В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите. Председателят на Върховния съд на САЩ е съумял да обобщи основните тенденции в работата на федералните съдилища за 2016 г., като е откроил всеки аспект от многообразната работа на федералните съдии – за доброто организиране на правораздавателния процес, за самоуправлението и обучението на съдиите. В края на доклада е приложена обобщена информация за натовареността на федералните окръжни съдилища, апелативните федерални съдилища, съдилищата по несъстоятелност и на Върховния съд на САЩ. Впечатляващо е, че докладът за дейността на федералните съдилища не се задоволява с изброяване на сухи, неперсонифицирани статистически данни, а откроява централната роля на съдията и отдава почит и уважение за неговия всеотдаен и посветен труд в полза на обществото. Така председателят на Върховния съд на САЩ подчертава ценностното значение на правосъдието, което не се свежда до бюрократичен инструмент за решаване на дела, а за поддържане на социалната хармония и справедливост в обществото.
Ключови думи:
Федерални окръжни съдилища; Върховен съд на САЩ; справедлив съдебен процес; определяне на наказание; предсъдебни изслушвания; съдийско самоуправление; натовареност на съдилищата.
Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ
Годишен доклад... (word)
Годишен доклад... (pdf)
С наближаването на зимата в края на 1789 г. съдия Дейвид Сиуoл от Върховния съд на Масачузетс получил неочаквано писмо от президента Джордж Вашингтон. Вашингтон съобщавал на Сиуoл, че назначаването му за федерален съдия в окръг Мейн, тогава част от щата Масачузетс, е било одобрено. Въпросът не подлежал на дискусия, тъй като комисията за назначаване на Сиуoл била приключила дейността си. Пишейки от дома си в Йорк, Сиуoл отбелязал, че назначението било „неочаквано и непоискано“, като обяснявал, че неговата служба като щатски върховен съдия не го е подготвила напълно за новата задача. „В това ново назначение“, настоявал Сиуол, „съдията е оставен сам и неподкрепен, и то в области с голямо значение, отнасящи се до живота на човека“. Признателен за привилегията да служи на нацията и честта за назначението, той се надявал да оправдае доверието на президента и да си осигури „одобрението на своите съграждани“. „Всичко, което мога да обещая по този повод, е, че ще се старая да го заслужа – с усилия да изпълнявам задълженията си с вярност и безпристрастност, съобразно с най-доброто, на което съм способен“.
Президентът Вашингтон назначил първоначално всички тринадесет съдии във федералните окръжни съдилища по подобен начин, най-отговорно и със същото смирение и загриженост. Въпреки тяхната скромност и умереност, те били забележителна група. Джон Съливан от Ню Хемпшир бил генерал от войната за независимост, делегат в Континенталния конгрес, а след създаване на съюза – президент на Ню Хемпшир. Джеймс Дуейн служил пет години като кмет на Ню Йорк. Уилям Пака подписал декларацията за независимост и служил като губернатор на Мериленд. Дейвид Брийрли подписал конституцията за Ню Джърси, а Гънинг Бредфорд младши подписал конституцията за Делауер. Уилям Драйтън, назначен в родната му Северна Каролина, служил повече от десетилетие като председател на върховния съд на британската колония в Източна Флорида. Франсис Хопкинсън от Пенсилвания – поет и музикант, както и юрист, проектирал основните първообразци на държавния печат и знаме на Съединените американски щати, както е известно, приписвани на Бетси Рос. Тези личности не са добре познати в наши дни, но те са дали началото на новата система на федералните окръжни съдилища и са определили посоката за важната роля на тези институции, която те имали в новата република.
Мъжете и жените от цялата страна, които днес служат като федерални съдии, не са добре познати, но те заслужават голямо уважение. Докато Върховния съд на САЩ често е във фокуса на общественото внимание, нашата правосъдна система основно зависи от умението, усилената работа и всеотдайността на тези съдии, които са извън светлината на прожекторите. Тази година бих желал да изразя признателностза решаващата роля, която федералните съдии играят в дейността на третата власт и да подчертая някои от предизвикателствата и често пренебрегвани аспекти от тяхната работа.
