Създаване нa второинстанционните съдилища в България (1878—1879)

проф. Борис Яновски

СЪЗДАВАНЕ HA ВТОРОИНСТАНЦИОННИТЕ СЪДИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ word
СЪЗДАВАНЕ HA ВТОРОИНСТАНЦИОННИТЕ СЪДИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ pdf

Правно-историческото изследване на проф. Яновски[1] за създаването на второинстанционните съдилища (1878-1879 г.) представлява ценен принос в науката за историята на българстата държава и право. Преди всичко в студията се обсъждат  неизползвани дотогава за научни изводи материали. Това са около 200 официални писма, заповеди, инструкции, окръжни и други такива от периода 1878 – 1879 г., които се отнасят до възникването и началото на работата на т.нар тогава „губернски съдилища“ – средните звена от съдебната структура, предназначени да действат главно като втора инстанция. Нещо повече – петдесет от тези материали са приложени изцяло, при това с бележки за всеки един от тях. В резултат студията получава специфична форма, съставена от три части: първата, в която се разглежда цялостно възникването и първоначалната работа на губернските съдилища; втората, в която се възпроизвежда съдържанието на споменатите петдесет документа, и третата – бележки по всеки от документите. Най-голямо място е предоставено на документите, от една страна, за да се изключи всякаква възможност за неправилно разбиране на източниците, а от друга –  за да могат да се използват по-нататък и от други изследователи при изясняването и на други въпроси  от разглеждания период.

 Важно е обърнем внимание на още един характерен момент, който не може да бъде подценяван, ако имаме за цел явленията да бъдат разгледани в цялостното им развитие. Нашата съдебна система – със средно звено съд, действуващ като редовна апелация, т. е. като въззивна инстанция (и най-важната по отстраняване пороците на съдебните актове, доколкото е редовна инстанция), е установена още през първите години на свободен живот – през 1878 и 1879 г., и е била безспорно една от най-модерните и най-прогресивните подобни системи за времето си, която успешно се противопоставя на дотогавашния османски ред. Неслучайно тази система остава съществено непроменена 75 години – до големите правни нововъведения при социалистическото управление през периода 1950 – 1955 г. Тази институционална устойчивост, а и обстоятелството, че дотогава не е съществувала система с различна структура и йерахия (с изключение на съвсем ранната преходна система на „съдебни съвети", неоставила следа), изиграват роля и в друга насока – в своеобразното „фетишизиранe“ на този модел на институционална и функционална организация на съдебните звена.  Това води до трайно утвърждаване на разбирането, особено у юристите, оформили се под нейно влияние, че такъв е моделът на съдебната система. Така че, дори когато престава да бъде система по действуващото право, този модел продължава да съществува като доминираща идея.

Представената студия на проф. Яновски разкрива и една не толкова добре позната страна от научните интереси и постижения на видния ни процесуалист в сферата на историята на българската държава и право.

             Предоставяме  Ви очерка с любезното разрешение на сина на проф. Яновски -  Румен Яновски.

1

Опитът е показъл, че много рядко изследване в областта на историята, и по-специално в историята на правото, има шансове за успех, ако първо не бъде основано и на някои нови материали, невключени до този момент в научния оборот. Нашият български опит с широко наблюдаваното при него въртене в кръга на един и същи, отдавна известни и предъвквани до втръсване данни, добре потвърждава това. На второ място, на успех може да разчита само онова историческо изследване, в което проблемите се поставят поначало по-другояче: в по друга връзка, с оглед отчитане на по-други зависимости или просто като на тях се поглежда под по-друг зрителен ъгъл. И отново нашият собствен опит добре потвърждава това. Един поглед върху резултатите, до които се е стигнало, дава възможност да се види, че поне в повечето нови изследвания ние сме пред същите дотогавашни научни резултати. И казаното не важи само за най-главните, за основните изводи, а и за второстепенното и даже за подробностите. Тъкмо, за да се подчертаят специално тези два момента в дадения случай, те биват изнесени на преден план и главно с оглед на тях се изгражда работата. За какво по-конкретно става въпрос?

