Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите”

Статията, която представяме е резултат от проучванията на двама полски изследователи на ефективността на съдебните системи - Камий Джонски (Kamil Jonski), експерт в отдел „Стратегия и дерегулация” на Министерство на правосъдието, Полша и Даниел Манковски (Daniel Mankowski), експерт в отдел „Стратегия и дерегулация”, Министерство на правосъдието, Полша; Варшавски университет, Факултет по право и администрация, катедра „Криминалистика”.

Още от заглавието на статията - Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите”, разбираме, че двамата полски експерти предлагат изследване на ефективността на съдиите и съдилищата чрез използване на комплексен подход, съчетаващ методите на икономическата, статистическата и юридическата наука. Правно-икономическият поглед върху функционирането на съдилищата и работата на съдията търпи силно развитие в САЩ още от 60-те години на миналия век, но последните десетилетия набира популярност и в страните от Европа. Както отбелязват и авторите, независимо от правната традиция и нивото на икономическо развитие, всяка съдебна власт е изправена пред една фундаментална дилема: да правораздава ефективно, често в условията на бюджетни ограничения. Един от аспектите на тази дилема е предизвикателството, свързано с ефективното разпределение на съдиите в съдебната система така че да се гарантира постигането на максимална производителност.

В статията се разглежда хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”, изложена в множество правни и икономически изследвания, като се прилага производствено-функционалният подход. Твърди се, че когато са изправени пред натиска от все по-голям брой дела, съдиите повишават своята производителност и така се увеличава броят на решените дела. В настоящата статия се представя алтернатива – модела на производствената функция с формата на „хокеен стик” – като се отчитат времевите ограничения, пред които са изправени съдиите. Представя се съчетание на производствено-функционален модел с по-традиционния и по-популярен сред практикуващите подход за моделиране производителността на съда – използването на методология на претегления брой дела.

Принос на статията към наличната литература за работата на съда, по-специално тази, която използва понянието “производствени функции”, е предложението за алтернативна формулировка на производствената функция на съда, като се вземат предвид времевите ограничения, с които се сблъскват съдиите. Предложената производствена функция с форма на „хокеен стик” съвместява подхода на претегления брой дела, популярен сред практиците от двете страни на Атлантическия океан, с подхода на производствената функция, застъпван от учените в правно-икономическата сфера.

С помощта на този инструментариум авторите стигат до разумния извод, че противно на вижданията, популяризирани от пророците на „екзогенната производителност”, съдиите работят в свят, където решаването на делото отнема време, а денят няма повече от 24 часа. Така, оценявайки важността от подобряване на техническата ефективност, както и потенциалните проблеми на измерването на производителността, „плановиците на съдебната система” трябва да осъзнаят, че нейната производителност е обективно ограничена. При достигането на това ограничение е необходим допълнителен персонал или рационализация на производството, за да се избегне взривооопасно натрупване на дела за разглеждане.

                В България се изработиха Правила за оценка на натовареността на съдиите, които са основани на метода за претеглената тежест на делата. Все още предстои да се приложат тези правила в практиката и да се оцени ефекта от действието им. Статията на двамата полски експерти Джонски и Манковски е резултат на приложение на изследователските подходи, които са част от правно-икономическото направление за проучване на съдебните системи. 

Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите” word

Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите” pdf

 Kamil Jonski* и Daniel Mankowski**

Резюме:

В тази статия се разглежда отново хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”, изложена в множество правни и икономически изследвания, като се прилага производствено-функционалният подход. Твърди се, че когато са изправени пред натиска от все по-голям брой дела, съдиите повишават своята производителност и така се увеличава броят на решените дела. Ние отдаваме този резултат на допусканията относно производителността на съда. В настоящата статия представяме алтернатива – модела на производствената функция с формата на „хокеен стик” – като отчитаме времевите ограничения, пред които са изправени съдиите. Стремим се да съчетаем този производствено-функционален модел с по-традиционния и по-популярен сред практикуващите подход за моделиране производителността на съда – използването на методология на претегления брой дела. Предлагаме също така разширена методология за оценка на модела, която отчита способността му да възпроизвежда емпиричната закономерност, наблюдавана в реалните съдебни системи.

 Ключови думи: ефективност на съда, управление на броя дела, производителност на съдебната система, производствена функция, претеглен брой дела JEL Code: H 11, H 50, K40,

 Не забравяйте, че всички модели са грешни; практическият въпрос е колко грешни трябва да бъдат, за да не са полезни?

George E. P. Box

 1. Въведение

Независимо от правната традиция и нивото на икономическо развитие, всяка съдебна власт е изправена пред една фундаментална дилема: да правораздава ефективно, често в условията на бюджетни ограничения. Един от аспектите на тази дилема е предизвикателството, свързано с ефективното разпределение на съдиите в съдебната система така че да се гарантира постигането на максимална производителност.

Историята на съвременната съдебна реформа, чиито корени се крият в концентрирането върху „правото в действие”, а не „правото в книгите”, започва с американските правни реалисти. В новаторското си обръщение пред годишното събрание на Американската адвокатска колегия през 1906г. Roscoe Pound набелязва основните положения на програмата за тази реформа. Както твърди той, „Съдебната власт може да бъде прахосана по три начина: (1) чрез строго определени окръзи, съдилища или юрисдикции, при което някои съдилища са претрупани с работа, докато в други съдиите бездействат; (2) чрез отнемане времето на съдилищата с чисто практически въпроси, когато те би следвало да разследват съществени противоречия и (3) чрез обезсилване на резултатите от правните действия с ненужно повторно разглеждане”. Първият аргумент на Pound се отнася до дилемата, свързана с правилното проектиране на съдебната система, позволяващо ефективно разпределение на ресурсите (включително съдебната работа).

Половин век по-късно забележката на Pound, че „недоволството от правораздаването е толкова старо, колкото и правото”  все още е актуална. В търсенето на съвременни решения за хроничните проблеми някои изследователи решиха да разглеждат ефективността на съдилищата през призмата на количествения анализ. Фундаменталното изследване, осъществено в края на 50-те години от H. Zeisel, H. Kalven Jr. и B. Buchholz по проекта на Чикагския университет, целящ да бъдат намерени начини за преодоляване на прекомерното закъснение във Върховния съд на окръг Ню Йорк, оказа значително влияние върху съвременното схващане за съдебната администрация. Ключовият принос на Zeisel et al. (1959) се състои в разработването на статистическа методология, фокусирана върху начина за оценка на изискванията за попълване на персонала на съдебната система, така че да се намали броят на натрупаните за разглеждане дела. Тя се основава на концепцията за т.нар. „съдийска година” – „средният брой дела на един съдия за една съдебна година” (стр. 8). „Съдийската година” обхваща съдебния капацитет, като посочва обичайния брой дела, които могат да бъдат решени от един съдия за една година. Ако броят на заведените и висящи дела може да бъде преобразуван смислено в „съдийски години”, изследователите могат да започнат да разработват начини за преодоляване на закъсненията в производителността на съда. Като се опира на това, екипът на Zeisel представя своите оценки за мащаба на „необходимите допълнителни усилия” за решаването на всички натрупани дела. Според тях – „Отговорът е 11.7 съдийски години1” (стр. 59).

След първоначалния ентусиазъм количественият подход на екипа на Zeisel към попълването на персонала на съдебната система е подложен на критика, защото пренебрегва „страната на търсенето” на проблема със закъсненията при разглеждането на делата. Priest (1989) описва подхода на екипа на Zeisel като „метафората, изведена от дърводобивната промишленост за задръстване (logjam). Детерминантите на големината на задръстването в дадена точка са скоростта, с която трупите влизат в езерото, скоростта, с която излизат от езерото, и броят трупи, заседнали в езерото в резултат на предишни дисбаланси на потока.” Така проблемът със закъснението или задръстването може да бъде уреден чрез разпределянето на допълнителни съдии въз основа на изчислената „съдийска година”. От друга страна „икономическият подход2” – базисните стимули, пред които са изправени страните, който подход се поддържа от Priest (1989) – „подсказва, че (...) изваждането на трупите от езерото увеличава скоростта, с която нови трупи влизат в езерото”. С други думи, повишаването на капацитета на съда намалява закъсненията, но подобрената производителност на съда подтиква гражданите да завеждат повече дела, защото тя намалява разходите за страните в процеса. Следователно броят дела на съда се увеличава и застрашава нарастването на производителността. Priest нарича този механизъм „равновесие на претоварването” (‘congestion equilibrium.’)

Въпреки тези критики, разсъжденията на Zeisel за производителността стимулират разработването на подхода на претегления брой дела. Според класическия наръчник, посветен на съдилищата и законодателните органи (Flango, Ostrom, 1996), методологията на претегления брой дела3 се прилага, за да се преобразува броят дела на съда (първичен брой дела) в работно натоварване (количеството време, което ще отнеме разглеждането на този брой дела) – които след това се преобразуват в нужди от съдебен персонал. Тъй като различните видове дела изискват различно време за обработка, анализирането на „микс” от заведени дела с помощта на присъдени тегла на определени видове дела, а не с помощта на общия (първичен) брой заведени дела дава по-добро приближение на работното натоварване. В този смисъл „изследването с претеглен брой дела по същество дава отговор на следните два въпроса:

 1.  Колко съдийско време (средно) е необходимо за всеки вид дело?

2.  С колко време разполага типичният съдия за изслушване на делата?

 С две думи, необходимият брой съдии се определя като се раздели количеството необходимо съдийско време за изслушването на всички дела на времето за изслушване на дела, с което разполагат съдиите” (стр. 25). Това е само един по-сложен начин на разсъждение за съдебния капацитет – „съдийски години” на екипа на Zeisel. Методологията на претегления брой дела става популярна в САЩ през 60-те години на миналия век въпреки първоначалните критики, че тя не отчита разликите в ефективността между отделните съдилища (Doyle, 1978). Оттогава системно се разработват4статистически модели с претеглен брой, например за да бъдат отчетени разликите в производителността между градските съдилища в най-големите градове и по-малките съдилища (Flango, Ostrom, 1996, стр. 21). Те бяха приети и извън САЩ, в континенталните правни системи, например моделът „Lamicie” в Нидерландия и системата „PEBB§Y” в Германия (Lienhard, Kettiger, 2011).

