Правните системи на европейските държави се характеризират с голямо разнообразие, особено що се отнася до задачите и ролите на прокурорите. Независимо от различията в системите и структурата, прокурорите винаги имат задължението да зачитат правата на човека и основните свободи така, както са установени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
През последните две десетилетия се проявява непрекъснат стремеж за изследване на различните модели на устройство и функции на прокуратурите в европейските държава, както и усилие да се води дебат за формулиране на основните стандарти за статуса, задачите и дейността на прокуратурата. В резултат на тези усилия се приема Препоръка Rec(2000)19 на Комитет на министрите на Съвета на Европа за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие. Дори след 15 години тази препоръка остава крайъгълен камък в дискусията за ролята на прокуратура в демократичното общество. В същото време, от 2000 г. насам, и други аспекти на дейността на прокуратурата са били изтъкнати на европейско равнище, а необходимостта от актуализиране и синтез на съответните принципи е станало очевидно. Обобщение на водените през последните години дискусии в рамките на институциите на Съвета на Европа и по-специално на неговия консултативен орган на европейските прокурори (КСЕП), са отразени в приетата през 2014 г. Римска харта относно европейските норми и принципи, свързани с прокурорите и подробно обяснителното Становище № 9.
В Хартата и Становището са отразени в концентриран вид основните насоки и принципи, свързани с устройството и структурата на прокуратурата в демократичното общество, въпросите за статуса на прокурорите, функциите и ролята на прокуратурата в сферата на наказателното правосъдие и в други области на обществения живот. Доколкото у нас разговорът за структурата и ролята на прокуратурата е в своето начало, публикуването и обсъждането на Римската харта и Становище № 9, ще бъдат от особена полза за фокусиране и задълбочаване на дебатите.
Становище № 9 (2014)
на Консултативния съвет на европейските прокурори към Комитета на министрите на Съвета на Европа
относно
eвропейски норми и принципи, засягащи прокурорите
Становище № 9 (2014) word
Становище № 9 (2014) pdf
Настоящото становище съдържа:
- харта, наречена “Римска Харта“,
- подробна обяснителна бележка за принципите, които се съдържат в тази Харта.
РИМСКА ХАРТА
Консултативният съвет на европейските прокурори (КСЕП), след като му бе поискано от Комитета на министрите на Съвета на Европа да предостави референтен документ относно европейските норми и принципи, свързани с прокурорите, постигна съгласие по следното:
I. Във всички правни системи прокурорите допринасят за гарантиране на върховенството на закона, особено чрез справедливото, безпристрастно и ефективно прилагане на закона при всички дела и във всички етапи на производството, в рамките на тяхната компетентност.
II. Прокурорите действат от името на обществото и в името на обществения интерес, за да се зачитат и защитават човешките права и свободи, така както е посочено - в частност - в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
III. Ролята и задачите на прокурорите, както в, така и извън областта на наказателното правосъдие, трябва да бъдат определени от закона на възможно най-високо ниво и да се извършват при строго съблюдаване на демократичните принципи и ценности на Съвета на Европа.
IV. Независимостта и автономията на прокуратурата представляват естествена последица от независимостта на съдебната власт. Затова следва да се насърчава общата тенденция към засилване на независимостта и ефективната автономия на прокуратурата.
V. Прокурорите трябва да бъдат самостоятелни при вземането на своите решения и да изпълняват задълженията си без външен натиск или вмешателство, като се спазват принципите на разделение на властите и отговорността/ отчетността.
VI. Прокурорите трябва да се придържат към най-високите етични и професионални стандарти, винаги да работят безпристрастно и обективно. Така те трябва да се стремят да бъдат, както и да създават впечатление, че са независими и безпристрастни, трябва да се въздържат от политически действия, несъвместими с принципа на безпристрастност, и не трябва да работят по дела, в които техните лични интереси или техните отношения с лица, заинтересовани от делото, биха могли да засегнат пълната им безпристрастност.
VII. Необходимо да се приемат и обнародват Кодекси за професионална етика и поведение, основаващи се на международните стандарти.
VIII. При изпълнението на своите задължения, прокурорите трябва да зачитат презумпцията за невинност, правото на справедлив съдебен процес, равнопоставеността на страните, разделението на властите, независимостта на съда и обвързващата сила на окончателните съдебни решения. Прокурорите трябва да се съсредоточат върху службата в интерес на обществото и да обърнат специално внимание на положението, в което се намират уязвимите лица, най-вече деца и жертви.
IX. Прокурорите се ползват от правото на свобода на изразяване и на сдружаване. При комуникацията между прокурори и медии, трябва да се спазват следните принципи: презумпцията за невинност, правото на личен живот и достойнство, правото на достъп до информация и свободата на печата, правото на справедлив съдебен процес, правото на съдебна защита, на почтеността (интегритета), ефикасността и поверителността на разследванията, както и на принципа на прозрачност.
X. Прокурорите не трябва да извличат полза от общия имунитет, а от функционалния имунитет за действия, извършени добросъвестно в изпълнение на своите задължения.
XI. Прокурорите и, когато е необходимо, техните семейства имат право на защита от държавата, когато личната им безопасност е застрашена в резултат на изпълнението на задълженията им.
XII. Назначаването и кариерата на прокурорите, включително повишение, мобилност, дисциплинарни мерки и освобождаване от длъжност, трябва да бъде уредено със закон и да се регулира от прозрачни и обективни критерии, в съответствие с обективни процедури, като се изключи всякаква дискриминация и се допусне възможността за безпристрастно разглеждане.
XIII. Най-високото ниво на професионални умения и интегритет е предпоставка за ефективно действаща прокуратура и за обществено доверие в тази институция. Затова прокурорите трябва да преминат подходящо образование и обучение с оглед специализацията си.
XIV. . Организацията на повечето прокуратури се основава на йерархична структура. Отношенията между различните нива на йерархията трябва да се ръководят от ясни, недвусмислени и добре балансирани правила. Разпределянето и преразпределянето на делата трябва да отговаря на изискванията за безпристрастност.
XV. Прокурорите трябва да започват наказателно преследване само при наличието на обосновани доказателства, които основателно се считат за надеждни и допустими. Прокурорите трябва да отказват да използват доказателства, за които е основателно да се смята, че са били получени чрез използване на незаконни методи, и по-специално когато те представляват грубо нарушение на правата на човека. Те трябва да се стремят да гарантират, че на лицата, отговорни за използването на такива методи или за други нарушения на закона, са наложени подходящите санкции.
