Окончателният съдебен акт трябва да разреши правния спор, предизвикал упражняването на правото на жалба против издадения административен акт. Когато обаче в основата на спора стои не просто неблагоприятен административен акт, а ценност, която не притежава отчетливи гранични стойности, съдебното решение се превръща в измерител за извървения път към датата на постановяването му и e основа за последващи дебати. Такъв е и случаят с производството, образувано по жалба на г-н Манюел Вакенхайм против заповед на кмета на община Морсан-сюр-Орж, с която е забранено провеждането на представление с хвърляне на джуджета в местната дискотека[1].
Решението на Държавния съвет на Френската република, което подкрепя тази забрана, бележи средата на един правен спор, който привлече интереса на френските академични среди[2], а впоследствие намери място в научната литература[3]отвъд границите на Франция.
Няколко предварителни бележки от фактическа и правна страна могат да подпомогнат разбирането на значимото място, което това кратко решение получава в контекста на изследванията върху достойнството като фундамент на неотменимостта на човешките права.
За пълнота на фактическите обстоятелства около спора и развитието му, необходимо е (1) да се обърнем към действията, предхождащи разглеждането на спора от Държавния съвет, а впоследствие и (2) към опита на жалбоподателя да потърси закрила на правата си по наднационален ред.
Настоящите уводни бележки не си поставят за цел да маркират правно-философските измерения на понятието достойнство, нито да разгледат мястото на човешкото достойнство в правовите общества. Това е тема, която се нуждае от самостоятелно правно изследване.
Тези кратки бележки предлагат поглед към практиката на Държавния съвет на Френската република и отправят покана за провеждането на дебат за човешкото достойнство в рамките на националната ни правна традиция[4].
I. Обстоятелства, предхождащи производството пред Държавния съвет
През 1991 г. Манюел Вакенхайм, страдащ от нанизъм, започва участието си в развлекателни събития, организирани от дружеството Fun Productions. Представленията се провеждат в дискотеки, а облечен в подходящо защитно облекло, г-н Вакенхайм позволява на гостите на заведението да го подхвърлят като снаряд. Безопасността му се гарантира с подходящо облекло и обезопасяване на мястото на падане чрез въздушни матраци.
На 25 октомври 1991 г. дружеството Fun Productions организира провеждането на представление по хвърляне на джуджета с участието на г-н Вакенхайм в община Морсaн-сюр-Орж. В деня на представлението кметът на общината издава заповед, с която забранява провеждането на събитието по съображения, свързани с обществения ред.
Дружеството – организатор на събитието, както и г-н Вакенхайм подават жалба пред Административен съд Версай на 30 октомври 1991 г. С решение от 25 февруари 1992 г. първостепенният административен съд отменя заповедта на кмета и осъжда общината да заплати сумата от 10 000 франка на жалбоподателите.
В хода на производството пред първоинстанционния съд, на 27 ноември 1991 г., Министерство на вътрешните работи на Френската република изпраща окръжно писмо до кметовете с указание, че хвърлянето на джуджета представлява забранена практика, която е в разрез с установената защита на лицата съобразно чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Решението на Административен съд Версай е обжалвано от кмета на община Морсан-сюр-Орж пред Държавния съвет на Френската република. Тук представяме превод на решението на Държавния съвет от 27 октомври 1995 г., което за първи път полага в рамките на понятието “обществен ред” и човешкото достойнство.
II. В търсене на наднационална закрила срещу решението на Държавния съвет
След окончателния съдебен акт на върховната национална юрисдикция следват: 1.жалба до Комисията по правата на човека по ЕКПЧ, както и 2.жалба до Комисията по правата на човека към ООН.
2.1. Развитие на производството пред Комисията по правата на човека към Съвета на Европа
По жалба от 25 януари 1996 г. на г-н Вакенхайм е образувано дело № 29961/96 по описа на Комисията по правата на човека.
Жалбоподателят обосновава жалбата си пред Комисията по правата на човека с твърдяно засягане на чл. 5 ЕКПЧ (относно правото на свобода и сигурност), чл. 8 ЕКПЧ (относно правото на зачитане на личния и на семейния живот) и чл. 14 ЕКПЧ (относно забраната на дискриминацията).
С определение от 16 октомври 1996 г. Комисията по правата на човека прекратява производството по делото поради недопустимост на жалбата.
По оплакването за нарушаване на чл. 5 ЕКПЧ от страна на Френската република Комисията по правата на човека намира, че фактите, представени в жалбата на г-н Вакенхайм, не предполагат лишаване от право на свобода или сигурност. По тази причина това искане е отхвърлено като несъвместимо с разпоредбите на ЕКПЧ.
Твърдението за нарушаване на чл. 8 ЕКПЧ също е обявено за недопустимо, т.к. жалбоподателят не е навеждал подобни оплаквания пред националните юрисдикции. Заявяването на подобно възражение за първи път в производството пред Комисията по правата на човека е недопустимо заради неспазване на условието за изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита.
