ИМА ЛИ ПОДХОДЯЩ СЪДИЯ ЗА ВСЕКО ДЕЛО?
СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДЕЛАТА В ШЕСТ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ
Марко Фабри и Филип М. Лангброек
Има ли подходящ съдия за всеко дело?/word/
Има ли подходящ съдия за всеко дело? /pdf/
I. Въведение
Разпределението на делата е ключов момент в организационната дейност на съда, тъй като се засягат едни от най-съществените аспекти на правораздаването: съдебната независимост и безпристрастност, организационна гъвкавост и ефективност. Правилното организиране на разпределението на делата е необходимост, като само по себе си е недостатъчна предпоставка за наличието на обществено доверие в безпристрастността на съда, но е от съществено значение за навременното правораздаване. Съществуващата организация трябва да осигури делата да не бъдат възложени на съдии, които или изглеждат заинтересовани от определено дело, или изглеждат предубедени по друг начин; ако случайно бъде извършено такова неправомерно разпределяне, то съдебната организация трябва да предвижда механизъм за преразпределение на делото на друг съдия. Това показва, че прoцедурите по разпределение на делата засягат две основни начала, които се отнасят до решаването на делата и изпълнението на ежедневната работа на съдилищата. Ако съдилищата не организират правилно разпределението на делата, за широката общественост може да остане впечатлението, че съдиите не са безпристрастни, склонни са да благоприятстват една от страните по делото, oт която имат лична заинтересованост или че дори могат да бъдат подкупени. Медийното разобличаване на съдебната безпристрастност в съдилищата може да има сериозни последици върху степента на общественото доверие. Ако широката общественост е на мнение, че съдиите не са безпристрастни, то вероятно съдебната власт ще се ползва с малко уважение, а тежестта на съдебните решения няма да бъде зачитана. Поради това е от съществено значение процесите по разпределяне на делата да са добре организирани и прозрачни. Освен това, по силата на принципа на правовата държава, страните по делото следва да разполагат с възможността да направят отвод на съдия, като външна проверка върху процеса на разпределение на делото. Въпреки това, може да има различни начини за организация на разпределението на делата в рамките на определените нормативни граници.
Започнахме настоящето проучване въз основа на възложена задача от Съвета на съдебната власт в Нидерландия. Интересът на холандския Съвет е свързан с разширяването и внедряването на система за качество ‘RechtspraaQ’, която също е предназначена да предотврати съдебното пристрастие и да направи прозрачни мерките, които защитават и повишават съдебната непредубеденост.[1]Това може да се разглежда като част от процеса на организационно развитие, в който съдилищата и съдебната власт са включени от 1998 г. насам. Поради това настоящото изследване е свързано с концепцията, разглеждаща съдилищата като иновативни организации[2], като разглежда въпроса за поддържането и повишаването на общественото доверие в съдебната власт. В този контекст холандските съдилища подготвят мерки, които да направят метода за разпределение на делата в съдилищата прозрачен и да обяснят на широката общественост приложимите принципи.[3]
Целта на зададеното проучване бе да се провери дали съществуват правила и практики в други страни, които все още не са приложени в Нидерландия. Следователно трябва да се направи уточнението, че това сравнително изследване е с такава насоченост.
Нашата основна задача беше да се направи опис на приложимите правила и практики относно разпределението на делата между съдиите в съдилищата в различните европейски страни. Бяхме наясно с факта, че този въпрос се отнася не само до действащата организация на разпределение на делата в рамките на съдилищата. Той също така засяга нормативната страна на вътрешното разпределение на делата в рамките на съдилищата; с други думи, начините, по които се оценява дали съдебната независимост, безпристрастност и почтеност са защитени в процеса на разпределение на делата. Това може да се случи със или без изчерпателна правна уредба. В изследването разгледахме тези аспекти от сравнителнoправна гледна точка и отложихме нашата оценка, за да бъдем в състояние да опишем не само приложимите правила, но също така и очевидния опит на лицата, работещи в съдилищата.
В тази статия, на първо място, ще обясним нашата изследователска методология. След това ще обобщим изследването чрез използване на сравнителен подход – първо, фокусирайки се върху действителната организация на разпределението на делата и второ – върху принципите, свързани с процеса на разпределяне на делата. След това ще изложим анализ на многопосочните взаимовръзки между провеждани практики и принципи, които сме установили. И накрая ще изложим коментар за полезността на традиционната класификация на видовете правни системи за изясняване на начините, по които се възлагат делата на съдиите в съдилищата.
II. Mетодология
Изследването има качествен (квалитативен) и емпиричен характер. Резултатът е показателен за процесите в изследваните страни. Започвайки от примерна класификация на правните системи, изведена от сравнителното право[4], избрахме страни с френска (Франция, Нидерландия, и Италия), скандинавска (Дания), англо-саксонска (Англия и Уелс) и немска правна система (Северен Рейн-Вестфалия). Това изследване се основава главно на информацията, предоставена от изследователите в отделните страни, които изготвиха шестте проучвания.[5] Те са избрали най-малко три съдилища и са интервюирали съдии и съдебни служители. Подбрани бяха съдилища, които са с малък, среден и голям размер. Също така следваше да бъдат включени и административен съд или трибунал.
С цел да съберем информация, която да бъде сравнена, създадохме съвместен метод на изследване, който беше обсъден по време на първата среща на партньорите в проекта.[6] Резултатът от тази среща се изрази в това, че първоначалният формат на метода на изследване бе пригоден съобразно обясненията на изследователите за системите за разпределение на делата в техните страни с цел да се формулират въпроси, които да са подходящи и сравняеми. Представени бяха обяснения на термини и указания за това от какъв вид и колко интервюта следва да бъдат проведени.
Впоследствие учените подготвиха първото проучване, концепцията на което беше обсъдена по време на втората среща. Това позволи повдигане на въпроси с цел осигуряване на по-нататъшно изясняване на някои проблеми, като крайната цел бе подобряване и допълване на проучването. Част от изследователския процес изискваше също така от учените да попълват сравнителна матрица, за да се разполага с ефективен инструмент за провеждане на сравнителното изследване. Взаимодействието между изследователите се оказа най-мощният изследователски инструмент, наред с попълнената сравнителна матрица. Изследователските въпроси са:
• Кои са правилата за подобряване и защита на съдебната непредубеденост и безпристрастност във връзка с разпределението на делата?
• Как се прилагат в практиката правилата, които се отнасят до вътрешното разпределение на делата?
• Каква е оценката на съдии за тези правила и практики?
• На следващо място попитахме изследователите за тяхното мнение за процеса на разпределение на делата в проучваните съдилища.
Представяме отговорите на тези изследователски въпроси, сравняващи три основни теми, като с цел да не се обремени настоящата статия извън обсега на разглеждане остават институционалните съдебни регулации в проучваните държави.[7] Първата тема се занимава с принципите и общите правила, приложими при вътрешното разпределение на делата в съдебните системи, предмет на това изследване. Описали сме правилата и практиките, свързани с разпределението на съдиите, и тези за осигуряване на съдебната безпристрастност. Вторият въпрос се отнася до основната тема на това проучване: системите за вътрешно разпределение на делата, използвани в разглежданите шест съдебни власти. Изследвана е по-подробно информацията, предоставена от отделните национални проучвания, относно практиката и становищата на интервюираните и на изследователите за разпределението на делата в съдилищата. Последната тема се занимава с някои аспекти на вътрешната организация на съда, свързана с разпределението на делата. Правилата за разпределение, практиките и инструментите, представляващи най-голям интерес в този изследователски проект, са свързани с няколко други аспекти на съдебната организация, които могат да се отразят на процеса на разпределение на делата като например съдебната специализация.
Обсегът на изследване на съдебните системи е ограничен в Европа, а това се отразява и на предмета на този изследователски проект.[8] Поради това при изготвяне на изследването не беше използван "богат извор“ на информация по тази тема. Въпреки това, благодарение на качествата на изследователите и на интерактивния подход, използван за това проучване, вярваме, че предоставената информация е точна и надеждна. Считаме, че резултатите от това изследване представляват хипотези, които могат да бъдат проверени в по-широк мащаб.