Преди всичко тук се използват само неизползвани досега за научни изводи материали. Това са около 200 официални писма, заповеди, инструкции, окръжни и други такива от периода 1878-1879 г., отнасящи се до възникването на т.нар тогава „ губернски съдилища“, т.е на средните звена от съдебния апарат, предназначени да действат главно като втора инстанция, и до началото на тяхната работа. Нещо повече. Петдесет от тези материали се прилагат пълно, при това с известни бележки за всеки един от тях в края. В резултат дадената студия приема по-особена форма. Тя се оказва един вид съставена от три части: първата, в която се разглежда цялостно възникването и първоначалната работа на губернските съдилища; втората, в която се предават въпросните петдесет документа, и третата, бележки по всеки от казаните документи. При което, най-голямо място е предоставено на документите, между другото и защото всички те се приложени изцяло, а не в по-малки или в по-големи извадки. Постъпено е така, от една страна, за да се изключи всякакво неправилно разбиране на документите, а от друга- за да могат да се използват по-нататък и от други изследователи при изясняването и на други въпроси  от разглеждания период.[2]

На второ място, материалите са взети от архива на Русчушкия (Русенския) губернски съд и са свързани именно с неговото създаване и с началото именно на неговата работа. Подобни „местни архиви“ от ония години почти не са запазени, което прави приведените документи още по-ценни. След това те са от Русчушката губерния, която била със сравнително по-многобройно и по-издигнато в икономическо и в културно отношение население, а и слабо пострадала от войната, доколкото значителни военни действия на нейната територия почти нямало. По такъв начин процесът на създаването на разглежданите съдилища и на започването на тяхната работа се развивал, така да се каже, „нормално“ и с най-малки усложнения. Подобен момент също не може да бъде пренебрегнат. Но най-съществено е другото. Провежданите върху основата само на „общите“ материали на тогавашния център - първоначално на Управлението на Императорския руски комисар в България, а след това на Министерството на правосъдието на Княжество България, досегашни изследвания ни дават онова, което се е набелязало от там „общо“, онова, което от там „общо“ се е нареждало. Под въпросните „общи“ материали се има предвид преди всичко „Временните правила за устройство на съдебната част в България“, на които се опират всички досегашни изследвания. При изключително тежките тогавашни условия обаче съвсем естествено е много от така установяваното да не се е осъществявало „по места“ или да се е осъществявало там по-иначе (да не кажем съвсем иначе). Другояче в цял ред отношения реалната картина не може да не е била по-друга. И тя може да бъде разкрита най-добре въз основа на материалите от привеждания вид: материали, създадени по конкретни поводи, засягащи конкретни въпроси, идващи да преодолеят едни или други конкретни затруднения при осъществяване на общите установявания на практиката. Или с други думи, приведените тук материали дават възможност да се хвърли поглед върху засегнатите проблеми не вече „отгоре- надолу“, а един вид „отдолу-нагоре“, т.е от гледна точка на реално станалото, на реално постигнатото. Това е то по-другият подход, който се възприема в случая и за който също има място, най-малкото, за да се разкрие недостатъчността или неправилността на застъпваните в момента (а тъй като у нас те са все още твърде ограничени, значи и в момента господстващи) разбирания.[3]

Покрай горното естествено се преследват и други цели – специално поради обстоятелството, че се използват отблизо неизползвани досега документи от въпросното време, да се внесат корекции в посочването на някои факти (дати, имена на деятели и др. такива), пък в някои случаи даже и за пръв път да се приведат такива факти.

2

В своята „История на Българската буржоазна държава и право“ М. Андреев пише: „В селата съдебната власт била предоставена по подобие на това, което било установено още по време на османското иго на старейски съвети, които били съставени от местни жители. Те разглеждали, ако страните били съгласни да им ги поверят, всички граждански спорове, а от наказателните дела онези, които по закон могли да завършат със спогодба. Следователно те са били арбитражни съдилища.“[4] И веднага по-нататък. „Във всеки окръг имало първоинстанционен окръжен съд, на който били подсъдни всички граждански, търговски и наказателни дела с изключенията, указани в закона“[5], за да се премине след това върху търговския съд в Русе, върху губернските съдилища, върху Върховния съд в София и пр., които ние ще разгледаме на следващите страници. Крайният извод, след изясняване и на обстоятелството, че и управителната дейност по места — „в селищата, (околиите) (нахиите), градовете, окръзите и отчасти в губерниите“, била предадена в ръцете на българския народ, е такъв: „От неговата (т. е. на българския народ - б. м., Б. Я.) среда са били назначавани държавните служители и в централната администрация, и в съдилищата. От неговата среда са били избирани членовете на местните губернски окръжни, градски и старейски съвети, както и изборните членове на окръжните губернски съдилища. Той следователно е бил призован да участвува в осъществяване управителните и правосъдните функции на държавната власт и по пътя на избора.“ [6] Какво значи всичко това?

