Слово[1] на Лорд Томас от Куимгейд[2],
произнесено на 15 септември 2015г. пред Конференцията[3] на Асциацията на магистратите и съдиите (Commonwealth Magistrates' and Judges'Association)[4]
Независимостта на съдебната власт в условията на променящ се констититуционен пейзаж word
Независимостта на съдебната власт в условията на променящ се констититуционен пейзаж pdf
Публикуваме словото на Лорд Томас, изнесено на 15.09.2015 г. на конференция, посветена на независимостта на съдебната власт в свят, който се изправя пред новите предизвикателства на разрастващото се многообразие в съвременните общества. В словото се засягат въпроси от съществено значение за дефиниране на динамично развиващата се роля на съдията извън правораздаването по делата, за формите на участието му в управлението на съдебната власт и взаимоотношенията му с другите държавни институции и обществото. Съдебната независимост не означава изолация, казва Лорд Томас, защото основното й предназначение е постигането на държавен просперитет, справедливост и върховенството на правото. Лорд Томас застъпва тезата, че променящата се конституционна среда налага засилена активност на съдиите за запазване и укрепване на централната роля на правосъдието и съдебната независимост за правилното функциониране на държавата. Обръща вниманието на едно парадоксално на пръв поглед положение – независимостта на съдебната власт в съвременните конституционни системи, които са осигурили формалното разделение на властите, се защитава най-добре чрез повече, а не чрез по-малко, ежедневно взаимодействие с правителството и Парламента. Новата реалност, според него, изисква много по-активна позиция от страна на съдебната власт за подобряване на разбирането на гражданите за работата на съда и правната система, още повече че съдебните процедури често са обвити от излишна усложненост. Поради това съдиите са призвани да участват в информирането и образованието на хората – в общностите, училищата, университетите, за разясняване на реалността на това какво е да бъдеш съдия, за да се развенчаят митовете и преобладаващите погрешни схващания. „Ако се ограничим единствено до позоваването на абстрактни, макар и важни, принципи, отнасящи се до конституционната значимост на независимата съдебна власт, не бихме били чути. Правосъдието и съдиите трябва да бъдат значими за обществото и това трябва да бъде видимо. И тъкмо на съдиите се пада задачата да обясняват значимостта си", подчертава лорд Томас. И продължава: Необходими са силно лидерство в съдебната система и ангажираност: Съдиите не могат да очакват другите да направят необходимото за защита на съдебната власт и правосъдната система...Има много области на реформи, които не зависят от съдебната власт, а са работа единствено на изпълнителната и законодателната власт. Някой може да каже, че след като веднъж е прието, че определена материя не е в обхвата на това, което съдиите могат да извършват самостоятелно, тогава те трябва да оставят въпроса изцяло в ръцете на изпълнителната и законодателната власт. Не съм съгласен...Често ще има решения, които трябва да бъдат взети от политиците, но това не означава, че практическата приложимост на реформите е въпрос, по който съдиите не следва да оказват помощ чрез предоставяне на съвети."
Превод от английски: Мария Йорданова
ВЪВЕДЕНИЕ
1. За мен е чест и привилегия да говоря тази сутрин по темата за "Независимостта на съдебната власт в условията на променящ се конституционен пейзаж" – конституционен пейзаж, който в Англия и Уелс е все още в средата на голяма промяна. Силно се надявам, че това, което ще кажа, ще бъде в съзвучие с основната тема на конференцията "Независима съдебна власт, многообразни общества", тъй като централната роля на правосъдието чрез независимата съдебна власт е основата, от която зависят демокрацията, просперитетът, справедливостта и върховенството на правото в нашите все по-многообразни общества.
2. Преди да пристъпя към изложението, с оглед моята юрисдикция - Англия и Уелс, и основните задачи, които виждам да стоят пред съдебната власт за постигане на описаното, искам да очертая четири ключови теми, върху които е изградена моята реч.
i. Централната роля на правосъдието в нашите общества и независимостта на съдебната власт не могат да се приемат за даденост: За всички нас централната роля на правосъдието за държавата е очевидно. Правораздаването е, както всички знаем, основна функция на държавата. Но това е гледна точка, която не трябва да приемаме за даденост. Като съдии имаме много какво да направим, за да обясним неговата значимост и необходимост. Ние имаме ключова роля на защитници активно да изтъкваме и разясняваме ролята и функцията на съдебната власт в държавата.
