ЗА ПОДБОРА НА СЪДИИТЕ*

Публикуваме редакционна статия на органа на Съюза на българските адвокати – сп. „Адвокатски преглед“, г. XVIII, бр. 3 от 16.10.1937 г.

За подбора на съдиите (Word)
За подбора на съдиите (PDF)

Назначаване на адвокати на съдийски и прокурорски длъжности

Правилното разрешение на въпроса за нами­ране на добър съдия е най-съществената предпо­ставка за добро правосъдие.

Добър съдия е не само онзи, който е правно подготвен. Не стига и това, той да е честен. Има нещо важно, съществено, при липсата на което съдията, макар и да бъде отличен правник и морално издигната личност, той пак няма да бъде напълно добър съдия. Това нещо е да познава живота, живия живот, в неговата разнообразност и многостранност, да е живял в него и да е издържал неговия изпит. Той трябва да е участвал при поставянето му в рамките на закона, да е наблюдавал отражението на закона върху живота, да е почувствал въздей­ствието на неправдите, борбата за право, трудния път за неговото извоюване, за защитата срещу неправдите, значението на съдебния акт. С една дума, той трябва да познава всичко онова, което предшества и последва дейността на съдията, за да може да схване делото, което е предоставено на негово разрешение, не като едно строго ограничено положение, а като част от едно развитие, от едно движение.

Само когато има всичкия този жизнен опит, той ще може да изпълни правилно своята извън­редно важна обществена функция.

Едно лице свършило с отличие универси­тета, издържало също с отличие държавния изпит, в грамадното число случаи не познава живота. Но не само не познава живота, но и с нищо още не е проявило своята нрав­ствена същност в положителен смисъл. Об­стоятелството, че при него не са налице отрицателните условия за неговото назначение на съдийска длъжност, безспорно е едно указание, че това лице не е още проявило нищо, което да го направи недостойно за съдия. Но то не е още проя­вило нищо и в положителен смисъл, което да ха­рактеризира в това отношение неговата морална личност. Едва тепърва неговата дейност, неговите дела ще дадат да се види за него в тази насока.

Такова едно лице, което отговаря само на научния ценз, за което не са налице отрицателните условия за съдийска длъжност и ко­ето не познава живота, очевидно е, че поначало не може да бъде напълно добър съдия.

Преди изменението на закона за съдоустройството в това отношение, на такива лица и то преди да са държали държавен изпит, т.е. преди даже да е констатирано, че те притежават напълно и научния ценз, в качеството им на съдебни кандидати, се възлагаше да участват в ежедневни заседания с право на съдии в съставите и даже да заседават еднолично в мировите съдилища. На тях, в окръжните съдилища, често, много често, се даваха на доклад най-тежките и отговорни дела, дела относно жизнени интереси на съдещите се. Очевидно е, че това нямаше нищо общо с предпоставките за добро правосъдие. Това положение се премахна.

Сега допълнителните съдии, в много отно­шения, са в положението на бившите съдебни кандидати. Те са на първото стъпало в съдебната йерархия. Назначени за допълнителни съдии само по силата на това, че имат добра правна подготовка, установена от високия бал на държавния изпит, и че не са налице отри­цателните условия за съдийската служба, те започват да правораздават, без да познават живота с неговите нужди и искания, гледайки на съдещите се само „от едната страна на пре­градата“.

И бидейки винаги само от едната страна на тази преграда, с течение на времето, с тех­ния напредък в съдебната йерархия, те ще се усъвършенстват, ще придобият практика, ще придобият и нови познания, но във всичко това ще гледат на съдещите се, на процесите от тая страна на преградата.

За тях делата ще продължават да бъдат казуси, самостойни положения, но не част от живия живот, тясно свързана с последния.

Редки ще са случаите, където съдията, почнал тъй своята кариера, ще се е сблъскал с живота, за да го опознае непосредствено в не­говата разнообразност за да може, познавайки го всестранно, да упражнява своята съдническа дейност.

Системата за подбора на съдиите по горе­изложения начин, т.е. от университета и през стажа на съдийския стол, система, възприета и от нашия съдоустройствен закон, води към създаване на съдии, които могат да бъдат отлични правници, да са се проявили като високо издигнати морално личности, но при все това да не познават живота от гледна точка на другата страна на преградата.

А за да могат те да разрешават поставе­ните им въпроси, като част от живота, за да може правораздаването им да е съгласувано с нуждите на последния, не е достатъчно само ве­щото познаване на правните норми, а е необхо­димо всестранното познаване на самия живот.

