За съдебния контрол върху постановеното от прокурора задържане за довеждането на обвиняемия пред съд (по чл. 64, ал. 2 НПК) - I част
Съдебна практика
С решение по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г. Република България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение по чл. 5, §4 oт Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) – за това, че жaлбoпoдaтeлят нe e paзпoлaгaл c пoдxoдящo cpeдcтвo зa зaщитa, ĸoeтo дa мy осигури възможност дa обжалва в съд задържането си с прокурорско постановление за срок до 72 часа (информация за решението на бълтарски е достъпна тук).
По отношение на приложимата правна уредба към установеното нарушение НПК не е променян, но съдебният контрол на задържането по чл. 64, ал. 2 НПК (с постановление на прокурора за задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда за разглеждане на искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража) се приема за допустим в съдебната практика на националните съдилища. Доколкото от осъдителните решения на ЕСПЧ разбираме, че има инцидентна съдебна практика в противен смисъл, за да бъде окончателно преустановена, ще публикуваме съдебни актове, които разглеждат различни хипотези на сезиране на съда и произнасяне по законността на задържането, както и статии по същия въпрос.
Определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.10.2019 г. по н.ч.д. № 4216/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), съдия Мирослава Тодорова. Определението не е протестирано от прокурора, нито обжалвано от обвиняемия.
Впоследствие по същото наказателно производство е внесен обвинителен акт в СГС. Подсъдимият се признава за виновен и е осъден по повдигнатото му обвинение (одобрено от съда споразумение за решаване на делото).
Целият текст е достъпен тук.