от Николас Търнър и Джереми Травис
Посещение на американска делегация и проверка на условията на някои от затворите в Германия
Николас Търнър - председател на "Институт по правосъдие Вера"[1] и Джереми Травис - председател на Колежа за наказателно правосъдие "Джон Джей" [2], „Ню Йорк Таймс”, 6 август 2015 г.
Публикуваме текста със съгласието на авторите.
Какво научихме от германските затвори (word)
Какво научихме от германските затвори (pdf)
Обезпокоени за състоянието на пенитенциарна система на САЩ, в началото на лятото се включихме в делегация за посещение и проверка на условията на някои от затворите [3]в Германия. Това, което видяхме, беше удивително.
Затворниците носеха своите дрехи, а не затворнически униформи. При влизане в килиите събуваха обувките си и се преобуваха с домашни чехли. Затворниците живееха по един в килия. Всяка килия е с ярка естествена светлина, обзаведена с лични вещи като завеси, растения, семейни снимки, цветно спално бельо, донесени от вкъщи. Всяка килия има собствена баня, отделена от помещението за спане, и телефон, с който затворниците могат да провеждат разговори. Затворниците имат достъп до общи кухни, напълно оборудвани с всички прибори, които всяка обикновена кухня има, където те могат да сготвят прясна храна с продукти, закупени със средства, заработени от участие в професионални програми.
Надяваме се, че видяното показва как може да изглежда системата на наказателното правосъдие и изпълнението на наказанията в САЩ в бъдеще.
Това е окуражаващ момент за защитниците на правосъдната реформа в САЩ. След десетилетия на коравосърдечност и самодоволство Съединените щати най-накрая започват да предприемат сериозни стъпки за промяна на това, което неотдавнашният доклад на Националния съвет за научни изследвания посочи като "исторически безпрецедентен и уникален в международен план" експеримент на масово лишаване от свобода. Конгресът, с подкрепата на републиканци и демократи, изглежда подготвен за приемане на законодателство, с което да бъдат намалени или премахнати твърдо определените наказания за различни престъпления. Много от щатите вече отбелязват напредък в намаляване броя на затворниците. Президентът Обама, в жест към поетия ангажимент за подкрепа на правосъдната реформа, през миналия месец стана първият президент на САЩ, който посещава корекционно учреждение. [4]
Делегацията, която водехме, включваше привърженици на реформата в САЩ – губернатор – демократ, корекционни служители от целия политически спектър, главни прокурори, бивши затворници, учен – либерал, представители на "Right on Crime"[5] и Института "Charles Koch"[6], консервативни групи, които подкрепят реформата, както и Християнската евангелистка група "Prison Fellowship". [7]
За да се забележат признаците на прогреса, радикалната промяна в Съединените щати изисква от нас фундаментално преосмисляне на някои ценности. Как може да настъпи промяна от система, чиято основна ценност е възмездие, към система, която дава приоритет на поемането на социална отговорност и рехабилитацията? В Германия видяхме примерен модел: система, която се основава на защита на човешкото достойнство и на идеята, че целта на лишаването от свобода е да подготви затворника да води общественоотговорен живот на свобода, живот без престъпност.
Докато в Съединените щати общият брой на затворниците е 2,2 млн., то в Германия те са 63 500, което представлява 1/10 от общия брой на затворници в САЩ. Повече от 80 % от осъдените за извършени престъпления в Германия получават наказания глоба в зависимост от вида на престъплението и финансовите си възможности. Само 5 % от извършителите биват лишени от свобода. Около 70 % от лишените от свобода изтърпяват наказание за срок по-малък от 2 години, а малцина са тези, които са в затвора за повече от 15 години.
Затворниците, които посетихме, разполагаха с правото на свободно движение в помещенията на затвора, като се очаква от тях да правят самостоятелна преценка как използват времето си. За голяма част от затворниците е позволено няколко пъти в годината да напускат затвора за няколко часа или за една нощ, за да посетят семейството и близките си. Режимът на изтърпяване на наказанието при условията на строга изолацията е рядкост в Германия и подобна мярка се налага само за срок от няколко дни, а в редки случаи продължителността й е месец (за разлика от САЩ, където изолацията може да продължи с месеци или години).