Преди всичко определено се заема становище за селата. В тях като правораздавателни органи действат „съставени“ по дотогавашния османски образец „старейски съвети“. А за градовете? Какво е положението в по-големи селища, особено като се има предвид, че горното е дадено специално за селата, т. е. за по-малките селища? За тях не се казва нищо. Положението при градовете просто не е осветлено, макар за управителната дейност да се посочва, че за нея както по селата, така и в градовете действуват „надлежни“ съвети. Тъкмо така! Наистина по-надолу се говори за осъществяване на правораздавателна дейност във всеки окръг от първоинстанционен „окръжен съд“, наричан по-нататък и „окръжен губернски съд“. Но това не изяснява именно положението в градовете. Впрочем веднага трябва да се изтъкне, че никакви „окръжни губернски съдилища“ никога не са съществували. В случая просто са смесени и обединени в едно създадените по-късно правоинстанционни окръжни съдилища и действащите като втора инстанция губернски съдилища, или, взети като цяло, оказва се, че даже основното в първоначалната ни правораздавателна система не е било изяснено. А какво е станало реално?

Между приведените документи има една заповед „по българско“ на Императорския руски комисар Дондуков-Корсаков от 23. VIII. 1878 г. (матер. V[7]). В нея е посочен между другото правораздавателният орган в гр.Свищов — нещо особено важно, като се има предвид, от една страна, обстоятелството, че този град бил толкова значителен център, че русите го обявили за средище на специална губерния, а, от друга страна, че той бил първото освободено българско селище и като такъв установяваната в него система, по-специално система на праворазделни органи, била един вид „моделът“, „матрицата“, по която поне на първо време се формирали правораздавателните и другите органи в освободените селища. А в заповедта се разпорежда, че дотогавашният член на Свищовския „съдебен съвет“ Н. Сукнаров се освобождава от тази длъжност и се назначава за губернски съдия в гр. Русчук. Ето пряко посочване, че и в градовете били установявани първоначално „съдебни съвети“.И това не е единственото пряко посочване. По-нататък, като се очертават правомощията на новосъздадените губернски съдилища в т. 2 на съответно окръжно от 15. IX. 1878 г. (матер. IX), се казва: „Губернското съдилище зима под свое разглеждане в апеляционен порядок жалби на решенията на съдебните съвети и на търговското съдилище по тъжби граждански, търговски и криминални.“ Точно същото е и в следващата т. 3: „По тъжби граждански и търговски... апеляционни жалби на решенията на съдебните съвети се допущат...“ и т. н. Ето първоначално установеното:           В началото наред с местните управленчески съвети са се установявали и „съдебни съвети“[8] . Но това било само главното в системата, защото имало освен тях и други органи.

М. Андреев продължава изложението си, изтъквайки, че „създаден бил и един търговски съд в Русе, който решавал търговските дела по този ред и в този състав, както и по време на турското управление“[9]. От вече приведения по-горе втори документ е ясно, че в този случай наистина било така: той говори и за решения на търговски съд, което не може да означава нищо друго освен, че такъв съд функционирал. Даже и друго. И за него може да се приеме, макар и с уговорки, че подобно на ръководещите се главно от обичайното право „старейшински съвети“ и той действувал по реда и в състава от османско време, тъй като и той широко се опирал на търговския обичай. Наистина тук вече се прилагало (поради липса на друго) в по-голяма степен и османското търговско законодателство, но то пък стояло много далеч от шериата поради обстоятелството, че било просто превод на съответните френски закони, към които всички, вкл. русите в това време, се отнасяли с голямо уважение[10].