Логиката на системите с претеглен брой дела, изградени въз основа на постоянни тегла5, присъдени на конкретни видове дела, привлече вниманието на учените в областта на правото и икономиката (“L&E”).6 Като прилагат строг набор от допускания, взети от официалната икономическа наука за „рационалния агент”, към техния анализ на обработката на съдебните дела, те твърдят, че съдебните зали са населени с „хомо економикус” (homo oeconomicus). Стимулирани от набор от теоретични и иконометрични модели, изследователите утвърждават т.нар. „екзогенна производителност на съдиите” – хипотезата, според която под натиска на нарастващия брой дела съдиите приспособяват дейността си по обработка на делата и повишават своята производителност – от гледна точка на модела с претегления брой дела – за да свият времето, необходимо за произнасянето по даден вид дела. По-ранните версии на този подход са изложени в не толкова сложни от статистическа гледна точка американски изследвания, например Levin, 1977; Goerdt, 1989.

Приносът на настоящата статия към литературата, посветена на количественото моделиране на производителността на съдилищата, е в три направления. На първо място тя разглежда отново хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”’, като твърди, че емпиричното потвърждение на тази хипотеза се обуславя от допусканията за производствената функция на съда – допускания, предложени от учените в правно-икономическата област. Второ, тя предлага производствена функция с формата на „хокеен стик”, която съчетава подхода на „производствената функция” с методологията на претегления брой дела. Така тя позволява на учените и практиците да разгледат по емпиричен път типични изследователски въпроси, свързани с изследванията на ефективността на съда при обработката на дела, като използват по-надеждните модели с претеглен брой дела. Трето, тя предлага разширена методология за оценка на модела, която се корени в традиционните „стилизирани факти”, популярни сред макроикономистите, и отчита способността на модела да възпроизвежда ключови закономерности, наблюдавани в „реалната” работа на съдилищата.

Структурата на останалата част от тази статия е следната: във втория раздел се прави кратък преглед на правната и икономическата литература, посветена на моделирането на работата на съда и се представя подробно хипотезата за „екзогенна производителност на съдиите”. В третия раздел се разглежда нашата емпирична стратегия и се предлага методология за оценка на модела. В четвъртия раздел се очертава историческото развитие на ключовите елементи, взети предвид при нашата производствена функция. В петия раздел е представена възможно най-простата формулировка на нашия модел на производствена функция с формата на „хокеен стик”. В шестия раздел се прави оценка на работата на този модел в съпоставка с моделите на Cobb-Douglas, популярни в правната и научната литература. Седмият раздел предлага някои разсъждения за по-нататъшни проучвания, като включва „качественото измерение” в производствено-функционалния анализ. Осмият раздел е посветен на изводите от дискусията.

 2. „Екзогенна производителност на съдиите”’ – хипотеза и емпирични доказателства

Въпреки, че в много юрисдикции методите на претегления брой дела доминират при разпределянето на съдебните и човешките ресурси, те все още са обект на критика от страна на академичните среди. Както вече посочихме, при методите на претегления брой дела се допуска, че определени видове дела изискват средни измерими срокове за произнасяне по тях, които се преобразуват в тегла на делата. Подобно на други занятия, има ограничения за това колко броя дела средно могат да обработят съдиите надеждно за даден срок. Обратно, учените в областта на правото и икономиката твърдят, че необходимото време за произнасяне по даден вид дело може да бъде различно в зависимост от относителните нива на натрупани дела в съда и натиска върху съдиите – външен или вътрешен – за разчистване на натрупаните дела за разглеждане. С други думи, съдиите съзнателно упражняват известна гъвкавост, когато определят колко време е необходимо за произнасянето по делото. Когато са претоварени, те може би са мотивирани просто да работят по-бързо, тяхната производителност е екзогенна. Това означава, че нуждите от персонал, изчислени с помощта на претегления брой дела може би водят до излишен капацитет, защото този фактор на съдебна гъвкавост не е включен в изчислението. Тъй като Beenstock и Haitovsky (2004) предлагат най-съвременният пример за такъв подход, ние го използваме, за да представим подробно логиката и методологическия апарат, на които се опира хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”.

Beenstock и Haitovsky основават своята аргументация на два различни вида аналитични инструмента: теоретичен модел на рационалния съдия и емпиричен модел – оценката на производствената функция. По-долу ги представяме подробно.

За да обяснят взаимната зависимост между съдебните назначения и продукцията на съда, Beenstock и Haitovsky използват математически модел на съдебното поведение, като се опират на влиятелната работа на Posner (1993) и Cooter (1983). Те допускат, че съдиите (i) са рационални „homo- economicus,7” които максимализират своята очаквана полезност и (ii) черпят полезност от това свободно време, (Posner, 1993; Cooter, 1983), като така минимализират необходимото усилие за произнасяне по делата. Въпреки това те също (iii) черпят неполезност или отрицателна полезност от нарастващия брой натрупани дела за разглеждане, защото могат да намалят своя престиж и перспективи за повишение или стимули. Така централният механизъм зад модела е балансът между „полагането на повече усилия и подобряване на работата или работа без да се бърза с риск да си навлечеш гнева на председателя на съда” (Beenstock, Haitovsky, 2004).

Комплексният анализ на модела, който изисква писмена работа с диференциални уравнения, води авторите до заключението, че „Съдиите очевидно не са по-различни от останалите човешки същества, доколкото реагират на стимулите, при които работят. Количеството съдийско време, необходимо за приключването на даден случай8 се променя обратно пропорционално на натиска от броя дела.” (стр. 368) Това означава не само, че претоварените съдии вероятно ще работят по-ефективно, но също, че при минимален натиск за обработка на делата съдиите ще протакат или удължават времето за приключване на делото. Така „при равни други условия (ceteris paribus) увеличеният брой съдии вероятно ще намали производителността на назначените съдии, защото ще се намали натискът върху тях от броя на делата. (…). Новоназначените съдии естествено ще повишат производителността на съда. Въпреки това увеличението може да бъде частично или дори напълно компенсирано от спада в производителността на назначените съдии”. (стр. 352) Накратко, според модела на Beenstock и Haitovsky не съществува ясна връзка между броя на служещите съдии и общия капацитет на съда за обработка на броя дела в него.

Тази теоретична разработка беше подложена на емпирична проверка. В началния, описателен етап авторите само налагат непретегления брой дела върху броя на решените дела във всеки съд. Едва ли е изненада, че съдилищата с по-голям брой дела очевидно произведоха по-голям брой решени дела9.

В търсене на по-формално потвърждение за своята хипотеза Beenstock и Haitovsky изчисляват т.нар. уравнение на „производствената функция”. В икономическата наука понятието „производствена функция” се дефинира като „отношението [функционално] между количеството входящи материали, използвани за производството на дадена стока и количеството продукция от тази стока” (Mankiw, 2014, стр. 376) при наличната производствена технология. В контекста на ефективността на съда, Beenstock и Haitovsky обвързват „входящите материали” на производителността при обработката на делата, а именно броя дела и броя съдии с „изходната продукция” – броя решени дела – по следния начин:

 Ln_решения = α + β(в_брой дела) + γ(в съдии) + ε

(1)

 Тъй като всички променливи са въведени в модела като логаритми, производствената функция е с форма от добре познатия тип на Cobb-Douglas10. Резултатите от оценката потвърждават аргумента за „екзогенната  производителност на съдиите”, въз основа на което се прави следната смела оценка и основополагаща препоръка за политиката: „Планиращите съдебната система биха могли цинично да заключат, че следва да оставят нарастващият брой дела да оказва още по–силен натиск върху претоварените с работа съдии, увеличавайки по този начин тяхната производителност. В крайна сметка тази стратегия е вършила работа през последните 40 години. Затова защо да не продължим да я прилагаме? Или още по-добре, щом броят съдии няма никакво значение за изходната продукция на съда, защо да го намалим?”(Beenstock, Haitovsky, 2004 стр. 368)

Разбира се, както наличието на положителна връзка между броя на делата и броя на решените делата, така и тълкуването, че претоварването стимулира съдиите да работят по-усърдно, присъстват в академичната литература много преди Beenstock и Haitovsky. Robert Murrell (2001) прави преглед на тези твърдения и отдава направените в тях заключения на неправилното използване на статистически техники като регресията по метода на най-малките квадрати (OLS11 regression), които не могат да се справят с едновременното отношение между претоварването и броя дела (вж. равновесие на претоварването на Priest). Като използва данни от румънските съдилища12 той показва също, че този проблем може да бъде преодолян чрез едновременно изчисляване на уравненията на „предлагането” и „търсенето” вместо само на една „производствена функция”.

Изненадващо е, че подходът на оценка на Murrell, който води до „прозаичното заключение, че по-големият брой дела причинява по-голямо забавяне (стр. 2)” не намира отзвук в mравно-икономическата литература; използваният от Beenstock и Haitovsky подход на производствената функция на Cobb-Douglas печели много последователи. Rosales-Lopez (2008) (OLS), които използват аналитичния модел на Cobb-Douglas в испанските съдилища, посочват, че „10% увеличение на работното натоварване води до 3% увеличение на съдебната продукция” (стр. 241). Dimitrova-Grajzl et. al (2012) отиват още по-далеч, като придружават аналогични оценки13 с твърдението, че „за разлика от числеността на персонала на съдебната система, откриваме, че броят дела има статистически съществен положителен ефект върху броя на решените дела.(стр. 24). Изводът изглежда ясен: „в съзвучие с доказателствата на Beenstock и Haitovsky (2004) от Израел, нашите резултати показват следователно, че в Словения производителността на съдиите е ендогенна, в смисъл, че назначените съдии приключват по-малък брой дела в присъствието на нови съдебни назначения” (стр. 24) и ‘(…) в Словения увеличението на търсенето на предоставяните от съда услуги (т.е. увеличение на броя дела) стимулира съдиите да повишат значително своята производителност” (стр. 25).

Освен това те (Dimitrova-Grajzl et. al, 2012) правят следната обезпокоителна забележка: „ако запазим всичко останало константно, продукцията на съда не зависи по статистически съществен начин от броя на служещите съдии … За разлика от числеността на персонала на съдебната система, откриваме, че броят дела има статистически съществен положителен ефект върху броя на решените дела.” (стр. 24). Това обяснение, предложено от производствено-функционалната иконометрика, изглежда в разрез със здравомислещото допускане, че делата се решават от съдиите. За съжаление при последващото емпирично изследване, осъществено върху данни на ниво съдии, същият изследователски екип (Dimitrova-Grajzl et. al, 2012b) изоставя по-нататъшното изследване на хипотезата за „екзогенната производителност”.