XVI. Наказателното преследване трябва да се води строго, но справедливо. Прокурорите съдействат за постигането на справедливи присъди и следва да допринасят за ефективното, бързо и ефикасно функциониране на съдебната система.
XVII. С цел да се постигне последователност и справедливост при вземането на самостоятелни решения по време на процеса на преследване на престъпленията и в съда, трябва да бъдат публикувани ясни насоки, особено по отношение на решението за това дали да се повдига обвинение. Когато е целесъобразно, и в съответствие със закона, прокурорите трябва да обмислят и алтернативи на този процес.
XVIII. Прокурорите трябва да разполагат с необходимите и подходящи средства, включително и използването на модерни технологии, за да изпълняват ефективно своята мисия, която е основополагаща за правовата държава.
XIX. Прокуратурата трябва да има възможност да преценява нуждите си, да преговаря за бюджета си и да решава как да използва отпуснатите средства по прозрачен начин, за да постига целите си по бърз и квалифициран начин. Когато на прокуратурата е поверено управлението на ресурсите, тя трябва да използва съвременни управленски методи - ефективни и прозрачни, като също така й се осигури необходимата квалификация.
XX. Взаимното и честно сътрудничество е от съществено значение за ефективността на прокуратурата на национално и на международно равнище, между различните прокуратури, както и между прокурорите, които принадлежат към една и съща служба. Прокурорите трябва да третират международните искания за помощ в рамките на своята компетентност, със същата грижа както при работата им на национално ниво, и да имат на свое разположение необходимите инструменти, в това число квалифициране, за насърчаване и поддържане на реално и ефективно международно съдебно сътрудничество.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
Увод
1. Препоръка Rec(2000)19 на Съвета на Европейския Комитет на министрите за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие остава, дори след 14 години, крайъгълен камък. В същото време, от 2000 г. насам, и други аспекти на дейността на прокуратурата са били изтъкнати на европейско равнище, а необходимостта от актуализиране и синтез на съответните принципи е станала очевидна.
2. В този контекст Консултативният съвет на европейските прокурори (КСЕП), създаден от Комитета на министрите през 2005 г., пожела да се идентифицират най- съществените тенденции по отношение на статуса, задачите и дейността на прокуратурата. В тази рамка през януари 2014Комитетът на министрите възложи на КСЕП приемането на референтен документ за европейските норми и принципи, засягащи прокурорите. За да изпълни тази задача КСЕП взе предвид документите, изброени в Анекса към настоящата бележка.
3. Правните системи на държавите-членки се характеризират с голямо разнообразие, особено що се отнася до задачите и ролите на прокурорите. Независимо от това те винаги имат задължението да зачитат правата на човека и основните свободи, така както са установени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
4. Този документ е предназначен за държавни институции и за съдебната, изпълнителната и законодателната власт, както и за практикуващите юристи и изследователи.
1. Определение за „прокурор”
5. Прокурорите са органи, които от името на обществото и в интерес на обществото осигуряват прилагането на закона, тогава, когато нарушаването му влече след себе си наказателна санкция, като вземат предвид както правата на лицето, така и необходимата ефективност на системата за наказателното правосъдие . Мисията на прокурора може да включва и правомощия извън системата на наказателното правораздаване, когато това е предвидено в националната правна система .
2. Роля на прокурорите
6. Във всички случаи и във всички етапи на производството, прокурорите допринасят за гарантирането на върховенството на закона и обществения ред посредством справедливо, безпристрастно и ефективно правораздаване .
7. От съществено значение е да се гарантира независимостта и ефективната автономия на прокурорите, както и да се установят подходящи мерки и средства за защита. Те имат задължението да действат справедливо, безпристрастно и обективно. При наказателно-правните дела прокурорите трябва да вземат предвид и сериозните последици от един съдебен процес за индивида, дори при такъв, който завършва с оправдателна присъда. Те също така трябва да се стремят да допринасят съдебната система да работи възможно най-бързо и ефективно, както и да съдействат на съда за постигането на справедливи присъди .
8. Система, при която и прокурорът, и съдията действат при най-високи стандарти на интегритет и безпристрастност, предоставя по-голяма защита на човешките права, отколкото система, която разчита единствено на съдията .
2.1 Функции в съдебното производство
9. Прокурорите играят съществена роля за утвърждаването на върховенството на закона и за правилното функциониране на системата на наказателното правосъдие.
10. Прокурорите решават дали да започнат и продължат наказателно преследване или не, внасят обвинението пред независим и безпристрастен съд, създаден от закона, и решават дали да обжалват решенията на този съд или не.
11. При някои системи за наказателно правосъдие прокурорите имат и други функции, като например да изготвят и прилагат национална политика за борба с престъпността (като и я адаптират, когато е уместно, към регионалните и местните условия), да провеждат, ръководят или осъществяват надзор над разследвания, да гарантират ефективно подпомагане на жертвите, да вземат решение за алтернативи на обвинението, или да упражняват контрол върху изпълнението на съдебните решения .
2.1.1 Принципи, ръководещи съдебното преследване
12. Правните системи на някои държави-членки предвиждат принципа на "законосъобразността" като основа за повдигане на обвинения. Правните системи на други страни-членки предвиждат принципа на "опортюнитета".
13. За да се постигне последователност и справедливост при вземането на дискреционни решения в рамките на досъдебното и съдебното производство трябва да бъдат публикувани ясни насоки, особено по отношение на решението дали да се възбуди производство . Дори когато системата не предвижда прокурорите да вземат дискреционни решения, решенията, взети от тях, трябва да се водят от общите насоки.
14. Прокурорите трябва да гарантират извършването на всички необходими и основателни разпити и разследвания преди да вземат решение за завеждане на дело, и да пристъпят към съдебно производство само когато едно дело се основава на доказателства, оценени като надеждни и допустими. Прокуратурата трябва да процедира твърдо, но справедливо и да не надхвърля това, което сочат доказателствата .
15. Когато участието в разследването на престъпления или контролът върху органите на полицията или други разследващи органи е в рамките на тяхната компетентност, прокурорите трябва да правят това обективно, безпристрастно и професионално, стремейки се да обезпечат спазването на правните принципи и основните права на човека от страна на разследващите служби .