„Освен това, продължава М. Андреев, важните наказателни дела били подсъдни на военните съдилища.“[11] При условията на водещата се война, а непосредствено след нея и на още нестабилното в някои райони на страната вътрешно положение, такова нещо е било, разбира се, естествено. Но даденото разрешение още отначало се е разглеждало като военновременна мярка и при първата открила се възможност и тия дела били отнесени към общите български правораздавателни органи (вж. по-нататък).

По-сложно, поне откъм застъпваните разбирания, стоят въпросите с другите съдилища – с административните съдилища и с духовните съдилища на разните вероизповедания.

Пише се: „Във Временните правила се предвиждали да бъдат създадени и духовни съдилища на православните и другите християнски вероизповедания, но по време на Временното руско управление те не били открити.“[12] Обаче в казаното отношение нещата определено стояли по-скоро обратно. В т. 4, ал. 2 на цит. окръжно от 15. IX. 1978 г. се разпорежда: „Що се касае до извършването на духовните завещания, то съгласно предишните порядки, съществуващи при турската власт, такива се извършват и се засвидетелствуват в духовните съдилища, доколкото един такъв порядък не е бил изключителен“. Място за съмнение няма! Духовни съдилища продължавали да съществуват, както преди, и то по всичко изглежда не само за християните, за лицата от всички религии – и израелтяни, и мохамедани. И тук другояче и не могло да бъде. Русите по много причини трябвало да се отнасят много внимателно и еднакво към всички религии и организациите им (вж. по това и по-нататък) и, което е по-важно в случая, те били, както се посочва, против установения от османците правен ред, доколкото той бил по отношение на християните, специално християните – българи, „изключителен“. Постановката е много интересна и явно изразява една голяма и прогресивна идея.

За административните съдилища пък се пише обратното: „ С Временните правила били създадени и административни съдилища.“[13] Но и сега положението е друго – вече в смисъл, че подобни съдилища към даденото време не били създадени. Със свое писмо от 24. XI. 1878г. ( матер. XVI) Русчушкият губернатор уведомява председателя на Русчушкия губернски съд за действията, които предприема в изпълнение на надлежно нареждане на централната власт: „ Заедно с това на основание същото постановление на Императорския комисар от моя страна е предложено на окръжните началници да вземат мерки за образуване на административни окръжни съдилища“. Значи, също съвсем определено се установява, че тогава,  а това е почти краят на 1878 г., подобни съдилища още няма. И това е пак в реда на нещата, тъй като възникващите административни спорове били още твърде малко на брой и при нужда те можели да бъдат разрешавани от губернаторите или даже от самия Императорски комисар.

Но на какво се дължат допуснатите от М. Андреев явно съвсем погрешни твърдения? Такъв въпрос също има своето място, защото за същото време се пише, че „апелативни съдилища били открити в София, Видин, Русе, Търново и Варна“ [14]  , т. е. че също тогава били създадени и нашите съдилища, действували като втора инстанция по дадени жалби, главното, подлежащо на осветляване на тези страници, и което също се свързва с неправилно виждане на мястото на Временните правила в началния период на нашето държавно строителство.

