проф. Крис Ханрети**
Българският конституционен съд като допълнителна законодателна камара (word)
Българският конституционен съд като допълнителна законодателна камара (pdf)
Българският конституционен съд е един от малкото конституционни съдилища от Келзенов тип, който не познава нито сезирането от всеки съд за противоконституционност, нито индивидуалната конституционна жалба. Неминуемият резултат от това, констатиран в задълбоченото емпирично научно изследване на английския професор Ханрети, е, че процесът на вземане на решения от Конституционния съд се отличава с малкия брой дела, с преобладавщо парламентарно сезиране, с висок процент на особени мнения и то с такъв, за който са характерни различия между съдии с леви и десни убеждения. Въз основа на статистически и аналитични изследвания проф. Ханрети предлагам тълкуване на българския Конституционен съд като допълнителна законодателна камара, сравнима с френския Конституционен съвет преди
реформата от 2008 г., която допусна сезиране от всеки съд. Изследването на проф. Ханрети е важен аргумент за реформата на Конституционния съд в посока неговото отваряне и свързване със съдебната система на страната.
Ключови думи: конституционен съд, сезиране за противоконституционност, индивидуалната конституционна жалба, емпирично научно изследване, процент на особени мнения, леви и десни съдии, допълнителна законодателна камара
Макар и не от най-продуктивните, българският конституционен съд (КС) е произвел достатъчно решения, за да можем да започнем с характеристика на неговия процес на функциониране. Обобщено може да се каже, че процесът на вземане на решения от КС се характеризира с малък брой дела, доминирани от парламентарно сезиране, с висок процент на особени мнения и то с такъв, който се характеризира с различия между леви и десни съдии. Тези твърдения правя въз основа на анализ на решенията на КС в периода 1991 г. до 2010 г. и в частност въз основа на анализ на особените мнения на съдиите като израз на една латентна черта. Поддържам, че тази латентна черта следва да се интерпретира като разполагане на скала ляво-дясно, както защото позиционирането върху тази латентна скала съответства на политическите възгледи на съдиите и на тези, които са ги назначили, така и защото често се оказват десни мнозинства от съдии от десния край на спектъра, когато се постановяват решения в полза на десни опозиционни групи. Въз основа на тези констатации предлагам тълкуване на КС като допълнителна законодателна камара, сравнима в това отношение с френския Конституционен съвет.
...
В двадесет от двадесет и осем членове на Европейския съюз правомощието да се обявят за противоконституционни норми на закона е предоставено изключително на специализиран конституионен съд1. От тринадесетте държави членки, коитосе присъединиха през 2004 г. или след това, само две държави – Естония и Кипър, нямат конституционен съд. Решението да се концентрира правомощието за конституционен контрол в нарочен съд, отделен от останалата съдебна власт – наричано понякога Келзенов модел на конституционен контрол, на името на юриста Ханс Келзен, който е предложил такъв модел за Австрия – очевидно е много популярно в Централна и Източна Европа. Причината, поне според Келзен, е, че учредяването на отделен конституционен съд служи като преграда, отделяща съдебната власт в строгия смисъл на думата, от потенциално замърсяващото влияние на „политическите въпроси“.
При решение да се концентрира конституционният контрол в специализиран съд възникват четири ключови въпроса 2:
Как ще се назначават съдиите в този съд?
Кой може да сезира този съд?
Какъв контрол ще упражняват съдиите над нормите (абстрактен или конкретен, последващ или предварителен)?
И с какъв стабилитет ще се ползват решенията на съда?
В много страни отговорите на тези въпроси са получени в резултат на процеси на имитация, при които определени части са присадени, след като са отрязани от целите модели. Въпросите следователно опират не до количество, но до преценка за типа модел. Така, известен брой автори поддържат, че правилата за назначения в съдебните органи в България (включително в Конституционния съд) до голяма степен за вдъхновени от нео-латински модел, и че правилата за назначение в българския Конституционен съд в частност са вдъхновени от италианския модел3. За такива избори на модел страните могат да се разглеждат като отличаващи се само ако развият или изберат sui generis или непопулярни модели.
За някои съществени въпроси, засягащи конституционните съдилища, обаче, може да говорим за скала или спектър, върху които можем да разположим различните държави4. Това е така по отношение на втория от посочените по-горе въпроси, а именно: кой може да отправи искане до съда.Можем да поставим въпроса за разнообразен кръг действащи лица – политици, съдебни органи и обикновени граждани – далиправомощието да се сезира конституционният съде широко достъпно, или силно ограничено.
По отношение на съдилищата, при които това правомощие е силно ограничено, можем да говорим за по-затворени конституционни съдилища, а за останалите – като за по-отворени.
Таблица № 1.
Отвореност на избрани конституционни съдилища
(за да видите таблицата, моля изтеглете публикацията в word или pdf)
Източник: A. Alen and M. Melchior, “The Relations between the Constitutional Courts and the Other National Courts, Including the Interference in this Area of the Action of the European Courts” (доклад, подготвен за XII-ти Конгрес на конференцията на европейските конституционни съдилища, Брюксел, май 2002 г.), като информацията за Латвия е от Sadurski, Rights Before Courts, 303. За отбелязване е, че макат съдилищата формално да не могат да сезират конституционния съд в Хърватия, то те могат да подадат жалба по същия начин както гражданите (Alen and Melchior, “Relations between the Constitutional Courts”, с.17, бел.56).
Таблица№ 1 в този смисъл подрежда избрани държави и техните конституционни съдилищаот по-отворените към по-затворените, като по-отворени са съдилища, при които парламентарни малцинства, съдилища от всички равнища на съдебната йерархия и обикновени граждани (посредствомконституционна жалба) могат да сезират конституционния съд.
Видно от таблицата правото да се сезира българския Конституционен съд е силно ограничено.Никаква форма на индивидуална жалба от името на граждани, чийто конституционни права са нарушени, не съществува. В допълнение не всеки съд от съдебната система може да сезира Конституционния съд, а само Върховният касационен съд и Върховният административен съд. Не е ограничено правото на малцинствените парламентарни групи да сезират съда: една-пета от членовете на Народното събрание имат това право.
В това отношение българският Конституционен съд прилича на друг Келзенов съд, френският Конституционен съвет, който до конституционната реформа от 2005 г.5 можеше да разглежда конституционни спорове само след сезиране от политици, но не и от съдебни органи. Тази прилика ни помага в обяснението на дейността на българския Конституционен съд, доколкото политиката на Конституционния съвет на Франция е задълбочено изучена. Конкретно, често се поддържа, че френският Конституционен съвет действа като допълнителна законодателна камара, в която често има несъгласия и то такива, които отразяват политическите тежнения на съдиите6.