Изводите от изследванията се основават на евристично тълкуване на данните. Тъй като става въпрос най-вече за изложението на фактите, върху които сме изградили нашите анализи в следващите части, читателите, които не се интересуват от тези факти, могат да пропуснат следващия параграф.
III. Разпределение на делата: правила и практики
А. Принципи и общи правила: легитимен съдия, несменяемост, отвод на съдии, допълнителна заетост
1. Легитимен съдия (legal judge)
Изследвахме установените във всяка страна "принципи и общи правила", свързани с процеса по разпределение на делата. Някои от тях могат да бъдат закрепени в Конституцията, като например – ius de non evocando, което означава, че никой не може да бъде лишен от законното или „естествено“ право на компетентен съд, и които също така включват забраната за създаване на извънредни съдилища, които да разглеждат извънредни ситуации. В резултат на това не е допустимо да бъдат създадени извънредни трибунали, които да правораздават по дела със специален предмет, нито е допустимо едно дело да се прехвърля на друг съд, различен от компетентния, освен ако това не е предвидено в закона. Подобна правна уредба не е позната навсякъде. Тя не съществува в Дания, Англия и Уелс и Франция. В Нидерландия принципът е установен в Конституцията, но няма никакво значение на плоскостта на вътрешното разпределение на делата.
На практика той се отнася до правото на страните против волята им делото им да не може да бъде разглеждано от съд, различен от съда, посочен в законоустановените правила за компетентност.[9] В Германия принципът се нарича право на законен съдия (legal judge); в Италия той се нарича право на естествен съдия (natural judge). И двете конституции предвиждат, че създаването на извънреден съд е забранено и никой не може да бъде лишен от правото на установения в нормативен акт законен или естествен съд.
Обобщавайки научните изследвания, принципът засилва значението на впечатлението за безпристрастност на съдилищата, което също е закрепено в член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, която изисква за справедлив процес "независим и безпристрастен съд".
2. Несменяемостта на съдиите
Друг съществен принцип при изследване на разпределението на делата е принципът на несменяемост на съдиите и неговото практическо приложение, което може да се открие във всички конституции от разглежданите страни, с изключение на Англия и Уелс, тъй като те не разполагат с конституция във формален смисъл. Разпределението на съдии към съд, различен от този, към който първоначално са назначени, може да се осъществи на основания, различни от тези, предвидени при обичайното функциониране на съдилищата, например – отнасящи се до тяхната квалификация, съдържанието на техните решения или други основания, предвидени от органа, който назначава съдиите - министъра на правосъдието, другa изпълнителна публична служба или председателя на съда. Преместването на съдии въз основа на незаконни основания може да навреди на съдебната безпристрастност и следователно най-важното е да се опазят съдиите от преназначаване в съдилища без тяхното съгласие – това е смисълът на този принцип.
Логично е, когато делата могат да бъдат прехвърляни от един съдия на друг, то също да има възможност и за преместване на съдии там, където са най-необходими. Възможността да се разполага с определена гъвкавост при преместването на съдии от един съд в друг е въпрос от голямо значение. Такава гъвкавост може да допринесе за ефективно разположение на съдиите по съдилища в различните райони и за постигане на постановяване на своевременни решения.
В повечето страни процедурите за преместване на съдии от един съд към друг са тромави и формализирани. Най-общо казано, прехвърлянето на съдия е възможно само с неговото съгласие, но могат да възникнат изключения, свързани с реорганизации в съда или дисциплинарни производства. Във Франция и Италия процесът се ръководи от Съдебни съвети, в Дания – от съдебната администрация, в Северен Рейн-Вестфалия от Министерството на правосъдието, а в Англия и Уелс – се осъществява в неформални преговори между съдиите и ръководителите на съдилищата. Но там контекстът е различен, защото освен в производството пред “magistrates’courts”, достъпът до съд („the bench”) все още е открит само за квалифицирани юристи – "barristers" и "solicitors", следователно съдебната система изключително професионална. Назначаването като съдия включва задължението да се заседава в определен брой различни съдилища. Така наречената билетна система ("ticketing system") в известна степен ограничава възможността за прехвърляне на съдии. В Нидерландия съдии могат да бъдат прехвърлени в друг съд само със съгласието на председателските съвети на съдилищата ("management board"), които участват в прехвърлянето.
Правната закрила на несменяемостта на съдиите в името на тяхната безпристрастност може да влезе в колизия с ефективното разпределение на съдии в съдилищата, където те са (временно) най-необходими. Въз основа на нашето изследване може да заключим, че в повечето страни от нашата извадка, с изключение на Англия и Уелс и Нидерландия, назначаването на съдии в един съд ги фиксира в това положение и прави доста трудно временното им преместване в друг съд. Разбира се, и в Англия и Уелс, както и в Нидерландия, се отчита стабилността на длъжността на съдиите след назначаването им.
3. Отвод и самоотвод на съдии по дело.
Изследванията в страните предоставят също информация за възможността за отвод и самоотвод на съдия по делото. Всички страни, с изключение на Англия и Уелс, предвиждат изрична уредба с изчерпателно изброени основания, въз основа на които съдиите следва да се самоотведат или страните да могат да поискат техния отвод. Въпреки това, при наличие на конфликт на интереси, английските съдии трябва също да се самоотведат от делото. Това са дела основно свързани с поставянето на съдийската безпристрастност в риск, например, когато са налице лични интереси или отношения на съдии със страните. В Дания съдии, които отсъждат срещу ответника, разкривайки особено изразено подозрение по време на предварителното изслушване, не могат да участват при разглеждането на делото.[10] Подобно е положението със съдия-следователя във Франция. С разпореждането за насрочване на делото за разглеждане на граждански дела председателят на съда определя дали съдия-следователят ще участва във финалното решение на съда.
Във Франция съществува специално правило по отношение на съдиите, разглеждащи бързи производства по граждански дела. Касационният съд реши, че съдиите, които постановяват съдебни решения по бързи производства не трябва да участват в крайните процедури по същото дело.[11] Но на практика председателите на съда решават дали да съгласуват разпределението на делата с това правило, а някои ръководители на съдилища не искат да спазват правилото, защото се усложнява процесът по управление на делата. Тъй като техните решения не представляват административен акт, такива решения не могат да бъдат оспорени пред административен съд. Но в Италия решенията относно разпределението на делата се считат за административен акт и следователно могат да бъдат оспорвани пред административен съд от съдиите.
В Италия правилата за несъвместимостта на съдия с дело, особено при наказателните производства, са изключително подробни и създават редица проблеми при функционирането на по-малките наказателни съдилища. Този принцип не намира същото приложение в административните съдилища. Във Франция и Италия участието в съдебна процедура в предварителното производство по делото не изключва съответния съдия от участие в по-нататъшните етапи на производството. В Нидерландия тези въпроси са регламентирани в Наказателния и Гражданския процесуален кодекс и в Основния закон за административно право ("General Administrative Law Act").
Особено в Дания и Нидерландия обичайно съдиите преодоляват проявите на пристрастност по неофициален път. Вместо да започне официална процедура по отвод, те обменят делото, по което могат да изглеждат пристрастни, с друг колега. С цел да бъде по-прозрачно за широката общественост осигуряването на съдебната безпристрастност, съдилищата, с помощта на холанския Съвет за съдебната власт, са разработили насоки, към които съдиите трябва да се придържат.
Във всички страни най-вече от самите съдии зависи предотвратяването на всякакво подозрение за пристрастие, като не съществуват изрични правила, различни от указанията да следят за основанията за самоотвод. Това означава, че се очаква от съдиите да следят за всяка проява на пристрастност при разглеждане на възложените им дела и ако има вероятност или е налице такава, те трябва да поискат делото да бъде възложено на друг съдия. Следователно, превенцията на пристрастността е преди всичко индивидуална отговорност на съдията и едва на второ място се продоставя възможност на страните по делото да поискат отвод. Само ако самите съдии не съблюдават тези ценности, могат да бъдат използвани други подобни механизми.
