Милена Караджова[2]
Увод
Църковната собственост и нейната уредба са съществена част от европейската правна традиция. Актуалността на темата може да бъде обоснована в няколко аспекта, като в текста се акцентира върху три от тях: 1) наднационалността на църковната собственост; 2) нейния корпоративен характер; 3) възможността възникнали правни спорове от различни сфери на живота да бъдат решавани наднационално от папската институция, най-често чрез папски декреталии, които да разтълкуват спора и да насочат за решаването му във връзка със Свещеното писание и изискванията на канона. Подход, който води къмасоциация със собствеността на съвременните търговски дружества, които в значителна част от случаите са 1) наднационални; 2) корпоративни; и 3) в немалка част от възникналите спорове се търси наднационално решение от международен съд. Методът на изследване е юридико-исторически, като представя анализ на конкретни правни институти в контекста на тяхното историческо развитие. Целта е чрез реконструиране, описание и анализ да бъде показано влиянието, което са оказали процесите и практиките при институционализирането на църковната собственост през Средновековието върху съвременните разбирания за правото на собственост.
1. Няколко бележки за собствеността
…
[1]Публикувано в сп. "Адвокатски прегред", бр. 9/2021 г.
[2]Адвокат от София, доктор по право.