Заслужава да се отбележи, че някои изследователи излизат извън простото уравнение на Cobb-Douglas и изчисляват по-подробни варианти на производствените функции на съдилищата. Например Van der Torre et al. (2007) прилага транслогаритмичната производствена функция14 към данните за Нидерландия, но квадратите на взаимодействащите променливи се оказват статистически несъществени и така спецификацията се свежда до добре познатата форма на Cobb-Douglas.

3. Създаване на обективни предпоставки – общи бележки относно емпиричния подход към производствената функция на съдилищата

За да създадем обективни предпоставки за нашия емпирически анализ на взаимозависимостите между работното натоварване и продукцията на отделния съдия, ние разглеждаме някои методологически въпроси, които според нас подкопават много предишни емпирични изследвания. В настоящия раздел е обяснена нашата емпирична стратегия, насочена към намаляване на „шума” в данните с цел извличане на съществения „сигнал” – нека използваме метафората от книгата на N. Silver (2012).

 3.1 Цялостност на модела

Преди всичко, като поддържаме подхода на производствената функция, считаме, че е важно да осигурим концептуална цялостност и проследимост от известните модели на претегления броя дела или други подходи (например моделите с опашки, които описват потока на делата през съда във вид на опашка15). При модела на претегления брой дела всеки съдия има определен регистър от дела и времеви ресурси, които определят неговия капацитет – броят дела, които могат да бъдат решени за даден период от време. За разлика от вота, производствените функции, прилагани при емпирическия анализ, представляват „черни кутии” свързващи със слаба връзка (по модела на Cobb-Douglas) агрегиран брой дела и съдии с цел получаване на агрегиран брой решени дела. Както се посочва в следващия параграф, общите кратки пътища до данните само засилват този проблем.

Например Mitsopoulos и Pelagidis (2007) прилагат при анализа в своето изследване на своевременността на гръцките съдилища „общия брой служители, които работят през дадена година за Министерството на правосъдието” вместо броя съдии (стр. 224). Barrère et al. (2001) изчислява сложни стохастични гранични производствени функции16 за граждански и наказателни дела във френските първоинстанционни съдилища. Въпреки това във всяка производствена функция те включват един и същ общ брой съдии независимо от факта, че на някои от тях са разпределени изключително граждански, а на други наказателни дела (Goudriaan, 2003). По същия начин, Murrell (2001), като се застъпват за едновременно изчисляване на уравненията на „търсенето” и „предлагането” по примера с румънските търговски съдилища – използван общ брой съдии, включително тези, на които са възложени нетърговски дела. Нещо повече. Подходът на Cobb-Douglas също така е устойчив на грешки, особено при симулации. За да докажем това ние захранихме модела на Rosales-Lopez (2008) със следните хипотетични данни: работно натоварване = 550 дела,17 съдебен персонал = 1118. Моделът прогнозира … 560 решени дела! Без съмнение този резултат е грешен – съдиите не могат да решат 560 дела, когато в описа има само 550 дела. За разлика от това нашето предложение предлага концептуална проследимост по отношение на разбирането на това, което става вътре в модела, и на източника на резултатите.

Така нашето предложение изисква да се извлече от агрегираните данни количеството съдийско време, посветено на решаването на конкретен вид дела, както и да се улови броят дела. Противно на традиционния подход на ниво съд,19 след това производствената функция следва да свърже отделното работно натоварване (а в по-сложния вариант също някои индивидуални характеристики) с броя на решените дела.

За да илюстрираме практически това предложение, ограничихме нашето емпирично проучване до първоинстанционните наказателни отделения на полските регионални съдилища. Системата на наказателните съдилища в Полша е организирана на двуинстанционен принцип, с право на обжалване и тристепенна йерархична структура (окръжни съдилища, регионални съдилища и апелативни съдилища). Като цяло наказателното отделение на окръжния съд действа като първоинстанционен съд, а регионалният съд действа като апелативен съд. Въпреки това, при дела за углавни престъпления регионалният съд действа като първоинстанционен съд, а сезираният с жалба съд действа като апелативен съд, (вж. фигура 1).

С цел подобряване организацията на работата първоинстанционните и второинстанционните наказателни отделения на регионалните съдилища са разделени, а съдиите са (повече или по-малко) постоянно назначени в тях. Така в нашия масив от данни можем точно да изчислим количеството съдийско време (в еквивалент на пълен работен ден, наричан по-нататък FTE), посветено на решаването на групата дела за углавни престъпления. Тъй като съдиите, назначени в първоинстанционните наказателни отделения на регионалните съдилища, се занимават изключително с углавни престъпления, можем да получим относително надеждна картина на съдебната работа и потока на делата.

Фигура 1. Организация на системата на наказателните съдилища в Полша
/налична в прикачения файл/

 3.2. Агрегиране на данните

Общ недостатък на голяма част от емпиричните (иконометрически) изследвания на работата на съдилищата е съмнителното агрегиране на делата. Очевидно делата се различават по своята сложност. Основните видове сложност, разгледани в правната литература, са (i) правна сложност, (ii) фактическа сложност и (iii) сложност по отношение на участниците (Ford, 2013). Въпреки това, що се отнася до производителността, разбирана като броят дела, които могат да бъдат решени за даден период от време, понятието „отнемащо време дело” очевидно е по-подходящо от „сложно дело” 20. Докато едно сложно от правна гледна точка дело може да изисква работа в библиотеката и размишления или проблясък на гениалност, едно обикновено дело може да изисква работа с голямо количество документация на хартия. Това съображение е особено валидно за тежките процесуални рамки21, които изискват от съдиите да обработват прекалено голямо количество документи на хартия.

Обикновено изследователите или просто агрегират различните видове дела, или се концентрират върху определена категория, например граждански, наказателни или административни. Доколкото ни е известно, изследванията на Gillespie (1976) и Van der Torre et al. (2007) представляват важни изключения, защото при тях се използват тегла на делата. За съжаление до днес полските съдилища не са въвели система с претеглен брой дела. Затова ние се концентрирахме върху определени видове дела като изключихме съдебните отделения с микс от дела, който включва дела, отнемащи много време, например платежни нареждания в дела за издаване на изпълнителен лист и решение, дела на ниво процес и голям брой от отнемащи много по-малко време дела, например платежни нареждания в дела за издаване на изпълнителен лист и решение, решени по облекчената процедура от граждански и търговски отделения. Нашият извод е, че в гражданските или търговските отделения съдилищата с равен агрегиран брой дела могат да се различават съществено по отношение на действителното работно натоварване. За разлика от тях наказателните отделения на регионалните съдилища, които решават дела за углавни престъпления, се оказаха благоприятен избор защото броят дела следва да дава по-добро приближение на работното натоварване. Разбира се концентрирането върху наказателните съдилища не може да реши проблема с агрегирането на данните. Въпреки това очакваме това да смекчи достатъчно ефекта на този проблем, така че да могат да бъдат направени смислени изводи.

 3.3. Подход на стилизираните факти към оценката на модела

Ние също така се отклоняваме от типичния подход при оценката на модела. Според нас стандартните статистически тестове22 са само върхът на айсберга, а решаващият критерий следва да се основава на способността на модела да копира емпиричните модели, наблюдавани в реалния свят. За да улесним тази оценка следваме т.нар. подход на „стилизираните факти”, въведен от Kaldor (1961). Според Kaldor „Тъй като фактите, регистрирани от статистиците, винаги са предмет на многобройни непредвидени препятствия и квалификации и по тази причина не могат да бъдат правилно обобщени, теоретиците според мен [Kaldor] следва да могат свободно да започнат с едно „стилизирано” представяне на фактите, т.е. да се концентрират върху общите тенденции, като пренебрегнат отделните детайли и да процедират по метода „все едно”, т.е. да конструират хипотеза, която би могла да обясни тези стилизирани факти.” С други думи стилизираният факт би могъл да бъде обяснен като общоприет стабилен модел.

Макар че е оправдано сложните дела да изискват (средно) повече време за решаване, отношението между „сложните” и „отнемащите време” дела очевидно съвсем не е праволинейно. Редовност -- потвърдена от различни източници на информация като статистически изследвания, опит, експертно мнение --  които изискват научно обяснение.23

Ние твърдим, че стилизирани факти могат също да бъдат формулирани и в областта на работата на съдилищата. Следователно всеки модел, който претендира да описва надеждно работата на съдилищата, включително производствените функционални модели, следва да е в състояние да ги копира. По-долу изброяваме трите основни и вероятно непротиворечиви зависимости, наблюдавани при различните съдебни системи:

§  Има съдилища, които вечно се борят с постоянно натрупване на сериозен брой дела за разглеждане;

§ Има съдилища, които функционират без прекалено голям брой натрупани дела за разглеждане и които очевидно са способни да се справят с увеличеното работно натоварване без допълнителни ресурси;

§ Тези съдилища системно се различават като големина и претоварване – по-големите съдилища в гъсто населените градски райони и с огромен брой дела проявяват тенденция на забавено обработване на делата и натрупване на все повече дела за разглеждане.

