По положението на съдиите

 Ив. Брънеков

По положението на съдиите word
По положението на съдиите pdf

След[1] навършване[2] на 30 години от освобождението на България интересно е да се види какво е днешното положение на съдиите.

Каква власт представляват съдиите? Преди да говорим за съдиите, трябва да видим, каква власт представляват те? Без да се ровим в съчиненията на Монтескьо или на западните конституционалисти, достатъчно е да се вгледаме в нашата Конституция и да разберем, че съдиите представляват една от трите власти в България – съдебната власт. Другите две власти: законодателната и изпълнителната се представляват, особено последната, от повече органи. Безспорно, законодателната власт е която създава законите, определя функциите на съдебната и изпълнителната власт, но прилагането на законите се извършва предимно от съдебната. Съдебната власт е тази, която контролира и коригира действията на изпълнителната и в известни случаи даже и тия на законодателната власт, като например в случаите, когато законодателната власт създаде закон, който противоречи на основния ни закон – Конституцията. Съдиите са регулаторът между строгите закони и обществото; това най-ясно може да се схване от израза на  Бентама: „Строг закон, приложен от добри съдии, дава по-добри последствия, отколкото добър закон приложен от лоши съдии.“ Докато другите две власти се намират в пряко отношение с политиката, съдебната е съвършено неутрална и независима. Тази неутралност е гаранция за добрия контрол върху изпълнителната власт и управлението. Но това принципно положение у нас не е действителност; политиката и управлението са упражняват кога повече, кога по-малко въздействие върху съдебната власт, а с това е нарушено равновесието, което трябва да съществува между трите власти съгласно Конституцията. Как трябва да се запази съдебната власт от въздействието на политическите влияния, ще видим по-долу.

Кои лица се назначават за съдии? Непосредствено след Освободителната война за съдии в княжеството са били назначавани граждани из между по-грамотното население. Съобразно с постепенното развитие на държавата ни, съдийският персонал се е подобрявал постепенно, като първоначалните съдии са били заменяни със съдии, завършили гимназия или поне няколко класа, докато най-сетне започват да се заемат тия длъжности от лица, завършили специално правни науки. Но понеже в новата държава не може всичко да тръгне в добър ред за няколко години, то затова част от лицата, които отначало завършиха висше образование, бяха с непълно средно образование и се назначаваха за съдии без държавен изпит и без стаж. След като числото на завършилите правни науки се увеличи доста, едва през 1899г. се създаде закон за съдоустройството, според който за съдии могат да се назначават само лица, които са завършили средно учебно заведение и факултета по право, да са издържали след това държавни изпити и да са стажували няколко месеца.

Занапред стажът ще трябва да бъде увеличен на няколко години, както е в другите държави. Това увеличение на стажа е от голяма необходимост, особено при прокарването на несменяемостта на съдиите, защото е абсолютно невъзможно само в няколко месеца да се узнаят способностите на кандидатите, нито пък те придобиват голям опит, за да могат смело да изпълняват самостоятелно съдийската длъжност. 

В първите 15 години от освобождението болшинството от съдии били практици, когато в последните 15 години бяха заменени с юристи от окръжните и по-горни съдилища, но не и във всички съдебно-следствени участъци и мирови съдилища. Причината да не бъдат заменени всички практици съдии с юристи не е недостатъчността на кандидат-юристите, а нежеланието на висшата администрация по правосъдие да стори това. Време е вече всички практици съдебни следователи и мирови съдии да бъдат заменени с юристи. Достатъчно юристи има, които да заемат всички длъжности в правосъдието. Една е работата на съдията практик, друга е на съдията юрист. Полетът на  последния е много по-голям от този на първия. Безспорно има много добри практици съдии, но те не са повече от 10%, докато добри юристи са 70-80 %, а лоши 10-20%. Заменянето на всички практици с юристи, следователно, ще даде като резултат несравнимо повече добри съдии, отколкото има сега. Тук му е мястото да се отбележи, че никоя друга власт, никое друго ведомство не се представлява от толкова интелигентен персонал, както правосъдието.

