Практика на съда по обвинение за хулиганство, инкриминиращо действия на граждани срещу полицейски служител по повод на конфликт помежду им. В съдебния акт се обсъждат въпросите за стандарта на доказване на полицейското насилие, гаранциите за обективност на разследването при данни за полицейско насилие, изискванията към вътрешноведомствените проверки за полицейско насилие, а след това и за разследването му в рамките на наказателен процес.

МОТИВИ по в.н.о.х.д № 3665/2017 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав (Мирослава Тодорова (докладчик), Антон Урумов (о.м), Александрина Дончева)

Т е р в е л Г е о р г и е в [1]

Анотация: В статията на доц. Тервел Георгиев се защитава дискусионната теза, че при изчисляване на срока по чл. 63, ал. 4 НПК не следва да се взема предвид времето, през което делото се е намирало в съдебна фаза в случаите, когато с влязло в сила определение, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Авторът аргументира позицията си, че ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС следва да се счита за загубило значение. Становището, застъпено в статията, се основава на разбирането, че с предложеното разбиране на закона би се постигнал преследваният от законодателя правозащитен и дисциплиниращ ефект на нормата на чл. 63, ал. 4 НПК, а досега утвърдената практиката по приложението на разпоредбата следва решително да бъде изоставена.

Ключови думи: мерки за неотклонение; задържане под стража; домашен арест; наказателен процес; тълкувателно решение на ВКС № 1/2002 г.

[1] Доцент, д-р по Наказателно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

С решение по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г. Република България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение по чл. 5, §4 oт Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) – за това, че жaлбoпoдaтeлят нe e paзпoлaгaл c пoдxoдящo cpeдcтвo зa зaщитa, ĸoeтo дa мy осигури възможност дa обжалва в съд задържането си с прокурорско постановление за срок до 72 часа (информация за решението на бълтарски е достъпна тук).

По отношение на приложимата правна уредба към установеното нарушение НПК не е променян, но съдебният контрол на задържането по чл. 64, ал. 2 НПК (с постановление на прокурора за задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда за разглеждане на искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража) се приема за допустим в съдебната практика на националните съдилища. Доколкото от осъдителните решения на ЕСПЧ разбираме, че има инцидентна съдебна практика в противен смисъл, за да бъде окончателно преустановена, ще публикуваме съдебни актове, които разглеждат различни хипотези на сезиране на съда и произнасяне по законността на задържането, както и статии по същия въпрос.

Определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.10.2019 г. по н.ч.д. № 4216/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), съдия Мирослава Тодорова. Определението не е протестирано от прокурора, нито обжалвано от обвиняемия.

Впоследствие по същото наказателно производство е внесен обвинителен акт в СГС. Подсъдимият се признава за виновен и е осъден по повдигнатото му обвинение (одобрено от съда споразумение за решаване на делото).

д-р Симеон Гройсман**

Анотация: Статията разглежда политическото и социологическото значение на криминализацията на деянията. Стъпвайки на понятието на „символна власт“ на социолога Пиер Бурдийо (1930-2002), авторът разглежда правото като инструмент, използван, за да се конструира реалността, да се създава мирогледът на адресатите на наказателноправните предписания на държавата. За обикновения човек правото представлява символна система, създаваща държавните знаци на социално одобрение и неодобрение на определено поведение. Символната власт дава държавната морално-политическа оценка чрез официалните актове на законодателството и на правоприлагането, особено що се отнася до съдебните решения. Тя упражнява своето въздействие чрез психологическата сила на юридическото като част от неговата фактическа сила.Наказателното право заедно с модерните пенетенциарни системи заема важно място в арсенала на държавата за въздействие. Според автора именно наказателното право притежава в най-висока степен символновластови функции.Авторът посочва обаче, че езикът на наказателното право не е магически език. Съблюдаването на наказателноправните запрети може да бъде заповядано, но не и автоматично осъществено чрез него. Авторът посочва, че в съвременното българско общество властва наказателноправният популизъм –политиката да се променят наказателноправните норми в угода на текущото мнението на широката публика по различни злободневни въпроси в противопоставяне на идеята за рационално планиране на дългосрочните последици в борбата с престъпността и често в противоречие с принципите на правото. Нормотворчествотопри наказателноправния популизъм се превърща в текущ процес на постоянно заклеймяване, в поредица от „празни“ актове на символна власт; ценностни декларации без обединяваща ги реалистична наказателноправна политика.

Ключови думи: криминализация, деяния, социология, Пиер Бурдийо, наказателно право, символна власт, символична власт, социално неодобрение, наказателноправен популизъм, борба с престъпността, наказателна политика, санкция

*Публикацията е подготвена с финансовата подкрепа на Националната програма „Млади учени и постдокторанти“ на Министерството на образованието и науката, за което авторът изразява своята признателност. Публикувана е в Сб. Научни четения на тема „Санкциите в правото“. С., УИ "Св. Кл. Охридски“, 2019, 403-417.

