Галя Вълкова**, Мария Дончева***
І. Проблемът.
Налице са тревожни колебания в съдебната практика относно възможните способи за закрила, когато в рамките на приключило производство по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е издадена заповед за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, но след влизане в сила на решението, е извършен нов акт на насилие.
Тази хипотеза би била налице, да речем, когато по отношение на жертва на побой, извършен от лице, с което жертвата живее във фактическо съжителство, е издадена влязла в сила заповед за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, предвиждаща мерки по т. 1 – въздържане от домашно насилие, и т. 3 - забрана да приближава молителя на разстояние не по-малко от 100 метра. Впоследствие в срока на действие на мярката по т. 3 забраната бива нарушена от лицето, срещу което е издадена заповедта при т.нар. преследване (stalking)[1] - чрез приближаване до жертвата на домашно насилие на разстояние, по-малко от определеното от съда.
Някои първоинстанционни и въззивни състави приемат, че съдебното производство при последващи актове на домашно насилие е допустимо и искането следва да бъде разгледано по същество (така Определение № 17266/25.11.2011 г. по в.ч.гр.д. № 15931/2011 г. на СГС, Определение от 16.12.2013 г. по в. ч. гр. д. № 16292/2013 г. на СГС, Определение от 23.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 13453/2013 г. на СГС). Други състави считат, че в тези случаи съдебното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено (така Решение № 5469/29.06.2016 г. по в. гр. д. № 14596/2015 г. на І брачен въззивен състав на СГС, Определение от 8.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 12768/2012 г. на СГС, Решение от 4.12.2017 г. по в. гр. д. № 3243/2017 г. на ІІ брачен въззивен състав на СГС, Определение № 375/27.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3757/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
II. Контекст.
Актовете на домашно насилие са явление, за което няма официална статистика. Жертвите често търпят подобни посегателства и не сигнализират полицията или правоохранителните органи поради страх, недоверие или защото не осъзнават себе си като такива. Редица изследвания еднопосочно констатират, че в голям процент от случаите домашното насилие не се ограничава до един единствен акт, а с години жертвата търпи нови посегателства[2]. Това се случва дори когато предходно извършени деяния са признати от съд като домашно насилие и е издадена заповед за защита или по наказателноправен ред деецът е осъден за извършено престъпление.
Домашното насилие засяга основни човешки права на жертвите и бива разглеждано и в контекста влиянието върху общественото здраве, което оказва. В изследвания на Световната здравна организация се посочва, че в глобален план една трета от жените са засегнати от актове на домашно насилие, а мащабите се определят като “епидемични” и изискващи спешни действия.[3]
Според авторите на настоящото изложение адекватността на гарантираната от държавата закрила предполага както законодателна уредба, предвиждаща ефективни мерки за защита, така и доброто й практическо приложение.
Целият текст на статията е достъпен тук.
* Статията е публикувана за първи път в сп.„Адвокатски преглед“, бр. 3/2018 г.
**Съдия в Софийски районен съд, Трето гражданско отделение.
*** Съдия в Софийски районен съд, Наказателно отделение
[1] Т. нар. преследване (stalking) не е криминализирано, но може да се разглежда като акт на психологическо домашно насилие.
[2] https://www.wewillspeakout.org/wp-content/uploads/2013/03/domestic-violence-statistics-2009.pdf. Повторни актове на насилие са често срещани — в 44% от случаите жертвите търпят повече от едно посегателство, а почти една от всеки пет (18%) са жертви на три и повече акта на насилие (Dodd et al., 2004) В по-ранното изследване на British Crime Survey се дава дори по-голям процент на повторяемост на актовете на насилие: 57%. (Home Office, July 2002).
[3] http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/85239/1/9789241564625_eng.pdf?ua=1