Каква е работата на съдиите? Безспорно, работата на съдиите е в прилагането на всички съдебни закони, включително фискалните и административни, които са в пряка връзка с разрешването на спорни правни въпроси. Но у нас, в България, съдиите работят много повече, и то много по-разнообразна материя, отколкото съдиите в другите държави. Маса въпроси, които вместо да се решават от административното правосъдие, каквото у нас няма, се включват в длъжността на съдиите. В други държави, освен че има отделно административно правосъдие, но има още и отделни търговски съдилища. У нас напротив, всичко е предадено на съдилищата. Съдилищата решават всевъзможни въпроси и разпри, които биха могли и трябва да се отделят в други ведомства. Съдиите освен всички съдебни и фискални закони прилагат закона за благоустройството, за овощарството, за селската полиция, съдиите водят несъстоятелността, съдиите правят избори и пр. и пр. Рядко има закон, който да не включва известна материя, която да не подлежи на разглеждане от съдилищата. В обществото и народното представителство често се говори, като се предава известна материя, която трябва да бъде чужда на съдилищата, за да бъде под контрола на съдиите, че това трябвало да стане, защото на тях имали най-голямо доверие; но срещу тези големи задължения на съдиите, по-долу ще видим, че на тях са дадени най-малко права.

Раздаването на правосъдие, колкото и благородна длъжност, от една страна, толкова и неприятна, от друга, е за съдиите по своите последствия. Неприятността се състои в това, че лицата, които загубят процеса, са склонни да мислят лошо за съдиите, които са им разрешили делото. И при най-добро възпитание психологически човекът е склонен да бъде недоволен от този, който публично му каже, че не е прав и му разреши съдбата в полза на трети лица. Никоя друга професия не е толкова неблагодарна в този случай, отколкото съдийската. Всеки ден 50% от лицата, които са имали спорове в съдилищата, са недоволни от съдиите, защото са загубили делата си. Но като се има предвид, че много пъти делата се решават отчасти в полза на едната страна, а отчасти в полза на другата, то недоволството бива в по-големи проценти. При това трябва да се прибави и некоректното държание на някои адвокати спрямо клиентите си, пред които те стоварват всичко върху гърба на съдиите, щом загубят делото, даже и в случаите, когато делата се загубят по грубите грешки на самите адвокати.

Време е у нас да се въведе административното правосъдие, при съществуването на което действията на разните органи от изпълнителната власт ще бъдат значително ограничени, понеже тия действия ще бъдат разглеждани от административния съд. Засега частните лица намират удовлетворение само ако действията на органите нарушават наказателния закон. Належащо е също да се създадат търговски съдилища при всяка търговска камара, в които да се разглеждат изключително търговски дела и където да се води несъстоятелността. Баснословно е у нас протакването на дела за несъстоятелност, това става по причина, че съдиите-деловодители извършват действия по несъстоятелността извън другата чисто съдийска работа, докато ако несъстоятелността се предаде на хора специалисти, последните в много по-скоро време и при по-голяма умелост ще могат да ги свършат. Друга причина за протакването на несъстоятелността е, че често по тия дела се срещат разни спорни въпроси, които биха се разрешили много по-скоро в търговски съдилища, при много по-бърза процедура, отколкото в гражданските.