4. Допълнителна заетост
Събрахме също така информация за допълнителната дейност на съдиите. Такава дейност може да доведе до пристрастие и следователно може да се отнасe към приложимостта на самоотвода или отвода по дело. Интересно е, че само във Франция допълнителната заетост е напълно забранена за съдиите както от общите, така и от административните съдилища. Такава заетост е разрешена в Дания, но само доколкото не пречи на съдебната безпристрастност. Професионалните съдии могат да печелят доста от странични дейности, особено датските върховни съдии. В Дания съдиите трябва все пак да получат съгласието на Съвета на председателите на по-висшестоящите съдилища. Някои дейности като преподаването или участието в правителствена комисия или международна организация не се считат за нарушение на независимостта на съдебната власт, макар това да е дискусионно в Англия и Уелс. Въпреки това доходоносните арбитражи се възприемат като потенциален проблем. В Англия и Уелс съдиите дори не се нуждаят от разрешение, за да действат като арбитри. В Северен Рейн-Вестфалия те трябва да получат разрешение от Министерството на правосъдието, а в Италия – от Съдебения съвет. В Италия съдиите постепенно са били ограничавани от Съдебния съвет да се ангажират в извънсъдебни дейности освен в преподаването. Административните съдии са търсени за предоставяне на консултации и все още е необходимо получаване на разрешение от Съдебния съвет. Когато е налице отказ да се даде разрешение, той може да бъде обжалван пред Административния съд на Рим, който много често отменя отрицателните решения на Съвета. Извънсъдебните дейности и свързаните с тях приходи се публикуват всяка година в Дания, а напоследък и в Италия.[12] В Нидерландия извънсъдебните дейности трябва да бъдат съобщени на Председателския съвет и се публикуват на интернет страницата на съдилищата. Но не е известно дали съдиите наистина информират Председателския съвет на техния съд за всички извънсъдебни дейности, с които се занимават.[13] Представен е законопроект в Парламента, с който да се гарантира, че съдиите ще поискат от Председателския съвет изрично разрешение за извършване на извънсъдебни дейности, като по този начин се разширява контролът на Съвета над съдиите.
Б. Вътрешна организация на съда: специализация, разпределение на съдиите, работни групи
1. Специализация
Видът на отделенията в съда може да се различава в отделните страни и също зависи от големината на съответния съд. Съдебната специализация и установената система за разпределение на делата могат да повлияят на процеса на разпределение на делата. С цел да се сравни информацията в изследването въведохме разграничение между съдилища, съдебни колегии (например – по гражданско право, наказателно право, семейно право и административно право) и съдебни звена (често наричани камари или отделение) в рамките на разделение на делата. Звената могат да бъдат специализирани части в рамките на колегиите, например в рамките на гражданските колегии може да има звена за разглеждане на дела за движими вещи, дела за недвижими имоти, дела с участие на непълнолетни, дела за наследяване.
В хода на това проучване в Дания е открита по-опростена процедура, при която всички съдии са общопрактикуващи и се занимават с всички видове дела. Всички други страни работят с някаква вътрешна специализация, което е по-очевидно в Англия и Уелс, както и в Италия, където все пак има по-малко изцяло специализирани съдилища, отколкото във Франция и Северен Рейн-Вестфалия. Обща черта на всички съдилища е, че имат повече обособени колегии, когато са по-големи. В Нидерландия решенията относно вътрешната организация на съдилищата се взимат от Председателския съвет в рамките на законовия максимум от четири съдебни колегии. Във всички страни броят на специализираните звена зависи от закона, големината на съда, решенията, взети от председателите на съдилищата (например – председателите на съдилищата във Франция, Германия и Италия, като последните двама взимат решението със съгласието на местните и националните съдебни съвети в Германия и Италия). Логично е по-голям съд да има вътрешна организация, съгласно която е налице разделение на няколко колегии или отделения. Особено изключение представлява Дания, в която нито в съда в Копенхаген, нито на ниво апелативен съд е организирана някаква формална специализация. Във всички изследвани страни специализацията в съдилищата по обжалване следва специализация на съдилищата на първа инстанция.
Съдебните звена в Северен Рейн-Вестфалия са доста специализирани, например при разглеждане на граждански спорове: дела, свързани със собствеността на недвижими имоти, международни семейни спорове, движими вещи, делата по несъстоятелност, и т.н. Резултат от това е, че съдиите заседават в такова отделение за най-малко една година. Все пак е възможно един съдия да бъде зачислен към повече от едно отделение. В Англия и Уелс броят на специализираните административни съдилища от първа инстанция е доста голям. Жалбите срещу решенията им се разглеждат от специализирана колегия към Върховния съд ("High Court"). Така решенията на тези съдилища могат да бъдат предмет на преразглеждане от общите съдилища.
2. Разпределение на съдиите
По принцип е възможно да бъдат преместени съдии от едно специализирано подразделение или отделение на съд в друго, но степента на дискреция на председателите на съда се различава в отделните държави. В Англия и Уелс решението за разпределение на съдиите в колегии/отделение се прави веднъж и по отношение на всички от Лорд Канцлера ("Lord Chancellor") съвместно с председателя на съда. В Дания съдиите от първоинстанционните съдилища се занимават с всички съдебни дела без диференциация. Във върховните съдилища ("High Courts") съдиите могат да бъдат прехвърлени в друга колегия по тяхно искане и със съгласието на председателя на съда. Във Франция компетентността на председателя на съда включва разпределението на съдиите в рамките на организационната структура чрез заповеди за назначаване. Съществува изключение относно съдия-следователите по наказателни дела, които се назначават от президента на Републиката по препоръка на министъра на правосъдието и след консултация със Съдебния съвет. Компетентността за назначаване се упражнява по различен начин, например председателят на даден съд (Авиньон) определя всеки един от съдиите да заседава в наказателното отделение, в което се разглеждат дребни престъпления, докато в други съдилища специализацията е явна. В Италия в общите съдилища председателят прави предложение, което трябва да бъде одобрено от Националния съдебен съвет след консултация с местния съдебен съвет, председателя на апелативния съд и с адвокатската колегия. В административните съдилища формално председателят взема решението, но на практика то се основава на принципа на старшинството. В Северен Рейн-Вестфалия съдиите се разпределят към съдебните отделения съгласно годишния регулаторен план за разпределение на делата ("Geschäftsverteilungsplan"), който може да бъде изменян съобразно променящите се обстоятелства няколко пъти в годината и който трябва да бъде одобрен от местния съвет на съдиите. В Нидерландия Председателския съвет взема решения за вътрешната организация на съда и разпределя съдиите по различните съдебни отделения.
В посочените страни съдиите изпълняват своите задължения предимно в съдилищата, към които те са били разпределени, но има и изключения от тази практика. В италианските съдилища, за да се осигури известна гъвкавост при разпределението на съдиите, законът предвижда т.нар окръжни съдии да могат да правораздават във всички съдилища на съдебния окръг, когато е необходимо. Въпреки това тази уредба не е довела до очакваните ползи по отношение на гъвкавостта. Същата възможност наскоро бе въведена във Франция. Там съдиите могат да бъдат преместени от един съд в друг в рамките на всеки район на действие на апелативния съд от председателя му. В Нидерландия съдиите се назначават в конкретен съд, но по силата на закона те могат също да са заместващи съдии във всички други съдилища на същото ниво. Следователно, те могат да бъдат помолени да разгледат дела в друг съд, различен от този, в който са постъпили. Това обикновено се урежда между председателите на съда с ниска натовареност и съда с висока натовареност; понякога такова заместване се уговаря и поради необходимост от участие на съдия със специална квалификация и опит или за да се предотврати риск от пристрастност. Няколко съдилища са подписали споразумения за такъв обмен на съдии. В Англия и Уелс т.нар билетна система позволява на съдиите да гледат дела по някои специфични въпроси в съд на определено ниво, ако те са били обучени или ако имат опит по този вид правна материя. Съответно има съдии, назначени на определена съдебна инстанция, които могат да разглеждат определен вид дела, ако имат подходящия билет или квалификация. Това позволява съдии да разглеждат конкретни видове дела в няколко съдилища в рамките на географската област по назначението им. Съответно, в Англия и Уелс е утвърдена специализация на съдилищата, но също така е развита и специфична квалификация на съдиите, която излиза извън рамките на едно отделение.