Последното оплакване на жалбоподателя е за дискриминация при упражняване на правото на труд. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не гарантира самостоятелно право на защита от дискриминация, каквото например е гарантирано от чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически права. Комисията по правата на човека, в рамките на своята трайна практика, заявява, че за да разгледа оплакване за нарушение на чл. 14 ЕКПЧ трябва да е налице нарушение на друго право, гарантирано от Конвенцията – чл. 14 не е насочен срещу дискриминацията по принцип, а само срещу дискриминацията във връзка с правата и свободите, гарантирани от Конвенцията.
Доколкото не се установява засягане на право, гарантирано от ЕКПЧ, в производството по дело № 29961/96 Комисията оставя без разглеждане и това оплакване.
Накратко, Комисията приема, че оплакванията на жалбоподателя са или материално несъвместими с Конвенцията, или недопустими, защото не са повдигнати пред националните юрисдикции.
2.2. Развитие на производството пред Комисията по правата на човека към ООН
През 1999 г. Манюел Вакенхайм продължава своята битка с правителството на Френската република пред Комисията по правата на човека към ООН, като навежда оплаквания за нарушаване на правата му по Международния пакт за гражданските и политическите права.
Съгласно чл. 2, пар. 1 от Международния пакт за гражданските и политическите права всяка държава (“МПГПП”) – страна по пакта, се задължава да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.
Господин Вакенхайм твърди, че забраната да работи представлява съществено нарушение на правата му на лична свобода и сигурност, правото на равно третиране пред съдилищата и трибуналите, като чрез действията си Френската република е осъществила незаконно вмешателство в личния му живот и незаконно накърняване на неговата чест и добро име. Хората, страдащи от нанизъм, посочва той, не могат да си намерят работа във Френската република. Лишаването му от възможността да получава възнаграждение за доброволно предоставен труд е нарушаване на правото му на човешко достойнство, защото в обхвата на човешкото достойнство е и правото на труд.
Съгласно чл. 26 МПГПП всички лица са равни пред закона и имат право, без всякаква дискриминация, на еднаква законна закрила. В това отношение законът трябва да забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна закрила против всякаква дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.
При изследването дали забраната за хвърляне на джуджета предсталява неравно третиране (дискриминация) по смисъла на чл. 26 МПГПП, Комитетът препраща към установения стандарт в рамките на неговата практика. Не всяко различие в третирането представлява дискриминация, която е забранена по смисъла на чл. 26 МПГПП. Само различие в третирането, което не е обосновано от обективни и разумни основания, представлява дискриминация.
Съобразно оплакването на г-н Вакенхайм съществува различие в третирането между две групи хора – тези, които страдат от нанизъм и всички останали, които не са засегнати от това заболяване. Забраната, така както се прилага във Френската република, обхваща единствено лицата, страдащи от нанизъм. За всички останали не съществуват подобни пречки.
При изследването на валидността на забраната Комисията приема, че съществува обективно основание за разграничение на лицата, които попадат под приетата от държавата забрана. Обективният критерий се състои в това, че хората страдащи от нанизъм са единствените лица, които могат да бъдат подхвърляни. Ето защо Комисията смята, че различието в третирането на двете групи лица е обосновано.
III. Юриспруденция на Държавния съвет в защита на човешкото достойнство
Опитът на г-н Вакенхайм да доведе до промяна на практиката на Държавния съвет чрез наднационалните механизми за защита на правата на човека остава без последствие. Оплакванията на г-н Вакенхайм срещу забраната за провеждане на представлението, в което той взема участие, срещат критика – както от правните среди, така и от сдруженията на хората, страдащи от нанизъм.
Процесуалният представител на правителството в производството пред Държавния съвет - г-н Патрик Фридман, посочва, че провеждането на представления с подхвърляне на джуджета е стъпка назад към мрачните времена на Средновековието. Причината се корени в това, че подобна практика, участието в която е доброволно, принизява човешката личност до обект – до снаряд, който трябва да бъде захвърлен.
На оплакванията на г-н Вакенхайм, че това представление необосновано се квалифицира като годно да засегне човешкото достойнство, г-н Фридман противопоставя разбирането, че в същността на този спектакъл и начина на неговото провеждане се крие идеята за съществуването на хора “втора ръка”.
Представленията се провеждат в дискотеки и участник в тях може да бъде всеки посетител на заведението. Целта на хвърлящия не е просто да премести тежест на възможно най-далечно разстояние, а да се разпореди с местоположението на човешко същество, превърнато с подходяща екипировка в снаряд. Това уподобяване на човешко същество, засегнато от нанизъм, на снаряд съдържа в себе си разбирането, че в света може да съществуват хора “втора ръка”, с които останалите могат да се отнасят по съответен на категорията им начин.
Решението на Държавния съвет по казуса на г-н Вакенхайм се превръща в отправна точка в защитата на човешкото достойнство във френското административно право.
