По следите на наченките на институционализираната култура на декорациите, претекстите, привидностите и прикрития политически произвол:
Съдия, в. Съдийски вестник (година ХVIII, бр. 6, стр. 121)*
За жалост през всички времена на нашия политически живот са дирени прикрити средства, за да се атакува откъм гърба съдебната несменяемост...Най-усилена обаче беше атаката, предприета през последните няколко години, откак се откри средството за уволняване на несменяеми съдии не по пътя, посочен от Закона за устройство на съдилищата, а по пътя на бюджетни съкращения. Едно изобретение, което стана възможно поради затрудненото финансово положение на хазната и което умело прикрива скритите желания да се уволняват несменяеми съдии. Създават се разни бележки в Закона за бюджета, които развързват напълно ръцете на министъра на правосъдието, и се отива дотам, че се уволняват несменяеми съдии, службата на които се съкращава в бюджета. Очевидно става при тия случаи какво се гони в бюджетното съкращение – да се уволнят предварително посочени съдии. Така с указ № 1075 от 26 май 1932 г. се уволниха повече от 25 души несменяеми съдии...След това всяка година в бюджета повече или по-малко се предвиждат бюджетни съкращения – следователно уволнения на несменяеми съдии. Ако към бюджетните уволнения и премествания прибавим и тия, свързани с двете големи съдебни реформи, ще се получи един такъв голям процент на уволнения и премествания, какъвто не се среща даже по ведомствата, които не се ползуват от несменяемост...Разните бележки в бюджетите даваха такива широки права и възможности за съкращения, че под заплахата да бъдат уволнени се намират всички съдии без изключение...И затова съдийството вече не живее с убеждението, че то е несменяемо... Гаранциите, които дава Законът за устройството на съдилищата, остават написани само в закона без всякаква сила, която може да спре уволнението...Защо е тогава Законът за устройството на съдилищата? Той остава излишен или е само една декорация за наивните...Така постепенно и неотклонно се отслабва съдийската несменяемост, намалява се съпротивителната сила на съдията срещу рушителите на правото...
*Цитатът е из бележка под линия в книгата “Основни начала на наказателния процес на Народна република България”, Стефан Павлов, изд. “Наука и изкуство”, София, 1956 г. За съжаление, авторът не е цитирал името на съдията.