В статията застъпвам две тези. Първо, поддържам, че българският Конституционен съд като Келзенов съд с отраничена възможност за сезиране действа и се държи като допълнителна законодателна камара, доколкото често са налице разногласия в съда, които са основно с политически, а не юридически характер, по което този съд наподобява френския Конституционен съвет, locus classicus на този тип съдилища. Сравнението е дори още по-подходящо предвид факта, че други характеристики на българската съдебна система също са под силно френско влияние: но уместността на сравнението не се опира на това влияние, а на факта, че и двете конституционни съдилища принадлежат към един определен тип7.
Второ, поддържам, че по отношение на българския Конституционен съд сме в състояние да направим нещо, което не е възможно по отношение на френския Конституционен съвет, а именно: да остойностим политическите тежнения на отделните съдии на основата на техните публикувани особени мнения.Тези оценки могат да помогнат, за да потвърдят и прецизират впечатленията, които мнозина вече имат по отношение на съдиите в българския Конституционен съд.
Изложението е в пет части. Започвам с кратко изложение на теорията за конституционните съвети като допълнителни законодателни камари на Алек Стоун Суит и връзката й с публикуването на особените мнения. На второ място, продължавам с обсъждане на структурата на българския Конституционен съд, делата, които разглежда, и въпроса за сезирането. На трето място, обсъждам данните за особените мнения на съдиите и как от анализа на тези данни може да се разкрие посоката на решенията на съдиите. След това излагам тезата, че тази посока може най-добре да се обясни като посока на скалата ляво-дясно. Завършвам с размисли за съвместимостите между „политическото“ вземане на решения и взаимовръзките с други части на съдебната система в строгия смисъл на думата.
Досегашната литература по въпроса
В своята книга от 1992 г., посветена на френския Конституционен съветq Алек Стоун Суитизлага по неговите думи „тезата за третата камара“. Тази теза, която очевидно тръбва да бъде с променено име за страна като България с еднокамарен парламент, се състои в това, че Конституционният съвет може удобно да се разглежда като определен вид трета законодателна камара, доколкото той е автор на политики, действа изцяло на терена на парламента, решава поне отчасти въз основа на политически критерии и оставя своя отпечатък върху първата и втората законодателна камари, които, от своя страна, вземат решения поне отчасти въз основа на съдебни критерии.
Важно е да се разграничава тезата за третата камара от други теории за конституционните съдилища. На първо място, тезата за третата камара е нещо повече от обикновенототвърдение, че съдилищата са политически оцветени. Съдилищата, по дефиниция, са политически актьори, доколкото разпределят ценности по авторитетен начин и имат влияние върху политическата система като цяло8.
Тезата за третата камара е също така нещо повече от твърдението, черешенията на съдиите в съдилищата са повлияни или определени от техните политически предпочитания, макар една разпространена фраза, използвана за изразяване на този възглед, да описва съдиите като обикновени „законодатели в тоги“9. Идеята, че съдиите са просто законодатели в тоги, е приложима за Келзеновите съдилища, но също така и за, ако не и предимно за, върховните съдилища, които нямат монопол да обявяват за противоконституционни норми на закона и при които политиците нямат признат правен интерес да сезират съда. Макар съдилищата от последния вид понякога да влизат в диалог със законодателното събрание, този диалог е спорадичен, тъй като проблемите, които занимават законодателното събрание, може да достигнат съда години след като се е появило конкретно дело по въпроса.
Очевидно тези твърдения имат връзка едно с друго, тъй като конституционни съдилища, които функционират като трета камара, поне отчасти са политически оцветени, и съдиите, които са техни членове, решават делата поне отчасти въз основа на политически предпочитания. В същото време обаче е налице определено напрежение между конституционните съдилища, които функционират като трета камара, и политическото вземане на решения. В модела на Алек Стоун Суитконституционните съдилища служат като третейски орган за разрешаване на спорове, като арбитри, способни да разрешават спорове между управляващите мнозинства и опозицията по въпроси на конституционността на законопроекти, и то по начин, който избягва простото налагане на обикновеното болшинство в парламента. За да изпълняват тази роля,решенията на конституционните съдилища не могат да бъдат изцяло предсказуеми, нито изцяло политически, защото иначе ще престанат да имат арбитражен характер10.
Във френския контекст елементите на предсказуемост и политизация са отчасти смекчени, доколкото „юриспруденцията на Съвета често е загадъчна и силогистична, подхранваща илюзията за безличност и единодушие“, засилена при това от забраната за особени мнения11.Конституционните съдилища, които позволяват публикуването на особени мнения, се налага да понесат потенциално негативните последици на „политизираното“ правораздаване, ако подобен политизиран характер е виден от посоката или тона на публикуваните особени мнения.
Една потенциална негативна последица е уважението, с което се ползва конституционният съд от останалата част от съдебната система в строгия смисъл на думата.Гарупа и Гинзбърг излагат тезата, че конституционните съдилища трябва да усмирят склонността си към политизирано вземане на решения, ако искат да избегнат конфлекти с останалата част на съдебната система и неизбежното прекъсване на диалога12.
Тезата за третата камара е нещо различно от проблема за независимостта на съдебната власт и конституционните съдилища. Последният проблем е това, което доминираше изучаването на конституционните съдилища както в Централна и Източна Европа като цяло13,така и в България в частност14. Някои поддържат, че високото равнище на съдебна независимост позволява „политическо“ правораздаване, доколкото съдиите могат да изразяват политическите си предпочитания без страх от последваща санкция15. Политическото правораздаване обаче е еднакво съвместимо с идеята, че съдиите са здраво обвързани с тези, които са ги поставили на постовете им. По тази причина, макар да можем да заявим, че знаем много неща за независимостта на конституционните съдилища в Централна и Източна Европа, това не ни дава непременно информация за равнището им на политизация.