И отново – необходимостта от съдебна независимост е очевидна. Ние знаем, че тя е ядрото на върховенството на правото. Във всяка от нашите страни, в по-малка или по-голяма степен, се налага да я защитаваме и да се борим за нея.
ii. Необходими са силно лидерство в съдебната власт и ангажираност: Съдиите не могат да очакват другите да направят необходимото за защита на съдебната власт и правосъдната система. Изискват се активни действия от страна на съдиите. Казаното напълно съответства на принципите от Латимър Хаус ( Latimer House principles)[5] и другите етични изисквания.
iii. Съдебната власт трябва да отразява обществото, за да поддържа своята легитимност: Максимата "Правосъдието трябва не само да бъде въздадено, но това да стане по начин, видим за всички"[6], обикновено се счита, че изисква прозрачност, безпристрастност, честност и благоприличие. Но в по-широк смисъл това следва да обхваща също принципа на необходимостта обществото да има доверие към хората, които служат на правосъдието, за да укрепне легитимността на съдебния процес. Следователно, аксиоматично е, че един от важните способи за спечелване и поддържане на общественото доверие е създаване на сигурност, че съдебната власт отразява състава на обществото и взема предвид въпросите, които го вълнуват.
iv. Независимостта ще бъде гарантирана: В променящия се конституционен пейзаж всяко едно от горепосочените положения е от съществено значение, ако съдебната власт иска да гарантира своята независимост по начин, който позволява да се отстоява върховенството на правото в интерес на всяка една от нашите страни.
НЕОБХОДИМИТЕ ПРОМЕНИ
3. Конституционните промени са дълъг и като цяло бавен процес. Въпреки че честваме осемстотната годишнина от Магна Харта, много време е минало преди клаузите, на които отдаваме толкова голямо значение, да постигнат някакъв реален ефект. Поради това първоначално може да изглежда странно, че след дълъг период, в който Великобритания беше свидетел на малко конституционни промени, от 1998 г. насам е в период на бързо развиваща се и продължителна промяна. Бих искал да подчертая четири от тези промени, които са най-относими за статута на съдебната власт:
i. Структура на Съюза на четирите нации[7]: Позицията на Уелс.
Шотландия винаги е имала своя самостоятелна съдебна система, както и Северна Ирландия. Затова повторното създаване на законодателни органи с пълноценни законотворчески правомощия по отношение на областите на децентрализация би могло лесно да бъде осъществено. Уелс няма своя собствена съдебна система от 1830 г. Въпреки че предоставянето на пълноценна законодателна власт в областите на децентрализация през 2011 г. отнема известно време, за да заработи, единната съдебна система в Англия и Уелс трябва да се адаптира в прилагане на законодателство, създадено от два различни законодателни органа, един от които изпълнява законодателна функция на два езика.
ii. Статусът на основните права: Въпреки че може да се каже, че съдилищата на Великобритания винаги са признавали фундаменталния характер на някои права посредством обичайното право, периодът след влизане в сила на Закона за правата на човека (Human Rights Act) постепенно разкрива трудната роля, която съдилищата са призвани да изпълняват извън традиционните области на защитата на личната свобода, защитата на собствеността, свободата на словото и правото на справедлив процес.
iii. Отношенията с Европейския съюз, Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека: Въпреки чe Великобритания е член на ЕС от повече от 40 години и е страна по Конвенцията за защита правата на човека от нейното приемане, отне време влиянието на европейското законодателство и неговото тълкуване, както и Договорът за ЕС да окажат въздействие в сфери извън търговията и търговското право.
iv. Управлението на съдебната власт и отношенията й с останалите държавни органи: Точно по тази тема трябва да навляза в по-големи подробности, за да обясня ключовите теми.
ПОЗИЦИЯТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Традицията в Англия и Уелс
4. До 2005 г. Лорд Канцлерът[8], древен държавен пост, който съществува поне от XI век, беше ръководител на съдебната власт с широки правомощия по отношение на нея. С поне формално незачитане на принципа на разделение на властите, той бе и председател на Камарата на лордовете и високопоставен член на правителството.