Съвсем вярно е изтъкнатото и от М. Андреев, че „Временните правила за устройство на съдебната част в България“ изиграли голяма роля в изграждането на нашето правосъдие (вж. по-долу). Но с тях въпросите стоят много по-различно, отколкото приема той, и причините за това съвсем не са малко. Даже на първо място стои не друго, а просто допуснатата груба грешка относно времето, в което те се появяват. Той пише: „От голямо значение ... са и „Временните правила за устройството на съдебната част в България“, издадени на 24. VIII. 1877 г.“[15]. Така посочената дата обаче не е датата, на която те са „издадени“. Даже в нашата енциклопедия е казано, че „Временните правила за устройството на съдебната част в България“ (24 август 1878) служат като основа за изграждането на процесуалното право и за устройството на съдебната система“[16]. Действителната дата е 24. VIII, обаче следната 1878 г. М. Андреев е допуснал грешка с една година. Но реално и не само с толкова. Той е приел, че Временните правила са влезли в сила „ по съвременному“ от деня на публикуването им, респ. три дни след това. Но и този въпрос стои другояче. Едно окръжно от 4.XI. 1878 г. (матер. XIV) гласи: „След като бъдат въведени в действие Временните правила за устройство на съдебната част в България, предлагам ви, милостиви господарю, да се ръководите от следните указания. .“ и се посочва как следва да бъдат запознати с тях всички съдии и даже техническият персонал при съдилищата. Значи даже към 4. XI, т. е. два месеца и половина след публикуването им, тези Правила още не са влезли в сила. Най-пълно обаче картината се разкрива въз основа на едно друго окръжно — № 3811 (матер. XVI). То дава следното: Първо краят му гласи: „При което се препращат четири екземпляра от Временните правила ... и един екземпляр от постановлението на Императорския руски комисар от 20 септември 1878 г. за въвеждане в действие правилата.“ Следователно решението за влизане на Правилата в сила било взето, така да се каже, на „най-високо равнище“ в средата на септември – месец след публикуването. После в началото на същото окръжно № 3811 се допълва: „На основание предложението на управляващия Съдебния отдел при Императорския руски комисар (това е Сергей Лукиянов — б. м., Б. Я.) от 6 октомври (под) № 3204. . . Временните правила за устройство на съдебните места в България встъпват в сила “ Ето второ официално становище –  вече на по-ниското „равнище“ на специалния Съдебен отдел (действуващ, както е известно, един вид като Министерство на правосъдието). И едва след него идва казаното в същото това окръжно вече относно самите съдилища по места: „Временните правила за устройство на съдебната част в България встъпват в сила и следва да бъдат прилагани от момента на тяхното получаване в съда.“ И веднага по-нататък: „При което съдът е длъжен да прочете даденото постановление на Императорския руски комисар в разпоредително заседание и да впише това в протокола за заседанието, за да се вижда в кое време законът е получен и в кое време е станал известен на съда.“ И, разбира се, като се имат предвид възможностите на тогавашните пощенски съобщения, този последен момент ще да е бил за провинциалните съдилища в най-добрия случай краят на ноември или даже началото на декември – общо в края на 1878 г. Ето реалното положение, през първия период от създаването на нашата правосъдна система и установяването на нашето правосъдие въпросните правила не са били още закон и никакво действие като закон не са имали.

И сега следва да се попита, а защо всичко толкова се е проточило и защо влизането на Временните правила в сила е трябвало да мине през толкова “перипетии“: публикуване на проекта за тях, решение на Императорския комисар, решение на Съдебния отдел при канцеларията на Комисаря, предупреждаване на съдилищата по места да имат готовност за тяхното приемане, получаването им от местните губернатори и препращането им от тях на председателите на губернските съдилища (има даже и още един такъв момент - вж. за него по-долу) и най-после запознаването на съдиите с тях в специално разпоредително заседание? Явно налагало се е преди всичко да се подготвят най-необходимите условия, за да могат Правилата да влязат в сила. Именно, за да влязат в сила не само формално, но и реално – на практика[17].

3

И така, бе посочено, че ядрото на установената в хода на Освободителната война и първите месеци след нея — фактически до към началото на 1876 г., система били „съдебните съвети“ – „старейшински съвети“ по селата, и градски, респ. окръжни, съдебни съвети, към които се включвали още съдилищата на различните религиозни общности, търговският съд в Русчук и руските военни съдилища, действуващи по наказателните дела за най-тежки престъпления. С изключение на руските военни съдилища всички те били един вид „заварени“ съдилища, т. е. всички те вече съществували в османско време — като естествено русите веднага започнали да внасят изменения в тях (на първо място, давайки възможност на населението да замени влизащите в тях лица с авторитетни местни деятели българи). Освен това и то е особено важно за даденото изследване, всички те били първоинстанционни. По такъв начин в този пръв, преходен етап второинстанционни съдилища въобще не е имало, или погледнато под ъгъла на „приемството“ , докато при първоинстанционните съдилища в този етап може да се говори за определено „приемство“, при второинстанционните вече не може. Второинстанционните съдилища, да не говорим за Върховния съд, вече не познават приемство и са изцяло нововъведени.                      