Българският контекст
Глава осма на българската Конституциядава структурата и правомощията на КС.Конкретно тя определя начина на назначаване (чл. 147) и отстраняване от длъжност (чл. 148) на съдиите, правомощията (чл. 149) и начините, по които съдът може да бъде сезиран (чл. 150), начина на вземане на решения (чл. 151), както и посочването, че детайлната организация на съда е въпрос на законодателно уреждане (чл. 152). Законът, който чл. 152 има предвид, Законът за Конституционния съд, е приет на 16 август 1991 г., само месец след създаването на самия Конституционен съд. Тези два акта, ведно с Правилника на самия съд (обн. в „Държавен вестник“на 20 декември 1991 г., с последващи изменения), представляват нормативната рамка за дейността на КС. Тази нормативна рамка като цяло е останала непроменена, с изключение на допълнение от 2006 г., позволяващо омбудсманът (първият такъв назначен през 2005 г.), да сезира съда с искане за обявяване на противоконституционност.
Що се отнася до назначаването в КС, избраният метод е вдъхновен от метода, използван от италианския Конституционен съд, доколкото е трипартитен и поделен между презиидента, парламента и съдебната власт16. Член 147 разпорежда, че „Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.“Решенията за избор на съдия се приемат с обикновено мнозинство. Съдиите се назначават за деветгодишни неподновими мандати и не могат да бъдат освободени от длъжност при неизпълняване на длъжността с решение на самия съд. Законът за Конституционния съд не определя как Народното събрание ще решава измежду номинациите,но е посочено, че съдиите трябва да бъдат „юристи с високи професионални и морални качества“, с най-малко 15-годишен стаж.
Дела могат да бъдат пряко образувани в съда по искане на „една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор“,и на общинските съвети по въпроси на тяхната компетентност, или непряко (тоест, в контекста на конкретно дело) чрез Върховния касационен съд и Върховния административен съд (чл.150, ал.2), или по искане на омбудсмана при случаи на засегнати човешки права.Така, на хартия КС упражнява както абстрактен, така и конкретен контрол след сезиране както от политически, така и и от съдебни актьори17.
Колкото до публикуването на особените мнения,чл. 32 от Правилника на съда предвижда, че конституционниятсъдпостановявасвоитерешения с „явно гласуване“, а съдиите, които не са съгласни с приетото решение или определение, могат да подпишат с мотивирано особено мнение, като особени мнения не се допускат, когато съдът решава с тайно гласуване (имунитет на съдиите, отстраняване от длъжност на президента). Решенията и определениятаобичайно са предоставени на останалите членове на съда за гласуване от докладчиците, определени от председателя на съда (чл. 20). Ролята на особеното мнение е усложнена от чл. 151 от Конституцията, който изискварешенията за обявяване на противоконституционност да се приемат с мнозинство от всички съдии. Доколкото съдът е съставен от четен брой съдии, това означава, че поне седем съдии трябва да гласуват за противоконституционност. Равенството на гласовете се приравнява на констатация за конституционосъобразност. Понякога, при отсъствието на един съдия, „малцинствено“ решениена петима съдии може да бъде решаващо, макар и да му се противопоставя решение на „мнозинство“ от шестима съдии18.
Делата на Конституционния съд
Броят на делата, които завършват с „решение“на съда,а не с определение или разпореждане, е показан на Фигура 1, според сезиращия субект.
Фигура 1.
Дела според сезиращ субект и година
(за да видите фигурата, моля изтеглете публикацията в word или pdf)
Като цяло две трети от делата са образувани по сезиране от „политически“ актьори (президент, правителство, законодателно събрание) и (отново усреднено) само около 10 процента във всяка година са разултат на сезиране от съдебната власт.Години, през които съдебната власт сезира в голям процент от делата, завършили с решение, са обикновено години, през които парламентът сезира по-нарядко, като например по време на водената от Станишевголяма коалиция (2005-2009 г.).Част от това може да се обясни с вълненията в най-високите равнища на съдебната система при закриването на стария Върховен съд през 1996 г. и създаването на две нови върховни съдилища – касационно и административно19.Като цяло обаче процентът на делата, започнали в съдилищата, през целия период е нисък.
Пропорцията на делата на българския КС резултат на сезиране от страна на съдилища от съдебната система е по-малък дори от първоизточника на „модела на третата камара“ – френския Конституционен съвет. През трите пълни години след въвеждането на конкретния контрол за конституционност приблизително три пети, три четвърти и три осми от делата на Съвета са резултат на сезиране от други съдилища по реда на процедура за question prioritaire de constitutionnalite20.Така, ако има конституционен съд, чиято работа да се определя от политическите играчи това е българският КС, това е и добра причина той да се разглежда като допълнителна камара в законодателния процес.
Особени мнения
Макар голям процент от делата, образувани по сезиране на политически актьори да води до извод, че има основания КС да се разглежда като допълнителна камара, тези основания могат да избледнеят, ако установим, че повечето дела, дори и тези, образувани по искане на политици, се решават единодушно. Предвид метода на назначаване, използван за попълване състава на съда и следващата от това възможност за актьори с различна позиция по скалата на лявото и дясното да номинират съдии за съда, единодушието в решаването на делата би могло да е признак или на това, че действащите лица, които номинират съдии, не целят да назначат политически изкушени лица в съда, или че политиките, които се следват, са доминирани от строго ограничени юридически проблеми.
Против тази интерпретация е фактът, че повечето от делата, разгледани от КС, включват особено мнение. (вж.Фигура 2). Общо 155 дела имат поне едно особено мнение в периода от 1991 г. до края на 2010 г. Средният брой дела с особено мнение на година е около 8, което означава, че при среден брой на решени дела на година от 15 53,5% от делата имат особено мнение. Няма никаква ясна тенденция за темпото, в която съдиите пишат особени мнения, нито особен модел, позволяващ предсказания. Докато 1997 г.и 1998 г. са относително хармонични и продуктивни години за съда, някои години са много по-малко такива.
Фигура 2.
Особени мнения и дела на година
(за да видите таблицата, моля изтеглете публикацията в word или pdf)
С две изключения (наскоро назначените съдии Стефка Стоева и ВанюшкаАнгушева), всички съдии, които са служели в съда, са писали особено мнение по време на своята служба. Съдиите с най-много особени мнения (Тодор Тодоров и Александър Арабаджиев) са автори на повече от 30 особени мнения. Интересно е да се отбележи, че бившият президент на съда Асен Манов е плодовит автор на особени мнения, общо 22, число, което е в контраст с типичната картина на председателите на съдилищата като фигури-помирители.