Колкото и да изглежда като аномалия, тази институция беше „основният елемент, сглобката“[9] между съдебната власт и другите две власти. Тя даваше на съдебната власт, в известна степен, увереност и стабилност. Лорд Канцлерът през вековете е бил изтъкнат юрист, отличаващ се с изключителен професионализъм, който е разполагал и със значителен политически опит. Съответно, съдиите можели по принцип на него да оставят (и винаги на поста е бил “той”) взаимоотношенията с другите държавни власти, като по този начин гарантирали, че позицията на съдебната власт по различни въпроси може да бъде чута и на най-високите управленски нива – за осъществяването на реформи, назначаването на съдии, тяхното освобождаване и във връзка с повечето функции, свързани с организацията на правосъдната система и съдебната власт в държавата. Това бе едно относително удобно положение за съдебната власт.
5. Все пак, в края на миналия век, това състояние на нещата вече беше основание за напрежение и всичко се промени с приемането на Закона за конституционна реформа (Constitutional Reform Act 2005[10]), който заедно с други големи законодателни промени (по-конкретно създаването на Върховен съд на Обединеното кралство на мястото на Съдебната комисия на Камарата на Лордовете) доведе до преустройване на институцията на Лорд Канцлера и организацията на съдебната власт. Десет години по-късно, въпреки че реформите продължават, е възможно да оценим колко много е променено положението на съдебната власт в Англия и Уелс сега.
УПРАВЛЕНИЕ
6. Приетото законодателство[11] направи Лорд Главния съдия глава на съдебната власт и председател на Съдилищата на Англия и Уелс на мястото на Лорд Канцлера. На Лорд Главния съдия бяха предоставени значителни правомощия и отговорности, свързани с дисциплинарната регулация, разпределението на съдиите, обучението, социалните придобивки и други задължения, включително осъществяването на представителство пред правителството и парламента.
7. Прехвърляйки тези разнообразни правомощия, задължения и отговорности за организиране, ръководство и представителство на съдебната власт от Лорд Канцлера на Лорд Главния съдия, законът, който направи това факт, като цяло мълчи по въпроса как тези правомощия ще бъдат упражнявани от Лорд Главния съдия. Това беше умишлено, поне от гледна точка на съдебната власт, тъй като й остави възможност да създаде свое ръководство и управленска структура. Развива се система, при която основните политики са в по-малка или по-голяма степен определяни от Съдебния изпълнителен съвет (Judicial Executive Board)[12] – група от 8 или 9старши съдии, оглавявана от Лорд Главния съдия и консултирана от Съвета на съдиите – отдавна създаден орган, който беше преустроен, така че да обедини различните съдийски организации, включващи съдии от различни нива на системата.[13] Съдебният изпълнителен съвет или отделните съдии, които, действайки от името на Лорд Главния съдия, отговарят за конкретни въпроси от многообразието на отношенията с регулаторите на правните професии до обучения и международни връзки при прилагането на определени политики. Докато в миналото всички съдии бяха най-вече ангажирани с изпълнението на съдебните функции, особено в по-висшите нива на системата, но също и в рамките на отделните съдилища и трибунали, сега съдебната власт на Англия и Уелс трябваше да създаде за себе си нова система на управление, така че да се избегнат напреженията, произтичащи от йерархията, на която се основава разпределянето на делата и инстанционният контрол. Нейната собствена публична администрация – Съдебната служба на Англия и Уелс, подпомага управлението на съдебната власт.
8. Последното е от съществено значение, тъй като основната задача на всички съдии е да осъществяват правораздаване чрез администриране на дела и провеждане на съдебни процеси или осъществяване на инстанционен контрол. Всяка дейност от административно или управленско естество, дори и да е важна, е време прекарано извън съдебната зала. Разбира се, това не означава, че съдиите не трябва да се ангажират с такива дейности – напротив, добре е и трябва да го правят, но по начин, който е пропорционален и при условие, че могат да разчитат на силна подкрепа от страна на Съдебната служба, която да изпълнява задачите от тяхно име.
9. В допълнение към редица други правомощия, които се прехвърлят от Лорд Канцлера към Лорд Главния съдия като резултат от тези реформи, от особено значение за моята реч е законовото задължение, възложено на Лорд Главния съдия през 2013 г., да предприема такива действия, каквито счита за подходящи, за да подкрепя многообразието в състава на съдийската общност - тема, към която ще се върна.