Впрочем за да бъде всичко и тук пределно ясно, трябва да бъдат направени още няколко уточнения. Първото се отнася до „старейшинските съдилища“ Както се видя, М. Андреев обръща внимание на обстоятелството, че тия съдилища действували само доколкото страните били съгласни да се отнасят към тях, като по такъв начин те се явявали арбитражни съдилища. Това е съвършено вярно, но то не е достатъчно. Следователно те не били държавни съдилища. Тъкмо не били такива съдилища, откъдето следва, че видени от такава гледна точка, те вече не само не трябвало да се разглеждат като отнасящи се до ядрото на съдебната ни система, но и не следвало да се включват в тази система, разбирана като система на държавните ни съдилища въобще. Те влизали в системата само при по-широкото схващане като система от правораздавателни органи изобщо (както държавни, така и недържавни) и доколкото на първо време те били най-често наблюдаваният съд специално в селата, където по-дълго се задържал и правният обичай, с който те били кръвно свързани. Оттук и по-различната им по-нататъшна съдба. В освободена България с упадъка на правния обичай и заместването му от писаното държавно право те играели все по-малка роля, като били постепенно изтласкани (с активното участие на държавата) от първоинстанционните държавни съдилища.

Второто уточнение се отнася до разграничаването в развитието през 1878-1879 г. (главно през Привременното руско управление) на два твърде различни етапа. Първият – един вид „преходен“, и вторият – „когато се поставят основите на новата ни съдебна система и на новото ни правораздаване с Временните правила за устройство на съдебната част в България“. И то отразява реалното положение, което М. Андреев не е могъл да разкрие. Напоследък П. Петров публикува много интересни материали на големия специалист по правото на славянските народи от края на миналия век В. Богишич. А той е един от главните деятели от първия етап на развитието на нашата нова държава и нейното право и автор на проекта „За временната организация на съдебната служба в България“ от 1877 г., в който се казва: „Считам като основни принципи: I. Да се оставят засега непокътнати всички институции на сегашния съдебен механизъм и да не се прибягва до промени или по-скоро към модификации освен в случаите, където те биха били абсолютно несъвместими с новия ред на нещата. II. Когато модификациите стават действително необходими, да се прояви старание да се променя възможно най-малко от външните стрaни на съответните институции. III Като се правят промени и същевременно като се оставят нещата in statu quo, това да се прави по начин, че да не носи никаква вреда и да не представлява спънка за по-късно, в момента, когато ще трябва да се въведат по-радикални реформи.“[18] Вероятно не всичко от проекта на големия учен било прието — особено това, на първо време изобщо да не се засяга правораздаването и неговата система, разбиране, което не споделял специално С. Лукиянов, но разграничаването на два етапа е съвсем ясно дадено. Пък то се и проследява по документите. Например в цитираното вече на няколко пъти окръжно № 3811 още се изтъква, че Временните правила вече важат изцяло, т. е. и в устройствената им част „за губернските съдии, образувани вече на основание новите правила“. Значи имало е „стари“ правила на първия етап и нови, свързани с Временните правила.

Трето, за да се разбере истинското значение и истинското място на втория от посочените етапи – този, през който се изграждат нашите нови съдилища, нашето ново правораздаване, непременно трябва да се изтъкне и друг съществен момент, изпуснат от М. Андреев. Става дума за факта, че вторият етап съвсем не се характеризира само с промени в дадена област. Като се започне от края на август 1878 г. до средата на април 1879 г., били приети, както бихме се изразили сега, цял „пакет“ подобни закони. Между тях били „Временният устав на народните училища“ (пуб. на 29.VIII.1878 г.), “Временните правила за устройване на полицията в Княжество България“ (публ. на 5. IX. 1878 г.), „Временните правила за устройването на медицинското управление в България” (публ. на 1. II. 1878 г.), „Временни правила за пощенската част в България" (публ. на 11. IV. 1879 г.) и т. н. и накрая проектът за Конституция от февруари 1879 г., станал действуващ основен наш закон на 16. IV казаната година, и с която завършва вторият етап и се поставя началото на следващия по-нататъшен етап на развитието. Ето положението: „Временните правила за съдебната част", с които започнали въпросните големи законодателни промени в Българската държава, били само част от установяваните нови закони, идващи на мястото на отменените или мълчаливо изпаднали в неупотреба османски закони, както и на османските закони, продължили временно да се прилагат с ред изменения, получавайки при новите условия нова служебна роля.