3. Работни групи
Нарастващият брой на делата е наложило необходимостта съдилища да установят работни групи с цел преодоляване на пиковете на натоварвания или забавяния. Това може да доведе до определени проблеми в процеса на разпределение на делата. Във Франция в редки случаи са били използвани работни групи от съдии най-вече по имиграционни дела. В Италия са били използвани такива групи с цел да се направи опит да се приключат най-старите граждански дела, датиращи от 1995 година. За тази цел специален закон е определил вида на делата, които временно назначените съдии трябва да разгледат, като се координират от съдия от първоинстанционен съд, изпълняващ длъжността на пълно работно време. Също така в Нидерландия работни групи са били съставени, за да помогнат на съдилищата да се справят с натрупаните дела. Предвидената гъвкавост в Англия и Уелс позволява временното назначаване на съдии от списък с резерви, когато броят на делата пренатоварва определен съд.
Работните групи могат да бъдат решение за проблема с многото на брой висящи дела, особено в страни, където стриктното прилагане на принципа за несменяемост на съдиите прави процеса на преместване на съдии изключително тромав и формализиран. Най-общо казано, това е възможно само със съгласието на съдията, но могат да възникнат няколко изключения във връзка със съдебни реорганизации или дисциплинарни производства. Процесът на временно назначение на съдиите често се ръководи от централна инстанция: съдебните съвети във Франция, Италия, от администрацията на съда в Дания, от Министерството на правосъдието в Северен Рейн-Вестфалия и чрез неформалните преговори между съдиите и ръководителите на съдилищата в Англия и Уелс, въз основа на билетната система.
В. Разпределение на делата: Кой го прави и как
1. Разпределение на делата и отговорността на ръководителя на съда
В Дания официално председателят на съда извършва разпределението, но на практика разпределението на делата на съдиите в общите съдилища се извършва на случаен принцип от компютър или от секретаря на съда. Председателят на съда се намесва само по изключение, ако е неизправен компютърът или ако е налице много сложен случай, който се нуждае от специално внимание. В Англия и Уелс ръководител на съда и стоящите на върха на съдебната система, като Lord Chancellor или Master of Rolls, имат формална роля, но на практика разпределението се извършва от съдебен служител. Функционална задача е да се определи съдия, който има необходимото време да разгледа делото. Франция, Германия и Италия работят по принцип с подобна система в общите съдилища, но се различават в някои аспекти, което се отразява на всекидневната работата на съдилищата. Най-важната характеристика на немското и италианското разпределение на делата е, че конституциите им прогласяват принципа на законния и естествен съдия. Те са приели система, в която председателите на съда правят предложения за разпределение на делата (а също и за разпределяне на съдии в съда). Но реалното решение се взема от други. В Германия решението се взема от местния съдебен съвет всяка година след процедура, продължаваща няколко седмици. Нито Германия, нито Северен Рейн-Вестфалия има съдебен съвет като Франция и Италия. В Италия решението да се одобри график за сесията на всеки съд се приема от Националния съдебен съвет и се отнася до около 1200 учреждения (включват се съдилища и поделения на прокуратурата и мирови съди); това е процес, който отнема години и одобрените съдебни графици следователно не винаги отразяват реалната ситуация в съдилищата. Във Франция, където принципът на естествения съдия, не е уреден изрично, схемата на разпределение на делата се прави всяка година от ръководителя на съда без никакъв видим надзор. В Нидерландия разпределението в различните отдели (така наречените "сектори") е отговорност на Председателския съвет, а в рамките на всеки район отговорен е ръководителят на сектора. На практика делата се възлагат от координиращ съдия с помощта на съдебен служител.
Когато председателите на съдилища в Италия и Германия не съблюдават системата за разпределение на делата може да им бъдат наложени дисциплинарни мерки, тъй като критериите, създадени от съдебния съвет се считат за обвързващи. В другите страни не е задължително председателите на съдилищата да следват инструкциите, издадени от по-висшестоящ, за да разпределят делата в техните съдилища. В Англия и Уелс разпределението се извършва от съдия-деловодител, който следва да прилага политики по разпределение, създадени от съдиите. Всеки спор трябва да бъде решен от по-горестоящ съдия. Министерствата на правосъдието на държавите в проучването не играят никаква роля в процеса на разпределение на делата. Адвокатската колегия може да бъде информирана за процеса по разпределението, само в Англия и Уелс може да прави предложения, а в Италия – само в общите съдилища.
Бяха отбелязани някои различия във френските и италианските административни съдилища, в които председателите на съдилищата или председателите на съставите в най-големите съдилища все още играят важна роля в процеса на разпределение на делата. В Италия това положение беше променено едва наскоро с въвеждането на система за разпределение на делата, която е в по-голяма степен автоматизирана. И в двете държави ръководителите на звена разпределят делата, докато председателят на съда или съдебният служител във Франция е отговорен за пъвроначалното разпределение на делата към всеки състав съобразно материята на делото.
2. Председателите на съдилищата също имат правомощие да възлагат на съдии разглеждането на определени дела.
На преден план следва да бъде разгледана дискреционната власт на председателя на съда да премества съдии. Преместването на съдии от едно съдебно отделение в друго може да има сериозен ефект за натовареността на съда (Di Federico, 2005). В държавите, които в сравнителноправен план бяха обсъдени, само в Дания председателят на съда е отговорен за назначаване на председателите на отделения или звена и разпределението на съдиите към тях. В Англия и Уелс Лорд Канцлерът (the Lord Chancellor), съвместно с председателите на действащите отделения, назначава новите председатели, докато съответният местен председателстващ съдия ("the local presiding judge") съвместно със съдебния ръководител ("court manager") взима решение по отношение на разпределението на съдии по различните звена. Във Франция председателите на отделения са назначавани от Комисия по атестация (promotion committee), съставена предимно от председателите на съдилища, и отговарят за разпределението на съдии в рамките на отделенията, които те председателстват. В Северен Рейн-Вестфалия местният съвет на съдиите взима решение по въпроса за разпределението на съдии по звена. В Италия Националният съдебен съвет е този, който осъществява надзор и одобрява предложението за разпределение на съдии, отправяно от председателите на съдилища след преминаване на дълга и времеемка процедура, която включва участието на председателя на апелативния съд, местния съдебен съвет и местната адвокатска колегия. В Кралство Нидерландия председателят на съда на практика не играе важна роля при разпределението на съдии, а Председателският съвет на съда е отговорен за цялостната му организация. Разпределението на съдии често е дейност, която се осъществява от съдебни служители под надзора на съдия координатор.
3. Специализацията на съдиите се взема предвид при разпределението на делата на принципа на случайния подбор.
Обикновено разпределението на делата се осъществява като се отчита специализацията на съдиите. Разпределението на делата на случаен принцип е метод, който не е прилаган навсякъде. В частност във Франция разпределението на делата е надзорна дейност, осъществявана от председателя на съда. В германските административни съдилища разпределението на делата се осъществява в съответствие с план за разпределение на делата; специализацията в рамките на административните съдилища е основен принцип при разпределението на делата (напр. при разглеждане на дела по избирателния закон, градоустройствените закони, данъчно право, икономическо административно-наказателно право). В нидерландските административни съдилища, които действат като апелативна инстанция, делата се разпределят по същия неформален начин, както и в останалите общи съдилища.
