективен отговор дали съдията е бил в обективна невъзможност да разглежда и решава разпределените му дела в разумни срокове.
В българските съдилища не съществуват механизми за подкрепа и помощ на съдията, който поради социални или медицински причини има затруднения в работата си. Българските съдии трябва да бъдат активните участници в процеса на създаване на атмосфера на доверие и солидарност в съдилищата, а всички граждани и държавни органи – да развиват културата на независимост и уважение/доверие в правосъдието. Това изисква усилия и продължителна работа, но е единственият възможен начин за постигане на ефективно и авторитетно правосъдие, което служи за решаване на човешки и обществени проблеми.
Дисциплинарните производства срещу съдии трябва да бъдат изключение, защото те не решават проблемите на правосъдието, а само превръщат съдията в мишена на постоянен страх и заплахи за съдбата му, а оттам водят до невъзможност той пълноценно да изпълнява ролята си на независим и безпристрастен регулатор на социалната хармония.
Ключови думи: Дисциплинарна отговорност на съдиите, натовареност, статус на съдията, Висш съдебен съвет, Върховен административен съд, Инспекторат към ВСС, обективни критерии за дицсциплинарно наказване, несменяемост, атестиране.
[1] Съдия в Софийския апелативен съд, член на ВСС 2012-2107 г.