В Германия процедурата по обучение и подбор на корекционни служители е по-взискателна. Докато лидерите на корекционните дейности в нашата делегация описваха недостига на квалифицирани кадри и курсове за обучение само за период от няколко месеца, в германската провинция Мекленбург-Западна Померания са одобрени за участие в двугодишната програма за обучение по-малко от 10 % от кандидатствалите за корекционни служители в периода от 2011 г. до 2015 г. Това изглежда, че дава резултат: в затвора, който посетихме, в периода от 2013 г. до 2014 г. не е имало регистрирани случаи на нападение между затворници или срещу служители.
Германците, подобно на американците, са силно загрижени за обществената сигурност. Но те възприемат рецидивизма по различен начин. По време на нашето посещение чухме професионалисти в областта на затворното дело да обсъждат недостатъците на германската система за изпълнение на наказанията от неразбираема за нас гледна точка: ако след освобождаване на затворник, той се окаже отново в затвора, това се превръща в основание служителите в затвора да обсъдят какво биха могли да подобрят в дейността си. Когато им разказахме за американските политици, които прекратяват изпълнението на програма за "работа извън затвора" [8]и "предсрочно освобождаване"след нашумяло престъпление, извършено от освободен затворник, те поклатиха глави в недоумение: Защо прекратявате изпълнението на иначе ефективни програми само заради това, че един от участниците се е провалил?
Разбира се, разликите между двете страни са съществени. На първо място американската система на наказателното правосъдие е изградена в дългата сянка на робството и до днес е под непрекъснато влияние на силите на расизма. Изграждането на американските затвори беше следствие на политическата среда, в която "безпощадни към престъпниците" беше печеливша стратегия за спечелване на изборите.
Но германският контекст все още осигурява визия за възможното бъдеще на Америка. Член 1-ви на германската Конституция гласи: "Човешкото достойнство е неприкосновено". [9] Разбира се, нашата Конституция забранява жестокото и необичайно наказание и защитава личността срещу незаконна намеса на държавата. Както беше отбелязано от върховния съдия Антъни Кенеди в повратното му становище – призив към щата Калифорния да намали общия брой на затворниците: "Затворниците запазват същността на човешкото достойнство, присъщо на всички лица.. Зачитането на човешкото достойство съживява духа на Осмата поправка на Конституцията." [10]
Думите на съдия Кенеди вдъхват много надежди, но понастоящем имат твърде малко влияние върху условията в американските затвори. В Германия открихме, че зaчитането на човешкото достойнство е осезаемо в управлението на затворите. Чрез налаганите от съда правила, обученията на служителите и общата им мисия човешкото достойнство е нещо повече от правна абстракция.
Въпросът, който си задаваме, е дали можем да научим нещо от страна, която е взела поука от собственото си ужасно историческо наследство - Холокоста – с впечатляваща ангажираност за подкрепа на човешкото достойнство, особено за хората в затвора. Този принцип резонира, макар все още твърде глухо, със здравите базисни американски ценности.
Превод: Мария Христова
[1] "Институт по правосъдие Вера" е независима неправителствена организация, насочена към подобряване на правната среда на гражданското общество и повишаване на доверието в правосъдната система чрез отстояване на справедливостта и предсказуемостта на съдебната система – б. пр.
[2] Колежът "Джон Джей" обединява мотивирани и интелектуално ангажирани изследователи на правосъдната система. Програмите му са насочени към запознаване на студентите както с фундаменталните, така и нововъзникващите области на правото и към развиване на техните умения в рамките на избраните от тях професии. Името на колежа се свъзва с Джон Джей - първия председател на Върховния съд на САЩ в периода 1789-1795 г. Приема се, че Джон Джей е един от основателите на Съединените щати, подписали Декларацията за независимостта през 1776 г. и участвали в изготвянето на американската Конституция – б. пр.