Според нас тяхната универсалност, потвърдена в литературата, както и от практическия опит, ги квалифицира като полезна отправна точка при оценката на модела. На фигури 2 и 3 са представени накратко тези стилизирани факти в контекста на полските първоинстанционни наказателни отделения на регионалните съдилища, наричани по-нататък наказателни съдилища. На първата фигура са съпоставени броят дела, броят на решените дела, натрупаните дела за решаване и броят на съдиите, служещи в най-големия от гледна точка на заведените дела съд –SO24 във Варшава, както и в 15 от най-малките от гледна точка на заведените дела съдилища. Независимо от аналогичния брой заведени дела, Варшавският съд решава по-малък брой дела от 15-те най-малки съдилища, поради което в него има повече натрупани за разглеждане дела. Едно възможно обяснение за това е сравнително по-малкият брой действащи съдии. На втората фигура е представен третият стилизиран факт, тя показва основни статистически данни, описващи работата на трите най-големи и трите най-малки от гледна точка на броя подадени дела съдилища. Сателитна снимка на градските светлини дава представа за гъстотата на населението, като показва, че най-големите и най-лошо работещи от гледна точка на натрупаните за разглеждане дела съдилища се намират в най-големите градски центрове, докато най-малките съдилища обикновено са разположени в по-слабо населените райони на страната

Фигура 2. Съпоставка на заведените дела, решените дела, натрупаните за разглеждане дела и броя служещи съдии в най-големия (Варшава) и в 15-те най-малки наказателни съдилища за 2012г.
/налична в прикачения файл/

 Фигура 3. Ключови данни за трите най-големи и трите най-малки първоинстанционни наказателни съдилища. Сателитна снимка на градските светлини (2010) разкрива гъстотата на населението.
/налична в прикачения файл/

 4. Институционален контекст – ключови елементи на производствената функция

В този раздел описваме накратко основните елементи, разгледани в нашия производствено функционален подход, а именно съдиите в наказателните съдилища, делата за углавни престъпления и наказателното производство. Читателите, които се концентрират повече върху моделирането на проблемите, а не върху институционалния контекст може би ще поискат да прескочат този раздел, но според нас той е особено полезен за по-добрата концептуализация на модела, както и за илюстриране сложността на моделираните явления.

 4. 1. Съдии от наказателните съдилища

В наказателните съдилища професионалните съдии заседават заедно с непрофесионални съдии (lay judges), които са неюридически представители на местната общност. Независимо от силните гаранции de jure, непрофесионалните съдии, които се избират от общинските съвети в рамките на юрисдикцията на даден съд, са склонни да бъдат de facto преди всичко неактивни „наблюдатели” на процеса на решаване (Bartnik, 2009).

Въпреки че не можем да посочим информация за броя на непрофесионалните съдии в наказателните съдилища, в таблица 1 представяме агрегирания брой на непрофесионалните съдии и професионалните съдии в полската обща система на съдилищата. Значителното намаление на броя на непрофесионалните съдии отразява промените в гражданското и наказателното производство; през последните години обхватът на делата, изискващи участието на непрофесионални съдии, е значително намален25. Така вероятността останалият малък брой непрофесионални съдии да се тълкува като „затруднение” при решаването на дела за углавни престъпления е много малка. Основната детерминанта за производителността на наказателния съд е броят професионални съдии, следователно от нашата емпирична гледна точка непрофесионалните съдии биха могли да бъдат пропуснати без това да се отрази забележимо на точността.26

 Таблица1. Професионални съдии и непрофесионални съдии в цялата полска система на съдилищата
/налична в прикачения файл/

Съгласно разпоредбите на чл. 28 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък НПК) за изслушването на дела за углавни престъпления съдът заседава в състав от един съдия и двама непрофесионални съдии. Въпреки това в редки случаи съдът може да реши да изслуша дело в състав от трима съдии поради особената сложност на делото. Също така при изслушването на дела за правонарушения, за които законът предвижда лишаване от свобода до живот, съдът заседава в състав от двама съдии и трима непрофесионални съдии. Като цяло делът на делата с участието на нетипични състави, различни от един професионален съдия и двама непрофесионални съдии, не следва да превишава 5-7% от броя дела. Таблица 2 показва, че правонарушенията, за които законът предвижда лишаване от свобода до живот, съставляват 5-7%. Освен това що се отнася до особената сложност на делото, авторите на изследването ПБД (вж. раздел ІV.2) през първата половина на 2012г. не посочват такива дела.

За съжаление поради ограничения, свързани с данните, не можем да определим делата, изискващи нетипични състави, поради което трябва да допуснем, че такива ситуации са разпределени равномерно между съдилищата. Всяко нарушение на това допускане ще бъде отразено като увеличение на грешката (разсейване на наблюденията около емпирическата функция).

4.2. Дело за углавно престъпление

 Както се посочва в раздел три, делата за углавни престъпления, гледани в наказателните съдилища, са най-сериозните дела и, което е особено важно в контекста на нашето моделиране, делата, които отнемат най-много време. Те обикновено включват подробна фаза на съдебно следствие, включително свидетелски показания, както и изготвяне на комплексни становища.

 От правна гледна точка тези дела са определени в член 25 § 1 от НПК като:

 (1)   Углавни престъпления, изброени в наказателния кодекс (правонарушения, за които законът предвижда наказание над 3 години) и в специални актове (законите за наркотиците и нацистките военни престъпления),

 (2)   Правонарушения, посочени в глава XVI (военни престъпления) и глава XVII (държавна измяна) и в избрани членове (специални категории побой, евтаназия, аборт, отвличане на самолети и др.),

(3)   Правонарушения, които съгласно конкретна регулация са в юрисдикцията на регионалния съд (заплаха срещу журналисти и потискане на свободата на пресата).

Всъщност първата точка обхваща огромно мнозинство от дела. Статистиката за броя на осъдените нарушители дава известна представа за характера на решените дела.

 Таблица 2. Углавни престъпления – брой осъдени нарушители през 2013г.
/налична в прикачения файл/

 Съгласно предварителния и все още непубликуван доклад от пионерното изследване на „претеглен брой дела”, осъществено през 2011 – 2012г. (Министерство на правосъдието, 2013) – наричано по-нататък („изследване ПБД”) – за решаването на дела за углавни престъпления са необходими средно около 102,1 часа съдебна работа27.

Освен углавните престъпления наказателните съдилища се занимават също така с т.нар. кумулативни присъди; това са съвкупни наказания, наложени на подсъдими по наказателни дела, осъдени с множество присъди, издадени от различни съдилища. Тези дела представляват грубо 33 процента от броя дела и се считат за много по-лесни, като съгласно Изследването ПБД изискват 26,3 ч съдийско време.

За да бъдат нашите резултати независими от Изследването ПБД, тъй като те са по-скоро експериментални, не са напълно функционални и не се прилагат официално, ние за съжаление изоставихме разграничението между дела за углавни престъпления и кумулативни присъди, като допуснахме, че делът на последните е горе-долу константен в различните съдилища. Направихме заключението, че „средностатистическото” наказателно дело изисква 77 часа съдийско време28. Така, тръгването от това допускане се преобразува в грешката в нашия модел. За да оценим правдоподобността на това допускане, представяме в приложение I алтернативен вариант на нашия модел, в който изрично вземаме под внимание кумулативните присъди. Получените резултати отговарят на базовия модел, посочен в раздел пет.

 4.3. Наказателно производство

Тъй като в емпиричната част от този доклад се използва производствено-функционалният подход, използването на конкретна форма на функцията за описване на отношението между входящите елементи (ресурси съдийско време) и продуктите (брой решени дела) при определена производствена технология (начинът на преобразуване на входящите елементи в желаните продукти), можем да разсъждаваме за правилата на наказателното производство в духа на „производствената технология”. Това провокативно тълкуване е представено също у Dusek (2013).

Полша има континентална система на наказателно правосъдие, чиито корени са в римско-германската правна традиция, със силно влияние на периода на комунистическо управление – последствие от продължителната съветска доминация след Втората световна война. През 1997 г., почти десетилетие след падането на комунизма, беше приет нов, съвременен наказателно-процесуален кодекс (НПК). В съгласие със следствената традиция, той се основава на принципа на обективната истина, съгласно който съдилищата трябва да установят съответните факти по делото, които представляват основата за съдебното решение (Murzynowski, 2005).

Принципът на „обективната истина” засяга работата на наказателните съдилища най-малко в два аспекта. Първо, той възлага задължението за събиране на доказателства и установяване на обективната истина спрямо сравняването на доказателствата, представени от насрещните страни в състезателно производство по време на процеса на събиране на доказателствата и тяхното обсъждане, което прави решаването на делото много по-продължително.29

Второ, процедурите биха могли да засегнат  процеса на вземане на съдебни решения, както показва анализът от страна на когнитивните психолози (вж. Casey et al. 2013 за преглед на литературата). Например очевидно е правдоподобно, че следствените формални процедури на събиране на доказателства и вземане на решение биха могли да ограничат вземането на евристични решения. Както се посочва в (Gigerenzer, Engel, 2006), „съществуват редица ограничения и пречки за тяхната [евристична] употреба. (...) Съществуват също така различия в пречките между системите на континенталното и прецедентното право” (стр. 250). От друга страна Кралската комисия по наказателно правосъдие, известна също като Комисията Runciman, установява, че в следствените юрисдикции като Германия и Франция когнитивното предубеждение – съдебна гледна точка „с наочници” – създава по-голям риск от погрешно убеждение отколкото в състезателните системи (Leigh, Zedner, 1992). Специфичните отношения между следствените и състезателните системи и вземането на съдебни решения са извън обхвата на настоящия доклад.

Като не забравяме, че според Beenstock и Haitovsky, „натискът за компромиси, сделки с прокуратурата и рационализиране на изслушването в съдебна зала” (стр. 367) са ключови механизми, които дават възможност на съдиите да „коригират” своята производителност, ние правим извода, че процесуалната рамка на НПК е важна пречка за такива „корекции”. От друга страна, изправени през взривно нарастване на броя дела по време на сухия режим, американските съдии подобрили своята производителност като изоставили процеса (trial) като основен начин за решаване на делата (вж. фигура 5). Например в щатските съдилища на САЩ над 90% от присъдите за углавни престъпления редовно се получават чрез самопризнание.30 В полските първоинстанционни наказателни отделения на регионалните съдилища алтернативните на пълноценния съдебен процес модели за решаване на дела, които изискват съгласието на всички страни31, представляват около 20% от всички осъдителни присъди.

 Фигура 5. Процесуални нововъведения и работа на съда – пример за забраняващата епоха и промяната в режима на наказателните разпореждания във федералните съдилища на САЩ
/налична в прикачения файл/

 5. Моделът – Производствена функция с форма на хокеен стик

Като не забравяме хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”, както и подходът на стилизираните факти, представен в раздел III.3, преминаваме към проектирането на алтернативен количествен модел на работата на съда. Нашата отправна точка е „производствено-функционалният”, но вземаме предвид също така изводи от други модели, по-специално методологията на претегления брой дела.