Процентът на особени мненияе много по-висок от този в други европийски континентални съдилища. В периода 1971-2011 г. само 7%от конституционните решения в германския Констутиционен съд включват особено мнение (Sondervotum)21.Съответното число в испанския Конституционен трибуналза периода 1980-2009 г. е 12,7%22.Единствено във Върховния съд на Съединените щати са достигнати подобни равнища на писане на особени мнения. За периода 1946-2009 г. 70%от делата, по които са проведени устни състезания пред ВС на САЩ, имат особено мнение; обаче тенденцията е в посока на намаляване.
Горните данни сочат, не сравнителноправно процесът на вземане на решения в българския КС е доста конфликтен. И макар да е грешка да се приравнява конфликтът на политически, а не на юридически, модели на вземане на решение, действително има силниprimafacieоснования да се разглежда процесът на вземане на решения в съда като потенциално политически. В следващата част на статията поемам предизвикателството да докажа това твърдение.
Анализ по модела на идеалната точка
Равнищата на решения с особени мнения, отбелязани в предходната част от статията, не са сами по себе си признак на политически разногласия между съдиите. Възможно е особеното мнение във всеки отделен случай да е мотивирано изцяло от идиосинкратични фактори, от лични особености, което са свързани с особеното мнение, а не с политиката (усещанеза колективност, желание да се изкаже собственото мнение), или с различия в мненията, които са изцяло юридически по своя характер (различия на конституционна интерпретация, пропорционалност или правен интерес).
За да покажа, че особените мнения в действителност са мотивирани от политически цели, предприемам следното. Първо, правя модел на идеалната точка на особеното мнение в съда, при който особените мнения на съдиите са представени като функцияна тяхното местоположение върху едно определено измерение, както и модел на аналогично разполагане на делата. Колкото по-далеч е съдията от тази точка и колкото повече делото се различава по отношение на това измерение, толкова по-вероятно е съдията да подпише с особено мнение. Важно е да се отбележи, четакъв вид анализ не предопределя съдържанието на генерираното измерение, той просто открива поредица от идеални точки за съдията и местоположения на делата, които обясняват по един добър начин наблюдаваната тенденция на особени мнения сред съдиите и според делата.
На второ място, тълкувамгенерираното измерениекато (1) проучвам връзката мужду идеалните точки на съдиите и описанието на техните политически пристрастия и пристрастията на тази, които са ги назначили; икато(2) проучвам и в двата случая връзката между самоличността на сезиращия субект и „крилото“ на съда, което формира мнозинството.
Моделите на идеалната точка работят като вместо да онагледяват тенденцията на гласуване по отделни дела онагледяват позиции върху едно латентно измерение. Тук най-важните позиции са тези на всеки отделен съдия.Техническите подробности на модела и на използвания модел и оценка на позицията на съдиите са описани в приложението. Това, които е важно, е, че генерираните позиции на съдията, са такива, които „най-добре пасват“ на наблюдаваната тенденция на гласуване при определени ограничения.Моделът генерира вероятна оценка, че всеки съдия във всяко едно дело ще гласува по определен начин, като използва позициите на съдията (и делото)инагляса тези позиции, за да подобри съответствието между предсказаните вероятности и действителния резултат.
Поради този начин на действие е напълно подходящо да се питаме колко точно модел, основан на оценка на разполагане на съдиите върху определено измерение (което може да бъде ляво-дясно, но би могло със същия успех да бъде активистки и пасивни съдии: моделът не предполага или не изисква някакво определено съдържание на измерението) в действителност пасва на данните.
Успеваемостта на модела е относително добра. Процентът на правилнопредстазани решения (ППР), е висок, 87,71, но в известен смисъл това число е подвеждащо голямо, доколкото включва в себе си голям процент на правилно предсказани становища, съгласни с крайния резултат, с по-малък процент на правилно предсказани особени мнения. Една по-обща оценка на успеваемостта на модела се дава от вероятността на геометричното средно (ВГС). ВГСварира между нула и едно; стойности от 0.5 показват успеваемост за предсказване на модела, съответстваща на хвърляне на монета24.Тук стойност от 0.77 сочи, че моделът достатъчно добре отговаря на данните (Таблица № 2).
Таблица № 2.
Оценка на съответствието
(за да видите таблицата, моля изтеглете публикацията в word или pdf)
При анализ по модела на идеалната точка не само е възможно да се обсъждат констатации, но и констатации за дела. Един параметър на делата включва степента, в която едно дело „се нанася“ върху генерираното измерениеили, по-точно казано, степента, в която всяко дело дискриминира между съдиите на сходни точки върху това генерирано измерение. Можем да изчислим колко от параметрите на разминаване са различни от нула в достатъчна степен (тук 10% е равнище на значимост). Оказва се, че повече от три пети (98/155) се различават от генерираното измерение. Процентът на делата, които дават разлика, не показва ясна тенденция във времето, но е висок през ранните 90е години на XX веки средата на 2000те, спадайки в късните90е години на XX веки в периода от края на изследването.
Макар успеваемостта на модел, разполагащособените мнения на съдиите върху едно измерение,да е добра, това не ни казва нищо засъдържателното значение на това измерение. Тук поддържам, че има добри основания да се тълкува това измерение като такова по линията ляво дясно.Основанията са два типа: такива, свързани с характеристики на съдията, и такива, отнасящи се до характеристики на делата.
Как да се тълкува генерираното измерение
Започвам с обсъждане на зависимостта мужду идеалното местоположение на съдиите, дадено от модела, с описание на политическите пристрастия на съдиите и на тези, които са ги номинирали. Идеалното местоположение на съдията са дадени във Фигура 3, всяка точка е заобиколена от 95% интервал на правдоподобност, както често се случва, по-крайните идеални точки са обгърнати от по-голяма несигурност.
Фигура 3. Идеални точки на съдиите
(за да видите фигурата, моля изтеглете публикацията в word или pdf)
Първо, в каква степен тези идеални точки съответстват на описание на политическите пристрастия на съдиите? Венелин Ганев групира съдиите от ранния период на историята на КС в „червени“, т.е. леви, „сини“, т.е. десни, и необвързани, както следва25:
• Червени: Корнезов, Неновски, Пенев, Арабаджиев иПърванов
• Сини: Павлов, ХаджистойчевиДимитров
• Необвързани: Манов, Данаилов, Жабинска, Чипев иКостов
Тази преценка добре отговаря на позициите, дадени във Фигура 3. Средната позиция на „червените“съдии е -0.67, сравнена със средната позиция на„необвързаните“съдииот 0.22 и 1.11 за „сините“ съдии. Между тези три групи има твърде малко припокриване, с изключение на двама съдии, Костов и Първанов, и двамата прекалено вдясно на генерираното измерение, отколкото бихме очаквали според това групиране. Важно е да се отбележи обаче, че съдия Първанов се появява само четири пъти в тази база от данни и следователно интервалът на правдоподобност около неговата идеална точка е доста голям. Има обаче достатъчно основание да се смята, че позицията на съдии върху товагенерирано измерение отговаря на субективните оценки на позициите на съдиите върху скалата ляво-дясно, а не на позициите на съдиите върху други неполитически измерения.