Само една такава система на подбора на съдиите, която би дала възможност да се назначават за съдии лица, притежаващи не само необходимия научен ценз и незасегнати от отрицателните условия на съдийската длъжност, но дали доказателства, че познават живота в неговата всестранност, чрез своята дейност в това направление и проявили се като добри и съвестни правници на практика, ще може да доведе до намиране на съдии, които още при назначаването им да притежават всичките условия на добри съдии.

Тази система съществува в Англия. Там никой не може да бъде назначен за съдия, ако няма най-малко 16-годишна адвокатска практика.

Адвокатът е правникът, който е в непосредствен допир с живота. Пред него правото не е една абстракция, а част от живата действителност. Той в качеството му било на правен съветник, било на повереник или защитник, опознава правото като жизнена сила. За него мечът на Темида не е само символ, а реалност. Той чувства действието на решението, на присъдата, тяхното отражение върху самия живот.

Той вижда благотворното действие на едно добро решение, на една добра присъда и злотворното действие на едно лошо решение или при­съда. Той разбира от опит какъв трябва да бъде добрият съдия и каква благодат е един добър съдия. Той вижда и пакостните, гибел­ните последици от небрежната, бавната и ло­шата съдийска дейност.

И когато този адвокат, упражнявайки съвест­но професията си, се е проявил като добър и издигнат правник в продължение на много години, когато той е преценен от колегията и обществото като такъв, ако той бъде назначен за съдия, очевидно е, че той ще встъпи в из­пълнение на тази тъй отговорна и тъй благо­родна длъжност, при притежание на всички пред­поставки да бъде добър съдия.

Системата да се намират съдии измежду адвокатите се съдържа и във втория принцип, утвърден от конгреса на Международния съюз на адвокатите във Виена през 1936 г., в който са участвали представителите на 16 дър­жави от четирите континента.

Този принцип, тъй както е възпроизведен в статията „Основните принципи на една мо­дернизирана гражданска процедура“, на г-н Иван Гумнеров, публикувана в Адвокатски преглед, г. XVIII, бр. 2 е изразен така:

„Тези съдии (т.е. съдиите от кариерата, б. н.) се рекрутират измежду адвокатите, които при упражнение на професията си са дали дока­зателства за своята компетентност. Субсидиарно, качеството на съдия може да се даде само на изпитани юристи, които, по пътя на конкурс или изпит, докажат наличността на необходимите познания и то пред едно жури, в което е пред­ставена адвокатската колегия.

По този начин или по някой друг начин, при назначението на съдиите трябва да бъде консултирано винаги барото [адвокатската колегия, бел. моя, В. Петров]“.

Този принцип е израз именно на оная не­обходима вътрешна връзка, която съществува между добрия съдия и доброто правосъдие и на необходимостта добрият съдия да се търси между лицата, които при тяхното назначение притежа­ват и са дали доказателства, че притежават условията да бъдат добри съдии, а именно: не само правна подготовка и липса на отрица­телни качества, но и наличност на положителни качества и познаване на живота.

*
* *

Уреждането по този начин на подбора на съдиите у нас ще съставлява една коренна промяна на досегашния ред, нещо, което би довело до големи сътресения в правосъдния живот, ако не се прокара постепенно и при спазване началото на несменяемостта. Такива сътресения, явно е, че нито са желателни, нито са допустими.

Едно частично прокарване, обаче, на тази нова система, паралелно със засега днес съществуващата, не само че няма да причини някакви сътресения, но ще окаже своето безспорно бла­готворно действие.

Това частично прокарване на тая нова сис­тема, по която ще се прави подборът на съдии и измежду адвокатите, е намерило израз в проекта, който се разисква сега в нашите правни среди и по силата на който, паралелно с табли­цата за назначение на съдиите, изготвяна по досегашния ред, ще се изготвя и друга от мест­ните адвокатски съвети и Висшия адвокатски съвет и ще се образуват четворки от двете та­блици, в които ще влизат по трима съдии и един адвокат, между които министърът на пра­восъдието ще прави своя избор при назначава­нията, и по който проект също се урежда по друг начин и въпроса за кандидатиране адво­кати за съдии във Върховен административен съд.

Самият проект има следния текст:

I. В Наредбата-закон за устройството на съдилищата да се направят следните изменения:

1. Чл. 101, б. „б“ да се измени така:

„Да бъдат удостоени от компетентния орган, който представлява за назначение по поисканата от адвоката длъжност (чл. 110) Той се произнася според професионалната дейност, научните трудове и държането на адвоката в съда, колегията и обще­ството.

2. Чл. 101, алинея последна да се заличи.

3. Чл. 109, алинея последна да стане алинея втора на чл. 115.

