Кино Лазаров**
Анотация: В студията проф. Кино Лазаров анализира института на косвения контрол за законност на административните актове от наказателния съд. От безспорното правомощие на наказателния съд да реши сам и суверенно всички въпроси за виновността на подсъдимия авторът извежда и становището, че наказателният съд сам и суверенно преценява законосъобразността на всички административни актове, когато от това зависи изходът на процеса. Видът на административния акт – индивидуален, общ или нормативен, и видът на порока му – нищожност или унищожаемост, е без значение за упражняване на правомощието на съда да откаже да зачете недействителния административен акт инцидентно в хода на процеса. Никаква презумпция за законност на административния акт не освобождава съда от задължението да провери законосъобразността му за наличието на всички възможни пороци – некомпетентност, нарушение на материалния закон, нарушени административнопроизводствени правила, липса на форма или мотиви, нарушение на целта на закона. Обоснова се, че правомощието за косвен контрол произтича пряко от естеството на съдийската функция и на независимия съд – независимостта на съда и подчинението му единствено на закона не трябва да се разбира само в тясно организационен смисъл (т.е. че никой друг орган не може да се вмесва в работата му по решаването на конкретните дела и да му отправя каквито и да било нареждания), но и във функционален смисъл, че съдът трябва да съобразява правораздавателните си актове преди всичко със закона, а с другите (нормативни или ненормативни) правни актове – само доколкото и те самите са съобразени със закона и че при противоречие между закона и какъвто и да е друг акт съдът е длъжен да основе своя акт на закона.
Ключови думи: наказателен съд, административен акт, косвен контрол, нищожност, унищожаемост, независимост на съда, индивидуален административен акт, общ административен акт, нормативен административен акт, виновност, подсъдим
Целият текст е достъпен тук.
*Публикувано в Известия на Института за правни науки на БАН. Т. XXIV (1970). Публикува се с любезното разрешение на наследниците на проф. Лазаров.
**Проф. д-р Кино Лазаров (1933-2018)е доайен на административното право и процес в България. Съдия в Плевенския районен съд (1957-1965). През 1969 г. завършва редовна докторантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН, под научното ръководство на акад. Петко Стайнов. През същата година е консултант във Върховния съд. От юни 1970 г. до януари 2006 г. е последователно научен сътрудник, старши научен сътрудник II ст. и професор в същия институт. Дългогодишен преподавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ПУ „Паисий Хилендарски“. Има неколкоратни специализации във Франция. Автор е на над сто научни труда – монографии, учебници, студии и статии. Негови научни съчинения са публикувани във Франция, Германия, Русия, Полша, Чехия и Словакия.Бил е член на три консултативни съвета по законодателството към Народното събрание. Един от членовете на комисията по изготвяне на Конституцията. Участвал е в създаването на множество законопроекти. Председател на Комисиите за изготвяне на Административнопроцесуалния кодекс и на Административнонаказателен кодекс.