Нашият набор от данни се основава на годишните статистически доклади, които Министерството на правосъдието събира от определени наказателни съдилища. За всеки от 45-те наказателни съдилища32 наборът от данни съдържа количеството съдийско време, отделено за решаване (като броят съдии е изразен в еквивалент на пълен работен ден /FTE/), броят висящи дела от предходната година, броят дела, заведени през дадена година и броят дела, решени през дадена година (вж. таблица 3 за основните статистически данни). Тъй като не сме в състояние да разгледаме описите на делата на отделните съдии, изчисляваме за всеки наказателен съд „средното работно натоварване и средната продукция на един съдия”. Първото се изчислява като сумата от делата, висящи от предходната година плюс делата, подадени през дадена година, разделени на броя съдии (FTE). Второто се изчислява като се раздели броят на решените дела през дадена година на броя на съдиите (FTE). Така нашите резултати биха могли интуитивно да се тълкуват от гледна точка на „ реакцията на средностатистическия наказателен съдия спрямо натиска от нарастващия брой дела. На фигура 6 е представено „средното работно натоварване на наказателния съдия спрямо неговата продукция, като са използвани данни от 44 наказателни съдилища за 2012 г. (всяка точка на данни представлява един наказателен съд).

Таблица 3. Изчислен набор от данни: основни статистически данни
/налична в прикачения файл/

 Всяка параметрична оценка на производствената функция (регресия по метода на най-малките квадрати /OLS/) неизбежно налага ограничения върху формата на функцията – в повечето правно-икономически материали това е функцията на Cobb-Douglas. Вместо това ние оставаме независими от формата на производствената функция, като прилагаме непараметрична регресия, наречена LOWESS (locally weighted scatterplot smoothing – локално претеглена регресия, вж. Hamilton, 2009, стр. 233). По този начин данните не са „принудени” да паснат на конкретна допустима крива, а направо оформят изчислената линия. Зелената линия на фигура 6 изобразява изчислената локално претеглена регресия (LOWESS) на производствената функция.

 Фигура 6. Диаграма на разсейване, изследваща поведението на „средностатистическия съдия”, изправен пред увеличаване на работното натоварване
/налична в прикачения файл/

Визуалният преглед на диаграмата на разсейване не оставя съмнение, че съществува правопропорционална зависимост между работното натоварване и „продукцията” на съдията (това съответства на правно-икономическата литература). Въпреки това моделът очевидно се променя с нарастването на броя дела. Резултатите от локално претеглената регресия LOWESS дават доста мъглява, но все пак разпознаваема картина. Независимо че отношението изглежда доста линейно, като съдиите, чието работно натоварване се увеличава, могат да се справят с допълнителната работа в съответствие с хипотезата за „екзогенната производителност”, всичко се променя, когато работното натоварване надхвърли праг от около 38 дела. В този момент нашият „средностатистически наказателен съдия” е изгонен от рая на „екзогенната производителност”. Въпреки нарастващия брой дела той може да реши само около 28 дела. Неговият капацитет за усвояване на производителност е изчерпан и производствената функция с локално претеглена регресия LOWESS се прекъсва). Поради тази точка на прекъсване между стръмната и по-равната част на функцията ние наричаме тази производствена функция „модел на „хокейния стик””.

Заслужава да се отбележи, че тази прозаична история – наличието на доста строга граница на делата, които биха могли да бъдат решени от един съдия в даден краен период от време – е в съответствие с утвърдената традиция за моделиране на работата на съда. Моделите с претеглен брой дела определят тази граница, която съответства на нашата точка на прекъсване, като момент, в който капацитетът за работно натоварване на съдията е равен на наличното съдийско време. Аналогично, симулационните модели на системата на съдилищата включват такива механизми (вж. например ранните разработки на Taylor et al. (1968) и Stein (1969) или по-новия сборник на Nagel (1992, стр. 190-200).

Също така R. Posner, един от основателите на правно-икономическата област, допуска, че в краткосрочен план е невъзможно да бъде увеличена продукцията на системата на съдилищата (Posner, 2009 стр. 128 - 9). Дори самите Beenstock и Haitovsky предвиждат наличие на „някаква горна граница на справяне” (стр. 366), но въпреки това изоставят по-нататъшното й изследване. Най-новата литература в областта на когнитивната психология на вземането на съдебни решения  също предлага разработки, които силно подкрепят тезата за „горна граница на справянето” – вж. например (Klein, Mitchell, 2010). Като се върнем към „стилизираните факти” развити в предходния раздел, виждаме, че „производствената функция с форма на хокеен стик” – независимо от нейната простота – предлага възможност за тяхното точно копиране. По-малките и не толкова затрупани съдилища, функциониращи под точката на прекъсване, могат да нагодят своята производителност към нарастващия брой дела (докато достигнат прага). От друга страна по-големите и по-затрупани съдилища с над 38 дела в описа на съдията, обикновено не могат да повишат още своята производителност и така увеличаването на натрупаните за решаване дела е неизбежно без осигуряването на допълнителни съдийски ресурси.

Всъщност емпиричният анализ, представен в настоящия доклад, независимо, че е доста груб в сравнение с разгледаните емпирични подходи, разказва една доста правдоподобна история, подкрепена с логична комбинация от агностични данни, обусловен от анализ на данните и здравия разум. В следващия раздел предлагаме една по-строга рамка в отговор на въпроса на Box относно полезността на нашия модел.

 6. Оценка на калибрирана съдийска производствена функция с форма на хокеен стик.

Тъй като закъснението при разглеждането на делата, което е основният мотив за емпиричното моделиране на работата на съдилищата, е динамично явление и обикновено се влошава с времето, всеки модел, който претендира да бъде практически приложим, следва да копира процеса на натрупване на дела за разглеждане. За да проверим нашия модел през тази призма, извършихме обикновена съпоставка в опит да представим нагледно дали може да бъде копирана действителната динамика на „продукцията” и натрупаните за разглеждане дела на наказателните съдилища за периода 2008 – 2012 г.33

За тази цел калибрирахме въз основа на фигура 6 възможно най-простата формула за производствената функция с форма на хокеен стик (вж. зелената пунктирана линия на фигура 7):
/налична в прикачения файл/

 Механизмът на нашата съпоставка е ясен – за всеки съд получихме действителни данни за първоначално натрупаните за разглеждане дела (от 2007 г.) и броя заведени дела, както и броя на служещите съдии (FTE) през всяка последователна година. След това приложихме нашия модел (уравнение 2), за да изчислим изкуствени динамични редове за броя решени дела и съответния брой натрупани за разглеждане дела за период от пет години. После извършихме оценка на работата на модела, като сравнихме тези изкуствени динамични редове с реалните данни. След това извършихме същото по аналогия с производствена функция на Cobb – Douglas с постоянна възвращаемост от мащаба34 (вж. червената точкова линия на фигура 7). Като взехме предвид „стилизираните факти”, посочени в подраздел III.3, избрахме трите най-големи и трите най-малки по отношение на заведените дела наказателни съдилища за наш тестови обект (вж. фигура 3 за основни данни за тяхната работа).

Резултатите са представени на фигура 8. Както може да се види, един много прост модел предлага разумно полезно обяснение на производителността на съда, както и на динамиката на натрупаните за разглеждане дела в най-малките и най-големите съдилища  в средносрочен план. Считаме тези резултати за многообещаващи.

Според нас фигура 8 предлага също стабилна проверка на реални данни за конкурентен модел, изчислен при допускането, че „производствената функция” на един съд има постоянна възвращаемост от мащаба при функция с формата на Cobb-Douglas. Независимо, че резултатите за най-малките съдилища са сравними, моделът на Cobb–Douglas видимо не успява да копира процеса на натрупване на дела за решаване в трите най-големи съдилища. В съответствие с хипотезата, че претоварените съдии повишават своята производителност, моделът системно надценява броя решени дела като по този начин системно прогнозира намаляване на натрупаните за разглеждане дела. Би могло да се направи неприятното заключение, че във вселената на този модел натрупаните за разглеждане дела се разчистват от само себе си и няма нужда от никакви политики за тяхното намаляване.

Особено важно е, че, както отбелязва Gillespie (1976), който открива доказателства, че реакцията на съдиите във федералните окръжни съдилища на САЩ, работещи „под”’ и „над”’ своя капацитет е различна;35 „до пълното разгръщане на ресурсите производителността не е от значение, тъй като допълнителните разходи за посрещане на увеличеното търсене са нула” (стр. 259). Също така докладът на Министерството на правосъдието на Нова Зеландия (2004) открива доказателства в полза на нелинейното отношение между „входящите ресурси” и „продукцията” на съдилищата. В съответствие с тези разсъждения измерването на ефективността на съда в рамката на Cobb-Douglas при пренебрегване на „горната граница на справяне” може да доведе до неправилно определяне на причината за неефективността – т.е. големината на съда.

Вторият тест, чиято цел е да се направи оценка и проверка на нашата функция с форма на хокеен стик, разглежда нейните „микро основи”. Тъй като точката на прекъсване върху функцията изобразява ситуацията, при която „средностатистическият съдия” е достигнал своя капацитет, тя концептуално съответства на ситуация, при която работното натоварване на съдията е равно на съдийската година от модела на претегления брой дела. При това точките, разкрити от двата метода, следва да съвпадат. В този случай можем да извършим фалшификация – ако нашата производствена функция не е само мираж, точката на прекъсване следва да уцели капацитета на  съдията, изведен от Изследването ПБД.

Т.нар. „процесен подход”, прилаган при Изследването ПБД, набляга на разработването на наказателното производство (например разглеждането на делата е разделено на осем възможни съдийски дейности). Авторите внимателно анализират НПК, като установяват почти 100 стъпки, необходими за пълната обработка на дела за углавни престъпления. След това, като използват извадка от 430 дела за углавни престъпления и 367 кумулативни присъди, те извършват оценка на необходимото време за завършване на конкретни стъпки и тяхната честота, като изчисляват агрегирано тегло на наказателното дело. Този подход осигурява истинска връзка между процесуалните правила, времето, необходимо за решаването на дело за углавно престъпление и съдебния капацитет. Обратно, нашата рамка дава само панорамна гледка на тези връзки (изобразени чрез агрегирани данни на ниво съд). На фигура 9 нашите изчисления на LOWESS са противопоставени на стойността, изравняваща съдийското работно натоварване и съдийската година, изведена от Изследването ПБД.