4. Чл. 110 да се възстанови със следния текст:

„Всяка година, през втората половина на месец септември: а) адвокатските съвети в общо разпоредително заседание разглеждат подадените до тях молби от адвокати, вписани в списъка на колегията, с които искат да бъдат представени за назначение на съдийска или прокурорска длъжност и с немоти­вирано постановление представят ония от тях, кои­то отговарят на законните условия (чл. 101) и заслужават да бъдат представени за назначение, като посочват в него и длъжността, съгласно чл. 114.

Недоволните могат да подават жалби до Вис­шия адвокатски съвет, най-късно до почване засе­данията му;

б) най-късно до 15 октомври постановленията за представления се изпращат на Висшия адвокатски съвет, който в общо разпоредително заседание, било по обжалване на заинтересуваните, било по своя ини­циатива, поправя и попълва тия представления и със­тавя окончателна таблица на удостоените за назначе­ние адвокати, съобразно с техните способности, прак­тическа и теоретическа подготовка и нравствени каче­ства, която изпраща в Министерството на правосъдието.

5. Чл. 112 да се измени така;

„Числото на лицата, вписани в списъка на пред­ставленията по чл. 109, не може да надминава една трета от числото на съдиите и лицата от прокурор­ския надзор в района на съда, който прави пред­ставленията, а това на адвокатите, вписани за назна­чения в постановленията по чл. 110, не може да над­минава една девета от числото на съдиите и лицата от прокурорския надзор, на околийските, областните и апелативните съдилища в района на адвокатската колегия, а за Софийския адвокатски съвет – и от числото на съдиите и лицата от прокурорския над­зор на Върховния касационен съд.

6. Чл. 113 да се попълни на края с думите: „и нравствени качества“.

7. Чл. 114 да се измени така:

„Таблиците за назначение или повишение съдържат толкова отдели, колкото длъжности има“.

Във всеки отдел длъжностните лица се вписват по реда на чл. 110 и чл. 113.

8. Чл. 115 да се измени така: „Таблиците имат сила за годината, за която са съставени“. Добавя се втора алинея, както е посочено по-горе. (виж. т. 3)

9. Чл. 118 да се измени така:

„На всяко вакантно място се назначава един от четворката, образувана от първите трима пред­ставени по чл. 113 и първия един, представен по чл. 111, за съответната длъжност“.

II. В Наредбата-закон за административното правосъдие да се направят следните изменения:

1. В чл. 7, алинея II, накрая, след думата „учреждение“, да се прибави: „или са се проявили като видни правници или общественици“.

(Или пък да се премахне условието „три го­дини висши длъжности в административни учреждения)“.

2. Чл. 10 да се измени така:

„За всяко вакантно място за член или прокурор на отделение Върховният административен съд, в общо събрание на съдиите и прокурорите, избира петима кандидати, от които трима притежа­ващи условията по алинея първа и двама по алинея втора на член седми. Единият от последните трябва да бъде адвокат“.

Срещу този проект се правят, обаче, някол­ко възражения от страна на известни съдийски среди.

Преди всичко, възразява се, че повдигнатият въпрос за назначаване на адвокати на съдийски длъжности, с предлаганите съответни изме­нения на закона за устройството на съдилищата, бил не само неуместен, но щял да се отрази отрицателно за правосъдието и щял да накърни добрите отношения между съдии и адвокати.

Бил неуместен, защото и по сега действа­щия закон за съдоустройството адвокати могат да бъдат удостоени за назначение на съответ­на съдийска длъжност и такива били удостоени само през месец юли тази година шест души.

Твърдението, че имало саботиране на съот­ветното постановление на закона, относно пред­ставлението на адвокатите, не било отговаряло на действителността. При това не требвало да се забравя, че назначението на адвокати на съдийски длъжности е едно изключение от правилото и че тия длъжности се поверяват на удостоени по способност и морални качества съдии, заемащи по-долни съдийски места, школувани съдии, като на първата длъжност се назначават издържа­лите с най-добър успех теоретико-практиче­ския изпит и че този подбор е гаранция за из­дигнато правосъдие.

Явно е, че всички тия възражения се дължат на едно неточно поставяне на въпроса. Те излизат от положението на системата, легнала в основата на сега действащия закон за съдо­устройството, по която сега става подборът на съдиите.

Ако обаче се излизаше от другата система, от тая в сила в Англия, от тая препоръчана в международния конгрес на адвокатите във Виена през 1936 г. и легнала в основата на проекта, а имено подборът да става между адвокатите и от адвокатите, всички тия възра­жения срещу почиващия на тоя принцип проект, целящ частичното прокарване на тая нова сис­тема, нямаше да се правят.

