от Константин Кунчев,
младши съдия във Видинския окръжен съд
Представени са акценти в работата на проф. Таджер, които са само една частица от тезите и произведенията в цялото му научно наследство
Научните приноси и достойнства на ренесансовата личност проф. Витали Таджер (word)
Научните приноси и достойнства на ренесансовата личност проф. Витали Таджер (pdf)
Професор доктор на юридическите науки Витали Таджер действително, както го определя проф. Огнян Герджиков, е един от най-големите български юристи от втората половина на двадесети век[1]. Следва да се посочи, че той е и една от най-влиятелните личности на своето време, който с цялостното си многопосочно научно творчество, надскача времето, в което живее, тъй като учението му е възприето и се развива от неговите ученици и до днес. Учебникът на проф. Таджер по общата част на гражданското право[2] служи и днес като основен учебник по тази дисциплина, като застъпените в него тези засягат в дълбочина актуалните проблеми, които още търсят еднозначно разрешение и са предмет на сериозна научна дискусия[3].
За значимостта на научното дело следва да се отбележи също, че проф. Таджер е съавтор и на един от първите учебници по авторско право в България[4], също така е автор и на първия нов учебник по дружественото право[5], с което поема ролята на основоположник на научните търсения в този от съвременна гледна точка изключително важен клон на частното право. За отбелязване е и неговият значим и напълно актуален и до днес научен принос във вещното право.[6]
Многопосочността на научите търсения на проф. Таджер обаче не се изчерпва с неговите монографии, а включва и многобройни статии по отделни важни въпроси на частното право. Тук ще посоча само някои от значимите тези на проф. Таджер, които са намерили съществено място в правната наука и практика и са обогатили правното ни знание и култура.
Тезата на проф. Таджер, която подробно е развита в статията му – “Разпореждане с вещни права – съпружеска имуществена общност”, публикувана в сп. “Правна мисъл” 1986, № 3, че сделката на разпореждането с вещно право на собственост с недвижим имот, който е режим на съпружеска имуществена общност, извършена само от единия съпруг, е оспорима, се прие както в съдебната практика в мотивите на т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК, ВКС, а така и в правната доктрината от Ненова, Л. “Семейно право на Република България”, С., 1994, с. 189 -190.
Тезата на проф. Таджер, която е развита в статията му – “Неустойка за забавено изпълнение при развален договор”, публикувана в сп. “Правна мисъл”, 1987, № 4, че при разваляне на договора не се дължи неустойка за забава, се възприе и в доктрината – Конов, Т., А. Калайджиев (“Отговорност за нарушен негативен интерес”, Държава и право, 1988, № 11), Русчев, Ив (“Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника”, Норма, 2014, № 1), и в съдебната практика – в този смисъл, чрез възпроизвеждане на аргументите на проф. Таджер, са мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Тезата на проф. Таджер, развита в сп. „Правна мисъл“, 1978, № 1, с. 66-76, че Тълкувателните постановления на Пленума на ВС са източник на правото, се споделя широко в съвременната доктрина (вж. Марков, М. “Облигационно право, С., 2013, с. 21; Калайджиев, А. “Облигационно право. Обща част”, С., 2013, с. 29, Матеева, Е. “Семейно право”, С., 2010, с. 53-56, както и в съдебната практика – Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изследването на проблема се отличава със своята задълбоченост, логичност на изложените аргументи и пълнота на разглежданите тези в сравнително правен план. Начинът на провеждане на тази научна дискусия обогатява правното знание и извежда на преден план компетентността и добросъвестността на учения проф. Таджер.
Тезата на проф. Таджер, развита в “Гражданско право на НРБ. Обща част.” С., 2001, Дял II, с. 404-405, че договорите от една страна са консенсуални и реални, а от друга формални и неформални, е също широко възприемана в доктрината: Калайджиев, А. “За делението на договорите на консенсуални, формални реални”, сп. Пазар и право, 2000, кн. 8, Конов, Тр[7]. “Възражение за неизпълнен договор и право на задържане.” С., 1996, с. 143, бел. 264, Калайджиев, А. “Облигационно право”. Обща част, С.2013, с.129. При възприемане на тази теза се приема, че е възможно един договор едновременно да е консенсуален, както и да е формален.[8]
Тезата на проф. Таджер, развита във “Владение”, С. 1991, с. 92, че заложното право върху движима вещ може да се придобива по силата на чл. 78, ал. 1 ЗС изглежда също широко възприета (вж. Венедиков, П., “Ново вещно право”, С. 1995, с. 182, Василев, Л., Българско вещно право, С. 1995, с. 270, 272, 275 и 279, Кожухаров, Ал., “Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение”, С. 2002, с. 642.) Към утвърденото становище, че чл. 78, ал. 1 ЗС намира приложение и за заложното право се придържат и най-новите курсове по облигационно право - вж. Калайджиев, А., “Облигационно право, Обща част”, С. 2013, с. 640.