Непроменените правомощия на Лорд Канцлера и съдебната администрация
10. Значителните промени, обаче, запазват някои от правомощията и функциите на Лорд Канцлера, който сега е и държавен секретар (министър) по правосъдието, въпреки че впоследствие те бяха обект на още реформи. Например, дисциплинарната дейност е съвместна функция на Лорд Главния съдия и Лорд Канцлера (като представител на обществения интерес). Назначенията се осъществяват от независима комисия по назначенията, като назначенията на ръководни позиции са съвместна функция на Лорд Главния съдия и Лорд Канцлера, всеки от които има правомощия да отхвърля кандидатури, когато за това има важни основания .
11. Една от най-важните функции, която беше запазена, е отговорността на Лорд Канцлера да осигурява бюджета за администриране на съдебната власт. В сложно споразумение, постигнато през 2008 г. между съдебната власт и правителството, съдебната власт получи малка роля при определянето на бюджета от страна на Министерството на финансите и, по-важното, съвместни правомощия при администрирането на съдилищата и управлението на съдебната администрация. Към момента администрирането на съдилищата се управлява от Съвет, председателстван от независимо лице, което е отговорно едновременно пред Лорд Канцлера и Лорд Главния съдия. Поради това може да се каже, че правосъдната система има много по-голяма роля отпреди. Това е ползотворна промяна, като се има предвид, че съдебната власт може да приложи на практика своите оперативени и практически съображения. Съдебната власт работеше активно за анализирането на практиките, за преосмислянето, инициирането и оценката на предложенията за реформа, както и за прокарване на реформи.
Взаимоотношения с правителството и парламента
12. Въпреки че Лорд Канцлерът и другите министри имат задължението да спазват принципа за върховенство на правото и съдебната независимост и традиционната клетва на Лорд Канцлера беше променена, за да отрази тези отговорности, съдебната власт сега по необходимост възприе много по-активна роля в отношенията й с правителството и Парламента.
13. Провеждат се редовни срещи между висшите съдии и правителството. В допълнение, почти непрекъснато тече неформален диалог между държавните служители от Съдебната служба и техните колеги в министерство на правосъдието, както и други държавни служби.
14. Налице са официални взаимоотношения с Парламента, видно от годишния доклад, който Лорд Главният съдия представя пред Парламента[14], и ежегодните му явявания пред парламентарните комисии след публикуването на доклада, както и ad hoc явяванията на други представители на съдебната власт, които също са част от тези официални взаимоотношения.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
15. Резултатът от тези съществени реформи за позицията на съдебната власт (както Грахам Гий (Graham Gee), Роберт Хейзъл (Robert Hazell), Кейт Молсон (Kate Malleson) и Патрик О’Браян (Patrick O’Biren) правилно заключиха в наскоро публикуваното изследване Политиката на независимост на съдебната власт в променящата се конституция на Обединеното кралство (The Politics of judicial independence in the UK’s changing constitutionj)[15]) е раждането на един парадокс. При системата преди 2005 г., съдиите можеха да разчитат на Лорд Канцлера, член на изпълнителната и на законодателната власт, да защитава тяхната независимост и не беше необходимо те сами да взаимодействат с другите власти. При новата система, която осигурява формално и отчетливо разделението на властите, независимостта на съдебната власт се защитава най-добре чрез повече, а не чрез по-малко, ежедневно взаимодействие с правителството и Парламента. Новата система също така изисква много по-активна позиция от страна съдебната власт за задълбочаване на разбирането за важността на правосъдието и за предприемането на по-активни стъпки в много области, в които по традиция инициативата беше оставена на други действащи лица .
16. Следователно имаме възможност да видим, че в променящия се конституционен пейзаж този нов подход е необходим за защита на съдебната независимост и по-специално за осигуряването на достатъчно средства за съдебната власт и за разясняване на обществото защо дългът на съдията е да постановява своите решения в съответствие със закона по начин, който е възможно да не е съответен на популярните нагласи на момента.
