Деяна Марчева**
Ключови думи: публично право, авторитет, власт, върховенство на правото, авторитет на правото
Съвременната публичноправна наука в България заобикаля теоретизирането на властта в перспективата на правото. Понятието „власт“ се разглежда само и единствено като елемент на държавата[1], като „държавна власт“ и се свързва с принципите на суверенитета и разделението на властите[2]. Дали обаче всичко, което се отнася до властта в правото, може да се изчерпи с държавната или публичната власт, разглеждани основно в смисловия план на „принудата“? Защо у нас липсва юридическото понятие за власт – „авторитет“[3]? Защо не стигаме до идеята „авторитет на правото“[4], а го смятаме едва ли не за безсилно, ако не е снабдено с държавната власт-принуда?
Настоящата статия има амбицията да постави началото на обосноваването на необходимостта от разработване на публичноправно понятие за авторитет у нас. Въвеждането на такова понятие в никакъв случай не е самоцелно, нито е опит да се привнесе ненужна чуждица на българска територия. Моето дълбоко убеждение е, че липсата на разбиране за власт-авторитет и за авторитета на правото е фундаментален пропуск на публичноправния дискурс, който води до неразбиране на същността на основния принцип на върховенство на правото или „правова държава“, според терминологията на чл. 4 ал. 1 от Конституцията на Република България. Понятието за „авторитет“ отключва съществени измерения на публичноправната перспектива към властта и дава възможност да се обоснове една власт, която е самопроизводна от самото юридическо и се генерира около идеите за справедливост и ред (като отсъствие на произвол). Нещо повече, без идея за авторитет на правото е невъзможен и самият конституционализъм.
Аргументация в тази насока, която в крайна сметка обосновава необходимостта от публичноправно понятие за „авторитет“, ще разгърна в следната линия на анализ. Първоначално ще направя кратък обзор на понятието за власт в съвременната правна наука у нас и ще демонстрирам дефицитите на юридическото разбиране на властта. След това ще потърся историческо обяснение защо понятието „авторитет“ не намира място в българския публичноправен език, като поставя фокуса върху наследството от тоталитарната държава и право (1944-1989), което оставя своите трайни следи и в съвременната ни демократична държава при действието на Конституцията на Република България от 1991 година. На следващо място ще потърся опора в римскоправните източници, където са публичноправните корени на понятието „авторитет“ (от лат. auctoritas) и където „власт“ се обозначава по три различни начина – imperium, potestasи аuctoritas. От римско време правото е най-тясно свързано именно с auctoritas. На тази база ще изведа онези аспекти на понятието за „авторитет“, без които е невъзможна концепцията за правовата държава, като в това отношение основно разчитам на теоретичните постижения на Джоузеф Раз в „Авторитетът на правото: есета за правото и морала“ (1979)[5]. Надявам се по този път с предложеното понятие за „авторитет“ да се запълни една празнота в българския публичноправен дискурс и да се отворят нови възможности за осмисляне и решаване на проблемите с прилагане на „върховенството на правото“ в България[6].
В англоезичната публичноправна литература, в англосаксонската правна система и в правото на ЕС[7]терминът „authority” е утвърден с поне три публичноправни смислови значения от „власт“ през „авторитет“ до „орган“[8]. Поливалентността на „власт-авторитет-орган“, чиято пресечна точка е именно „авторитет“, ни изправя пред въпроса за преосмисляне на понятията в българския публичноправен дискурс. На прима виста е ясно, че в юридически смисъл „властта“ не може да се редуцира до фактическо отношение или до физическите характеристики на силата и принудата. Самото право възниква, защото в полиса или държавата е необходима регулация от друг порядък, различен от обичаите, религията, морала, която се основава на идеята за справедливост, без която общото благо е немислимо. В този смисъл може да се каже, че правото възниква и за да легитимира упражняването на сила и принуда в държавата. С други думи, за да оцелеят като социално-политическа общност, хората доброволно приемат да се подчиняват не на по-силния във всеки отделен случай, а на общите правила, защото те са разумни, добри и справедливи, а следователно и авторитетни. Оттам се придава изцяло ново измерение на властта, измерението на авторитета, авторитета на правото.