Федералните окръжни съдилища са основата на нашата федерална система[1]. Конгресът на САЩ е създал 673 федерални съдилища, както и четири териториални позиции. Действащите съдии се подпомагат от повече от 500 старши окръжни съдии, които отговарят на условията за пенсиониране при пълно заплащане, но още продължават да работят, някои на непълен работен ден, но повечето от тях на пълно работно време, без допълнителна компенсация.
Както съдия Сиуол забелязал преди 237 години, федералният съдия е „оставен сам и неподкрепен”. За разлика от политиците, той работи основно извън публичното внимание. Повечето американци имат някаква представа за ролята на федералните съдии, но за добро или лошо тя е оформена от изобразяването на американския съдебен процес в киното и телевизията. Според типичната картина съдията има малко участие, седящ пасивно сред възвишената реторика на адвокатите, героизма или подлостта на клиентите, и морален компас на журито. В действителните процеси обикновено липсва такава драма – но те не са предназначени да забавляват. Разбира се, те са структуриран механизъм за решаване на правни спорове чрез състезателен съдебен процес. Със своята ръководна и помиряваща централна роля федералният съдия служи, за да осигури честен и справедлив процес на спорещите страни.
Съдията е отговорен за наблюдението на предсъдебните изслушвания и за ръководството на съдебния процес. Той разрешава откритите спорове, управлява подбора на журито, ръководи допускането на доказателствата, определя ясни и разбираеми инструкции към журито, разрешава всякакви въпроси, свързани с одобрението на присъдата и вписване на наказанието. Всяка от тези стъпки изисква специални познания, чувствителност и умения. Съдията трябва да овладее комплекс от правила за водене на процедурата и допускане на доказателствата и да бъде способен да прилага тези правила според спецификата на всеки спор. Като единствен овластен да ръководи процеса, той трябва да отговаря за всеки детайл в една непредсказуема процедура – ръководейки твърдо и определящ наказанието с обективност, проницателност и състрадателност. Това не е работа за импулсивни, стеснителни, плахи или невнимателни хора.
Характерът на федералния съдия е по-ярко видим при наказателните процеси. Повечето наказателни обвинения се решават чрез споразумения между прокуратурата и обвиняемите, но тези случаи, които стигат до процес, изискват особени усилия от съда. Съдията трябва да осигурява разглеждането на делата, съобразно със Закона за ускоряване на процеса, в съответствие с конституционното право на обвиняемите на защита и представителство. Той трябва незабавно и в движение да взима решения и да прилага доказателствените правила, докато тече процесът, обикновено без лукса на спокойното обсъждане и проучване в тихия кабинет. Съдията трябва внимателно да ръководи журито съобразно правилата за тежестта на доказване за обвиняемия и прокурора. В случай е процесът завършва с осъждане, съдията е изправен пред сериозната задача на определяне на наказанието с присъда.
Повечето федерални съдии са съгласни, че определянето на наказанието с присъда е тяхното най-трудно задължение. Съдията трябва да се изправи срещу подсъдимия лице в лице и да вземе предвид човешката слабост. Той трябва да съобрази гледната точка на прокурора, подсъдимия и пострадалия (жертвата) и да наложи наказание, което по замисъл и необходимост ще поправи (промени) насоката на живота на подсъдимия. При определяне на подходящото наказание неговата дискреция (решение) е ограничена от закона и напътствана от внимателно съставените ръководства за постановяване на присъди. Присъдата отразява съдийската мъдрост и проникновение, опита и наученото от наблюдението, непосредствено в съдебната зала. С постановяването на присъдата съдията говори като глас на общността.