ЦЕНТРАЛНАТА РОЛЯ НА ПРАВОСЪДИЕТО: ОЦЕНКАТА НА ОБЩЕСТВОТО
Разбирането
17. Както споменах, като съдии и магистрати, ние всички разбираме значението на правосъдната система. В Европа, и мога да говоря единствено от първа ръка, обществеността е склонна да приема правосъдието за даденост. За много хора никога няма да възникне нуждата да се обърнат пряко към системата на правосъдието. Системите на съдилищата като цяло, изглежда, че работят и се счита, че поддържат върховенството на правото. С различна степен на бързина тези, за които се твърди, че са извършили престъпления, биват съдени и тяхната виновност или невинност се установява. Принципно правителството носи отговорност пред съдилищата и като цяло индивидуалните права се защитават и развиват. Поначало съдиите се ползват с много висока степен на доверие. Това е видно не само от проучванията, но и от факта, че политиците често се обръщат към съдии, когато се нуждаят от независимо публично проучване на труден проблем. Обществеността не вижда лесно сериозните проблеми, пред които е изправено правосъдието, като например прекомерно високите разноски, свързани с обръщането към съда, което поставя достъпа до правосъдие извън възможностите на повечето хора, системата, която не е модернизирана така, че да отговаря на нуждите на обикновените граждани (независимо дали са или не са страни в процеса) и на малките и средни предприятия.
18. В цяла Европа правителствата са изправени пред нарастващ натиск за съкращаване на разходите. Конкуриращият се натиск от различни посоки е добре познат. След финансовата криза през 2008 г. в Обединеното Кралство, както и в много други страни, ние живеем във времена на строги икономии и бюджетни ограничения. Неизбежно следствие на тези мерки е и намаляването на държавния бюджет за правосъдие.
19. Всъщност мнозина виждат съда и съдебната администрация, съдебните сгради, хора и ресурси не като централен аспект на държавността, наред с Парламента и правителството, а като още един вид публична услуга, така, както образованието, здравеопазването и инфраструктурата са публични услуги. Във време, когато се упражнява натиск по отношение на разходите, ползата от финансиране на образованието, здравеопазването и инфраструктурата е очевидна, но ползите от инвестиране в правосъдието, неговата модернизация и разрешаване на проблемите в системата не са.
Липсата на знания
20. Нещо повече, работата на съдилищата, трибуналите и съдиите остава загадка за много хора. Малко вероятно е медийното отразяване да помогне за по-доброто разбиране за работата на съда или правната система изобщо. Въпреки това, като вземем предвид, че в много отношения устройството на съдебната власт идва от друга епоха и съдебните процеси и процедури са обвити от често излишна усложненост (да не говорим за сложността на материалния закон), подобно неразбиране вероятно не е учудващо.
21. Не само обществото като цяло обаче е незапознато с работата на съдиите. Налице е липса на разбиране както от страна на законодателната, така и на изпълнителната власт за важната и основна роля, която съдебната власт има наравно с тях.
Нашата задача
22. В резултат на промените в конституционното устройство и по-специално във време на намаляване на бюджетите никога не е било по-важно за съдебната власт, като институция, да бъде по-отворена, да изпълнява по-образователна роля в пределите на Конституцията. По конкретно, съдиите от Англия и Уелс трябва да разясняват централната роля на правосъдието и това какво е необходимо, за да се гарантира, че съдилищата ще го предоставят. Съдиите трябва да са активни по отношение на решения, свързани с адекватното ресурсно осигуряване на съда и съдебната администрация и да разясняват защо то върви ръка за ръка с отстояване на съдебната независимост и защитата на върховенството на правото.
АНГАЖИРАНО ЛИДЕРСТВО
Обяснение на значението на правосъдието
23. Аргументи въз основа на абстрактни, макар и важни, принципи, отнасящи се до конституционната значимост на независимата съдебна власт, не биха били чути. Правосъдието и съдиите трябва да бъдат значими за обществото и това трябва да бъде видимо. И тъкмо на съдиите се пада задачата да обясняват значимостта си. Kaто нагледен пример от Обединеното кралство, може да се посочи:
I. Значението за малките търговци: в Англия и Уелс граждански дела с цена на иска над £ 10 000(US $ 15 000) най-често биха били разгледани по бързата процедура пред районен съд. Представете си, че сте едноличен търговец или имате малък бизнес – например, ако сте строител, производител или доставчик – и имате неплатени дългове, възлизащи на £ 15,000 (US $ 23 000). Такъв дълг може сериозно да въздейства върху вашите финансови потоци, а от друга страна, да предизвика проблеми с кредиторите ви. Една година за разрешаване на спора чрез съдебно производство може да се окаже твърде дълго.
II. Значението за инвестициите и финансовите пазари: без ефективна и независима съдебна власт инвестиции не могат да бъдат направени, а финансовите пазари не могат да работят. В Обединеното кралство съществува допълнителен фактор, тъй като пазарът на правни услуги генерира £ 22.6 милиарда (34,5 милиарда US $) за икономиката през 2013 г.