Фигура 7. Производствена функция, използвана при съпоставка
/налична в прикачения файл/

Според Gillespie дори съдилища, работещи „над” своя капацитет, могат да поемат известен брой допълнителни дела (но в по-малка степен от съдилищата, работещи „под” своя капацитет). Както заключава той, „Съдилищата – дори онези, които са „на нивото на своя капацитет” – запазват способността да обработват допълнително търсене с наличните ресурси”. Разглеждането на процесуалната рамка в контекста на производствената функция на съдилищата, представена в подраздел IV.3., предлага едно възможно обяснение на тази констатация.

 Фигура 8. Резултати от съпоставката – производствена функция с форма на хокеен стик спрямо производствена функция на Cobb - Dougla
/налична в прикачения файл/

 Тази графика показва, че независимо от пирамидалната празнота между съвършенствата и недостатъците на двата прилагани метода, те предлагат сравнително съгласувани оценки на съдебния капацитет. Това несъмнено е доста силен аргумент в полза на предлаганата формулировка на съдебната „производствена функция”. Тъй като този основен модел, който изпуска други производствени фактори като съдебни зали,36 очевидни контроли като сложност на делата и различни източници на техническа неефективност, може да даде доста разумни резултати, той има значителен потенциал да бъде доразвит.

Фигура 9. Граници на съдебния капацитет – точка на прекъсване при хокеен стик (зелена линия: оценка LOWESS – непрекъсната линия, уравнение 2 – пунктир) и съдебен капацитет съгласно Изследването ПБД (синя пунктирана линия)
/налична в прикачения файл/

 С оглед на описаните по-горе обобщаващи резултати изчислената производствена функция с форма на хокеен стик очевидно е естествено продължение на нашата работа. Тя позволява строга комбинация от предварително знание (тегла на дела, изведени от отделни изследвания, които са резултат от детайлен анализ на процесуалната рамка) и агрегирани данни, които да паснат в съдебната производствена функция. Тези модели ще дадат възможност за системни предварителни оценки на въздействието на доста подробните процесуални реформи.

 7. Производителност и качество на съдебната система

По традиция изследователските доклади за работата на съда се опират на подхода на производствената функция и обикновено се пишат от икономисти, фокусирани изцяло върху количествените аспекти като отношение между заведените и решените дела или между времето и решението.37 Настоящият доклад е посветен почти изцяло на количественото моделиране на производителността на съдебната система, но ние решихме да включим някои „качествени аспекти”, за да илюстрираме по-добре аналитичния потенциал на предложения инструмент за моделиране.

Несъмнено измерването на „качественото” измерение на съдебната работа е предизвикателство, както по отношение определянето на качествени стандарти на измерване, така и по отношение на осигуряване съгласуваното прилагане на тези стандарти. Традиционните мерки, прилагани при емпиричните изследвания, се опират на отменени актове от по-висшестоящ съд или брой прецеденти (Posner, 2000) като „заместители за качеството на съдебната продукция” (стр. 711). Други подходи подчертават важността на т.нар. „процесуално правосъдие” (Hough et al., 2013) – понятия като доверие, неутралност и независимост (всички трудно могат да бъдат точно оценени и определени). Също така практиците се борят да разработят набор от балансирани и реалистични мерки за изпълнението, обхващащи аспекти като достъп и справедливост, които са неразривно свързани с качеството на съдебните решения.38

За съжаление, поради оскъдността на данните не можем да разработим и приложим такива мерки за качество и да ги интегрираме в нашата емпирична рамка. Въпреки това, благодарение на Court Watch Poland – НПО, която „подпомага положителните промени в полската правосъдна система чрез граждански мониторинг на съда’39- можем да включим някои „качествени” измерения в рамката на нашата производствена функция. Court Watch Poland генерира групи от данни, които обхващат няколко наказателни съдилища, като използва „гражданския мониторинг на съдебния процес” – наблюдение на заседанията на съда, извършвано от обучени 40 доброволци. Прилаганата от Court Watch Poland методология, която се основава на попълвани в съда формуляри, е изложена в (Pilitowski, Burdziej, 2013).

Така ние сме в състояние да приспособим нашата производствена функция (която показва претоварените съдилища) към данните, изведени от „гражданския мониторинг на съдебния процес”  и по този начин да представим нагледно потенциалните взаимовръзки (trade-offs). За да улесним сравнимостта с набора от данни на нашата производствена функция, ние избрахме наблюдения на 378 наказателни съдебни процеси, проведени в 12 наказателни съдилища през 2012 г.41

На фигура 10 са представени калибрирана производствена функция с форма на „хокеен стик” (уравнение 2) и точки на данни, представляващи съдилищата в набора от данни на Court Watch Poland42, в това число:

 § Съдебни закъснения (в резултат на съдебни грешки43). Ако делът на съдебните заседания, забавени поради съдебни грешки, превишава 10 процента от наблюденията, точката на данни се маркира в червено;

 § Съдебна вежливост. Доброволците регистрират дали съдията се обръща към някого грубо или агресивно – в такъв случай точката на данни се маркира в червено. Независимо, че е изключително субективна,44 тази мярка очевидно е много интересна, тъй като раздразнителността е добре познат симптом на стрес (вж. Arnetz, Ekman (2006), по-специално главата „Работа, стрес и производителност”),

 § Начинът на изготвяне на протоколите. Обикновено съдиите диктуват на глас текста на протокола. Когато съдията е коригирал или изменил протокола, изготвен от секретаря на съда в повече от 5% от наблюдаваните заседания, точката на данни се маркира в червено. Тази мярка също е много интересна от гледна точка на организацията на съдебната работа и сътрудничеството с помощния персонал.

 Независимо, че данните, нанесени на фигура 10, са само примерни и в никакъв случай не следва да се тълкуват като убедителни емпирични доказателства (поради малката извадка и субективността на приложените мерки), очевидно съществуват някои взаимовръзки между повишаването на производителността и качеството. Например, вероятността от съдебни закъснения и раздразнителност очевидно е по-голяма около и над точката на прекъсване на съдебния капацитет, което съответства с изводите от психологичните изследвания на стреса в работна среда (Arnetz, Ekman, 2006).

Освен това подобни ефекти могат да оказват влияние върху вземането на съдебни решения. Както подсказват (Klein, Mitchell, 2010), очевидно е разумно „да се прогнозира по-интуитивна обработка от страна на съдиите с по-голямо работно натоварване и повече обсъждане от страна на съдиите, които са относително неограничени от такъв натиск (стр. 38).’ Взаимозависимостите между работното натоварване на съдиите и процесуалната рамка (състезателна или следствена) и начините на вземане на решения (бърза и пестелива евристика,45 когнитивни отклонения, обсъждане) са една многообещаваща област за бъдещи изследвания.

Фигура 10. Съдебна производствена функция и резултати от работата, наблюдавани по време на „мониторинга на съдебния процес”
/налична в прикачения файл/

8. Заключения

Повече от сто години след речта на Roscoe Pound реформаторите по света продължават да правят опити за справяне със забавеното (и по този начин отказано) правосъдие, като подобряват методите за оценка на нуждите от съдебен персонал, оптимизират структурата на съдебните райони и рационализират процедурите. Работата, свързана с тази реформаторска дейност, може да бъде подпомогната с модели на съдебната система, които биха могли да се прилагат за генериране на хипотези (counterfactuals), извършване на симулации и оценки на въздействието, които позволяват на архитектите на реформата да проверят своите предписания в изкуствени условия вместо да правят опити върху живата тъкан на съдебната система.

Моделирането на работата на съдилищата е специфична дейност, която е прекалено обтекаема, за да бъде наука и твърде строга, за да бъде изкуство. Независимо че по дефиниция моделите представляват опростени „алтернативни вселени”, за да бъдат полезни те трябва правилно да улавят основните характеристики на нашата собствена вселена. В противен случай отговорите могат да се окажат съмнителни, а формулираните препоръки - подвеждащи.

В настоящата статия се представят доказателства, че хипотезата за т.нар. „екзогенна производителност на съдиите”’ може да се дължи на дефект в моделирането, произтичащ от пренебрегването на времевите ограничения, с които се сблъскват съдиите или от прилагането ad hoc на конкретна функционална форма, без задълбочено разглеждане на тяхната правдоподобност. Така нашият основен принос към наличната литература за работата на съда, по-специално тази, която използва производствени функции, е предложението за алтернативна формулировка на производствената функция на съда като се вземат предвид времевите ограничения, с които се сблъскват съдиите. Предложената производствена функция с форма на „хокеен стик” съвместява подхода на претегления брой дела, популярен сред практиците от двете страни на Атлантическия океан, с подхода на производствената функция, застъпван от учените в правно-икономическата сфера. Така тя  позволява на изследователите да разглеждат изследователските въпроси, типични за литературата, посветена на производствената функция (т.е. да сравняват работата на съда, като определят двигателите за неговата неефективност и предлагат оптимално разпределение на съдиите), без да губят съгласуваността и проследимостта, характерни за методите на претегления брой дела.

С помощта на този инструментариум, ние доказахме следния разумен извод: противно на вижданията, популяризирани от пророците на „екзогенната производителност”, съдиите работят в свят, където решаването на делото отнема време, а денят няма повече от 24 часа. Така, оценявайки важността от подобряване на техническата ефективност, както и потенциалните проблеми на измерването на производителността, „плановиците на съдебната система” трябва да осъзнаят, че нейната производителност е обективно ограничена. При достигането на това ограничение е необходим допълнителен персонал или рационализация на производството, за да се избегне взривооопасно натрупване на дела за разглеждане.

Друг принос на настоящия материал е предложеният разширен метод за оценка на модела, който се основава на подхода на „стилизираните факти”, познат от съвременната макроикономика. Съгласно този метод моделът трябва да е в състояние да копира ключовите закономерности, наблюдавани в реалния свят, а не само да премине статистическите тестове.

Ние смятаме също, че нашите резултати са ценни за практиците – особено като евтин и прост инструмент за оценка на изследвания на претегления брой дела (като изследването, описано на фигура 9).

И накрая, но не на последно място по важност, подходът, представен в седми раздел, може да предложи ценна информация за бъдещи изследвания на производителността на съдебната система, въздействието на стреса от работата и когнитивната психология на вземането на съдебни решения, които да обхванат всички аспекти на решаването на съдебните дела.