Въпреки че федералният съдия има видимо и живо присъствие в съдебната зала, много повече от съдийските отговорности се осъществяват в кабинета. За всеки заседателен ден има множество дела, чакащи разглеждане – типичният федерален съдия има повече от 500 дела на доклад. Изправен пред тази обезсърчаваща натовареност, съдията трябва да съвместява много функции. Той трябва, на първо място, да бъде способен администратор, за да управлява непрестанния поток от дела и спорни въпроси, които преминават през съда. Трябва умело да жонглира с множество различни материи във всеки даден момент, сигурен, че нищо не убягва от вниманието му.
Федералният съдия обаче трябва да бъде повече от способен администратор. Той трябва активно и проницателно да разрешава проблемите на хората по делата, които разглежда. Съдебният процес е скъп, поради което всички биха имали полза, ако споровете могат да бъдат решавани ефикасно с минимални разходи и забавяне. Както посочих в моя годишен доклад за 2015 г., Съдийската конференция – органът, който създава решенията по общите въпроси за управление на федералните съдилища – измени федералните правила на гражданския процес, за да подчертаеролята на съдията за ранното и ефективно управление на съдебните дела. Тази процесуална реформа окуражи (даде възможности) на щатските съдии да се срещат незабавно с адвокатите след подаване на жалбата и да обсъдят съвместно възможностите за решаване на случая, да разработят план за управление на делото и да ускорят решаването чрез предсъдебно споразумение. Реформата започна да дава положителни ефекти, защото свръхнатоварените съдии са готови да предприемат по-активна роля за управление на потока от дела, което дава резултат в процеса на работа. Дървосекачът спестява време, когато отделя време, за да наточи брадвата си. Тази година ние трябва да направим стъпка напред и да поканим федералните окръжни съдии да участват в пилотна програма за тестване на някои обещаващи техники за управление на делата, насочени към намаляване разходите за разрешаването на споровете.
Изкусното и умело занимание на федералния съдия с администрирането на висящите дела и управлението на постъпилите дела може да сведе едно дело до малък на брой проблеми, които са същината на спора и може да помогне за разрешаване на спорното право чрез споразумение. В други случаи, предсъдебния процес може да разкрие, че спорният проблем е просто въпрос на приложение на правото, без да има спор по фактите, който може да се разреши с кратко решение без съдебен процес. В тези ситуации федералният съдия е отговорен – винаги като първа инстанция и често като последна – „да каже какво постановява закона“. Както е казал съдия Сиуол, съдията трябва да върши всичко „с вярност, преданост и безпристрастност“, без страх или изгода.
Федералните съдии са първите, които се сблъскват с новите правни проблеми и те трябва да ги разрешат без помощта на ръководни прецеденти. Поради това, че работят сами, те нямат привилегията на вземането на колегиални решения в съдебен състав или комфорта на споделеното съгласие. И именно поради натиска на множеството дела за разглеждане и решаване те влагат много повече усилия и време при ограничени ресурси в сравнение с техните събратя от апелативната инстанция.
Ще се запитате защо при това положение някои адвокати биха искали служба, която изисква дълги часове работа, особени умения и дълбоко посвещение – която обещава силен стрес, самотен и ограничен живот и гарантира критика. Има много по-лесни и доходни начини за добрия адвокат да изкарва прехраната си. Отговорът се крие в отплатата за службата на обществото. Федералният съдия слага своя отпечатък всеки ден и оставя трайно наследство, като прави нашето общество по-добро и справедливо. Този по смисъла си граждански дълг е видим по много начини. Нашите федерални съдии отдават доброволна служба на съдилищата и страната си, в допълнение на своите обичайни отговорности.
Конгресът задължава федералните съдии, по реда на старшинството, да се редуват в служба като председатели на техните окръжни съдилища. Председателят на съда доброволно изпълнява допълнителни отговорности, като управлява и контролира общата и специализирана съдебна администрация. Административните отговорности включват всички аспекти на управление на съдебното учреждение, включително въпроси за личния състав, бюджета и въвеждането на новите технологии. Някои от съдиите правят това, защото са били загрижени за изпълнението на тези задължения. Съдиите, които поемат бремето на председател, въпреки това използват това време за интензивна рутинна работа без допълнително възнаграждение и много малко благодарности. Тяхната служба е същината на съдийското самоуправление.
