Станислав Костов[2]
Въведение
Съгласно принципа ubiius,ibiremedium,наличието на предоставени от правните норми субективни права поражда необходимостта от установяване на ефективни средства за тяхната защита. Доколкото първичното общностно право не съдържа изрична уредба, нито предоставя компетентност на Съда на Европейските общности (СЕО) да правораздава в областта на извъндоговорната отговорност на държавите-членки, „(…) във вътрешния правен ред на всяка държава-член трябва да се определят компетентните юрисдикции и процесуалните правила за упражняване на исковете, предназначени да осигурят защита на правата, които гражданите черпят от директния ефект на общностното право.”[3]
Отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното право, може да възникне от действията на всеки орган, независимо от неговите правомощия с оглед на принципа на разделение на властите, прогласен от националната конституция.[4]Следователно, съгласно общностното право, държавата носи отговорност и за вредите, причинени от съдебни решения, постановени в нарушение на общностното право.
Въпреки общата формулировка на прогласения в чл. 7 на Конституцията на Република България[5]принцип на отговорността на държавата за причинени от нейните органи вреди, чл. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДВПГ)[6]предвижда сравнително ограничени хипотези на възникване на отговорност от актове на съдилищата. Те са свързани преди всичко със засягане на неприкосновеността на личността. От членството на страната в Европейския съюз възниква задължение за съобразяването на националното право с acquiscommunautaire.„Достиженията на общностното право” познават и правни институти, които, макар и невключени в класическите за континенталната система източници на правото, заслужават вниманието на законодателя. Един от тях е извъндоговорната отговорност на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на общностното право – принцип, който е„(…) присъщ на системата на договора(за създаване на Европейската общност – бел. моя – Ст. К.).”[7]
Задачата на тази статия е да изследва обхвата на отговорността на държавата за вреди, причинени от актове на съдилищата, така както е установена в практиката на СЕО,както и необходимостта от изменение на българското законодателство в тази област. Проблемите които ще бъдат разгледани по-долу, не са били обект на вниманието на съвременната българска правна литература в областта на извъндоговорната отговорност на държавата.[8]
В изложението ще бъдат проследени последователно развитието на института на отговорността на държавите-членки за вреди, причинени на частноправни субекти, фактическият състав и обхватът на отговорността, компетентните да се произнесат по исковете съдилища и необходимите изменения на българската правна уредба.
[1]Статията е публикувана за пръв път в сп. Търговско право, кн. 2/2006
[2]Адвокат в Софийската адвокатска колегия, член на Управителния съвет на Фондация "Български адвокати за правата на човека", доцент по Право на Европейския съюз във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Авторът е развил и актуализирал своите становища в книгата си “Извъндоговорната отговорност на ЕС и държавите членки”, 2017, Сиби.
[3]Van Schijndel(Jeroen van Schijndel et Johannes Nicolaas Cornelis van Veen c. Stichting Pensioenfonds voor Fysiotherapeuten), решение от 14 декември 1995 г, съединени дела С-430/93 и С-431/93, Rec. 1995, p. I-04705, т. 17. Всички решения на СЕО в статията са използвани от интернет страницата на съда (неофициален източник, официалните текстове на съдебните решения се публикуват в годишни сборници, които не ми бяха достъпни по време на работата по статията) (http://www.curia.eu.int) и са цитирани и преведени от мен по тяхната френска версия. Поради особеностите на работата на съда, тази версия би следвало да е най-близо до неговата воля. Надеждата ми е, че преводът на български език няма да отнеме от точността на оригиналния текст.
[4]Brasserie du Pêcheur иFactortame(Brasserie du Pêcheur SA c.Bundesrepublik Deutschland et The Queen contre Secretary of State for Transport, ex parte: Factortame Ltd et autres), решение от 5 март 1996 г., съединени дела С-46/93 и С-48/93, Rec. 1996, p. I-01029, т. 32-33.
[5]Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., посл. изм. идоп., бр. 27 от 31.03.2006 г.
[6]Обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.1988 г.., в сила от 01.01.1989 г., посл. изм. и доп., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г. С последното изменение на закона е променено и неговото заглавие – Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Тъй като изменението все още не е влязло в сила, използвам в статията действащата формулировка на заглавието.
[7]Francovich(AndreaFrancovichetDanilaBonifacietautresc. Républiqueitalienne), решение от 19 ноември 1991 г., съединени дела С-6/90 и С-9/90, Rec. 1991, p. I-05357, т. 35.
[8]Вж.Гоцев, Васил. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.София: Софи-Р, 2002; Зартов, Явор. „За противоречията между Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, и Конституцията.” Съвременно право,кн. 1 (2003): 27-43; Крумов, Цветан. „Отговорност на държавата за вреди от прилагането на противоправни нормативни актове.” Съвременно право,кн. 5 (2002): 44-57; Лазаров, Кино. „За едно неотложно изменение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, и Конституцията.” Правна мисъл,кн. 3 (1992): 63-65; Лазаров, Кино. “Някои въпроси на имуществената отговорност за вреди от незаконосъобразна административна дейност”, в Правни изследвания в памет на професор Иван Апостолов, София: Улпиан, 2001;Марков, Методи. „За пасивната легитимация при отговорността за вреди по закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.” Търговско право, кн. 3 (2005): 25-38.;Орсов, Златимир. „За отговорността на държавата за вреди от прилагането на противоправни нормативни актове.” Търговско право, кн. 6 (2003): 27-39; Славова, Мария. „Отговорност на държавата за административна дейност.” Правна мисъл,кн. 2 (2003): 17-24; Терзийски, Стоян и Андрей Терзийски. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани. Теория и практика.София: Сиела, 2002.