Въпросът не е за назначаване на адвокати по изключение на съдийски места, а за създаване условия за назначаването им по правило, за да се внесе в съдийските среди нова струя, както се изрази министърът на правосъдието Г. Огнянов, струя от съдии, познаващи живота от другата страна на преградата.

Тук въпросът съвсем не се касае до частни интереси, и ако е въпрос за неуместност, неуместно е да се счита, че търсенето път и начин за още по голямо издигане на пра­восъдието, чрез обсъждане въпроса за подбора на съдиите, можело да се отрази отрицателно за правосъдието и да накърни добрите отношения между съдии и адвокати. Напротив, този въпрос трябва да ги обедини, защото над частните ин­тереси на едните и другите стоят големите интереси на родното правосъдие. И при това ка­сае се не до едно рязко изменение на системата, а само към подготовка на последното.

Като едно друго голямо възражение срещу проекта за изменение на Наредбата-закон за съдоустройството относно назначаване адвокати за съдии, се сочи, че адвокатите по естеството на професията им били близки до политиката и че следователно имало се опасност да бъдат назначени за съ­дии съмишленици на някои признати за противни и вредни на държавния строй течения.

Като се има обаче предвид, че предста­вленията ще стават на първо място от адвокатските съвети, че те ще са известни на всички членове на колегията и следователно всеки ще мо­же да прави и ще направи възражение срещу по­ставяне в списъка на неподходящи по каквито и да е причини лица, че след това по същия въпрос ще се произнася Висшият адвокатски съвет, който, макар че се състои от адвокати в София, има, по силата на своята дисциплинарна и дру­га дейност, непосредствена възможност да по­знава евентуалните кандидати, които ще бъдат добре проявили се и издигнати адвокати, а ако не ги познава, може да събере на самото място за тях положителни сведения чрез анкетьори из своята среда, и няма да ги постави в лис­тата, ако не отговарят на условията, че и пред Висшия адвокатски съвет могат да се правят възражения от членовете на колегиите, че най-после адвокатите се познават по-добре помежду си, отколкото могат да ги познават съдиите, става явно, че това опасение е напълно неосно­вателно.

Прави се възражение и в смисъл, че членовете на адвокатските съвети били частни лица и че те нямали право да се месят при назначе­нието на съдиите. Не само членовете на адво­катските съвети, но и адвокатите не са частни лица, а съставляват част от правосъдното устройство. По силата на своето предназначение и дейност, те познават основно нуждите на правораздаването и щом законодателят има възложи да участват, в интереса на доброто правораздаване, при подбора на съдиите, те и по силата на закона вече не са частни лица. При това, с участието им в подбора на съдиите, който е нещо съвсем различно от назначаването, те не се намесват в самото правораздаване, което, като държавна функция, ще се управлява от съдиите, и не засягат вътрешната независимост на съдебната власт, предвидена в чл. 13 от Конституцията.

Относно пък предположението, че един поставен в четворката адвокат бил могъл да стои по достойнство под съдиите, поставени в последващата група, би могло да се каже и об­ратното, че адвокатът във втората група може да стои по-горе по достойнство от съдиите в първата група, но това ще бъдат само предпо­ложения, които не могат да имат никакво решаващо значение.

От решаващо значение е и си остава въ­просът за все по-голямото издигане на правосъдието, чрез най-правилното разрешение на го­лемия въпрос за намиране добри съдии.

Това ще стане, като се премине постепенно към системата, по която при самото назнача­ване да се взимат правно подготвени, морално издигнати и познаващи живота съдии.

Като една първа стъпка към тази система е изложеното в проекта за изменение в това направление на Наредбата-закон за устройство на съдилищата и на тая за административното право­съдие, чрез създаване други условия за назна­чаване на съдийски и прокурорски длъжности на адвокати, дали доказателство за своята годност за такива длъжности.

Всички опасения и възражения, които се правят срещу проекта, не могат да намерят оправдание, нито от гледище на фактите, нито от това на доброто правосъдие.

Напротив, изискванията на последното на­пълно подкрепят този проект.

Ако сегашната сравнително несъвършена сис­тема за подбора на съдиите е създала условия за поставяне правосъдието на завидна висота и ни е дала мнозина добри съдии, една по-съвършена система безспорно ще даде по-добри резул­тати.

А стремежът към по-добро правосъдие винаги трябва да бъде ръководно начало за съ­дии и адвокати.

* Редакционна статия на органа на Съюза на българските адвокати – сп. „Адвокатски преглед“, г. XVIII, бр. 3 от 16.10.1937 г. Подзаглавието на публикацията е на сайта „Съдебно право“.