И на четвърто място, като се имат предвид мащабът и сложността на задачите, свързани с предприетото голямо държавно и правно строителство, явно не всичко можело да се подготви за него. Тъкмо не всичко могло да се подготви, макар първият период да бил посветен до голяма степен на най-различни организационни мероприятия. И това се вижда много добре с направеното в областта на правораздаването. Така в уводната част на същото окръжно № 3811 се посочва още, че „съдебните съвети ... оттук нататък трябва да се наричат окръжни съдилища". Именно вече съдилища! Дотогавашните съдебни съвети били вече развити до такава степен, че можели да бъдат трансформирани в наш общ първоинстанционен съд (като се оставят настрана по изтъкнатите по-горе съображения „старейшинските съвети" по селата, споменатият веднъж в приведените документи (матер. XIX) „ градски съд“, произлязъл също от съдебните съвети, но както изглежда не успял по това време да получи развитие, а и специалният търговски съд и временно действуващите руски военни съдилища). И същевременно те все още не са кадрово комплектувани според възприетото от временните правила положение – част от съдиите да са назначени, а друга част – избрани. Тъкмо затова при въвеждането в действие на Временните правила, както се посочи, се уговорило, че по този въпрос те още не влизат в сила за окръжните съдилища. Комплектуването им поновому трябвало още да стане. Още по-назад била работата по създаването на Върховния съд. Включително и по ред други причини той се комплектувал още по-трудно и в края на краищата се оказал в състояние пълноценно да работи едва към началото на 1880 г.[19] По такъв начин за един момент обстановката се очертала като твърде своеобразна: най-пълно изградени от съдилищата се оказали тези, представляващи второто звено от системата – губернският съд, основното предназначение на което било да действува като втора инстанция по подадени срещу решенията на съда на първата инстанция - окръжните съдилища, жалби.

4

Най-ранният документ от приведените тук документи от архива на Русчушкия губернски съд е едно окръжно на Императорския комисар от 11. VII. 1878 г. до русчушкия губернатор (матер. II), но получено от него едва на 26. IX. с. г., т.е. почти два месеца и половина по-късно. Закъснението се свързва вън от всяко съмнение с възникнали затруднения, макар в случая те да не могат да бъдат посочени от нас конкретно. В това окръжно се разпорежда да се изготвят печати за предстоящите да се открият „окръжни съдилища“ и „губернски съдилища“. За подобна подготвителна мярка се говори и в следващото окръжно до същия губернатор от 25. VII. 1878 г. (матер. III), също получено с голямо закъснение. Сега се разпорежда да се изготвят необходимите „книги“ за работата на губернските съдилища.

Месец след това се отива вече по-далеч от обикновената подготовка. На 23. VIII е издадена заповедта на Императорския комисар под № 10 (матер. IV): „Да се открие в Русчушка губерния апелативен съд за цялата губерния.“ На същата дата е издадена и следващата заповед № 11 за лицата, включени в този губернски съд. Те са точно, както се откриват и в публикувания по-късно „Временен щат на губернските съдилища“ (неприведен в материалите: председател – един, назначени от правителството губернски съдии – двама, избрани губернски съдии – шест[20]. И най-после идва инструкцията за откриване на губернските съдилища по възможния най-тържествен начин (мат. XIII), която великолепно разкрива как е трябвало да става това и както вън от всякакво съмнение то е станало. Така че тук не се налага да се разказва за самото откриване. По-скоро се налага да се спре вниманието върху някои други документи.

Преди всичко съвсем ясно се вижда, че почти цялата подготвителна работа по места за създаване на губернските съдилища като второ звено в правораздавателната ситема била извършена под ръководството на местните губернатори – руси. Стигнало се е даже дотам, че и по-нататьк – след като губернските съдилища вече започнали да функционират, правният отдел при канцеларията на Императорския комисар – това, както вече се казва, своеобразно Министерство на правосъдието при тогавашните условия, кореспондирал с губернските съдилища чрез губернаторите. Всичко показва, че при осъществяването на дадената голяма правна реформа (а тя е още по-голяма, като се вземе предвид и изтъкнатото по-горе, че тя засягала и почти всички други сфери на обществения ни живот с приемане и внедряване и за тях на съответни „временни правила“) особено се е разчитало на губернаторите. Във всеки случай те се справили твърде успешно с тази работа и напълно заслужават днес да бъдат споменати с добра дума.

