Проф. Борис Яновски[2]
Резюме: „Авторът разглежда въпросите на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Посочва, че тя е главната ценност, до която се стига в резултат на исковото производство. Затова изисква най-голямо уважение и най-пълна защита. Авторът изтъква обаче, че силата на пресъдено нещо може да бъде преодоляна, като се даде възможност за отмяна на решение поради новооткрити факти, били неизвестни на възразяващата страна. Доколкото отмяната дава възможност да бъде продължено изнасянето на фактическия материал, тя в това отношение стои близко до започване на самото исково производство и на обжалването и оттам вече се очертава като близка на редовен способ.Отмяната се развива в резултат на едно предявено право за защита на тази страна – в резултат на едно упражнено право на отмяна. Това право е подобно на правото на иск едно субективно процесуално, т.е. държавно потестативно право. Нещо повече, авторът изтъква, че това право е даже своеобразно продължение на правото на иск, т.е. същото право на иск, само че възникващо и осъществимо при особените условия, при които е допустима отмяната. Авторът посочва, че няма разумно основание отмяната на влезли в сила съдебни решения да бъде поверена на Върховния съд и предлага тя да бъде поверена на второинстанционните съдилища.“
Ключови думи: съдебно решение, непререшаемост, сила на пресъдено нещо, преклудиращо действие, отмяна, възобновяване на гражданско дело, право на иск, право на отмяна, Върховен съд, второинстанционен съд
Целия материал може да прочетете тук
[1] Публикувана в сп. „Социалистическо право“, 1975, № 7.
[2]Биографична справка за проф. Борис Яновски на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/8/5/--1