Христо Христев[2]
Резюме: Настоящата публикация има за предмет да изясни как принципът на правовата държава се утвърждава като основно положение в правния ред на европейската интеграция, какви са неговите проявления и конкретни измерения според досега развитата практика на Съда на ЕС, какви са предизвикателствата пред ефективното му зачитане и какви гаранции за спазването на принципа са развити до момента или се очертават като необходимост в перспектива. Особен акцент в анализа е поставен на очерталата се кризисна тенденция в спазването на изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава в Полша и Унгария, както и на отговора, който институциите на ЕС и в частност висшата интеграционна юрисдикция дават до настоящия момент на визираните проблеми.
Ключови думи: принцип на правовата държава, правен ред на ЕС, Съд на Европейския съюз, криза на правовата държава в ЕС
Принципът на правовата държава е един от основополагащите принципи, на които почива правният ред на европейската интеграция. Изведен в практиката на Съда на Европейския съюз, принципът на правовата държава е закрепен като основна ценност на Съюза в чл. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Неговото зачитане е условие за присъединяването и принадлежността на една държава към европейската интеграционна система, а от друга страна, спазването на изискванията, произтичащи от този принцип, е елемент на законността в правния ред на ЕС. Останал дълго време високо абстрактна категория, използвана рядко като ориентир в тълкуването или допълнителен елемент за произнасянето на Съда на ЕС относно спорове, свързани с обхвата на осъществявания от него контрол, принципът на правовата държава придобива все по-ясни конкретни измерения в условията на възникналите предизвикателства пред неговото зачитане в редица държави членки на Съюза през последните години. Необходимостта да бъдат преодолени тези предизвикателства катализира разгръщането на значима юриспруденция на висшата интеграционна юрисдикция относно непосредствените изисквания, които произтичат от принципа на правовата държава, а от друга страна, става повод за редица предложения за възприемането на нови разрешения относно гарантиране на неговото ефективно зачитане.
В този контекст настоящата публикация има за предмет да изясни как принципът на правовата държава се утвърждава като основно положение в правния ред на европейската интеграция, какви са неговите проявления и конкретни измерения според досега развитата практика на Съда на ЕС, какви са предизвикателствата пред ефективното му зачитане и какви гаранции за спазването на принципа са развити до момента или се очертават като необходимост в перспектива. Особен акцент в анализа е поставен на очерталата се кризисна тенденция в спазването на изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава в Полша и Унгария, както и на отговора, който институциите на ЕС и в частност висшата интеграционна юрисдикция дават до настоящия момент на визираните проблеми.
Целият текст е достъпен тук.
[1] “Liber Аmicorum в чест на доц. д-р Юлия Захариева”, УИ “Св. Климент Охридски”, 2020
[2] Доцент по право на Европейския съюз в Катедра „Международно право и международни отношения” на Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”, доктор по право