СИМЕОН ГРОЙСМАН, гл. ас., д-р
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Анотация: Статията представя възможните цели на наказанието и анализира идеята за корективното въздействие и превъзпитание на осъдения в исторически и философски контекст. Изследването стига до заключението, че социалистическа Бъргария се отличава с избора си в полза на превъзпитанието като основна цел на наказанието в Наказателния кодекс от 1968 г. Още по-голям парадокс се открива в запазването на този авангарден модернистичен опит за законодателно социално инженерство в продължение на 50 години. След падането на социалистическите режими марксисткото оправдание за възпитателната власт на държавата e премахнато, а жаждата за възмездие се превръща в основен аргумент в обществената дискусия за престъпленията. Вярата във възможността за реабилитиране на престъпниците днес е изчезнала заедно с институционалните възможности за интензивно въздействие върху тях. Това повдига въпроса за бъдещото развитие на българското наказателно законодателство за дефиниране на една по-реалистична цел на наказанието, за която ще има достатъчно институционални възможности, които да се използват в пенитенциарната практика.
Ключови думи: цел на наказанието, наказание, наказателна репресия, реабилитация на извършители на престъпления, история на българското наказателно законодателство
*Публикувано в сб. Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство, съст. Пламен Панайотов, Георги Митов, Николета Кузманова, София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2018, с. 275-290.