III. Социална значимост: Често, когато съдебната власт бива споменавана в медиите, става дума за много, много деликатни въпроси, които са от голямо обществено значение – тежки престъпления, деца в нужда, евикция, депортиране, банкрути. Малко хора въобще биха имали нещо общо с правосъдната система по свой собствен избор, но е важно да стане ясно, че справедливото и честно общество изисква ефективна и бърза система на правораздаване.
IV. Конституционно значение: Последно, принципните аргументи трябва бъдат прокламирани, но не само на абстрактно равнище. Достъпът до правосъдие е важен. Важен е, защото съдилищата са инструментът, чрез който гражданите са в състояние да защитят правата си срещу други лица или срещу правителството, тъй като всички са равни пред закона. Изисква се достъпна и навременна система за предоставяне на правосъдие, в противен случай правата стават безпредметни. Действайки независимо, съдиите са пазители на върховенство на правото и служат за възпиране на изпълнителната власт като част от сложната система от контрол и баланс, върху която се основава нашата съвременна демокрация.
24. Как следва да бъде направено това – чрез произнасяне на речи, ангажиране на медиите чрез съдебената пресслужба и довеждането в съда на тези, които искат да разберат как той функционира, за да се запознаят с работата, която извършват съдиите. Един проект, който наскоро бе стартиран, предвижда присъствие на членове на парламента при гледането на делата в съдилищата, предоставяйки им възможност да обсъждат съдебния процес със съдията.
Ангажиране с осигуряването на ефективно правораздаване и водеща роля на съдиите при осъществяване на реформите
25. Обяснението на това, защо правосъдието е от значение, не е достатъчно само по себе си, ако съдебната власт от своя страна не гарантира в рамките на средствата, които са й предоставени, ефективно правораздаване, и ако съдиите не поемат инициативата за необходимите реформи, доколкото това зависи от тях.
26. Не е лесно да се гарантира, че съдилищата на една държава действат ефективно, но по мое мнение, от съществено значение е съдиите с ръководни функции да следят отблизо колко време отнема разглеждането на различни видове дела, колко време минава преди делото да се разгледа от съда, броя на заседанията, натовареността на отделните съдии и времето, което им е необходимо да постановят решенията си.
27. Неизбежно е във времена, когато технологиите напредват с нарастващо темпо, системите на съдилищата да се нуждаят от реформи, за да бъдат в крак с времето и да се развиват по-разходоориентирани начини за правораздаване и модернизиране на процедурите. Съдебната власт е поела инициативата за създаването на нови съдилища (териториално-устройствен съд и финансов съд за международните пазари) и за провеждането на широко обхватни процедурни реформи, въпреки ограничените средства за въвеждане на съвременни технологии понастоящем.
28. Всичко това спомага за изграждане на доверие в съдебната власт и правосъдието. По-специално – подобрената информираност за ежедневната и конституционната роля на съдебната власт, способността й да дава защита на правата и за това как сам по себе си достъпът до правосъдие е защита на върховенството на правото. В допълнение, със задълбочаването на разбирането на обществото за ролята на съдебната власт и правосъдната система ще укрепва също и разбирането за необходимостта да се защитава тяхната независимост.
Ангажиране на съдиите и съдействие за реформи, които са от компетентността на правителството и Парламентa
29. Има много области на реформи, които не зависят от съдебната власт, а са в компетентността на изпълнителната и законодателната власт. Някой може да каже, че след като веднъж е прието, че определена материя не е в обхвата на това, което съдиите могат да извършват на собствено основание, тогава съдиите трябва да оставят въпроса изцяло на изпълнителната и законодателната власт.
30. Не съм съгласен. Съдебната власт има реална роля в предлагането на това, което описах, като изразител на експертно мнение Често ще има решения, които трябва да бъдат взети от политиците, но това не означава, че практическата приложимост на реформите е въпрос, по който съдиите не следва да оказват помощ чрез предоставяне на съвети. Публикувано бе Ръководство за подпомагане на Парламента[16], а по-късно тази година в резултат на поредица семинари с висши държавни служители ще бъдат издадено и Ръководство, отнасящо се до подходящите форми на диалог с правителството по въпросите на различните политики.