[3] Според някои специалисти лошите условия в повечето затвори – където и да се намират те, рядко помагат на излежаващите присъди в тях да преустроят живота си. Андрю Нилсън, помощник директор в Лигата Хоуард за реформа на наказанията в Лондон, описва затворите най-общо като “университети за престъпления”, които струват много пари и бележат или малък, или никакъв успех в реабилитирането на освобождаваните затворници – б. пр.
[4] „Корекционно учреждение” е термин, който се използва за означаване на затвор, следствен арест, поправителен дом или други мяста за лишаване от свобода. Те биват класифицирани с оглед степента на защита и наличието на специални отделения за опасни престъпници. Конституцията на САЩ гарантира определени минимални стандарти на живот на лишените от свобода и правото на хуманно и нормално отношение – б. пр.
[5] Right on Crime е инициатива на Центъра за ефективно правосъдие към фондация "Texas" за реформа на наказателното правосъдие на САЩ. Инициативата има за цел да популяризира необходимостта от реформа в рамките на американските консервативни среди чрез обмен на политически и изследователски идеи и повишаване на обществената осведоменост. Инициативата е фокусирана в осем приоритетни въпроси като свръхпрестъпност, младежко правосъдие, затворите, пробацията, злоупотреба с наркотични вещества и други – б. пр.
[6] Основатели на института са братята Дейвид и Чарлз - индустриалци, собственици на втората по големина частна компания в САЩ. Ангажираността им към правосъдната реформа датира след като през 1990 г. компанията им е съдена за екологични престъпления. След делото братята Кох започват усилена борба срещу прокурорски злоупотреби чрез предоставяне на парични дарения на Националната асоциация на адвокатите за борба с прокурорски злоупотреби. Средствата са предназначени за проучване и решаване на широк кръг от въпроси от премахване на твърдите размери на наказания за извършени пресъпления свързани с наркотични вещества до несъответстващи на хората в нервностойно положение присъди – б. пр.
[7] Prison Fellowship е организация, която е насочена към затворници, бивши затворници и техните семейства. Организацията проповядва идеята, че принципите на възстановителното правосъдие намират смисъл в Библията – б. пр.
[8] Work-release programs - програми, които позволяват на затворници, на които може да се има достатъчно доверие, да продължат работа на досегашното си място на работа, като се прибират в затвора, след като работният им ден приключи. Идеята за програмата принадлежи на Хенри Хубър и възниква през 1913 г. в щата Уисконсин – б. пр.
[9] В Основния закон на Германия се казва: "Достойнството на човека е неприкосновено. Да го уважава и защитава е задължение на всяка държавна власт". Според Конституционния съд на Германия достойнството на човека е едновременно конституционна програма, основен принцип на германската държава и основно право на гражданите. Неговото съдържанието се определя чрез очертаване на областите на обществен живот, в които се проявява съдържанието на основните права. Достойнството не е само конституционно понятие - от Конституцията преминава в наказателното, гражданското, трудовото право – б. пр.
[10] Осмата поправка забранява налагането на прекомерно високи гаранции или глоби, но въпреки това термина "прекомерно високи" е отворен за тълкуване. Най-често съдът разглежда на основание на 8-мата поправка дела, които касаят жестоко и необичайно наказание. Преди 1970 г. Върховният съд е разглеждал тези въпроси обикновено във връзка със средствата за изпълнение на смъртни присъди. В делото „Фърман срещу Джоржия” (1972), някои от членовете на Върховния съд намират смъртното наказание само по себе си за нарушение на 8-мата поправка, твърдейки, че поправката трябва да отразява "развитието на обществените стандарти за благоприличие", тъй като "общественото мнение по въпроса за смъртното наказание е променено"; други съдии намират някои практики в наказателните производства за неприемливо произволни, когато разглеждането на делото приключва с решение на болшинството, което ефективно спира екзекуциите в САЩ в продължение на няколко години. Екзекуциите са възобновени след делото „Грег срещу Джорджия” (1976), което постановява, че смъртното наказание е конституционно, ако на журито са били разяснени конкретните правила за налагане на наказанието. Върховният съд също така установява, че лошите условия в затворите представляват „жестоко и необичайно наказание”, както в случая на делото „Естел срещу Гембъл” (1976) – б. пр.