Нуждата от създаването на кодификационна комисия. В продължение на 30-годишен свободен живот у нас се създадоха маса закони един от друг по-скоро, благодарение на което някои от тях биваха изменяни няколко пъти. Честото променяне на цели закони и изменението на други показва, че тези закони не са съставени точно съгласно нуждите на държавата. Повечето закони са приети в Народното събрание, без да се дебатират отделните членове, затова съдиите при прилагането им срещат големи затруднения, понеже няма откъде да се упътят. Вследствие на бързината при създаването на законите и недостатъчното проучване често в законите известни членове са тъмни, противоречиви или пък без смисъл, понеже се превеждат от чужди закони. Българският съдия, вън от всички други неизгоди, има да прилага едно законодателство, което далеч не е западноевропейско. Известно е, че Швейцария има най-добър граждански закон, че в Германия се работи от десетина години върху новия ѝ наказателен закон, същото нещо е и в Русия: в тия и други държави се създават добри и трайни закони, защото се изготвят не за няколко месеца, а напротив върху проектите работят по няколко авторитета години. Всичката работа на тия авторитети после се печата, за да послужи като ръководна нишка на съдиите при прилагането на закона. У нас подобно нещо не се прави, благодарение на което законите са нетрайни и непълни. Като най-добър пример може да ни послужи действащият Търговски закон, който преди да влезе в сила беше изменен в няколко члена. Друг пример: след създаването на закона за челядните имоти, чл.979 от Гр. Съдопроизводство, министърът на правосъдието беше запитан десетина пъти в Народното Събрание касателно различното прилагане на тоя закон от съдилищата. В дневниците на ХII Обикновено народно събрание, I редовна сесия на 6 февруари 1903г., когато се е разглеждала интерпелацията по същия закон, са отбелязани напълно противоположни мнения между изказалите се няколко министри и народни представители по въпросите: дали законът  е от публичен характер или не, дали е процесуален или материален и дали има обратна сила или не. При това не трябва да се изпуска от предвид, че тия дебати са били, след като законът е бил в сила и прилаган от съдилищата. Но благодарение на тая неопределеност практиката на съдилищата е била и е разнообразна по тая материя. Причината за това е, че за народни представители се избират хора от всички категории на населението, благодарение на което по чисто съдебните закони, едва ли друг може да дебатира освен адвокатите; но тъй като последните не могат много пъти да проучат от рано закона, мнението им не може да бъде мотивирано. Друг е въпросът, ако няколко юристи се занимаят от по-рано с редактирането и съставянето на законопроекта, след което да се даде гласност на проекта, за да бъде проучен и от съдии, и от народни представители. А това ще се постигне само ако се учреди една кодификационна комисия при Министерство на правосъдието, която да се занимава изключително с преработването и приготвянето на проектите. Дебатите в тая комисия ще служат и помогнат много в практиката. Разходите ежегодно за подобна комисия не биха надминали годишно стотина хиляди лева, а каква е тая сума в сравнение със загубите на държавата и частните лица, които страдат от бързосъздадените закони?

Дейност на съдилищата. Точни данни за дейността на съдилищата е невъзможно да има, защото за количеството работа не трябва да се съди по числото на решените граждански, търговски и углавни дела, а по извършените действия по всички въпроси, които предшестват издаването на решенията и присъдите. Има дела, по които разрешаването на отделните въпроси по тях отнемат  време и изискват да се работи по тях много повече, отколкото да се свършат други 50-100 и повече дела. В такива случаи по числото на приключените дела не може да се съди за количеството на изразходваната енергия от съдиите. Има множество въпроси, които се разрешават отделно и независимо от делата. Но ако се вземат предвид само решените дела, то пак се вижда, че дейността на съдилищата се е увеличила средно 3 ½ пъти повече в последните само 20 години. Такива са данни на ст. 342 от последния юбилеен доклад до Княза. При това не трябва да се изпуща от предвид, че качествено делата стават все по-сложни и по-сложни благодарение на по-голямото стълкновение на интереси вследствие на икономическото развитие.