Всички съдебни системи уреждат определена форма на специализиране на правораздавателните органи по юрисдикция (териториална компетентност) или в рамките на отделните съдилища (предметна компетентност). След като делото е разпределено на основата на предмета на спора, се извършва случайно разпределение на делото, което може да бъде осъществено по няколко начина. В Дания, където разпределението на делата не се извършва на принципа на предметната компетентност, тъй като съдиите разглеждат всички видове дела без никаква диференциация, разпределението на делата на практика е изцяло на принципа на случаен подбор чрез електронно разпределение. В по-малките съдилища разпределението се извършва от служители на съда. В Англия и Уелс разпределението на делата се извършва от съдия-деловодителя (listing officer), който разпределя делото на първия поред съдия, който има професионална квалификация (т.нар. ticket) да разгледа делото и който разполага с необходимото за това време. Във Франция, Северен Рейн-Вестфалия и Италия разпределението на делата се осъществява въз основа на случаен принцип на основата на имената на ищеца или ответника или седмичните или дневни графици на съдиите. Това се случва по-специално в някои наказателни съдилища в Италия. В Нидерландия в рамките на отделението делата се разпределят на базата на следните критерии: вида на производството, специализация и умения на съдиите, приемствеността (judicial continuity), след което идва принципът за случайно разпределение на делата.
Във френските административни съдилища делото се разпределя, първо, при съблюдаване на предмета на спора и едва на следващо място на случаен принцип или при спазване на териториален критерий. Съвсем скоро в италианските административни съдилища беше въведена нова система за разпределение на делата. С цел да се балансира разпределението на делата на административните съдии председателят на съда разпределя делото на различните звена, ако такива съществуват, по критерий “материално основание”, а след това председателят на отделението разделя делата в групи, равни на броя на съдиите в отделението, като групите са равнопоставени по своята предполагаема сложност, и за да разпредели делата избира на случаен принцип една от тези групи. Възможно е да съществуват изключения от правилото, които са уредени по различен начин в отделните съдилища в зависимост от компетенциите на председателя на съда.
4. Балансът на натовареността на съдиите е основен приоритет
Съгласно резултатите от изследванията във всички шест държави само един критерий се прилага с приоритет в уредбата на действащите системи за разпределение на делата: баланс на натовареността на съдиите. Други критерии са също с приоритет, като например преценката за специализацията на съдиите или съдебната приемственост при разглеждане на дела, но те са специфични за всяка държава и са свързани с начина, по който работят системите за разпределение на делата. В някои от съдилищата в Дания разпределението на делата се извършва чрез автоматизирана система, докато в други държави разпределението на делата при спазване принципа за случаен подбор се извършва ръчно. Измерването на натовареността е от основно значение за осигуряване на равномерна натовареност на съдиите и се извършва единствено в Копенхагенския градски съд в Дания. На това измерване е отделено също така внимание в плановете по разпределение на делата в Северен Рейн-Вестфалия, където съществува пълна вътрешна прозрачност. В Англия и Уелс делото се разпределя на съдия, който разполага с време да го разгледа, като не се извършва оценка на тежестта на делата за натовареността. В Нидерландия също не се извършва оценка на тежестта на делата, но съдия-деловодителите в отделенията (в т.ч. и подотделенията) и в други звена отчитат очакваната натовареност на съдиите преди да разпределят делата.
5. Неофициалното прехвърляне на дела между съдии не е позволено навсякъде
Неофициаленото прехвърляне на дела между съдии е допустимо в Дания, Англия и Уелс и Нидерландия, но същевременно в Германия и Италия то се счита за нещо абсолютно неприемливо. В тези две държави възможността за смяна на съдия следва да е изрично регламентирана в закона, уредена със заповед на съдебния съвет или по изключение с мотивирано решение на председателя на съда. В общи линии неофициална смяна на съдия е недопустима заради прилагането на принципите за естествения и законноустановения съд. Във Франция прехвърлянето на дела е възможно само със съгласие на председателя на съда. Приема се, че съответствието между правилата за разпределение на делата и тяхното прилагане в практиката е в ниска степен в Англия и Уелс и в Дания и сравнително в по-висока във Франция, Италия и Нидерландия. В Германия това съответствие е в най-висока степен.
IV. Принципи и фактори, които влияят на разпределението на делата: Сравнителен анализ
В предходния параграф представихме описание на правилата и практиките за разпределение на делата по колегии и отделения и съдии в съдилищата на шест съдебни системи. Видно е, че функцията на процеса по разпределение на делата е да осигури баланса на два принципа: независимостта на съдиите и организационната ефективност на съдилищата. Процесът на разпределение на делата трябва да осъществи баланса на тези два приципа. Различното значение, което всяка правосъдна система отдава на различните фактори и принципи води до това, че процесът по постигане на баланса оставя отворени редица възможности за избор на тези, които развиват и провеждат политиките, касаещи процеса по разпределението на делата. В този параграф ще дадем обяснение на значението на тези фактори и ценности, но също така ще изясним как те могат да бъдат балансирани по различен начин. Фигура № 1 графично обобщава основните принципи и свързаните фактори, които влияят и са повлияни от системата за разпределение на делата.
/Виж графиката в прикачените файлове/
А. Безпристрастност на съдиите
Съдебната безпристрастност се постига чрез съдебната независимост, която може да бъде разгледана като вътрешна и външна независимост. [14] Външната независимост се отнася до механизмите, създадени, за да се запази независимостта на съдията – следователно и безпристрастността му по отношение на всякакво възможно влияние, произхождащо от страните по делото, както и от държавните власти – от изпълнителната и законодателната власт. Вътрешната независимост се отнася до механизмите, създадени, за да се запази независимостта на съдиите от натиск, който може да идва от самата съдебна власт, като например: натиск от съдия от по-висша инстанция или от съдебния съвет. Бихме искали да подчертаем, че когато става въпрос за съдебна безпристратсност и независимост, то той се отнася не само до това дали съдиите са безпристрастни, а дали изглеждат такива за страните и пред обществото като цяло. Поради това в центъра на вниманието е начинът, по който принципите за независимостта и безпристрастността са осъществени, оповестени и възприети.
1. Външна независимост
Връзката между външната независимост, разгледана в нашето изследване, и системата за разпределение на делата се осъществява посредством четирите фактора, посочени във Фигура №1: самоотвод и отвод, “купуване на съдии”, допълнителна заетост на съдиите, прозрачност на политиките.
Уредбата и практиките, отнасящи се до начина, по който се осъществява самоотводът и отводът на съдия, са сред най-силните механизми за засилване и прилагане на външната независимост на съдиите. Отводът и отстраняването от длъжност са най-общо казано внимателно изброени в процедурните правила и кодекси и изглеждат в голяма степен сходни във всички съдебни системи, разгледани в настоящото изследване. Изследването ни идва да покаже, че механизмът по самоотвод работи много добре. При изследване на съдебните системи на посочените държави отчетохме високо ниво на чувствителност, като например в Дания, когато наличието на основание за самоотвод по конкретно дело е фактор, който променя поведението на съдиите.
Допълнителната заетост (страничната работа на съдиите) е друг фактор, който влияе на външната независимост на съдиите и следователно на процеса на разпределение на делата. Логично е, че броят и видът на дейностите (например член на управителен съвет на дружество, член на министерски съвет и др.) може да застраши същността и проявлението на съдебната независимост и безпристрастност. Както става ясно от изследването, само във Франция допълнителната заетост на съдиите не е позволена, докато в Дания, Нидерландия и Италия – но с изключение на редица длъжности в рамките на правителството и международните организации – тези дейности следва да са ясно посочени чрез публикуване в интернет. Процесът по разпределението на делата следва да предвижда възможност да се отчитат тези допълнителни дейности на съдиите и по този начин да се избягва възлагането на делото на съдии, които имат отношения с една от страните по дело по повод на тази "допълнителна" заетост.