16. Прокурорите трябва да вземат предвид интересите на свидетелите и, когато това е в рамките на тяхната компетентност, да вземат или насърчават мерки за защитата на живота на свидетеля, сигурността и неприкосновеността на личния му живот, или да осигурят предприемането на такива мерки.
17. Прокурорите трябва да вземат предвид мнението и интересите на жертвите, когато са засегнати личните им интереси и да предприемат или насърчават действия, които да осигурят информираността на жертвите както относно техните права, така и относно развитието на процедурата .
18. Прокурорите трябва да обмислят внимателно започването на наказателно преследване, да зачитат правата на жертвите, свидетелите и заподозрените и да позволят право на преразглеждане на лицата, засегнати от техните решения .
19. Прокурорите трябва да спазват принципа на равнопоставеност на страните между обвинението и защитата, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, независимостта на съда, принципа на разделение на властите и обвързващата сила на окончателните съдебни решения.
20. Прокурорът трябва да изложи всички достоверни доказателства на разположение на съда и да оповести всички релевантни доказателства на обвиняемия. Възможно е да възникват ситуации, в които наказателното преследване трябва да се прекрати .
21. Прокурорите трябва да отказват да използват доказателства, за които основателно се смята, че са получени чрез използване на незаконни методи и по-специално, когато представляват грубо нарушение на човешките права. Те трябва да се стремят да осигурят предприемането на съответните санкции срещу лицата, отговорни за използването на подобни методи или други нарушения на закона . В някои системи нарушаването на човешките права е достатъчно, за да се отхвърли едно доказателство без да е необходимо да бъде утежняващо.
2.2 Функции извън наказателното производство
22. В много държави, прокурорите имат правомощия извън сферата на наказателното право (наред с другото, граждански, семейни, трудови, административни, свързани с парламентарни или местни избори, защита на околната среда, социалните права и правата на уязвими лица - непълнолетни, лица с увреждания и лица с много ниски доходи ).
23. Когато такива правомощия съществуват мисията на прокурорите е да представляват общия или обществения интерес, да защитават правата на човека и основните свободи, както и да подкрепят утвърждават върховенството на закона . Те трябва също така твърдо да спазват демократичните принципи и ценности на Съвета на Европа.
24. Тези правомощия следва да се прилагат по такъв начин, че:
• да зачитат ефективното разделение на държавните власти;
• да зачитат независимостта на съдилищата и тяхната роля в защитата на правата на човека, равенството и равнопоставеността на страните и да не дискриминират;
• да бъдат уредени със закон възможно най-точно, да бъдат строго ограничени, ясно дефинирани и да следват ясни публикувани насоки, за да се избегне всякакво двусмислие ;
• да гарантират, че няма неправомерна външна намеса в дейността на прокуратурата;
• да зачитат правото на всяко физическо или юридическо лице да заведе дело или да действа в защита на своите интереси пред независим и безпристрастен съд, дори и в случаите, когато прокурорът е или има намерение да бъде страна по делото ;
• да не нарушават принципа на обвързваща сила на влезлите в сила съдебни решения (res iudicata) с някои изключения, установени в съответствие с международните задължения, включително и съдебната практика на Съда;
• да гарантират, че възможността на лица или институции, участващи в делото, да поискат преразглеждане на действията на прокурорите, е ясно определена;
• да гарантират, че правото на лица или институции, участващи в или заинтересовани от граждански дела, да предявят иск срещу мерките или неизпълнение на задълженията на прокурорите, е обезпечено.
25. Всяко действие на прокурор, което засяга човешките права и свободи, трябва да остане под надзора на компетентния съд .
26. Когато прокурорите имат право да поставят под въпрос решението на съда или на държавната администрация, те трябва да сторят това чрез упражняване на правото на обжалване или правото на преразглеждане на решението. В частен съдебен спор между страните, когато трябва да се защитава или отстоява общественият интерес пред съда, крайната дума е на самия съд .
27. Прокурор, който взима страна в съда извън сферата на наказателното правосъдие, би трябвало, в съответствие с националните закони:
• да има равни права и задължения към другите страни в производството;
• да не задържа доказателства, имащи отношение по въпроса на спора;
• да не участва в тайното съвещание на съда, нито да създава впечатление за това;
• когато имат право да обжалват решението на съда, прокурорите трябва да имат равни права като другите страни и никога не заменят правото си на обжалване;
• да упражняват правомощията си независимо, прозрачно и в пълно съответствие с принципите на върховенството на закона;
• да се намесват срещу юридически лица в случаите, когато са налице основателни и обективни основания да се смята, че организацията е в нарушение на законовите си задължения, включително тези, които произтичат от прилагането на международни договори за човешките права.
Релевантните решения, взети от прокурорите извън сферата на наказателното правосъдие, трябва винаги да бъдат следвани от мотиви, достъпни за хората или институциите, ангажирани с или заинтересовани от делото.
2.3 Алтернативи на наказателното преследване и наказание
28. Прокурорите трябва да обмислят, когато е уместно и в съответствие със закона, алтернативи на наказателно преследване . При прилагането на тези алтернативи, те трябва да осигурят пълно зачитане на правата и легитимните интереси на заподозрените лица и жертвите и да предложат възможност за медиация и помирение между извършителя и жертвата . Трябва да се обърне специално внимание на естеството и тежестта на деянието, защитата на обществото и на характера и положението на извършителя.
29. С оглед насърчаване на справедлива, последователна и ефективна дейност на прокуратурата, съответните държавни органи трябва да публикуват ясни правила, основни насоки и критерии за ефективно и справедливо прилагане на наказателната политика, свързана с алтернативите на наказателното преследване.
30. Алтернативните мерки никога не трябва да се използват за заобикаляне на правилата за провеждането на справедлив съдебен процес чрез налагане на мерки на човек, който е невинен, или който не може да бъде намерен за виновен поради процедурни пречки, като например срокове/давност за наказателно преследване, или когато има съмнение по отношение на отговорността на идентифицирания извършител, или пък на размера на вредите, причинени от престъплението.
31. Като се има предвид възможното вредно въздействие на наказателните и други производства върху бъдещото развитие на непълнолетните, прокурорите трябва - във възможно най-голяма степен и в съответствие със закона - да търсят алтернативи на наказателното преследване на непълнолетни правонарушители, когато тези алтернативи представляват пропорционална съдебна реакция на престъплението, като се вземат предвид интересите на жертвите и на обществеността и са в съответствие с целите на младежкото правораздаване .