31.Има много други примери, които времето не ми позволява да изложа. Но може да попитате защо съдебната власт трябва да направи това. Отговорът според мен е ясен – нашата променяща се конституционна среда го налага, за да се запази и укрепи централната роля на правосъдието и съдебната независимост за правилното функциониране на държавата.
МНОГООБРАЗИЕ
32. Извършването на всичко описано по-горе няма да бъде достатъчно според мен. Ние също активно работим за това самата съдебна власт и дейността й да отразява все по-голямото многообразие в нашите общества.
Многообразие на съдите
33. През последните десет години има големи промени в процеса на назначенията в съдебната власт. Сега той се ръководи от независима комисия, която извършва назначенията въз основа на заслуги и постижения. (БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ –Законът за конституционна реформа (Constitutional Reform Act, 2005 (с. 5), section 63(2) Съдебната власт работи активно с Комисията по назначенията за увеличаване на многообразието на съдиите, по-специално, за да се премахнат пречките пред влизането в системата и да се отворят вратите й пред най-широкия възможен кръг от кандидати.
34. През 2013 г. бе създадена Комисия по съдийско многообразие, за да помогне при изпълнение на задължението за насърчаване на многообразието, за което споменах. Бяха определни 90 съдии, модел за подражание, които осъществяват контакти с различните общности и изпълняват ролята на ментори. Организираме специални информационни събития, насочени към слабо представените групи. Организирахме специални програми за наставничество за тези, които са за първи път кандидатстват за работа в съдебната власт, или тези, които търсят развитие към по-високо ниво в системата. Това лято ние създадохме програма за насърчаване, чрез наставничество, на много по-широк кръг от кандидати за заместник висши съдии (deputy High Court judges) и ранно назначаване на кадри във Висшия съд (High Court Bench).
35. Ние започнахме да постигаме промяна, особено по отношение на назначенията на жени съдии, но има още много какво да се направи.
36. Ние също така имаме съдии, работещи по въпросите на многообразието и връзките с общностите из цяла Англия и Уелс. Освен дейността, свързана с многообразието, която се извършва с кандидатите за съдии, тези съдии активно работят за развенчаване на митовете около съдебната власт и действат като свързващо звено между съдилищата и местните общности. Към това следва да се добави важната роля, която изиграват за информирането и образованието на хората – в общностите, училищата, университетите, за разясняване на реалността на това какво е да бъдеш съдия, което от своя страна помага да се развенчаят митовете и погрешните схващания, които преобладават. Наскоро увеличихме бройката на тези съдии на 123.
Култури и езици
37.Споменах в самото начало за промените в общността на нациите, формиращи Великобритания. Нека илюстрирам това, поглеждайки към Уелс. Законодателните и конституционните промени дадоха на Уелс легислатура и възстановиха уелския език като език на съдилищата и на законодателството след интервал от 400 години. Тези промени и други фактори възстановиха Уелс като нация с много по-отличаваща се идентичност в рамките на унитарната система на Англия и Уелс. Поради това на много различни нива съдебната власт направи промени във функционирането на правната системата, за да отрази конституционната промяна.
Правните системи и общи културни проблеми
38.Споменах също влиянието на членството ни в ЕС. Това не означава само паралелен, макар и инцидентен, диалог с институциите на ЕС, а, с оглед на настоящите ни цели, и една готовност за разбиране и адаптиране към култури и правни методи, различни от тази на Великобритания и общото право. От многото примери нека избера този за правата на пострадалите от престъпления. Повечето континентални системи имат много по-различен процес на разследване и предоставят на пострадалите от престъпления много повече права, като например правото на обжалване срещу отказа на прокуратурата да повдигне обвинение. Бяха взети политически решения да се направи опит да се предоставят едни и същи минимални права на пострадалите в цяла Европа. Всъщност колкото и да беше трудно правно-технически да се установят минимални права, това, което се оказа по-трудно, е справянето с общия културен проблем, който имаха всички страни – неспособността да се осигури на практика адекватна информираност на пострадалите за развитието на целия процес и да се вземат предвид техните искания и интереси. И така, въпреки че може да ни се налага да примиряваме различията на правните системи, понякога всъщност става въпрос за общи културни проблеми, които съдебната власт и правна система, като цяло, трябва да разрешат.
ИЗВОДИ
39. И така, какви изводи могат да се направят?