Съдиите количествено работят много повече отколкото другите чиновници. Учителите работят 18-24 часа седмично, а директорите на гимназии 2-6 часа, докато на един съдия му се случва само в един ден да заседава 4-7 часа, а понякога 10 и повече часа, и то само в съдебно заседание. Вън от това съдията трябва да изготви решения, присъди, да докладва в разпоредително заседание, да върши делегации, да работи по несъстоятелности, председателите да извършват ревизии и участват в съвети и пр и пр. И офицерите нямат тая работа каквато съдиите, защото техните усилени занятия са в продължение на 3 месеца през лятото, а през зимата цели 5 месеца са без работа. Аз споменавам за тия два рода чиновници, защото ще видим по-долу, че заплатите им са много по-големи от съдийските.

Какъв е съставът на съдилищата? Освен мировите съдилища всички други съдилища са колегиални учреждения. В последните, за да може да се разреши един въпрос, са нужни най-малко трима съдии. Министерство на правосъдието е усвоило за правило щото всяко едно от отделенията в съдилищата да се състои от трима съдии и това даже се практикува за отделения, които заседават самостоятелно, като в градовете Севлиево, Лом и другаде. Това положение трябва да се измени, защото е немислимо трима съдии да могат винаги и по всички въпроси да взимат участие. Случват се болести, отпуски, местения и пр. и пр. причини, които изискват състава на отделенията да бъде по-голям, а особено в отделенията, които работят самостоятелно. Най-целесъобразно е в случая отделенията във всички съдилища да се състоят от по 4 души, като се изключи от числото председателят на съда. В такъв само случай било по болест, било по важна нужда, отвод или преместване, винаги ще има състав, а независимо от това свободният съдия ще може да докладва бързите въпроси, които през деня, в който другите трима заседават, постъпват, за да не се губи време на страните и да не им страдат интересите. 

Но не е въпросът само да се увеличи съставът на съдиите в отделенията, трябва да се увеличи и числото на отделенията, защото при този състав на съдии е невъзможно да се работи правилно, овен в ущърб, било на физическите сили на съдиите, било в ущърб на правосъдното дело. Подробно и обстойно изучаване на делата е възможно при по-голям състав на съдии. Тогава ще останат по-малко въпроси да се протакват по всички инстанции. Разноските за увеличение на състава на съдилищата ще се печелят с по-бързото и правилно правосъдие.

Според юбилейния доклад (ст. 341) от 1886 г. при население от 3 154 375 жители е имало 139 съдии в колегиалните съдилища и 92 мирови съдии или общо 231 съдии, докато през 1906 г. при население 4 035 623 жители сме имали 175 съдии в колегиалните съдилища и 102 в мировите съдилища или общо 277 съдии. Така че населението в княжеството се е увеличило за 20 години с 28%, докато съдиите са се увеличили с 19%. Но като се има предвид, че работата на съдиите, както видяхме по-горе, се е увеличила общо с 3 ½ пъти повече, следва да се види колко има нужда от увеличаване на съставите на съдилищата, защото вън от увеличението на населението с 28 %, работата се е увеличила с 350%.

Понеже е въпрос за състава на съдилищата, уместно е да се повдигне у нас въпросът за въвеждането на френската практика за допълване състава на съда с адвокати. Щом в някой окръжен съд по някаква причина се окаже недостатъчен съставът, да може да се извика един адвокат да заседава в състава. Това ще помогне за по-добро сближение между съдии и адвокати. Разбира се, че допълването на състава от адвокати трябва да става само с адвокати, които имат висше образование, т.е с адвокати, които се равняват по ценз със съдиите, с които ще заседават.