32. Прокурорите трябва да полагат всички усилия наказателното преследване спрямо непълнолетни да започва само тогава, когато наистина е необходимо .
3. Статус на прокурорите и предпазни мерки, предвидени за тях при изпълнение на функциите им.
3.1 Независимост на прокурорите
33. Независимостта на прокурорите - която е от съществено значение за върховенството на закона - трябва да се гарантира от закона на възможно най-високо ниво по начин, подобен на този на съдиите. В държави, в които прокуратурата е независима от правителството, държавата трябва да вземе ефективни мерки, с които да гарантира, че естеството и обхватът на тази независимост са установени със закон . В страни, в които прокуратурата е част от или е подчинена на правителството, или пък се ползва с различен статус от този, описан по-горе, държавата трябва да гарантира, че естеството и обхватът на правомощията й по отношение на прокуратурата също са установени чрез закон, както и че правителството упражнява правомощията си по прозрачен начин и в съответствие с международните договори, националното законодателство и основните правни принципи .
34. Европейският съд по правата на човека (“Съдът”) счита за необходимо да подчертае, че "в едно демократично общество, както съдилищата, така и разследващите власти, трябва да останат свободни от политически натиск" . Следователно прокурорите трябва да са автономни при вземането на решения и, при сътрудничеството с други институции, трябва да осъществяват задълженията си без външен натиск или намеса от изпълнителната власт или от парламента, като се вземат предвид принципите на разделение на властите и отговорността/отчетността . Съдът обръща внимание и на въпроса за независимостта на прокурорите в контекста на "мерки за защита от общ характер, като гарантиране на функционална независимост на прокурорите от по-горестоящите и съдебен контрол на актовете на прокуратурата“ .
35. Независимостта на прокурорите не е прерогатив или привилегия, предоставена в полза на прокурорите, а гаранция в интерес на справедливо, безпристрастно и ефективно правосъдие, което защитава публичните и частните интереси на засегнатите лица.
36. Държавите трябва да гарантират, че прокурорите са в състояние да изпълняват функциите си без сплашване, възпрепятстване, тормоз, неправомерна намеса или необосновано реализиране на гражданска, наказателна или друга отговорност .
37. При всички положения прокурорите трябва да бъдат в състояние безпрепятствено да започнат наказателно преследване срещу длъжностни лица за престъпления, извършени от тях, особено за корупция, злоупотреба с власт и тежки нарушения на правата на човека .
38. Прокурорите трябва да са независими не само от изпълнителната и законодателната власт, но и от други участници и институции, включително в областта на икономиката, финансите и медиите.
39. Прокурорите са независими и по отношение на сътрудничеството си с правоприлагащите органи, съдилища и други институции.
3.2 Йерархията
40. Йерархичната структура е общ белег на повечето прокуратури, имайки предвид естеството на задачите, които изпълняват. Отношенията между различните нива на йерархията трябва да се ръководят от ясни, недвусмислени и добре балансирани разпоредби, а и трябва да бъде осигурена подходяща система от проверки и балансиращи механизми.
41. В една правова държава, когато структурата на прокуратурата е йерархична, ефективността на прокуратурата по отношение на самите прокурори е силно свързана с прозрачността на органа, отчетността и отговорността.
42. От съществено значение е разработването на подходящи гаранции за ненамеса в дейността на прокуратурата. Ненамеса означава да се гарантира, че дейностите на прокуратурата, по-специално при съдебните процедури, са свободни както от външен натиск, така и от неправомерен или незаконен вътрешен натиск, идващ отвътре в самата система на прокуратурата. В една йерархична система по-висшестоящият прокурор трябва да бъде в състояние да упражнява подходящ контрол върху решенията на прокуратурата, при спазване на подходящи мерки за защита на правата на отделните прокурори.
3.2.1 Разпределение и преразпределяне на делата
43. При организацията и вътрешното функциониране на прокуратурата, в частност при възлагането и преразпределянето на делата, трябва да се спазят изискванията за безпристрастност по отношение на структурата, отговорностите и правомощията на прокуратурата за вземане на решения.
44. Възлагането и преразпределянето на делата трябва да се извършва чрез
прозрачни правила, които са съгласувани със структурата на прокуратурата.
3.2.2 Инструкции
45. Основните решения за прилагане на политиката срещу престъпленията трябва да бъдат прозрачни, за да се осигурят справедливи, последователни и ефективни действия от страна на прокурорите.
46. Инструкциите от общ характер трябва да бъдат в писмена форма и, когато е възможно, да бъдат публикувани или по друг начин да се онагледи съществуването им. Тези инструкции трябва да спазват стриктно справедливостта и равнопоставеността .
47. В някои правни системи инструкциите от изпълнителната власт или по-високо ниво от йерархията, по отношение на конкретни случаи, са неприемливи. При съществуващата обща тенденция за по-голяма независимост на системата на прокуратурата, което се насърчава от КСЕП, няма общи стандарти в това отношение. Там, където законодателството все още дава възможност за такива инструкции, те трябва да бъдат в писмена форма, ограничени и регламентирани от закона.
48. Държавен служител, който смята, че от него се изисква да действа по незаконосъобразен, неправомерен или неетичен начин, трябва да реагира в съответствие със закона .
49. Прокурорът има правото да изиска инструкциите, отправени към него/нея, да бъдат изложени в писмена форма. Когато той/тя счита, че инструкцията е или незаконна, или в противоречие с неговата/нейната съвест, трябва да има налице адекватна вътрешна процедура, която може да доведе до неговата/нейната евентуална смяна .
50. Трябва да бъде ясно, че тези гаранции са установени в интерес както на отделните прокурори, така и на обществеността .
3.3. Назначаване и кариера
3.3.1 Общи принципи
51. Държавите-членки трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че:
а) подборът, повишаването в длъжност и преместването на прокурорите се извършва в съответствие със справедливи и безпристрастни процедури и без всякаква -дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
b) Както кариерата на прокурорите, така и атестацията им, повишаването им в длъжност и мобилността им се уреждат по прозрачни и обективни критерии, като например компетентност и опит; назначаващите органи трябва да бъдат избирани въз основа на компетентността и уменията им да изпълняват функциите си безпристрастно и на основата на обективни критерии;
c) мобилността на прокурорите се обуславя и от нуждите на прокуратурата .
52. Назначаването и освобождаването от длъжност на прокурорите трябва да се урежда от закона на най-високо ниво и по ясни и разбираеми процедури.