I. Съдебната независимост не трябва да означава съдебна изолация;
II. Съдебната власт трябва да обясни централната роля на правосъдието и неговата значимост. Тази задача не може да бъде оставена на други. Прозрачността и откритостта са от решаващо значение за изграждането на общественото доверие в правосъдната система. В работата по това акцентът трябва да бъде върху демонстрацията на въздействието й върху реалния живот, вместо да се разчита на висши конституционни принципи.
III. Съдебната власт трябва да взаимодейства с другите две власти в държавата в рамките на Конституцията и това укрепва, а не подкопава съдебната независимост, тъй като увеличава взаимното уважение и разбиране;
IV. Взаимодействието с обществото и другите власти в държавата е особено важно, когато става въпрос за защита на съдебната независимост и осигуряването на подходящо финансиране на правосъдието;
V. Съдебната власт трябва да отразява обществото, на което служи, и активно да предприема мерки, които да гарантират, че в производствата пред съдилищата е взето предвид мнгообразието в нашите общества.
40. Макар и да говорех за Англия и Уелс, мисля, че много от това, което казах за активната роля на съдиите , има много по-широко значение.
41.Благодаря ви много.
[1] Текстът е достъпен в оригинал на следния адрес: https://www.judiciary.gov.uk/wp-content/uploads/2015/09/speech-lcj-judicial-independence-in-a-changing-constitutional-landscape2.pdf под заглавие JUDICIAL INDEPENDENCE IN A CHANGING CONSTITUTIONAL LANDSCAPE SPEECH TO THE COMMONWEALTH MAGISTRATES’ AND JUDGES’ ASSOCIATION (Б. пр.)
[2] THE RIGHT HON. THE LORD THOMAS OF CWMGIEDD LORD CHIEF JUSTICE OF ENGLAND AND WALES (Б. пр.)
[3] Конференцията се организира веднъж на три години, като има за аудитория съдиите и останалите магистрати от всички равнища на правосъдието на Британската общност. Темата на проведената в Нова Зеландия 17-та по ред конференция е била „Независима съдебна власт. Многообразни общества“ (Б.пр.).
[4] Повече информация за статута и дейността на организацията можете да намерите тук: http://www.cmja.org/about.html (Б. пр.)
[5] Принципи за взаимоотношенията между трите власти на Общността на нациите (бившата Британска общност). Вж http://thecommonwealth.org/history-of-the-commonwealth/latimer-principles (Б. пр.)
[6] „Justice must be done and must be seen to be done”, извеждан от решението по R v Sussex Justices, Ex parte McCarthy (Б. пр.)
[7] Има се предвид Обединеното кралство като съюз на четири народа – английски, (северо) ирландски, шотландски и уелски (Б. пр.).
[8] най-висшият служител на Короната, който е ръководител на съдебната власт и ръководи Камарата на лордовете (б. пр.)
[9] “buckle or linchpin” G. Gee, R. Hazell, K. Malleson, P. O’Brien, The Politics of Judicial Independence in the UK’s Changing Constitution, (Cambridge) (2015) at 31.
[10] Constitutional Reform Act 2005 (c.4).
[11] През 2009 започва работа Върховният съд на Обединеното кралство, който представлява последна съдебна инстанция и юрисдикцията му обхваща територията на цялата държава. Оценката за съдебната власт във Великобритания е висока.През 2014 г. тя се нарежда на 14-то място от 99 страни в класацията на World Justice Project за качество на гражданското и наказателното правосъдие. Класацията отразява мнението на британските граждани, което показва тяхното високо доверие в съдебната власт (Б.пр.).
[12] Вж https://www.judiciary.gov.uk/about-the-judiciary/the-judiciary-the-government-and-the-constitution/how-the-judiciary-is-governed/judicial-executive-board/ (б. пр.)
[13] За повече подробности вж https://www.judiciary.gov.uk/about-the-judiciary/the-judiciary-the-government-and-the-constitution/how-the-judiciary-is-governed/judges-council/ (б. пр.)
[14] Вж напр доклада за 2014 г. (последния наличен) https://www.judiciary.gov.uk/wp-content/uploads/2014/12/lcj_report_2014-final.pdf (
[15] Погледни бележка № 3. (б. пр.)
[16]Вж https://www.judiciary.gov.uk/wp-content/uploads/JCO/Documents/Guidance/select_committee_guidance.pdf