Оригиналната теза, която проф. Таджер, развива в “Понятие и система на правната защита на социалистическата собственост”, публикувана в Изв. на Правния инст. на БАН, С., 1955, с. 225-251, че ограничената отговорност на работника спрямо работодателя има специфичен трудовоправен характер поради наличие на множество специфични белези, които я характеризират, допринася за развитието на науката и практиката и за изясняване на този съществен институт на трудовото право.[9]
Проф. Таджер е един от създателите на първото самостоятелно правно списание на ЮФ на СУ – „Съвременно право“, като от създаваното му до смъртта си професор Таджер остава негов главен редактор. Това списание става трибуна на нови научни дискусии и повлиява сериозно на научната среда.
След смъртта на проф. Витали Таджер неговото семейство учредява награда в памет на проф. Таджер, която се връчва тържествено на откриването на всяка академична година на студент, който се е проявил с отличен успех, активна кръжочна и обществена дейност. През годините тази награда се утвърди като значим фактор в развитието на младите колеги и е най-достойната оценка за тяхната работа и качества. По този начин академичният дух, въплътен в личността и творчеството на проф. Таджер, продължава да се предава на поколенията студенти в юридическия факултет на Софийския университет.
Представените акценти в работата на проф. Таджер са само една частица от тезите и произведенията в цялото му научно наследство, за което пълен библиографски списък може да се намери в сп. Съвременно право, 2002, № 2, където[10] може да се прочете още за личността, живота и отношението на колегите на проф. Таджер към неговата личност и научно дело.
Научният принос и влияние на творчеството на проф. Витали Таджер сред съвременните юристи продължава да е огромно, като неговата ренесансова личност и дело са израз на една истинска академична традиция и дух, който ние учениците на неговите ученици следва да оценим, съхраним и да предаваме напред. Това е пътят на израстването, който прокара проф. Таджер и който ние всички сме длъжни да продължим с достойнство и мисъл за бъдещето.
[1] Вж. Герджиков О. – В: Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Т. Бузева. Капиталови търговски дружества. С., 2011, с. 15-16, което е актуализация на оригиналния труд на проф. Таджер от 1994 г., като израз на преклонение пред научното му дело от неговите ученици.
[2] Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. С., 2001.
[3] Виж увода на Павлова, М. Гражданско право. Обща част. 2 прераб. и доп. изд. С., 2002, с. 18, която посочва, че тя съзнателно продължава традициите в преподаването на гражданско право, обща част, установени във факултета и се прекланя пред делото и светлата памет на своите учители, без които този учебник не би имал това съдържание.
[4] Авторско и издателско право върху научни и литературни произведения. С. 1952, за която монография Саракинов, Г. Авторско право и сродните му права в Република България. С., 2007, с. 375 сочи, че тази монография съдържа много научни формулировки, които важат и са използвани и в настоящия труд.
[5] Таджер, В. Кооперативно и дружествено право на НРБ. С., 1985, Капиталови търговски дружества. С., 1994, Съвременни частноправни проблеми, С. 1995, и Несъстоятелност по търговския закон. С., 1996.
[6] Таджер В. Вещно право на НРБ. Част IV. Владение. С., 1991.
[7] Конов, Тр. в своята статия “Някои критични разсъждения върху българската доктрина на предварителния договор”, публикувана в сп. Търговско право, бр.6/2013, с.9, бел. №18, посочва, че влиянието на проф. Таджер върху разбиранията му е била толкова голямо, че преди години също е твърдял, че един договор може да е хем консенсуален, хем реален и изрежда редица свои разработки в тази посока. В статията Конов, Тр. променя становището си и приема за правилна другата теза за тройното деление на договорите на консенусални, реални и формални.
[8] Като примери за договори хем консенсуални, хем формални са дадени: банков кредит, особен залог, от проф. Калайдджиев, паричен влог, даден като пример за такъв договор от Герджиков, О. Търговски сделки. С., 2000, с. 211 и Бобатинов, М. Банково право, С.1996, с. 56-57, както и договорът за разплащателна сметка, който е посочен от Герджиков, О. Търговски сделки, С.2000, с. 216-217 и договорът за разплащателен влог, който е даден от Боянов, Г. Договорът за разплащателен влог. С., 1985, с. 11-12.
[9] За приноса на отделните схващания и преглед на цялата научна дискусия по този въпрос виж. Мръчков, В. Трудово право. С.2006., 514-518.