53. Близостта и допълващият характер на мисиите на съдии и прокурори създават сходни изисквания и гаранции по отношение на статуса им и условията на работа, а именно във връзка с подбора, обучението, кариерното развитие, заплати, дисциплинарна дейност и преместване (които трябва да бъдат засегнати единствено съобразно закона или с тяхното съгласие ). Поради тези причини е необходимо да се осигури статут на несменяемост и подходяща организация за повишение, дисциплинарна отговорност и уволнение .
54. Стремежът към безпристрастност, който в една или друга форма трябва да бъде водещ при подбора и професионалното развитие на прокурорите, може да доведе до разпоредби за състезателна система за влизане в професията и създаване на Висш съвет за цялата съдебна власт или само за прокурорите .
55. Начинът, по който Главният прокурор се назначава и освобождава от длъжност, играе съществена роля в системата за гарантиране на правилното функциониране на прокуратурата .
56. Ако правителството упражнява някакъв контрол при назначаването на Главния прокурор, важно е методът на подбор да е такъв, че да спечели доверието и уважението на обществеността, както и на членовете на съдебната система, прокуратурата и адвокатурата. Главният прокурор трябва да бъде назначен за адекватно дълъг период или за постоянно, за да се гарантира стабилността на неговия/нейния мандат и да бъде независим от политическите промени .
3.3.2 Обучение
57. Най-високото ниво на професионални умения и интегритет е предпоставка за ефективно функциониране на прокуратурата и за обществено доверие в тази институция. Затова прокурорите трябва да преминат подходящо образование и обучение с оглед на своята специализация .
58. Различните европейски правни системи осигуряват обучение на съдии и прокурори по различни модели; обучението се поверява на специални органи. Във всички случаи е важно да се осигури автономен характер на институцията, отговаряща за провеждане на такова обучение, защото тази автономия е предпазна мярка за осигуряване на културен плурализъм и независимост .
59. Подобно обучение трябва да се организира въз основата на безпристрастие и да бъде редовно, а неговата ефективност да се оценява обективно. Ако е уместно, съвместното обучение на съдии, прокурори и адвокати по теми от общ интерес, би могло да допринесе за подобряване на качеството на правосъдието .
60. Обучението би трябвало да включва и административен персонал и длъжностни лица, както и представители на полицията.
61. Обучението, включително обучението на ръководителите, е и право, и задължение на прокурорите, както преди встъпването им в длъжност, така и постоянно.
62. Прокурорите трябва да се възползват от целесъобразното специализирано обучение, за да могат адекватно да изпълняват задълженията си в рамките на системата на наказателното правораздаване и извън нея, включително по отношение на управлението на бюджетните средства и в сферата на комуникациите .
63. Затова държавата трябва да предприеме ефективни мерки, за да гарантира, че прокурорите имат подходящото образование и обучение както преди, така и след назначаването си. В частност, прокурорите трябва да са запознати с:
a) принципите и етичните задължения на тяхната работа;
b) конституционната и друга правна защита на лицата, участващи в съдебните производства;
c) човешките права и свободи, както са изложени в Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (в частност Член 5 и Член 6) и от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;
d) принципи и практики на организация на работата, управление и човешки ресурси;
e) механизми и материали, които допринасят за ефективността и съгласуваността на дейността им .
64. Новите криминални предизвикателства, както и нарастващата сложност на някои видове престъпност се дължат на бързото развитие на новите технологии, глобализацията и разширяването на международната търговия и потока на данни. Изисква се специално обучение, което да даде възможност на прокурорите да се изправят срещу заплахата от посочените по-горе явления .
3.3.3 Оценка на професионалните умения
65. Атестацията на прокурорите трябва да се извършва на редовни разумни интервали въз основа на адекватни, обективни и установени критерии, както и по подходяща и справедлива процедура.
66. Прокурорите трябва да имат достъп до резултатите от атестациите си, да имат право да представят възраженията си, както и на правна защита, когато е уместно.
67. Повишаването на прокурорите трябва да се основава на обективни фактори, по-конкретно на професионалните квалификации, уменията, интегритета и опита, а решението за това да се взима съобразно справедливи и безпристрастни процедури .
3.3.4 Преместване и мобилност
68. Преместването на прокурор от една прокуратура в друга без съгласието му може да бъде средство за неправомерно влияние.
69. При въвеждането на преместване или командироване на прокурор против волята му, било то вътрешно или външно, потенциалните рискове трябва да бъдат балансирани чрез мерки за защита, предвидени от закона (например преместване, което прикрива дисциплинарна процедура).
70. Възможността за преместване на прокурор без съгласието му трябва да бъде уредено със закон и да бъде ограничена до изключителни обстоятелства, като например голямата необходимост на съответната прокуратура (от изравняване на натоварвания и прочее) или дисциплинарни действия в особено тежките случаи, но също трябва да се вземат предвид становищата, стремежите и специализациите на прокурора и неговото/нейното семейно положение .
71. Трябва да бъде възможно да се обжалва пред независим орган.
3.3.5 Освобождаване от длъжност
72. Имайки предвид тяхната важна роля и функция, освобождаването от длъжност на прокурорите трябва да бъде обект на строги изисквания, които не трябва да накърняват независимото и безпристрастно осъществяване на дейността им . Трябва да се прилагат всички гаранции, свързани с дисциплинарните процедури.
73. Независимостта на прокурорите е тяхната защита от произволно или политически мотивирано уволнение. Това е от особено значение за Главния прокурор и законът трябва ясно да определи условията за неговото предсрочно освобождаване .
3.4 Служебни условия
3.4.1 Общи принципи
74. Прокурорите трябва да разполагат с необходимите и подходящи средства, за да изпълняват мисиите си, което е от основно значение за утвърждаването на върховенството на закона .
75. Държавата трябва да вземе мерки, за да гарантира, че прокурорите имат приемливи условия на работа по отношение на възнаграждение, несменяемост и пенсия, съизмерими с тяхната ключова роля, както и подходяща възраст за пенсиониране .