Несменяемост на съдиите. Това е най-важният въпрос по положението на съдиите, той е зачекван на много пъти в пресата и камарата и аз вярвам в недалечно бъдеще да му се тури край. Разбира се – с обща несменяемост на всички съдии. Достатъчни са досегашните изпитания на съдиите в продължение на 30 години; време е да се постави съдебната власт така, както предвижда Конституцията, абсолютно независима от другите власти. Само при независима съдебна власт общественото политическо развитие ще влезе в нормален път. Всички западни държави имат несменяеми съдии, а колко повече е нужно за нас тази реформа, като се вземе предвид, че ние нямаме онази традиционна политика на западните държави. Политическите страсти няма да бъдат така изострени, както досега, ако съдиите са несменяеми, защото каквото и да се върши в обществото, най-сетне като се отнесе работата до съдилищата, там ще се получи законно възмездие. Досега с болка на сърцето, трябва да се признае, че не всякога се е получавало правилното разрешение на спорове, които са били свързани с политиката. И ако много съдии са запазвали престижа на правосъдието с чест, има обаче случаи, когато Темида при разрешаване на известни дела е била с развързани очи. Причината за всичко това е незатвърденото положение на съдиите. Всеки ден, всеки час съдията очаква преместване, понижение, уволнение. Ако за някои чиновници има сезон, в който биват местени и уволнявани, за съдиите сезонът е цялата година. Ако един офицер не може да бъде понижен от капитан на поручик, ако един учител, ако един инженер, ако един лекар, един финансов или акцизен чиновник, ако един железничар най-сетне не може от II степен, от IV да се върне на III степен, V клас, съдията може всяка минута да бъде понижен от апелативен съд в окръжен, от председател на член или от член на мирови съдия. Какво показва това? Това показва, че най-незапазените чиновници в България са съдиите, докато в другите държави е тъкмо обратното, те са най-запазени, понеже за тях съществува несменяемост, и то чрез постановление в самите конституции. И действително, при смяна на правителствата, като се променя администрацията, се започва от съдиите. Добре, но съдийската длъжност далеч не е полицейска, за да се подравнява с нея. Съдийската длъжност заслужава много повече уважение и почит отколкото ѝ се дава.

Въпросът за несменяемостта е назрял у нас, защото му е поставено начало с приемането на Закона за съдоустройството от 1899 г., в който се предвижда несменяемост само за една малка част от съдиите, които са прослужили 15 години. Сега тая несменяемост трябва да обгърне всички съдии, защото ако до издаване на този закон имаше още съдии из съдилищата, които не бяха заместени с юристи, днес всички почти практици са уволнени и заместени с юристи. Безспорно е, че за да бъде най-сигурна несменяемостта трябва да се предвиди в Конституцията. Мнозина мислят, че ако несменяемостта остане в отделен закон няма да се стабилизира положението на съдиите, защото ако действително съдиите станат несменяеми, то пак законът е сменяем. Аз не споделям този възглед, защото като се вземе предвид, че откакто е прокарана частичната несменяемост през 1899 г. до днес, макар че се изредиха всички политически партии на власт, никоя от тях не се опита да я отмени, като се има предвид, че в по-горните съдилища, където повечето съдии са несменяеми, обществото гледа на тях с абсолютно доверие, като се вземе предвид, че щом се прокара несменяемостта за всички съдии тая реформа ще окаже благотворно влияние и върху останалите съдилища и най-сетне като се вземе предвид, че в обществото каузата за независимо правосъдие е много по-популярна, понеже закача интереса на всекиго, отколкото ако щете университетския и учителския въпрос, и, когато след закриването на университета и уволнението на учители в обществото публично се направиха митинги и протести, за да се възстанови старото им положение, аз мисля, че правителството, което би посегнало да отмени несменяемостта, след като тя бъде узаконена, би опълчило против себе си цяла България. Не трябва да се забравя при това, че няколко от политическите партии у нас имат вписано в програмите си прокарването на несменяемостта на съдиите.

