Тълкувателно постановление на Върховния съд относно това кой и кога става на крака при правораздавателната дейност на съдилищата

Тълкувателно постановление на Върховния съд word
Тълкувателно постановление на Върховния съд pdf

Определение № 1[1]

гр. София, 4 Октомврий 1880 година,

Върховний Кассационен Съд на 4 Октомврий 1880 г. в Общото си събрание от двете отделения, в следующий състав:

Председател: Порфирий X. Стаматов,

Подпредседател Василий Мишайков,

Членове: Гаврил А. Моравенов,

Николай Михайловский

Теодор С. Бурмов,

при секретарят Найден Л. Бенев и в присъ­ствието на помощник-прокурора Антоний Т. Теохаров, слуша предложено за обсъждание и разрешение:

окръжно предложение на Министерството на Право­съдието, от 3 Септемврий 1880 год., под № 1819, което гласи: „по повод на въз­будения от Варненский Окръжен Съд въпрос и съгласно с отношението на г-на Министра на Външните Дела от 22 Август т.г. под № 2786, имам чест г-не Предсе­дателю да Ви съобщя, че при разгледванието дела на иностранни поданици в присъствието на Драгоманин, когато се чете резолюцията Драгоманинът става на крака само когато стане целият състав на съдът,“

Като изслуша заключението на Помощник-Прокурора, Върховний Касационен Съд взе в съображение:

1) според ст. 269 ст. от Временните Съдебни Правила резолюцията по Гражданските и Търговските дела се изслушва от публиката стоешком;

2) според ст. 829 от Временните Съдебни Правила всичките лица, които се намират в стаята на заседанието, стават от мястото си на крака и стоешком изслушват присъдата;

3) според ст. 12 от Инструкцията за Председателите, когато председателствуващий провъзглашава резолюцията на съдилището и обявява присъдата в окончателна форма, всичките лица, които се намират в стаята на заседанието освен длъжностните лица, които влизат в съставът на присъствието, стават от местата си и изслушват присъдата стоешком;

4) в съставът на присъствието в съдебното заседание влизат: съдиите, секретарят или неговий помощ­ник и прокурорът или неговий помощник (чл. 57 и 58 от Законът за Устройство­то на Съдилищата и ст. 713 от Врем. Съд. Правила);

5) Драгоманите, които присъствуват в Съдът при разгледванието делата на иностранни поданици, в каче­ството си на повереници или защитници, не влизат в съставът на Съдът;

6) Въ­просът е не за умаление правдините на драгоманите, а за приличие и изражение на уважение към Съдът;

7) главното основание, според което всичките лица, които се намират в съдебната стая, се задължават да изслушат резолюцията и при­съдата стоешком, е, че Съдът действува в името на Негово Височество Князът, като Негов упълномощен представител (ст. 13 от Конституцията ‒ следователно не само драгоманите, но и всички други официални лица в Държавата;

8) до­столепието на драгоманите, а още повече техните правдини, само защото те заед­но с другите по-високо поставени чиновници ще изразяват изискуемото прили­чие и уважение към Съдът, не се умалява;

9) в упоменатото окръжно писмо не се види на какво основание се дава едно такова преимущество ‒ предпочитание на драгоманите

и

10) съмнения, които могат да се повдигнат в съдилищата вър­ху вътрешний ред и делопроизводството, се разрешават окончателно от Върховний Касационен Съд (ст. 11 от Учред. на Върх. Съд; чл. 5, 55 и 75 от Законът за Съ­доустройството на Съдилищата в България).

Основающ се върху изложените закони и съображения Върховния Касационен Съд признава:

1. че [при] прочитанието на резолюцията съставът на Съдът не става и

2. драгоманите, както и публиката, стоешком изслушват резолюция­та и присъдата на Съдът,

Заради туй Върховний Касационен Съд определява: Станалото разяснение да се съобщи циркулярно (окръжно) на всичките съдили­ща.

[1] Препечатва се по Яновски, Б. Създаване на Върховния съд на България (1878-1879). – ГСУЮФ, т. 80/81, кн. 3. С., 1988. Проф. Яновски в своите проучвания е достигнал до извода, че независимо от номерацията му като Определение № 1 за 1880 г. на Общото събрание на ВКС, това не е първият тълкувателен акт на Върховния съд на Княжеството. Тълкувателното определение е по повод практика на драгомани (преводачи и посредници на западни държави пред Османската империя и пред сюзереното й Княжество България, с някои дипломатически и консулски функции) да не стават на крака, когато българският съд чете присъда по наказателни дела или резолюция (диспозитив) по граждански и търговски дела. Бел. моя. В. Петров.