Публичността на тези действия ни отвежда до друг фактор в таблицата, който е прозрачността на политиките. Считаме, че прозрачността на политиките, осъществявани в рамките на съдебната власт, спомага за утвърждаване на външната независимост на съдиите или още по-добре – на проявата на безпристрастност. Като обобщение обаче, практиките по прилагане на прозрачни политики, включително критерия разпределение на делата, не са подробно разгледани в изследването, обсъждано тук. Да бъде открита информацията за съдебните политики, по-конкретно тази за разпределение на делата, се оказва трудно – с изключение на Северен Рейн-Вестфалия. Интерес представлява за бъдещо изследване дискрецията, предоставена на всеки съд, за прилагане на местните практики за неговото функциониране. Това също така е относимо за политиките, установени в съда, които се отнасят до публичността. Най-вече в Дания, Англия и Уелс, Нидерландия тази възможност изглежда доста приложима, а е по-ограничена в страните от Континентална Европа, въпреки че специално по този въпрос водещата роля на председателя на съда може да бъде по-значима в сравнение с правилата и обичаите на общото право.
“Купуването на съдии” е последният въпрос, който ние изследвахме в рамките на външната независимост. Ако системата за разпределение на делата позволява “пазаруване на съдии” (купуване на съдии), излишно е да се посочва, че може да възникнат сериозни проблеми за външната независимост. Това явление е отчетено единствено в наказателния съд във Франция и Италия, докато неговото съществуване не е доказано в другите съдебни системи, разгледани в изследването. Независимо от видимата липса на този проблем, считаме, че това е въпрос, чието развитие следва да бъде непрекъснато и непосредствено наблюдавано, особено в малките съдилища.
2. Вътрешна независимост
След като разгледахме външните фактори, които влияят на процеса за разпределение на дела и са засегнати от него, ще разгледаме тези от тях, които се отнасят до вътрешната независимост. По-специално голям интерес представлява начина, по-който се съблюдава принципът за несменяемост на съдиите.
Несменяемостта на съдиите е принцип, който е прилаган в юрисдикциите на всички изследвани държави, въпреки че е регламентиран на конституционно ниво единствено в Германия и Италия. Конституционализирането на принципа е причина за създаване на определена устойчивост на процеса по разпределение на делата, което е особено видимо в Италия. Въпеки това, откакто концепцията за несменяемост на съдиите е в основата на всички съдебни системи, всяка страна е изградила механизми за "преодоляване" на непреместваемостта на съдиите от съда и за предоставяне на известна гъвкавост на съдебната организация в рамките на съда или между съдилищата. Тези механизми изобщо не са формализирани в държави като Дания и Англия и Уелс, където делата могат да бъдат разменяни по неформален път между съдии, във Франция и Нидерландия има определено ниво на формализация, тъй като решенията се взимат от председателя на съда или от така нареченият Председателски съвет, изключително формализирани са в Германи, но още повече в Италия, където промяната е позволена само след издаване на специфично писмено решение от председателя на съда, подкрепено от местния (в Германия) или Националния (в Италия) съдебен съвет. Това сериозно ограничава гъвкавостта при управлението на делата, което влияе на работата на съда по отношение на неговата ефективност.
Професионалната специализация на съдиите и начинът, по който съдилищата са структурирани, са частично свързани с принципа за несменяемост. В този смисъл професионална специализация означава, че съдиите са придобили квалификация да разглеждат специфична материя, така че те се възприемат като специализирани съдии. На практика, ако структурата на съда е високо специализирана в колегии, отделения и подотделения, които разглеждат дела с определен предмет, и съдиите са високо специализирани да разглеждат дела с такава материя в определените подразделения, е логично, че когато принципът за несменяемост е строго прилаган, то тогава се ограничава организационната гъвкавост по осъществяване на процеса по разпределение на делата. По този начин например е уредена системата за разпределение на делата в Германия и Италия, въпреки че в последната липсата на гъвкавост се дължи по-скоро на стриктната организация на съдебната система, отколкото на специализацията на съдиите в определена материя. Обратно, в Дания поради общата специализация на съдиите, а в Англия и Уелс поради наличието на т.нар. "ticketing system", процесът по разпределение на дела е доста гъвкав. Нидерландия и Франция са по средата на тези две крайности, тъй като при тях е налице система, която е умерено специализирана както по отношение на съдиите, така и спрямо структурата на съда.
Кариерното развитие на съдиите е още един въпрос, свързан с процеса по разпределение на дела, на който следва да обърнем внимание. То се свързва с обичайната практика за регулиране на такава система, която позволява балансирана натовареност на съдиите. В държавите, при които кариерното израстване на съдиите е свързано с тяхното представяне, например измерено чрез критерия "качественост“ и брой на постановени съдебни решения, прилаганата процедура по разпределение на делата е с първостепенно значение. Например, "качествени" решения могат да бъдат постановявани по-лесно, ако е налице възможност за разглеждане на дела, представляващи правна сложност, докато постигането на голям брой разгледани дела може да се осъществи, ако те са с еднотипен характер, като например обезпечителни заповеди или дела, свързани с общественото осигуряване.
Ето защо, очаквахме да открием в отделните съдебни системи, които са в определена степен бюрократизирани[15], наличието на разработена система за натовареност на съдиите, с оглед по-балансирано разпределение на делата помежду им. Въпреки това установихме, че подобна система се използва единствено в Северен Рейн-Вестфалия и в Градския съд в Копенхаген. Това води до необходимостта от изграждане на механизми, които да позволят балансиране на натовареността на съдиите, по-конкретно в другите две бюрократизирани съдебни системи като Франция и Италия, както и необходимостта от реформи по отношение на ролята на председателите на съдилищата.
В изследването изтъкнахме и значението на ролята на председателя на съда по отношение на процеса по разпределение на делата, който е свързан с принципа за вътрешната независимост на съдиите. Автоматизирането на системата за разпределение на делата, т.е. по-малката дискреция на председателя на съда по отношение на процеса за разпределение на делата, както това е уредено в Германия, Италия и Дания, увеличава нивата на вътрешна независимост, но е възможно да намали капацитета на съдилищата за ефективно разглеждане на делата. По-засилената ръководна роля на председателя на съда или на Председателския съвет следва да изисква разпределението на делата да е по-ефективно и ефикасно в сравнение с обикновеното случайно разпределение на дела. Теоретично съществува "ефективно разпределение" на група дела, което следва да е от помощ за съдиите и съдилищата по отношение подобряването на тяхната работа.
Б. Ефективност на организацията на съда
Стигаме до втория "стълб" на системата за разпределение на делата, свързан с изследването на въпроса за ефективността на съдебната организация. [16] Приема се, че специализацията на съдиите, както организацията на труда в по-общ смисъл, е основна предпоставка за ефективно функциониране на съдилищата. Делата, представляващи правна сложност, и натовареността на съдиите изискват по-добра специализация на съдиите и може би и на съдилищата, с цел увеличаване, поне на теория, на средно необходимото време за разглеждане на делата. Съдиите притежават професионален интерес от разглеждане на набор от дела, които са интересни и не представляват правна сложност в сравнение с тези на техните колеги. Ето защо, вътрешната прозрачност на процеса по разпределение на делата и натовареността на съдиите е от основно значение в изследваните държави. В Италия, например, съдиите възприемат себе си като имащи право да осъществяват правораздавателна дейност при наличие на балансирана натовареност и затова смесват този принцип с принципа за вътрешна независимост на съда. Това смесване на принципите е защитено чрез регламенирането на процеса по разпределение на делата на конституционно ниво. Считаме, следователно, че професионалният интерес на съдиите от балансирана натовареност може да бъде в противоречие с интересите на съдебната организация, свързани с ефективността, постигана чрез стимулиране на различни типове на специализация.
Системата за разпределение на делата влияе също така и на ефективността на съда чрез избора за или против принципа на неизменност на съдебния състав. В Англия и Уелс принципът се приема за "привилегия" за страните, като се отчита сложното положение, тъй като делата се разглеждат не при спазване на принципа за неизменност на съдебния състав, а делото се разглежда от този съдия, който разполага с време за това. Противно на изложеното, считаме, че една система за разпределение на делата, която отчита значението на принципа за неизменност на съдебния състав, е по-вероятно да предостави по-добра съдебна защита и да доведе до цялостно увеличаване ефективността на съда, тъй като по този начин не е необходимо съдиите да разглеждат прекалено много на брой дела от самото начало.