Федералните съдии дават своя принос и извън своите съдилища, като предлагат помощта си на други съдилища. Те могат да отдават своето време и енергия на претоварени съседни щатски съдилища, на регионалния апелативен съд или на специализирани съдилища, като съда за контрол върху външното разузнаване. Федералните съдии също така доброволно подпомагат съдебната власт в цялост като служат в съдийската конференция. Тринадесет федерални съдии участват в 27-членната конференция, прилагайки своя опит и умения за напредъка на третата власт. В допълнение, 169 федерални съдии участват в 25 комисии на конференцията и активно участват за развитието на политики в широк спектър от въпроси, включително бюджета на съдебната власт, мерките за сигурност, кодекси за поведение и процесуални правила.
Федералните съдии също така допринасят за съдебните образователни (обучителни) програми. Те доброволно участват във Федералния съдебен обучителен център като членове на управителния съвет, консултанти, обучители на новите съдии, за по-опитните съдии предоставят продължаващо обучение. Федералните съдии също така доброволно участват в щатската комисия по наказанията, където те участват за развитието и изменението на насоките за определяне на наказанията.
Само четири дни след като Конгреса създава първите тринадесет федерални окръжни съдебни длъжности, президентът Вашингтон написал до Едмънд Рандолф, че „обмисля първите стъпки в съдебното ведомство, като най-съществени за добруването на нашата страна и за стабилността на политическата й система“.
Вашингтон посочил, че е загрижен да подбере „съдии с подходящи характери да тълкуват законите и да раздават правосъдие“. Повече от две столетия след това време, необходимостта от посвещение на най-добрите от нацията не намалява. Не всички способни личности са приемали призванието – в нашия несъвършен свят – някои, които са приемали, впоследствие са се отказвали. Но те са рядко изключение. Откакто Вашингтон направил своите първи тринадесет назначения, всяко поколение на Америка е произвело своите самоотвержени, патриотични и смели личности, които пристъпвали да служат на страната си с призванието на федерални окръжни съдии. Американската нация е наистина горда с нейните действащи федерални съдии и благодарна за тяхната служба.
Още веднъж, имам привилегията и честта да благодаря на всички съдии, съдебни служители и съдебни помощници от името на цялата нация за тяхното достойнство и посвещение.
Най-добри пожелания на всички през Новата година.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Натовареност на съдилищата
През 12-месечния период, завършващ на 30 септември 2016 г., броят на делата, постъпили във Върховния съд на САЩ, е намалял, докато броят на делата във федералните апелативни и окръжни съдилища се е увеличил. Постъпленията в съдилищата по несъстоятелност също са намалели. Делата, изпратени и разгледани в системата на предсъдебната служба, са намалели, докато броят на лицата, поставени под наблюдение след осъждането им, се е увеличил.
Върховен съд на Съединените щати
Общият брой на делата, постъпили във Върховния съд е намалял със 7,94% от 7033 постъпили дела през 2014 г. до 6475 постъпления през периода на 2015 г. Броят на делата, постъпили в съда по реда на in forma pauperis[2] е намалял с 10,24% от 5488 постъпили през 2014 г. до 4926постъпили през 2015 г. Броят на делата, разгледани без освобождаване от държавна такса и разноски, се е увеличил с 0,02% от 1545 постъпили през 2014 г. до 1549постъпили през 2015 г. През 2015 г. 82 дела са били разгледани, като 70 са решени при 62 подписани становища, в сравнение със 75 дела, разгледани и 75 решени при 66 подписани становища през 2014 г. Съдът също е постановил 12 per curiam[3] решения през 2015 г. по дела, които не са били разгледани в открита процедура.
