Организацията на германската система на съдилища следва федералното устройство на държавата и е уредена в чл. 92 от Основния закон (германската Конституция). Така има съдилища от първа и апелативна инстанция на лендерите, федерални съдилища от последна инстанция и федерален Конституционен съд. Юрисдикцията на тези съдилища, освен на Конституционния съд, е разделена на пет категории – общи, административни, финансови, трудови и социални.Съдилищата от финансовата юрисдикция имат  само първоинстанционни съдилища и апелативен федерален съд.

Италианската конституция предвижда, че магистратите са автономни и независими от всички останали власти и се подчиняват само на закона. Конституцията също предвижда структурната независимост на магистратите, като урежда, че управлението на съдебната власт по отношение на администрацията, кариерното развитие и дисциплинарните въпроси е в компетентността на CSM. Конституцията забранява създаването на извънредни съдилища по отделни дела. Италианският наказателен кодекс криминализира корумпирането на магистрати. 

За се разбере до каква степен различните юрисдикции гарантират съдебната независимост, се изисква да бъде поставена теоретична рамка  на това какво предполага този принцип. При предварителен анализ може да се каже, че принципът изисква следното: съдебните системи трябва да са свободни както фактически, така и по начин, видим за обществото, от всяко нелегитимно влияние, което може да попречи на съдиите да правораздават по правни спорове единствено въз основа на тяхната юридическата основателност.