Представяме на Вашето внимание "Съдебната власт в България" - сказка от съдия Антон Каблешков, четена в салона на „Славянска беседа“ на 31 януари 1909 г., публ. в: „Летопис на Българското книжовно дружество в София“, X, 1909, с. 98-138.

Антон Стоянов Каблешков е роден на 6 октомври 1856 г. в гр. Пловдив и принадлежи към известния възрожденски и следосвобожденски Каблешков род. През тридесетте години съдийска служба Антон Каблешков е един от най-ярките и ерудирани съдии във ВКС, които създават онзи сбор от съдийски трудове, в които практическият интерес се преплита с внимателното и научно обосноваване на въпросите: юриспруденцията на ВКС.

Публикуваме изследване на съдия Николай Гунчев и д-р Памела Бучкова.

Остър, тревожен, критичен и дори унищожителен. Така бе определен, след публикуването му в края на м. март т.г., докладът на Сметната палата за извършен одит на изпълнението „Институционално изграждане и ефективност на инспекционната функция на Инспектората към Висшия съдебен съвет”.

На 27.02.2015 г.  в Съдебната палата в гр. София Съюзът на съдиите в България и Българска асоциация по криминология организираха среща-дискусия с проф. Ян ван Дайк на тема „Процесуална справедливост за жертвите на престъпления“. На срещата присъстваха над 50 човека, сред които г-жа Вергиния Мичева (зам.-министър на правосъдието), г-н Калин Калпакчиев (ВСС), върховни съдии и магистрати от всички нива на съдебната система, криминолози, преподаватели, социални работници, адвокати, студенти, психолози.

Статията "Правосъдие в условия на преход" ще бъде включена в предстоящия брой на "Съдийски вестник", посветен на възстановителното правосъдие. Н. пр. посланикът на Кралство Нидерландия г-н Том ван Оорсхот споделя личните си наблюдения за процесите след апартейда в ЮАР в периода 1992-1996 г., когато е работил като дипломат в Посолството на Кралство Нидерландия в Претория. Статията отразява неговите лични впечатления, които не обвързват Посолството на Кралство Нидерландия.

Настоящата статия е основополагащият текст на Нилс Кристи за възстановителното правосъдие. Сигурно затова в него той дава много информация за изворите на интелектуалното и етично вдъхновение за неговата критическа криминология. От предишните публикации в „Култура” знаем за влиянието, което оказват Зигмунт Бауман и Хана Арендт в разбирането му за обезличаващото и отчуждаващо влияние на институциите върху хората, което се превръща в основен антисоциален фактор. В „Конфликтите като собственост” Кристи споменава още двама от своите учители – Иван Илич и Пауло Фрейре. Общото за тях е чувствителността им към властта, критиката към хегемонията и господството на институциите, предрешени като „прогрес”, „професионализъм”, „технологии”, както и убедеността им, че диалогът е основа на човешката общност (древна и настояща) и на човешката същност въобще.