Подбиране на съдии за несменяемостта. Трябва ли несменяемостта да се прокара при днешния състав на съдилищата? Отговорът е – не. Не могат да се направят несменяеми всички съдии, които, както е известно, са назначавани без ценз, по партизанство и по разни други причини. Има случайни съдии, мястото на които далеч не е в правосъдието. Но как може министърът на правосъдието да подбере кои съдии заслужават да останат и кои да махне? – Много е лесно и ето как: ще изпрати от всеки апелативен съд съдии, които да направят обстойни ревизии в окръжните съдилища, а от окръжните съдилища – в мировите. Сам той ще трябва да направи една обиколка, за да се запознае непосредствено с персонала и да изслуша мнението било на шефовете за подведомствеността им, било безпристрастното мнение на някои по-видни адвокати за съдиите. На основание събраните сведения във връзка с резултата от ревизията министърът може да си състави горе-долу едно правилно заключение за всеки съдия поотделно, след което да реши дали известен съдия заслужава да остане завинаги съдия или не. Местата на съдиите, които не заслужават да останат като несменяеми, ще трябва да се запълнят с адвокати, преимуществено които са били по-рано съдии. Щом министърът по такъв начин подбере персонала, ще може без много грешки да се стабилизира веднъж завинаги положението на съдиите и да се разреши окончателно желания от дълго време въпрос за несменяемостта. Безспорно, че при подобно прочистване могат да станат грешки, но във всеки случай ще бъдат малко. Даже в краен случай, ако се предприеме прокарването на несменяемостта при сегашния състав на съдилищата, в който 10-20% от тях не биха заслужили това; то пак от правенето на съдиите несменяеми правораздаването би спечелило, защото и най-добрият съдия, като не е сменяем, не може да бъде така добър, а най-лошият, като стане несменяем, ще стане по-добър.

Заплатите на съдиите. Най-сетне и в материално отношение съдиите не стоят в по-завидно положение. И тук са онеправдани, при положение че работят много повече от другите чиновници и при положение, че тяхното обществено положение стои много по-горе. И при това не трябва да се забравя, че съдилищата дават много по-голям приход на държавата, отколкото поглъщат. От освобождението насам бюджетите на различни други ведомства са се увеличили, на някой са се удвоили и утроили – като на просвещението, войната, вътрешните работи, пътищата и съобщенията и пр., но доколкото се отнася до правосъдието, бюджетът освен че е най-малък отколкото в другите министерства, но и никога не се е изменял.

Заплати на съдиите през 1908 и 1897 г. са:

информацията е налична в прикачените файлове

Първото нещо, което бие на очи, след като се прегледа бюджетът на съдиите, е делението на съдиите в мирови съдилища на I, II, III степен, а в окръжните съдилища на I и II степен  и второразредни съдии при II степен окръжни съдилища от началото на 1907г. Това деление е съвършено произволно; то става само за да се направи една нищожна икономия. Аз споменах думата произволно, защото подобно деление в Закона за устройство на съдилищата няма, в тоя закон всички мирови съдии и всички съдилища са от еднаква степен. И действително, каква е разликата между един окръжен съд и други или между различните мирови съдилища, не едни и същи ли закони прилагат, не една и съща ли длъжност изпълняват? Защо прочее един да получава по-малко от другия? Защото един има по-малко работа от другия ли? Това на дело не е вярно, обратното е вярно, защото II степен окръжни съдилища са много по-забатачени от  I степен. Най-сетне да се приеме, че в известно съдилище има по-малко работа, във всеки случай трябва да се увеличи съдебният район, а не да се намалява заплатата на съдията. Но както видяхме по-горе не само съдилищата не са без работа, но напротив, те са претрупани от работа и броят им трябва да бъде увеличен. Много пъти се говори, че във II-степенните градове животът бил по-евтин, и това не е вярно за сега, защото с прокарването на железницата животът поскъпна навсякъде в княжеството с 50 и даже 100%. С делението на окръжните съдилища на I и II степен се прави и друга много важна грешка – тя е, че всички по-добри и опитни съдии, които са прослужили повече години, се намират в първа степен съдилища, а във втора степен почти всички съдии са млади и затова качествено работата на един и друг не може да бъде еднаква. Ако окръжните съдилища не бяха делени на степени, то във всеки съд щяха да бъдат разпределяни и нови, и по-стари съдии. Независимо от това тогава няма да има такова силно желание на съдии да бъдат преместени в първа степен градове, заради заплатите. Подобно деление на лица, които заемат равни длъжности не се среща нито при учителите, нито при офицерите, които и в най-затънтените краища на България получават едни и същи заплати.