Второ, в каква степен тези идеални точки отговарят на позициите ляво-дясно на актьорите, които са назначили всеки един съдия? За да проверя това,положих всеки съдия върхуноминална скала ляво-дясно, въз основа на позицията на средния законодател по времето на неговото назначение (за съдиите, назначени от законодателя), или позицията на партията на президента (за назначените от президента съдии)26.За съдиите, избрани от съдебната власт, постулирах позицията на средния законодател по времето на избора. Тези данни са взети отДорингиМаноу, които от своя страна са ползвали анкети на експерти27.Макар и непрецизни, непрецизността им прави трудно постижима значима корелация.
Тези данни може и да не отразяват динамиката на процеса на назначаване. Възможно обяснение е, че назначенията на законодателната власт не отразяват позицията на средния законодател, а са представителен израз на пакет от номинации, гравитиращи около средния законодател, без никой отделен назначен съдия да се разполага върху тази точка. Ако това е така, то би представлявало най-лошия сценарий за нашата проверка, доколкото би довело до изкривяване в посока надолу на оценките ни на тези данни и идеалните точки на съдиите.
Вероятно по тази причина корелацията между позицията ляво-дясно на назначаващия субект и позицията на съдията върхугенерираното измерение, приписвайки на съдилищата позицията на средния законодател в Народното събрание, е 0.29 за всички съдии, което еслаба и положителна корелация. Ако изключим съдиите, избрани от съдебната власт, тогава корелацията се променя на 0.51, което представлява силна и положителна корелация. Това ни дава основание да опишемгенерираното измерениекато вървящо в посоката отляво надясно.
Връзката между тези характеристики на политическите пристрастия на съдиите и политиката на назначилите ги, и идеалните точки, разположени във Фигура 3, ни дава основания да опишем генерираното измерение като диапазон отляво надясно и по този начин да разгледаме вземането на решения от КС като проява на същите разделения, каквито са били налице и в парламента (ако се приеме тезата, че разделенията ляво-дясно структурират конкуренцията между партиите)28.Допълнителни аргументи за тази теза, които имат по-пряка връзка с въпроса за КС като допълнителна законодателна камара, идват от взиране в „мнозинствата“ в съда, и кръстосаното табулиране на тези мнозинства със самоличността на сезиращия субект.
На първо място, нека наречем решение на КС „десничарско“, ако съдиите в мнозинството са имали, средно взето, идеални точки, които са вдясно от тези на съдиите в малцинството. Решението ще назовем „левичарско“, ако случаят е обратният.
Таблица 3.
Мнозинство в съда (ред) иимплицитна промяна на политиката (колона)
(за да видите таблицата, моля изтеглете публикацията в word или pdf)
Второ, некаразгледаме имплицитната промяна в политиката на сезиране от парламента или президента, при предпоставката, че парламентаристите от малцинството или президентът, изправени пред враждебни законодателни мнозинства, изпращат в КС законопроекти, с които не са съгласни, и оспорвания, които са уважени, имат за резултат промяна на политиката в посока на тяхната позиция. Нека имплицитната промята на политиката от успешно сезиране бъде равна на
1. средната позиция ляво-дясно на партиите в правителството, минус
2. средната позиция ляво-дясно на
a. партиите вън от кабинета (в случаите на сезиране от парламента), или
b. партията на президента (в случаите на сезиране на президента).
Наопаки, нека имплицитната промяна на политиката от неуспешно сезиране да бъде равна на обратното на горното, или на разликата между (2) и (1).
Опростено казано, ако вземем знака на имплицитната промяна на политиката (положителните числа изразяват на промяна в посока дясно,а отрицателните – в посока ляво), тогава бихме очаквали, че имплицитни промени на политиката с положителен знак ще бъдат предприети, когато решението е „десничарско“, сиреч, когато съдиите отдясно на генерираното измерение са в мнозинството.
И наистина, това показва и Таблица № 3. Кростабулирани са имплицитните промени в политиката за всички дела, които са разултат на сезиране от законодателното тяло, при които е било възможно да се изчисли имплицитна промяна на политиката въз основа на позициите на управляващото мнозинство и малцинството, с изключение на служебните правителства на Беров и Инджова29.Там, където решението е левичарско, повечето промени на политиката са отрицателни, и обратно. Връзката е статистически значима. (x2 = 25.237 on 2 d.f.,p ≈ 0).
Изключенията от това общо правило са предимно случаи, при които сезирането не включва въпрос на политика в строгия смисъл на думата. Решение № 1/2000 г.е включено в списъка с решения с„десничарски“резултат, предполагащо имплицитна промяна в политиката в посока ляво: но тук решението не е относно въпрос на управленска политика, а за регистрацията на партията „Обединена македонска организация Илинден Пирин“. Трудно е то да се класифицира като промяна на политиката в посока наляво30. По подобен начин Решения №№ 18/1995 г. и 5/2001 г. са технически решения по въпроси за мандата на парламента и правилата за кворума за гласуване, а не относно политически мерки. Това следователно е силно доказателство за интерпретацията на КС като допълнителна законодателна камара. Сезирания от левите срещу десни може да успеят само доколкото левите убедят съдии от левия спектър на съда, и обратно.
Последен източник на подкрепа при тълкуването на генерираното измерение иде от тълкуването на отделни дела, които или са добре, или твърде зле предсказани от модела. Общо 42 дела са напълно предсказани. По-скорошни дела (след 2009 г.), които са успешно предсказани, са свързани с такива въпроси като Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията (Решение № 3/2009 г.), промени в Закона за съдебната власт (Решение № 5/2009 г.), особености на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Решение № 11/2009 г.)и банковите влогове (Решение № 10/2009 г.). Всички без последното са образуване след сезиране на парламентарната опозиция.