76. Условията трябва да отразяват важността и достойнството на институцията, както и уважението към нея . Подходящото възнаграждението на прокурорите също предполага признаване на важната им функция и роля и може също така да намали риска от корупция . Бонусите, където съществуват такива, трябва да се базират на напълно обективни и прозрачни критерии
3.4.2 Несъвместимости и конфликти на интереси
77. Прокурорите трябва винаги да се придържат към най-високи етични и професионални стандарти. По-конкретно, те не трябва да работят по дела, когато личните им интереси или отношенията им с лица, заинтересовани от случая, биха могли да възпрепятстват пълната им безпристрастност . Прокурорите не трябва да се занимават с дейности или сделки, или пък да придобиват позиции или функции, било то платени или не, които са несъвместими с или накърняват доброто изпълнение на неговите/нейните задължения .
78. Държавата трябва да гарантира, че едно лице не може едновременно да изпълнява задълженията и на прокурор, и на съдия. Въпреки това, държавата може да предприеме мерки, за да даде възможност едно и също лице да изпълнява последователно функциите на обвинител и на съдия, или в обратния ред. Такива промени във функциите са възможни само по изрична молба на заинтересованото лице и при спазване на мерките за защита .
79. Всяко разпределяне на съдебни функции на прокурорите трябва да се ограничи до дела, включващи в частност налагането на леки наказания, не трябва да се упражнява заедно с правомощието да преследва по същото дело, и не трябва да се ощетява правото на подсъдимите решението по такива дела да се вземе от независим и безпристрастен орган, упражняващ съдебни функции .
80. Прокурорите трябва винаги да се държат по професионален начин и да се стремят да бъдат възприемани като независими и безпристрастни .
81. Прокурорите трябва да се въздържат от политически действия, несъвместими с принципа на безпристрастност.
82. Прокурорите трябва да упражняват правото си на свободно изразяване и сдружаване по начин, който е съвместим с институцията им и който не засяга и не влияе на съдебната и прокурорска независимост или безпристрастност. Въпреки че те имат свободата да участват в обществения дебат по въпроси с правна тематика, съдебната система и правораздаването, те не трябва да коментират текущи дела и следва да избягват да изразяват мнение, което може да подкопае репутацията и интегритета на съда .
83. В съответствие със закона за подходящ период от време прокурорът не трябва да действа от името на което и да е физическо или юридическо лице по отношение на какъвто и да е въпрос, по който той/тя е действал за, или съветвал, публичната администрация и което би довело до по-конкретна полза за това физическо или юридическо лице .
84. Прокурорът, както и съдията, не може да участва в дела, в които има личен интерес и може да бъде обект на определени ограничения, целящи да предпазят неговия/нейния интегритет и безпристрастност .
3.5. Гаранции в производствата
85. Стандартите и принципите на човешките права установяват, че прокурорите носят отговорност при изпълнението на задълженията си и могат да бъдат обект на дисциплинарни процедури .
86. В демократичната система на правовата държава, оправдаването на едно лице не би трябвало да доведе до дисциплинарни процедури срещу прокурора, отговорен за делото.
87. Държавата трябва да предприеме мерки, с които да гарантира, че дисциплинарните процедури срещу прокурорите се уреждат в закона и трябва да гарантират справедлива и обективна оценка и решение, което трябва да е обект на независим и безпристрастен преглед .
88. Прокурорите не трябва да извличат полза от общия имунитет, който ги предпазва от подвеждане под отговорност за престъпления, извършени от тях, и за които трябва да отговарят пред съда, тъй като това може да доведе до загуба на обществено доверие и дори до корупция . Държавата може да въведе специални процедури за подвеждане на прокурорите под отговорност като гаранция за тяхната независимост и безпристрастност.
89. Съгласно общите стандарти, прокурорите могат да се нуждаят от защита при граждански дела за действия, извършени добросъвестно в изпълнение на задълженията им.
3.6 Защита на прокурорите, семействата им и прочее
90. Държавата трябва да вземе мерки, за да гарантира на прокурорите - а когато е необходимо и на техните семейства - закрила, когато личната им безопасност е застрашена в резултат на изпълнението на функциите им .
91. Когато прокурори или техните семейства са обект на насилие или заплахи за насилие, или на каквато и да е форма на сплашване, принуда или неподходящо неправомерно наблюдение, трябва да се извърши задълбочено разследване на подобни инциденти и да се предприемат стъпки за предотвратяване на бъдещото им повторение; когато е необходимо, на прокурорите и техните семейства трябва да бъдат осигурени необходимите консултации и психологическа подкрепа .
4 Задължения и права на прокурорите
4.1 Задължения, свързани с поведението на прокурорите
4.1.1 Основополагащото задължение за безпристрастност, обективност и справедливост
92. Прокурорите трябва да изпълняват функциите си безпристрастно и обективно. Те трябва да третират хората като равни пред закона и да не облагодетелстват или дискриминират никого.
93. Прокурорите са наясно с опасността от корупцията и не трябва да търсят, приемат или получават облаги или преимущества при упражняване на функциите си. Чрез своята безпристрастност прокурорите трябва да печелят доверието на обществеността в прокуратурата. Прокурорите избягват да упражняват втора професия и да изпълняват други задачи, в които може да бъде застрашена тяхната безпристрастност. Те идентифицират ситуации, които представляват конфликт на интереси и, ако е необходимо, си правят самоотвод по съответното дело
4.1.2 Отчетност на прокурорите
94. Прокурорите работят на базата на публична отговорност. Техните решения се основават на закона и другите нормативни изисквания и остават в обхвата на преценката им. В частност, прокурорите трябва да зачитат и осигуряват защитата на правата на човека.
95. Прокурорите действат по прозрачен начин, освен ако законодателството не ограничава действията им или публичността на изготвените от тях документи. Особено внимателни трябва да бъдат, като изразяват своите решения по разбираем за заинтересованите страни начин, както и при общуването си с обществеността и медиите.
96. Професионалните знания и умения на прокурорите, особено по отношение на управлението, комуникацията и сътрудничеството, включително на международно равнище, трябва да бъдат на високо ниво и да се поддържат чрез обучение. Прокурорите трябва да разглеждат преписките, за които отговарят, с бързина и оптимално качество, използвайки достъпни за тях средства по отговорен начин.
4.1.3 Задължението да поддържат достойнството на професията
97. Прокурорите трябва да печелят доверието на обществеността чрез демонстриране на примерно поведение при всички обстоятелства. Те трябва да се отнасят към хората справедливо, еднакво, с уважение и учтивост, и винаги да се придържат към най-високите професионални стандарти, пазейки честта и достойнството на професията си, държейки се винаги почтено и внимателно .