**Гл. ас. в ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“

 СИМЕОН ГРОЙСМАН, гл. ас., д-р

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Анотация: Статията представя възможните цели на наказанието и анализира идеята за корективното въздействие и превъзпитание на осъдения в исторически и философски контекст. Изследването стига до заключението, че социалистическа Бъргария се отличава с избора си в полза на превъзпитанието като основна цел на наказанието в Наказателния кодекс от 1968 г. Още по-голям парадокс се открива в запазването на този авангарден модернистичен опит за законодателно социално инженерство в продължение на 50 години. След падането на социалистическите режими марксисткото оправдание за възпитателната власт на държавата e премахнато, а жаждата за възмездие се превръща в основен аргумент в обществената дискусия за престъпленията. Вярата във възможността за реабилитиране на престъпниците днес е изчезнала заедно с институционалните възможности за интензивно въздействие върху тях. Това повдига въпроса за бъдещото развитие на българското наказателно законодателство за дефиниране на една по-реалистична цел на наказанието, за която ще има достатъчно институционални възможности, които да се използват в пенитенциарната практика.

 Ключови думи: цел на наказанието, наказание, наказателна репресия, реабилитация на извършители на престъпления, история на българското наказателно законодателство

*Публикувано в сб. Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство, съст. Пламен Панайотов, Георги Митов, Николета Кузманова, София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2018, с. 275-290.

Анотация: В статията проф. Жабински опровергава преобладаващата тогава теза, че изпълнително е не поведението, което се усвоява от посредствения извършител, а поведението, усвоено от оръдието на посредствения извършител. Авторът последователно разглежда както същината на посредственото извършителство, така и разликата между поведението на посредствения извършител и поведението на неговото оръдието, за да достигне до извода, че единствено и само като съставомерно ще се разглежда деянието на посредствения извършител. В статията професорът още изяснява видовете извършителство, подробно посочва и подвидовете, на които се разделя самото посредствено извършителство, като в центъра на статията поставя именно посредственото извършителство в тесен смисъл на думата – случая, в който умисълът на оръдието не съвпада по съдържание с този на посредствения извършител.

Ключови думи: Никола Жабински, посредствено извършителство, оръдие, престъпление, умисъл, извършител.

Анотация: В статията проф. Долапчиев прави общ преглед на шестдесетилетното развитие на наказателното законодателство на Следосвобожденска България. Наследила архаичния Отомански наказателен кодекс, България прави опити да възприеме всички модерни законодателни образци в наказателното право на Запад. В хода на историческите перипетии обаче законодателят ни прибягва към извънредни мерки и към крайни отклонения от обикновеното наказателно законодателство. Статията завършва с оптимистична надежда за реформа на наказателния закон в модерен европейски дух.

Ключови думи: наказателен закон, общо наказателно законодателство, странично наказателно законодателство, извънредно наказателно законодателство, военно-наказателно право, система на наказанията, реформа

Статията на д-р Симеон Гройсман, главен асистент в Юридическия
факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, критично
анализира утвърденото в наказателноправната ни доктрина разбиране, че
обект на престъплението винаги са обществетните отношения. Авторът
извежда произхода на теорията от трудовете на Фойербах и руската
дореволюционна правна доктрина и обсъжда нейните недостатъци. От
позицията на аксиологическия метод защитава преимуществата на  подход,
който се съсредоточава в ценностните измерения на обекта на
наказателноправната защита, защото той позволява да се обясни
комплексно природата на  престъплението, на идеята и целите на
криминализацията и насоките на наказателната политика на една държава
въобще. Д-р Гройсман разглежда обекта на престъплението като защитена
ценност, разбирана като нещо „правилно, желано и полезно“, и излага
задълбочени доводи в подкрепа на научната си теза, че материалното
наказателно право, наказателният процес и изпълнението на наказанията
образуват един цялостен ценностен комплекс. В подкрепа на тезата си
авторът се позовава на особеностите на съвременни престъпления като
международния тероризъм, корупцията, прането на пари, чийто обект на
посегателство не би могъл да бъде изведен в истинската си сложност,
ако използваме обществените отношения като основа на «обекта на
престъплението». Д-р Гройсман обосновава, че такива сложни по
въздействие престъпления засягат множество ценностни сфери (на
общественото здраве, на функционирането на политическата система, на
социалния мир като цяло). Въпреки многообразието си обаче все пак е
възможно засегнатите ценности да бъдат посочени с уточнението, че се
отнасят до протичането на големи групи от обществени отношения. Накрая
е направена и препратка към учението на професор Венелин Ганев и
начина, по който той обосновава ценностите като основа на правото.
Статията, освен че представлява значим преглед върху основните
становища по въпроса за обекта на престъплението, застъпвани в
българската доктрина, е особено ценна и с фокусирането на вниманието
върху редица модерни феномени в наказателната политика на България
като свръхкриминалицзацията и свръхнатоварването на обществените
очаквания по отношение на наказателното право.

Ключови думи: наказателно право, обект на престъпление, обществени
отношения, защитени ценности, криминализация, наказателен процес,
криминализация, наказателна политика

"Защитителната реч" на Димитър Тончев представлява публикуван вариант на първата част на речта на бившия министър Тончев пред Третия държавен съд, организиран от правителството на Александър Стамболийски над правителствата по времето на войните (1913-1918).

Сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица имат някои особености. В повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята доминираща позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или зависимостта на малолетното дете с основната цел да удовлетвори половото си желание.