Н. Н. Икономов**
Анотация: Авторът разглежда въпроса дали Върховният касационен съд трябда да излага мотиви по фактите, освен по правото в касационните решения. Авторът констатира, че често касационните жалби съдържат оплаквания за извращение на доказателствата или необсъждане на доводи и доказателства. Когато се произнася по такива оплаквания, ВКС не формира практика, която спомага да еднообразното тълкуване на закона и за създаване на съдебна практика. Ето защо с допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство от 1934 г. е предвидено, че в в съобразителната част на решението ВКС излага само своите съществени правни съображения за уважаване или неуважаване на касационните оплаквания. Авторът приветства допълнението, според което ВКС не е длъжен да излага мотиви за фактическите си констатации в касационното решение, което позволява да не се отклонява от своята конституционна задача.
Ключови думи: Върховен касационен съд, касационни решения, мотиви, мотивиране, фактически констатации, правни съображения, касационни жалби, точно и еднакво приложение на закона.
Какво трябва да съдържат мотивите на едно касационно решение, се определя от чл. 531 ЗГС: 1) кратко изложение на обстоятелствата на делото и на касационните поводи и 2) изложение на съображенията на съда.
А какво трябва да съдържат тия съображения, е казано в новата алинея от 1934 г., а именно: в съобразителната част на решението Касационниятсъд излага само своите съществени правни съображения за уважаване или неуважаване на касационните оплаквания.
Целият текст може да прочетете тук
* Публикувано във „Съдийски вестник“, г. XXII (1941), № 10.
**Подпредседател на Софийския апелативен съд до 1933 г. Съдия от Върховния касационен съд (1933-1946). След пенсионирането си през 1946 г. адвокат. Дългогодишен сътрудник и член на редколегията на сп. „Съдийски вестник“.