Guest User
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

Борис Яновски

Любомир Милетич ‒учен и общественик

Любомир Милетич ‒учен и общественик (word)
Любомир Милетич ‒учен и общественик (pdf)

проф. Борис Яновски**

 Анотация*: „В статията проф. Борис Яновски разглежда очертава научния и обществен принос на преподавателя при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от неговите създатели, на учения, обществения деятел, славянина и несломимия български патриот проф. Любомир Милетич. В статията се разглежда и значението и дейността на Македонския научен институт и на редица преподаватели юристи от Софийския университет, заети в дейността на Македонската организация – Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев.Разглежда се и конфликтът между правителството на Стамболийски и управата на Софийския университет по повод правописната реформа на Омарчевски, както и позицията на проф. Милетич по отношение на деветоюнския преврат.“

Ключови думи: научна дейност, Македонски научен институт, Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев, академична автономия, правописна реформа, държавен преврат, научна кариера.

 

** Биографична справка за проф. Яновски на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/8/5/--1.

* Публикувано в сп. „Македонски преглед“, г. XIV, 1991, кн. 2.

За справедливостта при съдебните актове*

Статията на проф. Яновски „За справедливостта по граждански дела“ започва от едно безпокойство: докато по наказателни дела основание за отмяна или изменение на присъдата е и явната несправедливост на наказанието, то Гражданският процесуален кодекс не познава подобно основание за атакуване на съдебен акт. Означава ли това, че гражданският съдия механично прилага законовите норми, без да се интересува от справедливостта на конкретния резултат? Означава ли това, че справедливостта е категория на правото, която не интересува гражданския съдия и няма място за приложение при разрешаване на споровете по граждански дела?

Отговорът на тези въпроси от проф. Яновски започва с интересно определение на справедливостта. Според него справедливостта е нормативно понятие на морала, форма на определени нравствени изисквания, регулиращи поведението на хората чрез предписания и забрани, отнасящи се до еднотипни постъпки и санкционирани от обичая и общественото мнение.

Създаване нa второинстанционните съдилища в България (1878—1879)

Опитът е показъл, че много рядко изследване в областта на историята, и по-специално в историята на правото, има шансове за успех, ако първо не бъде основано и на някои нови материали, невключени до този момент в научния оборот. Нашият български опит с широко наблюдаваното при него въртене в кръга на един и същи, отдавна известни и предъвквани до втръсване данни, добре потвърждава това. На второ място, на успех може да разчита само онова историческо изследване, в което проблемите се поставят поначало по-другояче: в по друга връзка, с оглед отчитане на по-други зависимости или просто като на тях се поглежда под по-друг зрителен ъгъл. И отново нашият собствен опит добре потвърждава това. Един поглед върху резултатите, до които се е стигнало, дава възможност да се види, че поне в повечето нови изследвания ние сме пред същите дотогавашни научни резултати. И казаното не важи само за най-главните, за основните изводи, а и за второстепенното и даже за подробностите. Тъкмо, за да се подчертаят специално тези два момента в дадения случай, те биват изнесени на преден план и главно с оглед на тях се изгражда работата. За какво по-конкретно става въпрос?

Тълкувателно постановление на Върховния съд относно това кой и кога става на крака при правораздавателната дейност на съдилищата

по повод на въз­будения от Варненский Окръжен Съд въпрос и съгласно с отношението на г-на Министра на Външните Дела от 22 Август т.г. под № 2786, имам чест г-не Предсе­дателю да Ви съобщя, че при разгледванието дела на иностранни поданици в присъствието на Драгоманин, когато се чете резолюцията Драгоманинът става на крака само когато стане целият състав на съдът

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