 Бележки под линия

* Експерт, Отдел „Стратегия и дерегулация”, Министерство на правосъдието, Полша, e-mail: Kamil.Jonski@ms.gov.pl

** Експерт, Отдел „Стратегия и дерегулация”, Министерство на правосъдието, Полша; Варшавски университет, Факултет по право и администрация, катедра „Криминалистика”, e-mail: Daniel.Mankowski@ms.gov.pl

 Авторите благодарят на J. Bełdowski, M. Borowska – Massalska, F. van Dijk, M. Fabri, СТР. Langbroek, A. Lienhard, B. Ostrom, участниците в 24 семинар „Рефрома за Полша” във Варшавското икономическо училище, участниците в 99 ‘Семинар TIGER’ в Козминския университет и участниците в Постоянната изследователска група XVIII "Правосъдие и съдебна администрация” по време на Годишната конференция на Европейската група по публична администрация (EGPA) през 2013г. в Единбург, както и на двама анонимни рецензенти и M. Zimmer за ценните им коментари и предложения по множеството версии на този текст.

Вижданията и становищата, изразени в тази статия, са на нейните автори и не отразяват непременно официалната политика или позиция на Министерството на правосъдието. Допусканията, направени в анализа, не отразяват позицията на никоя полска държавна институция.

 1Самите автори наричат този брой „кардиналният факт на изследването и централната фигура за последващото разглеждане на средствата за съдебна защита [при натрупване на дела за разглеждане] (стр.8)

2Наричан също „страната на търсенето”  за разлика от „страната на предлагането” – концентриран върху ресурсите на системата на съдилищата

3Препоръчан в наръчника като най-добрия метод за оценка на нуждите на съдебната система

4За по-съвременни примери, вж. Tennessee Trial Courts Judicial Weighted Caselow Study (Изследване на претеглен брой съдебни дела в първоинстанционните съдилища на Тенеси) (Tallarico et al., 2013)

5Всъщност теглата се коригират на всеки две години – например в Тенеси първото изследване е проведено през 1999г., второто през 2007г., а третото през 2013 (Tallarico et al., 2013)

6Тяхното кредо може да бъде обобщено с израза „хората реагират на стимулите”

7Авторите на тази статия предпочитат понятието „хомо максимизатор” (homo-maximizer), тъй като целта на агента (моделирания съдия) е да увеличи максимално дисконтираната очаквана полза. Разбира се това не е единственият подход, представен в съвременната (както и в историческата) икономическа наука, затова според нас понятието „homo oeconomicus” обхваща и други понятия, отнасящи се до „рационалността”, например ограничената рационалност (bounded rationality) и адаптивното обучение (adaptive learning).

8Речник на теглата на делата в претегления брой дела

9Силна положителна линейна връзка между броя дела и броя на решените дела

10Уравнението (1) лесно може да бъде пренаписано така: решени дела = конст.*натовареност (брой дела)β*съдииγ . Тъй като изразът става линеен при логаритмите, изследователите могат да използват широка гама от линейни оценки, за да разкрият стойностите на параметрите β и γ.

11Метод на най-малките квадрати (OLS) – метод за оценка на неизвестните параметри при линеен регресионен модел

12Макар и несъвършени поради ограниченията, свързани с данните. Независимо че изследва търговските съдилища, Murrell прилага общия брой съдии в разгледаните съдилища, включващ и съдиите, на които са възложени нетърговски дела

13OLS и неговото разширяване с инструментална променлива – двустепенен метод на най-малките квадрати (2SLS)

14Транслогаритмичната производствена функция е обобщение на производствената функция на Cobb–Douglas с включване на взаимодействащи променливи (а в този случай и на квадрати на променливи). Очаква се тя да предложи по-подробна и гъвкава алтернатива на последната.

15За по-ранни прегледи вж. RAND (1975) .

16Граничната производствена функция обхваща най-добре работещите (ефикасни) звена в извадката, създавайки т.нар. „граница на производствените възможности” (production possibility frontier)

17Минималната стойност на работното натоварване в нейната извадка е 1241, следователно стойност от 550 очевидно е постижима при съпоставителна дейност, например планиране на реформа.

18В нейната извадка стойностите варират от 8 до 11

19Обикновено една точка от данни представлява „входящата информация” и „изходящата продукция” на един съд – важно за отбелязване изключение е Dimitrova-Grajzl et. al, 2012b (точките от данни представляват отделни съдии), въпреки това те изоставят всякакъв опит за разкриване на отношенията между претоварването и производителността на съдиите.

20   Вж. (Djankov et al. 2003) за влиятелна сравнителна гледна точка относно процесуалния формализъм като двигател на закъсненията при разглеждането на делата. Според тях формалистичните гражданскоправни системи, чиито корени се намират във френската правна традиция, се свързват с по-големи закъснения в сравнение със системите на обичайното право. Вж. също Siems (2005) за критика на техния подход.

21Осъществено по време на диагностиката на регресионния модел

22От друга страна оценката на N. Kaldor за общо договорените модели се оспорва от други макроикономисти. Както отбелязва R. Solow (2000) „Те [фактите на Kaldor] несъмнено са стилизирани, макар че е възможно да се оспори дали това са факти (стр. 2)”. Въпреки тази критика подходът на стилизираните факти се използва редовно в съвременната макроикономика.

23Полското съкращение за регионален съд

25Например те са изключени от първия стълб на системата на наказателните съдилища: окръжни съдилища – вж. фигура 1

26   Въпреки широко разпространеното виждане, че назначаването на непрофесионални съдии не е затруднение в наказателните съдилища, въпросът за смяната на непрофесионалните съдии по време на отсъждането  по дадено дела (например при смърт) би могъл да се окаже сериозен проблем.

27 Авторите на Изследването ПБД представят точна стойност от 102 часа 04 минути и 32 секунди. В настоящия доклад ние закръгляваме оценките от Изследване ПБД към първата цифра.

28Времето, необходимо за решаване на „средностатистическо” наказателно дело, беше изчислено с помощта на теглото на дело за углавно престъпление, взето то Изследването ПБД, умножено по дела на тези дела (102,1 h x 67%) плюс теглото на кумулативната присъда, умножено по дела на тези присъди в броя дела (26,3 h x 33%)

29По неофициални данни съдът е бил задължен да изслуша 15 хиляди свидетели (повтарящи почти една и съща история, която е описана и в събраната финансова документация) по делото за схема за инвестиционна измама от типа Madoff.

30Ответници в дела за углавни престъпления в големи градски области, 2009 – статистически таблици; декември 2013, NCJ 243777, таблица 21

31Чл. 335 и чл. 387 от НПК, конституиращи съответно т.нар. „осъждане без процес” и „доброволно подчинение на наказание по време на процес”

32 Съдът в Olsztyn беше пропуснат като отдалечена стойност поради изключително високият дял кумулативни присъди (55,5 % от броя дела спрямо средна стойност от 33%)

33Периодът е избран заради наличието на сравними данни

34В случай на производствена функция на Cobb-Douglas с различна възвращаемост от мащаба, натрупването на дела за решаване в най-големите съдилища би се дължало на тяхната големина.

35Непотвърдените данни подсказват, че липсата на съдебни зали не са основното притеснение на съдиите от наказателните съдилища, особено в най-големите регионални съдилища, т.е. такова опростяване очевидно е оправдано при представения случай.

36Rosales-Lopez (2008) е заслужаващо внимание изключение, тъй като разглежда „качеството на решаване”, като използва процент на отменените решения. Например съдебните инструменти, разработени от Националния център за щатските съдилища, http://www.courtools.org/Trial-Court-Performance-Measures.aspx. Също така Стандартите за работа на първоинстанционните съдилища, разработени от Бюрото за съдебна помощ на САЩ предлагат доста интересен подход: Мярка 3.1.1 изисква състави от експерти практици, които да извършват оценка на спазването от съда на правните изисквания чрез разглеждане на документи, досиета по делото и други съдебни протоколи.

37        http://courtwatch.pl/

38        „По време на (…) обучението участниците получават основна информация за полската съдебна система, включително правилата за поведение в съдебната зала и правата на гражданите (в зависимост от нивото на знания на участниците). Това се очаква да ги направи по-уверени, без да се загуби характеристиката „неведение” на онези, които никога преди това не са се занимавали със съдилища” (Pilitowski, Burdziej, 2013 стр. 21)

39        В най-малкия съд в Przemyśl (25 заведени дела през 2012г.) са наблюдавани само 6 съдебни процеса, докато в най-големия във Варшава (1061 заведени дела през 2012г.) са наблюдавани 37. Изненадващото е, че в Краков Kraków (416 заведени дела през 2012г.) са наблюдавани 106 съдебни процеса. Така, както се подчертава в края на този раздел, представените резултати са само примерни и по никакъв начин не следва да се тълкуват като убедителни емпирични доказателства.

40        Авторите изказват благодарност на B. Pilitowski и S. Burdziej за предоставянето на необработената база данни на „Граждански мониторинг на съдебния процес”

41        Ситуации, при които съдията закъснява, защото предишното заседание е продължило повече, не са включени, защото ние правим заключението, че съществува голяма вероятност те да не зависят от съдията. Разбира се такива случаи биха могли да показват също неспособност на съдията да осъществява контрол над съдебната зала. Проверката за правилност при използване на общия дял на заседанията, започнали със закъснение, дава качествено аналогични резултати. Доброволците на Court Watch Poland трябва да регистрират съдебното закъснение (да или не, ако е отбелязано да – продължителността в минути) и причината за него (например продължило по-дълго предишно заседание), така че мярката очевидно е доста обективна.

42        Отбележете, че тази оценка е присъщо субективна и включва личната чувствителност на наблюдателя, т.е. следва да се тълкува с известна предпазливост. Освен това „гражданският мониторинг на съдебния процес” се провежда обикновено от доброволци, които са студенти по право, ангажирани обичайно с други дейности за подпомагане на човешките права. Следователно би могло с основание да се очаква те да бъдат предубедени (прекалено критични към съдиите) и, независимо от тяхното обучение, да не познават ежедневната практика в съдебната зала (Pilitowski, Burdziej, 2013) „Тяхната [на доброволците] оценка на ситуацията неизбежно ще бъде субективна (и не винаги точна!), но гражданите също приемат съда субективно (стр. 14)’

43        Вж. (Gigerenzer, Todd, 2000) за анализ на бързата и пестелива евристика – прости правила за вземане на решение, когато времето е малко и дълбокото обмисляне е лукс, който не можеш да си позволиш (т. нар. „екологична рационалност”)

  9. Литература

 Arnetz B., Ekman R. (2006) Stress in Health and Disease, Wiley-Blackwell

 Barrère C., Gallien J.-M., Wilmotte C., Kobielski J., Bescont L., Come T., Facchini F., Harnay S., (2001) , La Qualité de la Justice: UneAnalyseÉconomiqueExploratoire, Reims: Université de Reims Champagne-Ardenne (Centre d'Études et de Recherches en Analyse de Systèmes).