Ако направим едно сравнение между заплатите на офицерите и съдиите ще установим за 1908г. :

информацията е налична в прикачените файлове

И тъй председател на касационен съд получава по-малко от полкови командир; председател на апелативен съд и членовете в касацията получават равни заплати с подполковник дружинен командир, а разликата в длъжностите и общественото положение, което заемат в сравнение с вторите, е огромно. Докато подполковниците дружинни командири са стотици, председател на апелативен съд и съдии във Върховния касационен съд са общо 13 души. Председател на апелативен съд раздава правосъдие в един район, равен на района на инспектора по пехотата в областта, който получава 12900 лв., т.е 6900 лв. повече от заплатата на председателя. Един майор дружинен командир получава 5400 лв., докато председател – 4800 лв., т.е със 600 лв. по-малко от майор и само с 300 лв. повече от ротния командир- капитан. Справедливо ли е ? По-нататък се отказвам да правя сравнение.

Сега да сравним заплатите на съдиите с тези на класните учители. Тук разликата не е така голяма, но все пак съществува, и то пак в ущърб на съдиите. Според чл.104 от новия Закон за основното и средно образование, основната заплата е 3000 лв. и на всеки три години учителите ще се повишават в една степен по-нагоре, докато достигнат четвърти клас, първи разред от щата за чиновниците. При това заплатите на учителите в София се увеличават според същия член с 25%, а във всички градове с повече от 10 000 жители с 15% върху основната заплата. И така учителите ще получават в градовете, където има население повече от 10 хил жители, т.е в градовете, където има обикновено окръжни съдилища, така:

информацията е налична в прикачените файлове

Като се сравнят заплатите на учителите с тия на съдиите, вижда се че учителите ще имат първоначална заплата 3450лв., а съдията има 2700 лв. и докато учителят на всеки три години ще бъде повишаван и ще достигне почти 6000 лв., т.е каквато е заплатата на член в касация и председател на апелативен съд, съдията с десетки години може да седи с по 3300 лв. При това съгласно чл.195 и 135 от цитирания закон директорите получават освен тия заплати по 75 лв. месечно в повече за прогимназия, 100 лв. повече месечно за педагогическа гимназия и 150 лв. месечно в повече за пълна гимназия.

Тук му е мястото да направим и друго едно сравнение, именно колко работа изработва един учител и колко един съдия. Докато първият преповтаря едно и също нещо с години, съдията всеки ден създава нещо ново със своите постановления. Докато учителите са заети за  по 18-24 часа седмично, съгласно чл.103 от поменатия закон, съдиите само в 2-3 дни от седмицата изработват тия часове, и то подред без почивка. За съдиите няма ония празници, неработни дни като: за почистване, за украса на училищата за Св. Кирил и Методий, за посрещане на някои видни лица, за поставяне основен камък, за юбилейни тържества, за местни празници, за панахиди, за паради или пък защото нямало купени дърва за училището, защото имало скарлатина, дифтерит, тифус и пр., и пр. За съдиите няма коледни и великденски ваканции, нито пък безусловна двуседмична лятна ваканция. Така че предвид работата на съдиите, заплатата им трябва значително да бъде увеличена над тази на класните учители.

Слабото възнаграждение на съдиите, в съвкупност с нестабилното им положение, е причината за  обедняването на правосъдието от бивши съдии, които са се отличавали с известни способности. Ако не се вземат сериозни мерки, злото ще се увеличи. По такъв начин по-добрите сили от магистратурата преминават в адвокатското съсловие и напоследък се забелязва, че барото[3] постепенно се засилва, докато магистратурата отслабва.  А щом като силите не са разпределени равномерно, това се отразява лошо върху правосъдието. Слабото възнаграждение на съдиите пречи още да не могат да си купуват съчинения по право. Много рядко се намира у някой съдия известно съчинение за справка. Библиотеките в съдилищата са още по-бедни, в тях няма и най-необходимите коментари от практиката на страните, откъдето са заимствани нашите закони, та да може съдията поне в тях да намери осветление по материята, щом не го намира в разработката на българския законодател.