При Решение № 3/2009 г. сърцевината на спора е разпоредба в закона, която забранява на мултиплексоператорите да осъществяват радио- и телевизионно разпръскване. Забраната, заедно с други разпоредби в закона31,е изпратена за проверка в съда основно по съображенията, че забраната мултиплекс операторите да бъдат и радио- и телевизионни операторисъставлява нарушение на един особено полезен член от конституцията, чл. 19, и в частност на гаранцията, дадена в чл. 19, ал. 1, че икономиката ще се основава на „свободната стопанска инициатива“, макар да се изтъкват аргументи и по отношение на гаранцията, дадена в чл. 41 за свободата да се получава и разпространява информация. Тезата на съда е, че забраната не съставлява непропорционално накърняване на права, защитени от чл. 19, ал. 1, доколкото тези права във всички случаи са ограничени от ангажимента по чл. 19, ал. 2 да се предотвратява нелоялната конкуренция и злоупотребата с господстващо положение. Дясното малцинство в съда изразява несъгласие. В своето особено мнение съдиите Румен Янков и Благовест Пуневподдържат, че чл. 19, ал. 1 трябва да се тълкува като част от ангажимент за по-широко понятие за икономически либерализъм (внимателно разграничен от предполагаемо вредната доктрина на социалния либерализъм), което разглежда пазара като саморегулиращ се механизъм, който, веднъж подчинен на общите правила за защита на конкуренцията, не допуска други допълнителни накърнявания на правото на свободна стопанска инициатива.
Да се обърнем и към делата, които моделът не е успял да предвиди успешно: по пет дела, моделът предвижда коректно по-малко от три пети от подадените гласове в съда. Това са дела относно разпоредби за свободата на изразяване в Закона за радиото и телевизията (Решение № 21/1996 г.), изменения в Закона за съдебната власт (Решение№ 1/1999 г.), общинските бюджети (Решение № 2/2001 г.), аптечно законодателство (Решение№ 5/2008 г.)и Закона за културното наследство (Решение № 7/2009 г.).В последното от горните дела спорът е за регистрацията и продажбите на артефакти с призната културна стойност. Съдът приема, че разпоредба, задължаваща потенциалните продавачи да предложат първо на държавата да изкупи артефакта при условията на потенциялния купувач, не съставлява нарушение на правото на частна собственост по чл. 17, но изискването да се представи официален документ за удостоверяване на (вече съществуващото) право на собственост върху артефакт с призната културна стойност нарушава неприкосновеността на частната собственост. Делото е образувано по сезиране от омбудсмана, а не от политическиактьор, и получените особени мнения ни може да се тълкува по ясен начин в светлината на идеалните точки, дадени в горната фигура, не на последно място защото съдиите с особено мнение се разделят на две „крила“– двама съдии (Янков и Пунев) биха потвърдили изискването за регистрация, излагайки най-силни аргументи в подкрепа на правото на държавата да защити културното си наследство, докато трима други съдии (Танчев, Кирови Славов) биха анулирали изискването за право на първа продажба, излагайки най-силни доводи в подкрепа на правото на индивида на собственост. Поради разминаващите се особени мнения в центъра, съдиите, формирали в крайна сметка мнозинството, се простират в диапазона на Петканов (петия най-ляв съдия) доГочев (втория най-десен съдия). Така по дела, при които е налице сблъсък на социалнодесни и икономически десни въпроси и където различните резултати не могат еднозначно да се разположат върху скалата ляво-дясно, моделът се справя по-малко успешно от очакваното.
Заключение
Досега изложих тезата, че българският Конституционен съд може да се резглежда като допълнителна законодателна камара, по същия начин, по който френският Конституцинен съвет е описван. Доводите си основах на източника на сезиране на съда, на високите равнища на несъгласие в съда и върху факта, че тези разногласия, когато се анализират като изражение на едно имплицитно измерение, могат да се интерпретират като разделяния между лявото и дясното, видно от корелацията между политическите позиции на съдиите и позициите на тези, които са ги назначили и от връзката между самоличността на сезиращия/те субект(и) и мнозинството в съда.
В каква степен това отговаря на други оценки за съда? Що се отнася до съдиите, служили в съда, доказателствата са разнопосочни. Шварц цитира един от първите съдии в КС, Любен Корнезов,да поддържа, че КС още от самото си начало е замислен като„заместител на втора законодателна камара и да играе роля сходна на сенат“32.Но тази цензорна роля се разглежда в изцяло технически план, тъй като друг съдия, цитиран от Шварц, изглежда хвали факта, че съдът се е разделил в чисто партийно съотношение само три пъти от повече от седемдесет решения33и следователно трябва да се смята за неполитизиран. Какво точно може да означава „да се раздели в чисто партийно съотношение“, е неясно, но ляво-дясната основа на вземането на решения (която не изисква формална партийна принадлежност) е ясна от Фигура 3. Това противоречи на иначе проповядваната привързаност към правния позитивизъм34. Така и съдиите, които често трудно си спомнят честотата, в която са писали особени мнения, може и да не се съгласят с тази оценка35.
Тази оценка може би може да бъде споделена от някои бивши политици, поне от периода от средата на деведесетте, когато активизмът на съда в своя зенит. Махалхейспредава изявление, приписвано на ръководството на Българската социалистическа партия, че „след като висшите съдии действат политически, и партията ще прави същото“36. Макар и това изявление да е свързано със силно противоречивото решение за избираемостта на кандидата на социалистическата партия за президент, можем да констатираме, че поне в някои случаи политиците са признали политическия характер на вземането на решения на КС.
Тази оценка е перпендикулярна на някои описания на независимостта на КС. Ганев, въз основа на дейността на съда между 1991 г. и 1997 г., описва КС като пример за успех37. „Успех“ в контекста изглежда предполага констатация, че са налице необходимите равнища на независимост или поне достатъчно забележими равнища на независимост предвид комунистическото наследство, с което съдът е обременен. Един обзор на почти същия период на Мелоун също е (имплицитно) оптимистичен относно независимостта на КС38. Но нито една от тези оценки не е несъвместима с изводите, получени по-горе; нещо повече, продължаващата склоннност на парламентарната опизиция да сезира съдаизисква някаква капчица независимост на КС от правителството.
Моето описание на КС е най-съвместимо и всъщност помага за осмислянето на описанието на Смилов на съда като институция, в която „политическите убеждения играят значима роля във вземането на решения“39. Насоката на моята емпирична работа обаче е различна: Смилов предполага или постулира политическата ориентацията на съдиите и на тази основа работи върху отделните решения, докато аз работя в обратна посока – от всички решения към очертаване на политическите ориентации. Подходът ми позволява да се тестват някои от връзките в работата на Смилов, например връзката между назначаващия субект и идеологията на съдията (която Смилов нарича „идентичност според назначението“).