Компетентността на кметовете на общините да забранят провеждането на събитие, което противоречи на обществения ред поради засягане на човешкото достойнство, се потвърждава и през 2014 г. С няколко определения Държавният съвет потвърждава забрана за провеждане на представление на френския комик Дьодоне М’бала М’бала, многократно осъждан за реч на омразата и подбуждане на расова омраза[5].
Въз основа на така формираната съдебна практика, през 2015 г. административният съд в Ница приема, че кметът на град Грас е бездействал незаконосъобразно, когато след сигнал от заинтересовани лица не е издал заповед, с която да забрани на сладкарница да излага на своята витрина шоколадови фигурки, заемащи гротескни пози[6]. Определението не забранява производството или продажбата на подобни шоколадови фигурки, а единствено излагането на витрината им.
Публикуването на български език на първото решение на Държавния съвет, с което се признава, че човешкото достойнство е част от обществения ред, е стъпка към продължаването на дебата по темата за човешкото достойнство в правната ни литература. Вярвам, че то може да послужи като подходяща илюстрация на многопластовите измерения на достойнството.
Публикуваме пълния текст на решението:
Уводни бележки и превод на решението: Мартин Бъбаров, докторант в СУ „Св. Климент Охридски“.
[1]Решение на Държавния съвет на Френската република № 136727 от 27.10.1995 г., ECLI:FR:CEASS:1995:136727.19951027.
[2]Thomas, Hélène. « Du lancer de nain comme canon de l'indignité. Le fondement éthique de l'État social », Raisons politiques, vol. no 6, no. 2, 2002, pp. 37-52; Malaurie, Philippe. « Le droit et l'exigence de dignité », Études, vol. tome 398, no. 5, 2003, pp. 619-628;Fabre-Magnan, Muriel. « La dignité en Droit : un axiome », Revue interdisciplinaire d'études juridiques, vol. volume 58, no. 1, 2007, pp. 1-30; Feldman, Jean-Philippe. « Faut-il protéger l’homme contre lui-même ? La dignité, l’individu et la personne humaine », Droits, vol. 48, no. 2, 2008, pp. 87-108; Larralde, Jean-Manuel. "Placement sous écrou et dignité de la personne." PV TOURNIER (dir) (2009); Durand, Guillaume. Puis-je lancer un nain qui le veut bien?. Éditions M-editer, 2011.
[3]Davis, Julia. “Forbidding Dwarf Tossing: Defending Dignity or Discrimination Based on Size?” Yearbook of New Zealand Jurisprudence, Vol. 9, 2006; Pinker S. The Stupidity of Dignity: Conservative bioethics’ latest, most dangerous ploy. The New Republic. 2008; Leget, Carlo, Pascal Borry, and Raymond De Vries. "‘Nobody tosses a dwarf!’The relation between the empirical and the normative reexamined." Bioethics 23.4 (2009): 226-235; Henry, Leslie Meltzer. "The jurisprudence of dignity." University of Pennsylvania Law Review 160 (2011): 169 - 233; Smith, Jan M. "Human dignity and uniform law: An unhappy relationship." Jura: A Pecsi Tudomanyegyetem Allam-es Jogtudomanyi Karanak tudomanyos lapja (2012): 115; Rosen, Michael. Dignity: Its history and meaning. Harvard University Press, 2012; Cohn, Margit, and Dieter Grimm. "Human Dignity’as a constitutional doctrine." Routledge Handbook of Constitutional Law. New York, NY: Routledge (2013): 193-203.
[4]В българската правна литература не съществува задълбочено изследване относно правните измерения на човешкото достойнство. Така: Belov M. Human Dignity in Bulgaria. In: Becchi P., Mathis K. (eds) Handbook of Human Dignity in Europe, 2017 Springer. Сред съвременните изследователи на на философските аспекти на понятието човешко достойнство можем да посочим проф. Стилиян Йотов, който е посветил значителна част от академичния си път в разсъждения тъкмо по тази тема: Йотов, Ст. "Автономия и достойнство.", -В: “Автономия и Биоетика”, Втора част, Критика и хуманизъм, 2011, 47-59; Йотов, Ст. “Човешкото достойнство в медицината.”, В: - Социологически проблеми, 2013, бр. 3-4, 288-297; Йотов, Ст. “Човешко достойнство и самоуважение”, Професионален правен сайт “Предизвикай правото!”, 20 април 2014 г.; Йотов, Ст. Човешко достойнство и права. Агата-А, 2016.
[5]Държавен съвет, Определение от 9 януари 2014, Société Les Productions de la Plume и M. D., жалба № 374508; Държавен съвет, Определение от 10 януари 2014, SARL Les Productions de la Plume и M. D., жалба № 374528; Държавен съвет, Определение от 11 януари 2014, SARL Les Productions de la Plume и M. D., жалба № 37455.
[6]Административен съд Ница, Определение от 26 март 2015 г., CONSEIL REPRESENTATIF DES ASSOCIATIONS NOIRES (CRAN), жалба № 1501179.