За да се избегне тая аномалия или по-добре – тая несправедливост, ще трябва не само да се увеличат заплатите на съдиите, но да се предвиди повишението на съдиите да става не по длъжности, а по прослужени години на място. За в бъдеще, след като всички съдии в по-горните съдилища станат несменяеми, или пък се прокара несменяемостта за всички съдии, ще бъде повече от обикновено за един съдия да прослужи 10-15 и 20 години на една и съща длъжност; справедливо ли е този съдия да получава в продължение на толкова години една и съща заплата, докато на неговите другари по разните други ведомства на всеки 3 години да им се повишава заплатата ?

Нуждата от едно организиране на съдиите. Ето тия са накратко няколко бележки, които рисуват какво е днешното положение на съдиите. Такава е перспективата на лицата, които представляват съдебната власт у нас. Пак повтарям, няма ведомство с такъв интелигентен персонал (всички са с висше образование) да е изложено тъй на произвола на партизански борби и ежби. Това ведомство заслужава по-добра участ. То с достойнство се мъчи да изпълни дълга си. В критични моменти, когато политическите борби са се изостряли, очите на онеправданите личности и на цели партии, са се обръщали към него. В него всички търсят и много пъти намират спасение. Но тия, които обещават в един момент, като че забравят после. Като оставим настрана съдиите, които понасят несносното положение, хората, които трябва най-много да се заинтересуват от подобрението на положението на съдиите, са адвокатите. Една странна аномалия бие в очи, като се вземе предвид, че адвокатите са предимно лицата, които най-много боравят с партиите; те са начело на политическите борби;  те създават законите; те дават най-голямо число министри, които в по-голямата си част са били съдии; вън от това като адвокати, те всеки ден са в съприкосновение със съдиите, следователно, те всички знаят положението на съдиите, те сами са негодували, когато са били съдии. Но тъй като, въпреки това положение на адвокатите спрямо властта, на съдиите не се е помогнало, това значи, че родството ни с адвокатите, ако не е причина за лошото положение, поне не ни е помогнало, за да го облекчи, при положение че е имало най-голяма възможност. А какво показва всичко това? Това показва, че никой не се интересува за съдбата на съдиите, че вчерашните им другари и тия, които постоянно са в съприкосновение с тях, не искат да им помогнат. Тогава въпросът е ясен: съдиите трябва сами да си помогнат, а това те ще сторят чрез организация. За пример трябва да ни послужат учителите, железничарите, телеграфистите и др., които благодарение на своите организации успяват да наложат на държавата известни свои искания. Основното юридическо дружество на българските юристи не отговаря на целта, защото в него влизат адвокати и съдии практици, когато организацията на съдиите трябва да се състои само от съдии. А че действително юридическото дружество на българските юристи не отговаря на целта и не може да помогне на съдиите, служи за доказателство фактът: че в първия му конгрес, вследствие на неумело водене на конгреса и благодарение на свободното изказване при гласуването на един адрес, пострадаха повече от 10 души съдии с уволнение, без това дружество да може да запази уволнените. Когато в Бавария и цяла Германия напоследък се основава Съюз на съдийските организации, за извоюване на материални блага, колко повече у нас е необходима подобна организация, където не съществува несменяемост на съдиите и положението им е несравнено по-лошо? Нищо друго няма да помогне на съдиите освен организирането им. Съединението прави силата.

[1] Текстът е публикуван за пръв път в сп. „Юридически преглед“, 1908, кн. 6, с. 324.

[2] Съдия.

[3] Bar – фр. адвокатура