Правилото за прехвърляне на собствеността от момента на постигане па съгласие разкрива неоспорими практически неудобства. От теоретична гледна точка е съмнително, че съставителите на кодекса са искали да го въведат. Текстовете в тази област, запазени в редакцията си от 1804 г., представляват синкретизъм на римското право, на старото френско право и на естественоправни идеи. Продукт на дългото и хаотично развитие на доктрината, на която не са чужди и определени философски идеи, понятието за собственост е натоварено с многозначност, постепенно забравена през XIX и XX век. Впрочем, схващанията за собствеността въздействат неизбежно върху способите за прехвърляне на вещи. Поради това предмет на това изследване ще бъде извличането на историческите корени на прехвърлянето на собствеността чрез облигационно действие, за да може да се определи неговата природа и правни особености. „В нашето модерно време твърде много харесвахме промените и реформите; ако в областта на институциите и законите вековете на невежество са театър на заблуди, философското време често не е нещо повече от театър на крайности“(Portalis, Discours preliminaire).