Това описание на КС позволява да се осмисли диалога между Конституционния съд и двете върховни съдилища, ВКС и ВАС.Всички Келзенови съдилища са изправени пред потенциални проблеми при работа с други съдилища, доколкото те не са част от съдебната система в собствения смисъл на думата, а заемат неопределена позиция между политическото и съдебното. Там, където политическото естество на вземането на решения в Келзеновите съдилища е маскирано зад забраната за особени мнения или зад лаконични решения, там политическият характер на вземането на решения е скрит, и обикновените съдилища могат да разглеждат конституционния съд като още единпедантичен съдебен събеседник. Там обаче, където политическият характер на вземането на решения е открит или поне латентен в структурата на особените мнения, обикновените съдилища може да решат не непременно да игнорират решенията на конституционния съд, но поне да въвличат този съд по-малко в дейност по решаване на въпроси на конституционност. По този начин съдът не може напълно да се интегрира в нормалната съдебна система и не може да сполучи да се покрие с патината на легитимност, която се получава от редовния диалог с други съдилища по юридически или юриспруденциалнивъпроси.
Ако правораздаването в българския Конституционен съд се характеризира с политическо вземане на решения и ако това се смята за нежелано, как да се реформира съдът? Едно решение би било да направи съдът по-открит, т.е. или да се позволи сезиране с конституционни въпроси от съдилища, различни от Върховния касационен и Върховния административен съд, или да се създаде институтът на индивидуалната конституционна жалба. Второто исторически е избягвано по причина на разноски и увеличена натовареност, но първото би могло да вплете Конституционния съд по-силно в нормалната тъкан на съдебното вземане на решения и така да отпусне захвата на парламентарното пространство.
Приложение: Спецификация на модела на идеалните точки
Нека Y е матрица с 155 реда и 42 колони, в която делата са разположени в редовете, а съдиите – в колоните. Редовете и колоните са индексирани с допълнителни индексисъответно i и j. НекаYij е вот с мнозинството на съда (Yij = 1), против мнозинството на съда (Yij = 0), или липсващ вот. Нека всеки съдия има идеална точка Θj, която отразява позицията на съдията върху едно-единствено измерение. Нека всяко дело има два параметъра: първо, βj, параметър на дискриминация, който отразява степента, в която вотът на съдията по дадено дело j зависи от позицията му върху единственото измерение, представена отΘjиαj;второ, „параметър на конкретната трудност“, който отразява вероятността на вот с мнозинството независимо от позицията на съдията40. Можем да моделираме вероятността съдия да гласува с мнозинството в съда, като използваме тези три променливи и една особена кумулативна функция на разпределението F.
Pr(Yij=1) = F(–αj + βiΘj)
Тук F екумулативната функция на разпределение за обичайното разпределение.
Доколкото моделът се опитва да оцени стойности на три различни неизвестви числа, налага се определянето на някои отраничения на някои от параметрите. С тази цел нормализирам идеалните точки да имат стойност на средното нула и стандартна девиация. Това адресира проблеманеизменност на мащаба, но пропуска проблема на ротационната неизменност. Именно по тази причина е важно генерираното измерение внимателно да се преценява.
Модела правя като използвам верижни модели наМонте Карло-Марков(МКМВ)41. Тези модели изискватдопълнителни проверки, за да е сигурно, че предварителните оценки на различните параметри са сходими. Тук основавам оценките си на 1750000 повторения, предхождани от250000 пробниповторения, иизгладихвсеки 250 повторения. Моделът почти достига конвергенция, доколкото стойността на диагностичния тест на Гевеке за параметрите на идеалните точки на съдиите има средна стойност 0.52 с 95 %кватилив диапазона [-1, 2.06 ], като повечето вариации са във важния диапазон на ±1.96.
Благодарности
Проучването е спонсорирано от фондация Нуфийлд, грант SGS/39153. Благодаря на Майкъл Хайн, Стефан Еверт и Венелин Ганев за бележки по по-ранни версии на статията, и на Мария Йорданова и Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията за много полезните обсъждания в София.
Бележки
1. V. Ferreres, “The Consequences of Centralizing Constitutional Review in a Special Court: SomeThoughtsonJudicialActivism” (изследване, представено наSeminarioenLatinoamericade Teoria Constitucional y Politica, 2004, paper no. 39).
2. W. Sadurski, “Constitutional Courts and Constitutional Culture in Central and Eastern European Countries,” in Central and Eastern Europe after Transition: Towards a New Socio-legal Semantics, ed. A. Febbrajo and W. Sadurski (London: Ashgate, 2010), 99.
3. M. Hein, “Historische vorbilder und externe einfldsse der postsozialistischen verfassunggebungen in Bulgarien und Rumanien 1990/91,” in Rechtssysteme im Donauraum: Vernetzung und Transfer, ed. E. Bos and K. Pcza (Baden-Baden: Nomos, 2013); D. Piana, Judicial Accountabilities in New Europe: From Rule of Law to Quality of Justice (London: Ashgate, 2010), 124-135.
4. W. Sadurski, Rights Before Courts: A Study of Constitutional Courts in Postcommunist States of Central and Eastern Europe (Dordrecht: Springer, 2005), 6.
5. F. Fabbrini, “Kelsen in Paris: France’s Constitutional Reform and the Introduction of a posteriori Constitutional Review of Legislation,” German Law Journal 9, no. 10 (2008): 1297-1312.
6. A. Stone Sweet, The Birth of Judicial Politics in France: The Constitutional Council in Comparative Perspective (Oxford: Oxford University Press, 1992).
7. Piana, Judicial Accountabilities in New Europe, 125.
8. R. Hodder-Williams, “Six Notions of ‘Political’ and the United States Supreme Court,” British Journal of Political Science 22, no. 1 (1995): 1-20.
9. K. Shepsle and K. Bonchek, Analyzing Politics: Rationality, Behavior and Institutions (New York: Norton, 1997).
10. A. Stone Sweet, Governing with judges: Constitutional Politics in Europe (Oxford: Oxford University Press, 2000), 13.
11. Stone Sweet, Birth of Judicial Politics in France, 105.
12. N. Garoupa and T. Ginsburg, “Building Reputation in Constitutional Courts: Party and Judicial Politics,” Arizona Journal of International and Comparative Law 28, no. 3 (2011): 539-568.