Вече споменахме по-горе, че неформалният начин за прехвърляне на дела между съдии е разгледан като неформализиран, но пък ефективен механизъм за координация посредством взаимодействие. Както показва изследването, това не е позволено в съдебните системи (Германия, Италия и Франция), при които процесът по разпределение на делата е по-формализиран и основан на законово регламентирана процедура. В Нидерландия, Дания и Англия и Уелс, ако са налице предпоставките за самоотвод на съдия или за отвод по инициатива на страните, делата могат да бъдат преразпределени по неофициален път на друг съдия, като по този начин се опазва както съдийската безспристрастност, така и съдебната ефективност.
В. Баланс между принципи и фактори
Едно от най-изненадващите заключения от изследването е силният контраст между формалния подход в Германия и Италия и неформалния такъв в Дания и Англия, при които вътрешното разпределение на делата обикновено не е регламентирано в закона. Като последица, по-лесно е за германските и италианските съдилища да изпълняват регламентираните в закона изисквания за отчетност на изпълняваните задължения във връка с вътрешното разпределение на делата, отколкото при датските съдилища, докато френските съдилища заемат междинна позиция поради наличието на доминиращо положение на председателя на съда; такава междинна позиция заема отскоро и Нидерландия, в която съдилищата са разработили вътрешни ръководства за разпределение на делата в изпълнение на вътрешното законодателство, уреждащо устройството на съдилищата.
Докато в Германия и Италия законът предвижда защита на (професионалните) принципи на съдиите и председателите на съдилищата чрез предотвратяване на пристрастността на съдиите и неравноправното третиране на съдии от страна на председателя на съда, то в Дания и Англия (професионалните) принципи са считани за очевидни сами по себе си и прокарани в правораздаването и не се приема за необходимо тези принципи да бъдат регламентирани в закона. Считаме, че очевидността на принципи като безпристрастността е от значение за всеки съд. Въпреки това, ако се движим от неформализиран процес на разпределение на делата към формализиран такъв, ще видим, че отговорните държавни институции отправят послание, че вече няма достатъчно основания за доверие в съдебните органи – с други думи, че липсва доверие. Това следва да бъде променено. Въпреки че е налице повишаване на външната прозрачност на съда като резултат на съвременните средства за комуникация и повишения медиен интерес, препоръчително е съдилищата да разработят ясни правила за осъществяване процеса на разпределение на делата, така че да е възможно да се обясни начинът, по който той се прилага, и да се постигне балансът между организационните и професионалните принципи и добрата работа на съда. По този начин съдиите могат съвместно да носят професионална отговорност за предотвратяване на появата на пристрастност.
Във връзка с неформалния или формалния подход при уреждане на системата за разпределение на дела изследвахме, от една страна, потенциалното възникване на напрежение между организационния и управленския подход, а от друга – юридическия, нормативния подход. Установихме как все още в съдилищата се прилагат доминиращите юридически и съдебни принципи, подпомогнати също от професионалните съдебни принципи.
Тези принципи са частично регламентирани в чл. 6 от ЕКПЧ и са свързани с управлението на делата, съдебна независимост, съдебната компетентност, равнопоставеността на страните, разумния срок на решаване на дело и приемствеността/неизменността на съдебния състав.
Резултат от това проучване е, че в Дания и Англия и Уелс[17] съдебната организация е склонна да отдава по-голямо значение на ефективността, тъй като организационните норми не изтъкват значението на юридическите и съдебни принципи така изрично, както например е направено това в правната уредба в Италия и Германия. Франция и Нидерландия явно демонстрират заинтересоваността си по отношение на ефективността на съда, поради което са въвели финансови системи, основани на постигнати резултати. Въпреки това те заемат междинна позиция в опитите да съвместят юридическите и организационните принципи. В Нидерландия организационните изисквания са прогласени изрично в "Statutory Act", а юридическите принципи са в процес на регламентация, те са уредени изрично отчасти в Statutory Act и отчасти във вътрешните актове на съда и наръчниците. Във Франция спазването на общите правни принципи и принципите на съдебния процес е охранявано от председателите на съдилищата.
Тези организационни и правни принципи трябва да са балансирани в съвременната система за разпределение на делата, като минималното ниво на защита на правата на човека и на качеството на правораздаването трябва да се запази неизменно. Във връзка с това твърдата конституционна и/или наднационална нормативна уредба на правните принципи остава необходимост; държавите, изследвани в настоящия труд, показват, че това може да бъде постигнато по различни начини.
Методът на разпределение на делата във Франция, Италия и Дания предполага способност на съдиите да решават въпроси от всички правни сфери. Също така датският тип уредба, предвиждаща на всеки 4 години първоинстанционните съдии да сменят съдебното отделение, в което правораздават, е израз на тази идея. Но предвид настоящата сложност на правото и общественото устройство изискването съдия да познава всички области на правото и да ги е усвоил вече, не е целесъобразно. Съдилищата, чиято структура е изградена от съдии, които са общопрактикуващи, изглежда по-гъвкава от организационна гледна точка, но съдии, които не са способни да разгледат и решат дела по адекватен начин, биха рискували общественото доверие в съдебната система.
В Англия и Уелс опит да бъде решен този проблем представлява т.нар "tickening system", която означава, че съдиите следва да притежават сертификат, за да са правоспособни да разглеждат специфични типове дела. В Германия се възприема за нормално наличието на висока специализация на съдиите. Това обаче намалява организационната гъвкавост на съдебната система, но в същото време намалява и риска от съдебни грешки. Следователно специализацията на съдиите може да доведе до повишаване на общественото доверие в съдебната система.
В заключение, принципите и инструментите, посочени в проучването, показват, че те следва да бъдат балансирани, запазвайки правата на човека и качеството на правораздаването неизменни. Във връзка с това стриктната конституционна и/или наднационална нормативна уредба на правните принципи остава необходимост; дъжавите, изследвани в настоящия труд показват, че това може да бъде постигнато по различни начини. Считаме, че за съдебните структури е предизвикателство да управляват процеса по разпределение на делата не само от гледна точка на правните принципи, но и от гледна точка на ефективността на правораздаването. Необходимо е непрекъснато преосмисляне на работния процес в рамките на съдебните структури и като цяло на функционирането им. Това е обвързано с обществената отговорност на съдиите за организацията и начините за избягване на забавянето при разглеждането и решаването на делата.
V. Последна дума за връзката между класификацията на правните системи и процесът по разпределение на делата
Започнахме това проучване като избрахме държави с различни правни традиции, приемайки, че сме намерили консистентност в основните характеристики на правните системи и разпределението на делата. Отчитаме разликата между континенталните правни системи (латинската и френската), при които доминира позоваването на закона при постановяването на решенията и юриспруденционалните правни системи, при които доминира позоваването на прецедента (Англо-Саксонската правна система). Ролята на правните норми по отношение на процеса за разпределение на делата (формално или неформално) е също така въпрос, който изисква внимание, тъй като очакването ни е обичайните норми да доведат до по-голяма гъвкавост в сравнение с правните. [18]
От изследването ни може да заключим, че най-строгата система за разпределение на делата е изградена в Италия, следва германската, докато френската система, макар и формална, е по-скоро гъвкава. Датската, холандската и английската системи за разпределение на делата са също гъвкави. Англия и Уелс и Италия потвърдиха хипотезата, но не и Франция. Системата за разпределение на делата в Германия потвърждава хипотезата отчасти, но е в голяма степен адаптивна, поради което й противоречи в тази част.
