Решение 7877 от 23 декември 2020 г.
(уводни бележки)
В предложения превод на съдебно решение, постановено от втори съдебен район на Апелативното отделение на щатския Върховен съд в Ню Йорк, в спора между Пиер Делор Лагер и пастор Жан Реналд Морис, е отразено развитието в практиката на щатските съдилища по въпроса представлява ли клевета per se твърдението, че дадено лице има хомосексуална ориентация.
Разглежданият съдебен акт мотивира разбирането, че приписването на хомосексуална ориентация не може да се разбира като клеветническо твърдение per se, тъй като обществените отношения в САЩ са претърпели такава съществена промяна в последните 30 години, че подобна предходна съдебна практика н е несъвместима с настоящите обществени политики.
За разбирането на съдебното решение трябва да имаме предвид няколко обстоятелства: (1) какви са видовете клевета в щата Ню Йорк; (2) какво е значението на привилегията, квалифицирана поради наличието на общ интерес в съдебно производство по иск за клевета.
1. Клевета per se и клевета per quod.
В законодателството на щата Ню Йорк са познати два вида клевета: (1.1.) клевета per se и (1.2.) клевета per quod. Фактическият състав в двата случая е различен.
1.1. Претенцията на ищеца, основаваща се на клевета per se, трябва да установи факта на виновното оклеветяване на ищеца (при съществуващи различни варианти на вината – от небрежност през умисъл до злонамереност) от страна на ответника чрез устно или писмено разгласяване на твърдения, които попадат в някоя от следните групи:
1. да представляват обвинение в извършване на тежко престъпление;
2. да целят да навредят на занаята, бизнеса или професията на ищеца;
3. да приписват на ищеца отблъскващо заболяване; или
4. да посочват, че дадена жена не е целомъдрена.
Установяване на обстоятелството, че конкретно твърдение попада в някоя от горните групи, е достатъчно, за да бъде искът уважен. Законът презумира, че лице, спрямо което е налице някое от посочените клеветническите твърдения, търпи вреди, поради което установяването на такива не е елемент на фактическия състав на клеветата per se.
1.2. В хипотеза на клевета per quod пострадалият трябва да докаже не само виновното му оклеветяване от страна на ответника чрез устно или писмено разгласяване на клеветнически твърдения, но едновременно с това върху него тежи доказването на особени вреди. Ако ищецът не установи претърпяването на такива вреди, неговият иск за клевета per quod следва да бъде оставен без уважение. Исковете за клевета, които не попадат в някоя от групите твърдения на клевета per se, трябва да бъдат подкрепени от доказателства за претърпяване на вреди.
В горното разграничение между двата вида клевета стои и естеството на правния спор. Съгласно предходна практика на съдилищата в щата Ню Йорк приписването на хомосексуалност някому дълги години е било приравнявано за клевета per se заради тежките социални и икономически последици, които би могъл да претърпи този човек. Приемането на гаранции срещу проявите на дискриминация по признака сексуална ориентация, както и утвърждаването на равноправието в редица решения на Върховния съд на САЩ налагат промяна на тази практика. Лице, на което се приписва хомосексуалност, не може да твърди, че е било жертва на клевета per se, тъй като такова твърдение не се отнася до позорящи обстоятелства и не се вписва в нито една от посочените в т. 1.1. категории.
Пътят за защита срещу подобно поведение – невярно приписване на хомосексуалност, би могъл да се реализира при условията на щатското законодателство, забраняващо дискриминация по признака сексуална ориентация или в рамките на общия състав на клевета per quod. В последния случай ищецът ще трябва да докаже, че е претърпял особени вреди, причинени от невярното твърдение.
2. Привилегия поради наличие на общ интерес.
При прочита на съдебното решение трябва да се държи сметка и за специфичните средства за защита, предоставени в полза на ответника, в рамките на съдебно производство по иск за клевета.
Една основателна ищцова претенция може да бъде оставена без уважение, ако независимо от наличието на конститутивните елементи на клеветата, ответникът се ползва от привилегия, която изключва неговото съдебно преследване.
Приложното поле на законоустановена привилегия може да бъде разширено до членовете на определена група поради наличие на общ интерес. В предложеното съдебно решение установената от закон привилегия е Първата поправка, която ограничава намесата на държавата в религиозните дела. Твърдението на жалбоподателите е, че съобщаването на обстоятелства пред църковна група е в рамките на религиозна дейност и доколкото групата е обединена от един общ интерес – упражняване на правото си на вероизповедание, Първата поправка следва да се приложи и в този случай.
Предложеният превод предоставя възможността на практикуващите юристи да се запознаят по изключително синтезиран начин с развитието на практиката на щатските съдилища по разглеждания правен проблем в последните три десетилетия.