Федералните апелативни съдилища
В апелативните федерални съдилища постъпленията са се увеличили с 15% до 60357 дела.Въззивните дела с участие на жалбоподатели, които се представляват сами, представляват 52% от постъпленията и са се увеличили с 18%. Общо гражданските второинстанционни дела намаляват с 2%, наказателните дела са нараснали с 1%, делата по жалби срещу решения на административни органи са спаднали с 9%, делата по жалби в производствата по несъстоятелност са спаднали с 10%.
Федералните окръжни съдилища
Постъпленията на граждански дела в окръжните федерални съдилища са се увеличили с 5% до 291851 дела. Делата с участие на граждани на различни щати (т.е. спорове между граждани от различни щати) са намалели с 5%. Делата, в които федералната държава е ответник се е увеличил с 55% в резултат на жалби на затворници, свързани с решение на Върховния съд на САЩ по делото Welch v.United States, № 15-6418 (18.04.2016 г.), което предвиди нови основания за някои затворници, осъдени по силата на наказателния закон за военнослужещите, да оспорят присъдите си. Делата, в които държавата е ищец са намалели с 19%, като по-малко дела, включващи необслужвани студентски заеми и дела за конфискация и глоба.
Постъпленията на наказателни дела са намалели с 3% до 77357 дела. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с наркотици, представляващи 32% от общите постъпления, са спаднали с 3%. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с нарушаване на имиграционния режим, са намалели с по-малко от 1%, като съдилищата от югозападната граница са получили 82% от постъпленията от тези дела за цялата страна. Подсъдимите, обвинени за престъпления против собствеността, са намалели с 13% в голяма степен, защото подсъдимите, обвинени за измама, също са намалели с 13%. Постъпленията на делата за престъпления, свързани с регулаторни нарушения, сексуални престъпления, общи престъпления и престъпления против правосъдието, също намаляват, докато постъпленията на делата, свързани с огнестрелни оръжия и експлозиви и престъпления, свързани с насилие, са се увеличили.
Съдилища по несъстоятелност
Молбите за несъстоятелност са намалели с 6% до 805580 дела. По-малко заявления са постъпили в 71 от 90 съдилища. Потребителските спорове са намалели с 6%, а заявленията от дружества са спаднали с 2%. Постъпленията на заявления по Глава 7 са намалели с 9%, а по Глава 13 с 1%. Постъпленията са се увеличили с 6% на делата по Глава 11.
Тази година общите постъпления на молби за несъстоятелност са най-малко, считано от 2007 г., която е първа цяла година с такъв ефект след приемане на Закона за предотвратяване на злоупотребата с несъстоятелност и защита на потребителите от 2005 г. От 2007 до 2010 г. постъпленията на делата за несъстоятелност трайно са се увеличавали, но те намаляват всяка от следващите шест години.
Федерална система на пробационните и предсъдебни служби
Общо 137 410 души са били подложени на наблюдение в резултат на наложена с присъда такава мярка, което е увеличение с 1% в сравнение с предходната година. От този брой 118242 души са били под мерки за наблюдение след освобождаване от затвора, което е с 3% увеличение от миналата година.
Делата, постъпили за разглеждане в системата на предсъдебните служби, включително и делата, препратети от съда, са намалели с 3% до 91709.
Превод: Калин Калпакчиев
[1] Федералната съдебна система на САЩ включва окръжните (district) федерални съдилища, апелативните федерални съдилища и Върховния съд на САЩ. Бел. прев.
[2] Производства, при които съдът е освободил ищеца или жалбоподателя от държавна такса и разноски поради финансова невъзможност да ги заплати. Уважаването на молба за разглеждане на дело по този начин обикновено по наказателни дела пред федералните съдилища дава право и на служебен защитник. Бел. прев.
[3] Решения на съд, обикновено единодушни, при които не се посочва авторът на решението. Обикновено при постановяване на решенията на Върховния съд на САЩ не посочва автор на решението и съдиите, които се присъединяват към решението, респ. са на особено мнение. Бел. прев.