Анотация: „В статията проф. Венедиков разглежда един класически институт на българското наследствено право, зает от романското континентално правно семейство у нас. Авторът сочи, че разпоредбата на чл. 76 ЗН, според която актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се поставят в негов дял при делбата, е опит да се изрази по-сполучливо фикцията за декларативния характер на делбата на чл. 292 от стария Закон за наследството. Оправданието за съществуването на чл. 76 ЗН е, че с него се целяло да се осигури възможността на всеки наследник да получи дял в натура при делбата: тази възможност се накърнявала, ако се включи едно външно лице в съсобствеността на един от наследствените имоти, защото с него трябвало да се прави отделна делба и имотът щял да изчезне от делбата на цялото наследство. Според проф. Венедиков това оправдание е изкуствено и не съобразява, че у нас делбата е уредена различно от делбата във Франция. Авторът предлага при една реформа на нашето наследствено право чл. 76 ЗН да отпадне.“

             Ключови думи: наследствено право, Франция, Италия, делба, фикция за декларативен характер на делбата, акт на разпореждане, сънаследник, недействителност в интерес на определени лица, нищожност, дял в натура, законодателна реформа