Определение на Федералния конституционен съд на Германия относно забраната за провеждане на религиозни служби поради пандемията от коронавирус

Представяме на вниманието на българската юридическа общност определението на Федералния конституционен съд на Германия относно въвеждането на привременни мерки срещу забраните за извършване на масови религиозни служби във връзка с пандемията от новия коронавирус SARS-nCov-2, което беше постановено в навечерието на Великден 2020 г. (по католически стил). Определението е почти идентично като текст с предходно такова – по дело 1 BvQ 28/20, постановено предходния ден. Произнасянето не е по конституционосъобразността на подобни мерки (която предстои да бъде проверявана в процеси по същество, които все още не са образувани), а единствено по въпроса дали с оглед сериозното засягане на религиозна свобода съдът може да се произнесе с привременни (обезпечителни) мерки, които да гарантират провеждането на литургиите за Великденските празници. Съдът обсъжда поставените в риск блага и прави преценка дали да допусне обезпечение съгласно прилагания от него досега в значителна степен строг стандарт.

В определението си Федералният конституционен съд изрично отбелязва (в края на 15-ти абзац), че съдилищата не могат да вземат мерки за ограничаване на обществени събрания, които са от компетентността на законодателната и изпълнителната власт, както и че конституционосъобразността на такива мерки ще се разглежда в други производства (6-ти абзац). Поради това определението не може пряко да допринесе за текущите политически дебати в България относно това дали и по какъв ред да се провеждат служби за големите християнски празници – това е задача на компетентните политически власти, която не може да бъде разрешена от съдебната власт.

Определението обаче е ценно, защото представя стандартите за допускане на обезпечения и привременни мерки по дела, в които се разглежда съвместимостта с правото на актове, които могат да засегнат редица хора (по българското право подобна възможност не съществува в конституционния процес, но е допустимо при оспорване на общи – чл. 180, ал. 2 АПК, и нормативни – чл. 196 АПК, актове във връзка с чл. 166, ал. 3 и 4 АПК). Определението представлява интерес и поради начина, по който при предоставеното му ограничено време за произнасяне Федералният конституционен съд се позовава на налични доказателства, както и с указанията, които същият съд дава за начина на използване на наличната научна информация при преценка на мерки на държавната власт, които засягат упражняването на основни права. Изведен е и стандарт, който публичната власт следва да спазва добросъвестно при наличие на множество жалби със сходен предмет по конституционни въпроси (12 абзац).

Целият текст е достъпен тук.