13. H. Schwartz, The Struggle for Constitutional Justice in Post-Communist Europe (Chicago: University of Chicago Press, 2000); E. S. Herron and K. A. Randazzo, “The Relationship between Independence and Judicial Review in Post-Communist Courts,” Journal of Politics 65, no. 2 (2003): 422-438; S. I. Smithey and J. Ishiyama, “Judicial Activism in Post-Communist Politics,” Law and Society Review 26, no. 4 (2002): 719-742.
14. A. Melone, “The Struggle for Judicial Independence and the Transition toward Democracy in Bulgaria,” Communist and Post-Communist Studies 29, no. 2 (1996): 231-43; V. Ganev, “The Bulgarian Constitutional Court, 1991-1997: A Success Story in Context,” Europe-Asia Studies 55, no. 4 (2003): 597-611.
15. G. Helmke and M. S. Sanders, “Modelling Motivations: A Method for Inferring Judicial Goals from Behavior,” Journal of Politics 68, no. 4 (2006): 867-78; E. Voeten, “The Impartiality of International Judges: Evidence from the European Court of Human Rights,” American Political Science Review 102, no. 4 (2008): 417-32.
16. Hein, “Historische vorbilder.”
17. На хартия съществува разлика между политически и съдебни актьори. На практика поради ролята на парламента в назначаването на членове на Висшия съдебен съвет (който назначава главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд) и на омбудсмана, тези съдебни актьори могат да действат точно както политическите актьори.
18. P. Petkoff, “Freedom of Religion or Belief in the Jurisprudence of the Bulgarian Constitutional Court,” Religion, State & Society 36, no. 2 (2008): 225-250, 228.
19. B. Schonfelder, “Judicial Independence in Bulgaria: A Tale of Splendour and Misery,” Europe- Asia Studies 57, no. 1 (2005): 61-92, 64; M. Hein, Verfassungskonflikte zwischen Politik und Recht in Sudosteuropa – Bulgarien und Rumanien nach 1989 im Vergleich (Baden-Baden: Nomos, 2013), 168-172.
20. В известен смисъл това е некоректносравнение, доколкото повечето френски съдии могат да отправят питане, но то впоследствие минава през филтъра на Касационния съд и Държавния съвет и само три съдебни органа могат да сезират КС с искания.
21. Числото изключва кратки актове, постановени в закрити заседания. Ако те се включат, числото е много по-малко, а общият брой актове много по-голям.
22. C. Guerrero Pic, “L’opinione dissenziente nella prassi del Tribunal ConstitucionalSpagnolo (1994-2009)” (доклад, представен пред италианския Конституционен съдпрез 2009 г.).
23. L. Epstein, W. Landes, and R. Posner, “Are Even Unanimous Decisions in the US Supreme Court Ideological?” Northwestern University Law Review 102, no. 2 (2012): 699-713.
24. По-конкретно, ВГСе експоненциална налогаритмичната вероятност на всички наблюдавани избори, разделена на броя на изборите. K. T. Poole and H. Rosenthal, Congress: A Political-EconomicHistory of Roll-CallVoting (Oxford: OxfordUniversityPress, 2000), 31.
25. Цитиран у Schwartz, Struggle for Constitutional Justice, 172.
26. Задължен съм на Hein (2013b, 133-260, 473) за подробните сведения за датата на назначение. За отбелязване е, че някои съдии са назначени с единодушен вот на парламента;при това положение по-защитимият път е да се използва позицията на средния законодател (а не например средната позиция на управляващото мнозинство).
27. H. Doring and P. Manow Doring, “Parliament and Government Composition Database (ParlGov),” www.parlgov.org.
28. Трудно за проверка е дали тези разделения между „ляво“ и „дясно“са разделения между „леви“ и „десни“ политикиили между „леви“ и „десни“ групи от хора и връзки. Ако и доколкото тези разделения са по отношение на политики, а не на членство в групи или връзки, то би трябвало да наблюдаваме корелация дори ако изследваме поотделно „леви“ и „десни“ съдии.
29. Тези правителства са технократски, доколкото са ръководени от хора, които никога не са избирани като представители на партии в пърламента и не са били формално членове на никоя партия. Правителството на Инджова е в най-голяма степен технократско, доколкото всички министри са технократи и никой министър не е номиниран от партия. Вж. McDonnell and Valbruzzi, “Defining and Classifying Technocrat-Led and Technocratic Governments” (paper presented at the European Studies Association Conference, Baltimore, May 2013), за по-пълно разглеждане на правилата за класифициране на технократските правителства.
30. Във всеки случай тази промяна е впоследствие обърната от Европейския съд за правата на човека, който постановява, че България е накърнила свободата на сдружаване на ОМО-Илинден: вж. United Macedonian Organisation Ilinden—PIRIN and others v. Bulgaria (no. 2).
31. В частност сложни въпроси на равенството на чуждестранните и българските оператори.
32. Schwartz, Struggle for Constitutional Justice, 169.
33. Ibid, p. 191.
34. Schonfelder, Judicial Independence in Bulgaria, 81.
35. A. Paterson, Final judgment. The Last Law Lords and the Supreme Court (Oxford: Hart Publishing, 2013).
36. P. C. Magalhaes, “The Politics of Judicial Reform in Eastern Europe,” Comparative Politics 32, no. 1 (1999): 43-62, 58.
37. Ganev, “Bulgarian Constitutional Court.”
38. Melone, “Struggle for Judicial Independence.”
39. D. Smilov, “The Hybridity of Constitutional Courts: Arbiters in the Absence of Rules” (Centre for Advanced Study Working Paper Series [2009], no. 2, p. 3).
40. S. Jackman, Bayesian Analysis for the Social Sciences (Hoboken, NJ: Wiley, 2009), 455.
41. Конкретно, използвам пакета на Симон Джакман на pscl за R.
* Публикувано в East European Politics and Societies and Cultures, Vol. 28, N. 3 August 2014, 540-558, © 2014 SAGE. Превод д-р Васил Петров, редакция Симеон Стойчев.
** Професор Крис Ханрети е преподавател по полититическа наука в Университета на Нова Англия, Наруич, Обединеното кралство. В областта на научните му интереси са политиките на немажоритарните институции като конституционни съдилища, регулаторни органи и обществени медии. Има публикации в реномирани периодични списания като British Journal of Political Science, the European Journal of Political Research, and Electoral Studies.