Целия текст може да прочетете тук
*Статията за първи път e публикувана в сб. "25 години департамент "Право", Нов Български университет”, изд. НБУ, 2017, 269-289.
** Гл. ас. д-р Деяна Марчева е преподавател по конституционно право в Нов Български университет. Тя е един от организаторите на общоуниверситетския семинар „Права на човека“ в НБУ. Адвокат,автор на статии в български и чуждестранни научни списания и сборници.
[1]Владикин, Л. Общо учение за държавата. С.: Изд. „Програмни продукти и системи“, 1992.
[2]У нас традиционно се разглеждат и анализират принципите на народния суверенитет и на разделение на властите както в учебниците: Стойчев, С.Конституционно право на Република България. С.: Сиела, 2002, Танчев, Е. Въведение в конституционното право. С.: Сиби, 2003; Друмева, Е.Конституционно право. С.: Сиела, 2008, Вълчев, Д. Лекции по обща теория на държавата, С.: Сиела, 2013; така и в монографии относно суверенитета:Вълчев, Д. Държавна власт и народен суверенитет. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996; Моллов, С. Принципът на суверенитета, С.: Сиби, 2012; или в монографии и статии, които подробно разглеждат суверенитета:Киров, С. Парламентарен или персонален режим. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011; Близнашки, Г. Учредителната власт на народа. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017; Спасов, Б.Конституционни гаранции за народния суверенитет, В: Съвременно право, брой 3, 1999 г; Танчев, Е. Конституционни измерения на суверенитета, В: Съвременно право, брой 1, 2003 г.;а също и в монографии относно разделение на властите: Радев, Д.Принципът за разделение на властите, изд. „Лик”, 2002;или в монографии и статии, които подробно разглеждат разделението на властите:Близнашки, Г. Принципите на парламентарното управление. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. Има и по-известни статии по въпросите на суверенитета и разделението на властите: Неновски, Н. Разделението на властите и понятието „държавна власт“ в Конституцията от 1991 година, В: Съвременно право, бр. 3, 1994 г.
[3]В цялата англоезична правна литература правното понятие за власт не е „power”, а е „authority”.
[4]Изразът е като превод на английския израз „Authority of Law” – „авторитет на правото“ или „власт на правото“, който се е наложил в правната литература след издаването на книгата на Джоузеф Раз „Авторитетът на правото: есета за правото и морала“ (1979). Вж. Raz, J. The Authority of Law: Essays on Law and Morality (second edition), Oxford University Press, 2009.
[5]Raz, J. The Authority of Law: Essays on Law and Morality, цит. съч.
[6]При присъединяване на България към ЕС през 2007 г. е установен механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), като показателите на този мониторинг са свързани с принципите на правовата държава, вкл. независимост, ефикасност и етика на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Изпълнението на показателите изисква съчетание на законодателни и институционални мерки. Съветът многократно подчертава, че прилагането на МСП ще приключи, когато се установи дали предвиденото им въздействие е осезаемо на практика и дали те могат да се считат за необратимо инкорпорирани в правната и институционална рамка на България. Ежегодните доклади на Европейската комисия по МСП целят да насочват усилията на българските власти и да отразяват постигналия напредък.
[7]Всъщност понятието „авторитет“ се среща в публичноправните изследвания на правото на ЕС, доказателство за което е и статията в първата част на настоящия сборник на Атанас Семов „За ролята и отговорността на националния съдия по прилагането на правото на ЕС (необходимо припомняне на изводите от две исторически решения на Съда на ЕС). В неястава ясно, че практиката на Съда на ЕС извежда аргумент за риск от накърняване на „авторитета на последните съдебни инстанции“, а коментираният механизъм се разглежда като „инструмент за утвърждаване на авторитета на правния ред ... (доколкото е именно гаранция за справедливост)“.
[8]Може да бъдат дадени множество примери в официалните преводи от Европейския съюз, които да покажат как „authority” се превежда на български език с тези три различни смислови значения –„власт“, „авторитет“, „орган“.