4.1.4 Етични кодекси
98. Споделянето на общи правни принципи и етични ценности от всички прокурори е от съществено значение за доброто правораздаване и за спазването на най-високите професионални стандарти. Прокурорите трябва да могат да идентифицират етичните проблеми в работата си и да се позовават на ясни принципи за решаването им.
99. Кодекси за професионална етика и поведение трябва да бъдат приети и направени публично достояние въз основа на международните стандарти, разработени от Организацията на обединените нации, както и тези, предвидени в Европейските насоки за етика и поведение на прокурорите (насоки от Будапеща), приети от Конференцията на Главните прокурори на Европа на 31 май 2005.
4.2 Основни свободи на прокурорите
100. Прокурорите се ползват от свободата на словото и на изразяването на мнение, както и свободата за сдружаване по същия начин както останалите членове на обществото. При използването на тези права, те трябва да вземат предвид задължението за дискретност и да внимават да не застрашат обществения имидж на независимостта, безпристрастността и справедливостта, които един прокурор трябва винаги да поддържа.
101. Трябва да се вземат всички необходими мерки за гарантиране на спазването на личния живот на прокурорите . Въпреки това, в поведението им трябва да има дискретност и предпазливост, за да се избегне поставянето под въпрос на достойнството на професията им или способността им да изпълняват своите функции.
5. Връзки с други действащи лица и институции
5.1 Взаимоотношения с жертви, свидетели, заподозрени, обвиняеми, подсъдими и с обществеността
102. Прокурорите трябва да отстояват правото на справедлив съдебен процес и да вземат под внимание законните интереси на свидетели, жертви, заподозрени, ответници или подсъдими, като гарантират, че гореспоменатите са информирани за своите права и за хода на процедурата .
5.2 Взаимоотношения със съдилищата (съдии и съдебна администрация) и с адвокатите
103. Когато прокуратурата е част от съдебната власт, е необходимо да се установи ясно разграничение между прокурори и съдии. Държавите-членки трябва да изяснят правния статус, правомощията и процесуалната роля на прокурорите, дефинирани в закона по начин, при който не може да има съмнение относно взаимната независимост и безпристрастност на прокурори и съдии .
104. Справедливото, безпристрастно и ефективно правосъдие може да се гарантира единствено чрез допълващи се действия на съдии и прокурори .
105. Прокурорите трябва винаги да бъдат учтиви с всички служители на съда и адвокатите в името на ефективността на правосъдието.
5.3 Взаимоотношения със следователите
106. Прокурорите и следователите си сътрудничат по подходящ и ефективен начин в хода на разследванията.
107. Когато това е в компетентността им от прокурорите зависи да се гарантира, че следователите действат законно, зачитат правото на защита и информираност на всеки заподозрян, в най-кратки срокове и на език, който е достъпен, с подробности относно фактите, които биха могли да бъдат използвани срещу тях .
5.4 Взаимоотношения със затворническата администрация
108. Прокурорът - в рамките на своята компетентност - е отговорен за проверката на законността на това как е извършено задържането. Той/тя трябва да осигури цялостна и ефективна защита на правата на задържаните и лишените от свобода, подобряване на положението им, и да улесни тяхната реинтеграция в обществото .
5.5 Взаимоотношения със средствата за масова информация
109. Прокурорите се насърчават да информират редовно обществеността, посредством средствата за масова информация, за своята дейност и резултатите от нея . Чрез действията си прокурорите трябва да се стремят да насърчават и да запазват прозрачността и общественото доверие в прокуратурата.
110. Предоставянето на информация от прокурорите трябва да демонстрира безпристрастност, без неправомерно влияние върху съдиите по какъвто и да е начин и без да ги излага на лични критики.
111. Когато отделен прокурор е предмет на несправедлива атака чрез медиите, той/тя има право да поправи оспорваната информация или да използва други правни средства за защита в съответствие с националното законодателство. Независимо от това в тези случаи, както и когато невярна информация се разпространява относно лица или събития, участващи във воденото от него производството, за предпочитане е реакцията да бъде от ръководителя или говорителя на съответната прокуратурата, а по по-големите случаи - от Главния прокурор или от най-висшия орган, отговарящ за институцията. Подобна институционна реакция минимизира необходимостта засегнатият прокурор да се възползва от гарантираното на всеки право на отговор и риска от прекомерно "персонализиране" на конфликта.
5.6 Взаимоотношения с обществените услуги и с други институции
112. Прокурорите не трябва да се намесват в правомощията на законодателната или изпълнителната власт. Въпреки това те трябва да си сътрудничат с държавните институции и различните служби.
113. Прокурорите трябва да имат правото, без каквито и да е пречки, да възлагат разследвания и да започват наказателно преследване срещу държавни служители и служители на изборна длъжност, когато съответните са заподозрени в извършване на престъпления .
6. Организация на прокуратурата 6.1 Структура
114. Основната отговорност на прокуратурата е да гарантира ефективността на действията си. Необходимо е прокуратурата да има организация и структура, която да отговаря на всички изискуеми от закона задачи с бързина и умения, като едновременно с това поддържа високо ниво на качество.
6.2 Администрация
115. Прокуратурата трябва да се управлява ефективно, като се избягват бюрократичните тенденции. За да правят това, прокурорите трябва да имат достатъчно и квалифициран административен персонал, който е подходящо обучен. Трябва да се предвидят и експерти в конкретните области, като например за приемането на жертвите на престъпления, обработка на данни, статистика.
6.3 Управление на ресурсите
116. Осигуряването на подходящи организационни, финансови, материални и човешки ресурси допринася за гарантиране на независимостта. Особено във времена на икономически трудности достатъчни ресурси трябва да бъдат насочени за осигуряване на качеството на услугите .
117. Когато управлението на ресурси е възложено на прокуратурата, тя е длъжна да го прави много внимателно и по прозрачен начин . За тази цел, както и за постигане на максимални резултати с помощта на наличните средства, трябва да се въведат съответните мерки, прокурорите трябва да получават подходящо обучение и да бъдат подкрепяни от квалифицирани специалисти.
118. Във всеки случай, било то когато прокуратурите имат или нямат управленска автономност, те трябва да имат възможност да оценяват своите нужди, да преговарят за бюджетите си и да решават как да използват отпуснатите средства по прозрачен начин, за да се постигнат целите за бързо и качествено правосъдие .