Нидерландия има вътрешна система за разпределение на делата, която не е формализирана: но всъщност произхожда от френската правна система, която оставя място и за прилагане на съдебния прецедент. Ето защо разгледахме Нидерландия заедно с Дания като такава стояща между континенталната и прецедентната правни системи. Очакваме двете държави да развият такава система за разпределение на делата, която да е в по-малка степен формална от Германия и Италия и в по-голяма от Англия и Уелс; и двете държави да са по-гъвкави в сравнение със системите в Италия и Франция, и по-стриктни от Англия и Уелс. Оказва се, че системите за разпределение на делата на тези две държави са толкова гъвкави и неформални, колкото са тези на Англия и Уелс. Така че, като цяло холандските и датските системи не отговарят изцяло на хипотезата. Обяснение за тези изводи може да бъде това, че разделението между континенталната и прецедентната правни системи не е абсолютно, тъй като съдилищата, прилагащи гражданскоправни норми, могат да допринесат за развитие на правото, както посочва в своя труд авторът Merryman. [19]
Въз основа на този резултат за нас възникна въпросът, дали типологията на правните системи може да допринесе за изясняване ролята на правото в обществото и в такива организации като съда. Що се отнася до разпределението на делата, типологията на правните системи обяснява твърде малко. Обмяната на опит между изследователи от държавите, включени в настоящия труд, ни даде по-добра представа за системите за разпределение на делата в различните страни, отколкото би дало едно сравнителноправно изследване, базирано на това класическо разделение. От нашето изследване заключихме, че сравнение на основата на взаимодействието между учени, които изследват действието на правните норми, които уреждат съдебните организации и тяхното функциониране, е по-ползотворно в сравнение с подход, при който се изготвя сравнителноправен анализ, основан на традиционното разделение на правните системи. Може би е време това разделение в правните системи, използвано като отправна точка при изготвяне на сравнителноправни трудове в областта на устройството и администрирането на съдебната власт и съда, да остане на заден план.
Превод: Мария Йорданова и Диляна Петкова
[1] A. HOL and M. LOTH, Reshaping Justice, Maastricht, Shaker, 2004, pp. 67-89.
[2] C. ARGYRIS, Разсъждения, обучение и действие: индивидуално и организационно, Сан Франциско, Jossey Bass,
1982; C. ARGYRIS, На организационно обучение, Cambridge, Blackwell, 1993; P. SENGE, Петата дисциплина: Изкуството и практика, Learning Organisation, Ню Йорк, Doubleday Currency, 1993 г.
[3] Съветите за разработване и оценка на методите за разпределение на делата въз основа на нашето сравнително изследване бяха докладвани на холандския Съвет на съдебната власт през ноември 2005 г. Този доклад не е публикуван. Тази статия има по-широк обхват.
[4] K. ZWEIGERT and H. KÖTZ, Introduction to comparative Law,, Oxford, Clarendon Press, 1998; W. PINTENS, Inleiding tot de rechtsvergelijking Leuven, Leuven University Press, 1998.
[5] Изследователите са : Reza Banakar, John Flood, Julian Webb и Avis Whyte от Westminster University за Англия и Уелс; Peter Dyrchs, Walter Frey, Peter Metzen, Reiner Napierala and Hans Rausch от Hochschule für Rechtspfleger за Северен Рейн-Вестфалия; Loïc Cadiët and Emmanuel Jeuland от University of Paris, Francesco Contini and Marco Fabri от Излседователския институт на съдебни системи, Национален изследователски съвет за Италия, Philip Langbroek от University of Utrecht за Нидерландия; Eva Smith от University of Copenhagen за Дания. Техните статии бяха публикувани в P. LANGBROEK and M. FABRI, The Right Judge for Each Case: A Study of Case Assignment and Impartiality in Six European Judiciaries, Antwerp, Intersentia, 2007. Това изследване е базирано на тяхната емпирична работа.
[6] Срещата се проведе в Института по конституционно и административно право към Университета в Утрехт, Нидерландия, 18-19 февруари 2005 година.
[7] Този въпрос беше споменат на друго място, виж бележка под линия 5.
[8] M. FABRI and P. LANGBROEK, The Challenge of Change for Judicial Systems: Developing a Public
Administration Perspective, Amsterdam, IOS Press, 2000; M. FABRI, J.P. JEAN, P. LANGBROEK and H.
PAULIAT, L’administration de la justice en Europe et l'évaluation de sa qualité, Paris, Montchrestien, 2005.
[9] L.F.M. BESSELINK, “Comments on Case C-7/94, Landesamt für Ausbildungsförderung NordRhein-
Westfalen/ Lubor Gaal, 4 May 1995”, SEW tijdschrift voor economisch recht, 1997, No 4, pp. 56-60.
[10] E.C.H.R., Hauschildt v. Denmark, 24 May 1989.
[11] Court of Cassation, Bord Na Mona, 6 Nov. 1998, Bulletin d'information, No 486, 1 Feb. 1999,
http://www.courdecassation.fr/jurisprudence_publications_documentation_2/bulletin_information_cour_cassatio
n_27/bulletins_information_1999_1131/no_486_1138/jurisprudence_1139/cour_cassation_1141/arret_publie_int
egralement_2857.html.
[12] Извънсъдебни дейности са публикувани на сайта на Италиянския Съдебен съвет само от скоро.
[13] M. VELICOGNA and G.Y. NG, “Legitimacy and Internet in the Judiciary: A Lesson from the Italian Courts’
Websites Experience”, International Journal of Law and Information Technology, 2006, pp. 370-389.
[14] Следва да се уточни, че в изследването не взимаме предвид всички променливи, които могат да повлияят на безпристрастността и независимостта, а само тези, които са свързани със системата за разпределение на делата на базата на емпиричното изследване. Виж. N. BROWNE-WILKINSON, “The Independence of the Judiciary in the 1980s”, Public Law, 1988, pp. 53- 57; C. GUARNIERI and P. PEDERZOLI, The Power of Judges, Oxford, Oxford University Press, 2002; K. MALLESON, “Safeguarding Judicial Impartiality”, Journal of Legal Studies, 2002, pp. 53-70; S. SHETREET and J. DESCHÊNES, Judicial Independence: The Contemporary Debate, Dordrecht, Nijhoff, 1988; J.C. VILE, Constitutionalism and the Separation of Powers, Oxford, Oxford University Press, 1967; M.B. ZIMMER, “Judicial Independence in Central and East Europe: The Institutional Context”, Tulsa Journal of Comparative and International Law, 2006, pp. 53-65.
[15] Характерна особеност за бюрократизираните съдебни системи е , че критерии за назначаване и кариерно развитие са използвани за позиции в рамките на държавния сектор. Най-общо казано, съдиите не притежават предишен специфичен професионален опит и следват доста строго изградена кариерна стълба предимно свързана със старшинството и ефективността. Виж. G. DI FEDERICO, “The Italian Judicial Profession and its Bureaucratic Setting”, Juridical Review, 1976, pp. 40-57. В конкретния пример съдебните системи, които могат да бъдат определени като бюрократични, са тези във Франция, Германия и Италия. Англия и Уелс и Дания могат да бъдат определени като професионални съдебни системи, тъй като най-общо казано съдиите са избирани измежду практикуващи юристи и не съществува строго изградена кариерна стълба. В В Нидерландия съдебната система може да се квалифицира по средата, тъй като съдиите се назначават чрез избор както на завършили специалност право юристи, така и измежду опитни юристи.
[16] Виж. L. CADIET, “Efficience versus équité?”, in Mélanges Jacques van Compernolle, Brussels, Bruylant, 2004, pp. 24-47; H. FIX-FIERRO, Courts, Justice and Efficiency, Oxford, Hart, 2004.
[17] J. PLOTNIKOFF and R. WOOLFSON, Judges Case Management Perspectives: The Views of Opinion Formers and Case Managers, London, DCA Research Series, 2002, No 3.
[18] Виж. K. ZWEIGERT and H. KÖTZ, Introduction to Comparative Law, Oxford, Clarendon, 1998.
[19] Виж. J.H. MERRYMAN, “The French Deviation”, American Journal of Comparative Law, 1996, pp. 117-118.