Bartnik A. (2009) Judge or observer : the role of lay assessors in the justice administration of the Polish Third Republic,

TRIO

 Beenstock M., Haitovsky Y., (2004), Does the appointment of judges increase the output of the judiciary?, International Review of Law and Economics, Elsevier, vol. 24(3), pages 351-369, September.

 Casey СТР., Burke K., Leben S., (2013) Minding the Court: Enhancing the Decision-Making Process, International Journal For Court Administration, February 2013

 Cohen A., Harcourt G. (2003) Whatever Happened to the Cambridge Capital Theory Controversies? Journal of Economic Perspectives—Volume 17, Number 1—Winter 2003—Pages 199–214

 Cooter R., (1983), The Objectives of Private and Public Judges, Public Choice, Vol. 41, No. 1, pp. 107-132

Dimitrova-Grajzl, V., Grajzl СТР., Sustersic J., Zajc K., (2012), Court Output, Judicial Staffing, and the Demand for Court Services: Evidence From Slovenian Courts of First Instance, International Review of Law and Economics, Vol. 32, No. 1,

 Dimitrova-Grajzl, V., Grajzl СТР., Sustersic J., Zajc K., (2012b),Judicial Incentives and Performance at Lower Courts: Evidence from Slovenian Judge-Level Data, Review of Law and Economics, Vol. 8, No. 1, pp. 215-252,

 Djnkov S., La Porta R., Florencio Lopez-de-Silanes F., Shleifer A. (2003)Courts, The Quarterly Journal of Economics (2003) 118 (2): 453-517

 Doyle J., (1978), Comparing Court Productivity, JUDICATURE Volume: 61 Issue: 9 (April 1978) , pр.: 416-421

 Dusek L. (2013)The effects of simpler and faster criminal procedure on criminal case outcomes: Evidence from Czech district courts, available at: http://kie.vse.cz/wp-content/uploads/fastprocpaper02-3.pdf

Flango V., Ostrom B., (1996) Assessing the Need for Judges and Court Support Staff, National Center for State Courts

 Ford S. (2013) Complexity and Efficiency at International Criminal Courts, Available at SSRN: http://ssrn.com/abstract=2370540

Gigerenzer G., Engel C., (2006) Heuristics and the Law, MIT Press

Gigerenzer G., Todd СТР., (2000) Simple Heuristics That Make Us Smart, New York: Oxford University Press

Gillespie R. (1976) The Production of Court Services: An Analysis of Scale Effects and Other Factors, Journal of Legal Studies: Vol. 5: Iss. 2, Article 4

Goerdt J., Lomvardias C., Gallas G., Mahoney B. (1989)Examining Court Delay. The Pace of Litigation in 26 Urban Trial Courts, 1987. Williamsburg: National Center for State Courts

 Goudriaan R., Halbersma R.S., Kerstens K., Snijder J.K., Thio V., (2003), Rechtspraak en productiviteit Een internationale verkenning, Advies voor de Raad voor de Rechtspraak

 Hamilton L., (2009), Statistics with STATA: Version 10, Cengage Learning

Hough M., Jackson J., Bradford B. (2013) Legitimacy, Trust and Compliance: An Empirical Test of Procedural Justice Theory Using the European Social Survey, [in] Tankebe J., Liebling A. (eds.) Legitimacy and Criminal Justice: An International Exploration, Oxford: Oxford University Press

 Kaldor N. (1961) Capital Accumulation and Economic Growth [in] F.A. Lutz and D.C. Hague, eds., The Theory of Capital, St. Martin’s Press

 Klein D., Mitchell G., (2010) The Psychology of Judicial Decision Making, Oxford University Press

Leigh L., Zedner L., (1992) A report on the administration of criminal justice in the pre-trial phase in France and Germany, Royal Commission on Criminal Justice

 Levin M. (1977) Urban Politics and the Criminal Courts, University of Chicago Press, Chicago

Lienhard A., Kettiger D., (2011), Research on the caseload management of courts: methodological questions, Utrecht Law Review, Volume 7, Issue 1, January 2011

 Mankiw N., (2014) Principles of Economics, 7th Edition, Cengage Learning

 Ministry of Justice (2013) Final Report: Research and recommendations on workload and work standards for all professional groups in the court system (PL: Przeprowadzenie badania i opracowanie raportu wraz z rekomendacjami: analiza obciążenia pracą i opracowanie standardów pracy dla wszystkich grup zawodowych w sądownictwie, Raport Podsumowują cy) Retrieved from: http://kurator.webd.pl/wp-content/uploads/2014/01/Raport-Podsumowuj%C4%85cy-Zadania-4.pdf 20 Aug. 2014

 Ministry of Justice, New Zealand (2004) Report of the Ministry of Justice - Baseline Review, Retrieved from: http://www.justice.govt.nz/publications/global-publications/r/report-of-the-ministry-of-justice-baseline-review

 Mitsopoulos M., Pelagidis T., (2007), Does Staffing Affect the Time to Dispose Cases in Greek Courts?, International Review of Law and Economics, Vol. 27, No. 2, 2007

 Murrell СТР., (2001), Demand and Supply in Romanian Commercial Courts: Generating Information for Institutional Reform, Available at SSRN: http://ssrn.com/abstract=280428

 Murzynowski A. (2005) Criminal Procedure [in] Frankowski S., Bodnar A. (2005) Introduction to Polish law, Kluwer Law International

 Nagel S., (1992), Computer-Aided Judicial Analysis: Predicting, Prescribing, and Administering, Praeger Ostrom B. et al., (2003) Minnesota Judicial Workload Assessment, 2002

 Pilitowski B., Burdziej S., (2013) Court Monitoring Methodology, Court Watch Poland Foundation, Retrieved from: http://courtwatch.pl/wp-content/uploads/Court_Monitoring_Methodology.pdf

 Posner R., (1993), What Do Judges Maximize? (The Same Thing Everybody Else Does), Supreme Court Economic Review, Vol. 3., pp. 1-41.

 Posner R., (2000),Is the Ninth Circuit Too Large-A Statistical Study of Judicial Quality, The Journal of Legal Studies, Vol. 29, No. 2 (June 2000), pp. 711-719

Posner R., (2009), The Federal Courts: challenge and reform, Harvard University Press

 Pound R., (1906) , The Causes of Popular Dissatisfaction with the Administration of Justice, Address Before the Annual Convention of the American Bar Association (Aug. 29, 1906)

 Priest G. (1989), Private Litigants and the Court Congestion Problem, Faculty Scholarship Series. Paper 613. RAND (1975) Criminal Justice Models: an Overview, RAND Corporation

 Robel L. (1990) Caseload and Judging: Judicial Adaptations to Caseload, Brigham Young University Law Review, 3 (1990)

 Rosales-Lopez V., (2008),Economics of Court Performance: An Empirical Analysis, European Journal of Law and Economics. Nº 25. Pg: 231-251.

Siems M. (2005)Numerical Comparative Law: Do We Need Statistical Evidence in Law in Order to Reduce Complexity?,

Cardozo Journal of International and Comparative Law, Vol. 13, pp. 521-540

Silver N. (2012) The Signal and the Noise: Why So Many Predictions Fail — but Some Don't, Penguin Books Solow R., (2000) Growth Theory: An Exposition, Second edition, Oxford University Press

 Stein S., (1969), Computer Simulation and the Problem of Court Congestion, 27(1) University of Toronto Faculty of Law Review. 94

 Tallarico S., Douglas J., Friesset E. (2013) Tennessee Trial Courts Judicial Weighted Caseload Study, Final Report, National Center for State Courts

 Taylor J., Cohen R., (1968), Data analyses and simulation of the District of Columbia Trial Court system for the processing of felony defendants, Institute for Defense Analyses United States of America

Van der Torre A., Jonker J., van Tulder F., Steeman T., Paulides G., (2007), Rechtspraak: productiviteit in perspectief,

 Zeisel H., Kalven Jr. H., Buchholz B., (1959:), Delay in the Court: an analysis of the remedies for delayed justice

 ПРИЛОЖЕНИЕ I

 За да гарантираме, че нашите резултати са напълно независимо от Изследването ПБД, досега използвахме тези резултати единствено за оценка на нашия модел. И така, читателят може да се заинтересува от две допускания, направени в раздел IV, а именно, че: (i) капацитетът на наказателния съд се обуславя от броя на редовните съдии, следователно непрофесионалните съдии биха могли да бъдат изключени от модела , и  че (ii) делата с  кумулативни присъди са равномерно разпределени между наказателните съдилища. Докато първото очевидно е непротиворечиво в светлината на практическия опит и на данните, представени в таблица 1, второто поражда повече проблеми. Независимо от изключването на съда в Olsztyn (поради непропорционално големия брой кумулативни присъди ), разликата между останалите 44 съдилища остава съществена (вж. таблица 3). Така, като се опираме на теглата от Изследването ПБД, ние преизчислихме нашия модел, като присъдихме на всяко дела за углавно престъпление стойност 1, а на всяка кумулативна присъда стойност 0,26 (26,3ч, разделени на 102,1ч). Резултатите (с включване на съда в Olsztyn) са представени на фигура A.1. Отново изчислената локално претеглена регресия LOWESS на производствената функция се прекъсва в точка, съответстваща на съдебния капацитет, изведен от Изследването ПБД. Нещо повече, около 25 дела за углавни престъпления очевидно представляват таванът на производителността на съдебната система – валиден за 30, както и за 50 дела в описа на съда. По този начин тя потвърждава основната констатация на настоящия материал, а именно, че съдебната производствена функция е с форма на „хокеен стик” – с точка на прекъсване между стръмната (от 0 до пълния капацитет) и по-равната (пълен капацитет и над него) част.

 Фигура A.1. Производствена функция с форма на хокеен стик – (зелена линия – изчислена локално претеглена регресия LOWESS, синя прекъсната линия – Изследване ПБД – съдебен капацитет)
/налична в прикачения файл/