6.4 Специализация
119. Необходимостта от специализация на прокурорите, както и в рамките на организационната структура на прокуратурата, трябва да се разглежда като приоритет , за да се реагира по-подходящо на новите форми на престъпност, а също и в случаите, когато прокурорските правомощия са извън областта на наказателното право. Това също така би подобрило и улеснило международното сътрудничество. Специализацията е от съществено значение за подобряване на ефективността, но също и в отговор на предизвикателствата на прокурорската мисия, произтичащи от сложността на съвременното общество.
6.5 Вътрешно сътрудничество
120. Взаимното и почтено сътрудничество е от съществено значение за ефективността на прокуратурата, между различните прокуратури, както и между прокурорите, които принадлежат към една и съща прокуратура.
7. Международно сътрудничество
121. Прокурорите трябва да се отнасят към международните искания за подкрепа в рамките на своята компетентност със същото старание, както и при работата си на национално ниво. В тяхната юрисдикция те трябва да допринасят - когато е уместно, за прилагането на чуждестранни решения.
122. Прокурорите трябва да се възползват от обучението по прилагане на международните инструменти и основни принципи, ръководещи големите правни системи. Те могат да участват максимално активно в обмена на опит и международни форуми, полезни за упражняване на функциите им, включително трупането на най-добри практики .
123. Когато това води до по-голяма ефективност, прокурорите трябва да използват споразумения за сътрудничество като Евроджъст, Европейската съдебна мрежа и редица други релевантни мрежи, включително прокурори за връзка .
Списък с документи
1. Препоръка (2000) 10 на Комитета на Министрите до държавите членки относно кодексите за поведение на държавните служители, 11 май 2000.
2. Препоръка (2000)19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното правораздаване. 6 октомври 2000.
3. Препоръка (2003) 13 на Комитета на Министрите до държавите членки относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства, 10 юли 2003.
4. Препоръка (2012) 12 на Комитета на Министрите до държавите членки относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности, 17 ноември 2010.
5. Препоръка (2012) 11 на Комитета на Министрите до държавите членки относно ролята на прокурорите извън системата на наказателното правораздаване, 19 септември 2012.
6. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 1 (2007) относно начина за подобряване на международното сътрудничество в областта на наказателното правораздаване, 30 ноември 2007.
7. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 2 (2008) относно алтернативи за наказателно правосъдие 16 октомври 2008.
8. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 3 (2008), относно ролята на прокуратурата извън областта на наказателното право, 21 октомври 2008.
9. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 4 (2009) относно връзката между съдии и прокурори в демократичното общество, 8 декември 2009, Декларацията от Бордо.
10. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 5 (2010) относно прокуратурата и правораздаването за малолетните и непълнолетните лица, Декларация от Ереван, 20 октомври 2010.
11. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 6 (2011), относно връзката между прокурорите и затворническата администрация, 24 ноември 2011.
12. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 7 (2012) относно управлението на средствата в прокуратурата, 11 декември 2012.
13. Консултативен Съвет на Европейските прокурори (КСЕП). Мнение № 8 (2013) относно връзката между прокурорите и средствата за масова информация, 9 октомври 2013.
14. Конференция на Главните Прокурори в Европа, 6-та сесия, Европейски Насоки за Етика и Поведение на прокурорите – „Насоките от Будапеща“, 31 май 2005.
15. Конференция на Главните Прокурори в Европа, Ролята на прокуратурата за защита на правата на човека и обществения интерес извън областта на наказателното право Санкт Петербург, 3 юли 2008.
16. Венецианска Комисия, Доклад относно Европейските Стандарти по отношение на независимостта на съдебната система Част II – Прокуратурата, CDL-AD(2010)040, 3 януари 2011.
17. Комисията на ООН по Превенция на Престъпността и наказателното правосъдие, Резолюция за укрепване принципа на правовата държава чрез подобряване цялостта и капацитета на прокуратурата. E/CN 15/2008/L. 10/Рев. 2, 17 април 2008.
18. Общо Събрание на Организацията на Обединените Нации, Междинен доклад на специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите, Габриела Кнаул, A/65/274, 10 август 2010.
19. Насоки за ролята на прокурорите, приети от осмия конгрес на ООН за Предотвратяване на Престъпленията и отношението към правонарушителите, Хавана, Куба, 27 август до 7 септември 1990.
20. Съвет за Правата на Човека към ООН, Междинен доклад на специалния докладчик относно независимостта на съдии и адвокати, A/65/274, 10 август 2010.
21. Съвет за Правата на Човека към ООН, Международен доклад на специалния докладчик относно независимостта на съдии и адвокати , Габриела Кнаул, A/HRC/20/19, 7 юни 2012.
22. Съвет за Правата на Човек към ООН, Доклад на специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите за Насърчаване и защита на всички права на човека; Граждански, политически, икономически, социални и културни права, включително правото на развитие, A/HRC/11/41/,24 март 2009.
23. Съвет за Правата на Човека към ООН, Доклад на специалния докладчик относно Независимостта на съдиите и адвокатите, Габриела Кнаул, A/HRC/23/43, 15 март 2013
24. Съвет за Правата на Човека към ООН, Доклад на специалния докладчик относно Независимостта на съдиите и адвокатите за Насърчаване и Защита на всички права на човека; Граждански, политически, икономически, социални и културни права, включително правото на развитие, A/HRC/8/4/, 13 май 2008.
25. Международна Асоциация на Прокурорите, Стандарти за професионална отговорност и изложение на основните права и задължения на прокурорите, 23 април 1999.
26. Международна Асоциация на Прокурорите, Борба с използването на интернет за експлоатирането на децата, Най-добра практика, Серия N.1.
27. Международна Асоциация на Прокурорите, Международно Проучване на правната рамка за прилагането на услуги за жертвите на престъпления от прокуратурите, проведено за Международната асоциация на прокурорите от Хейке Грамков, Др. ф.н. Сузане Сейферт Национален Център за щатски съд Арлингтън, Вирджиния, САЩ, 2006.
28. Международна Асоциация на Прокурорите, Декларация за Минимални Стандарти по отношение на Сигурността и Защитата на Прокурорите и техните Семейства. 1 март 2008.
29. Международна Асоциация на Прокурорите, Моделни насоки за ефективно преследване на престъпления срещу деца. 1АР Най-добра практика. Серия № 2, общи принципи.
30. Представяне от Международната Асоциация на Прокурорите към Комисията за Подбор на позицията на Прокурор на МНС март 2011.
31. UNODC/IAP Ръководство за статута и ролята на прокурорите (2014).