Първоначалната идея изглежда е била във всяка губерния да се създаде губернски съл. Поне начинът, по-който са редактирани документите от това време, говори в полза на такова разбиране. Но още отначало трябвало да се допусне отклонение от нея. Със създаването на губерниите била създадена и Свищовска губерния, но нейният Съдебен съвет станал по-късно обикновен окръжен съд, отнесен към Русчушкия губернски съд. После в установения срок 20. IХ не могло да бъде осигурено създаването на Варненския губернски съд, а може би и на някои други от тези съдилища. Даже към началото ноември въпросът не бил още окончателно решен. Наложило се да се вземат извънредни мерки: като например изтегляне на някои по-опитни съдии от започналите вече да работят губернски съдилища и прехвърлянето им в изоставащите съдилища (матер. ХХП). Усложненията идвали и по линията на окръжните съдилища, отнесени към този или онзи губернски съд. Едни от тях се закривали, други се откривали и пр. (матер. ХХIХ. ХХХIV). Но най-големите структурни промени станали в самия край на Привременното руско управление и началото на самостоятелното българско управление. Тогава в указ на наскоро избрания български княз Александър I № 113 от 20.VIII 1879 г. (матер. ХLVI) повечето от просъществувалите едва десет месеца (в най-добрия случай) губернски съдилища били закрити, като останали за източната част на Княжеството само губернският съд в Русчук и за западната —губернският съд в София. След Съединението през 1885 г. към тях се присъединил и съдът със също такъв ранг и със същите такива апелaтивни правомощия в Пловдив. Същевременно наблюдават се изменения и в наименованията. Така още в указ № 113 на княз Александър I наред с термина „апелативна“ инстанция и явно като равнозначен нему се използува и терминът „въззивна“ инстанция, от юни 1879 г. се говори вече не за „губернски“ съдилища, а за „областни“ съдилища и т. н. При което промените – специално особено важните структурни промени, довели за по-малко от година до изоставяне на първоначалната идея и до възприемане на съвсем друга – тази за един „губернски“ съд за няколко губернии, били безспорно добре обосновани. Още русите въвели изискването да се предават системно „в центъра“ данни за постъпващите и решавани дела, за характера на тия дела и пр. И тъкмо тези данни се оказвали изходните при приемането на едни или други разрешения (по-специално за окрупняването на губернските съдилища голяма роля изглежда са изиграли събираните съгласно окръжното от юли 1879 г. (матер. XLI) данни, които показват малкия брой на постъпващите в тези съдилища дела).

Второинстанционният губернски съд още от първия момент бил определен като общ второинстанционен съд с апелативни – според другия използуван термин „въззивни“, правомощия, т. е. като второинстанционен съд, който при подадена жалба, респ. тъжба, действувал като „втора първа инстанция“. „Губернските съдилища съставляват втора апелационна инстанция“ се казва още в окръжно № 2662 от септември 1878 г. (матер. IX). Наистина невинаги се допускало отиване към губернския съд. В цитираното току-що окръжно по-нататък се продължава: „Губернското съдилище зима под свое разглеждание в апеляционен порядок“ гражданските дела, решенията по които са с цена на иска над 1000 гроша или когато искът е неоценяем в пари, решенията по търговските дела с цена на иска над 5000 гроша и когато искът е неоценяем в пари и присъдите по наказателни дела с присъдена глоба над 100 гроша или затвор над седем дни. Но тия изключения, превръщащи фактически решаването на някои дела в едноинстанционно, се отнасяли, както се казвало тогава, до „маловажни случаи“. Освен това те били възприети от всички тогавашни напреднали европейски държави, ориентирали се към подобно обжалване. Така че установената с губернските съдилища у нас система съвсем определено била „развита апелативна система“. Нещо повече. Не много по-късно, когато бива създаден Върховният касационен съд като Върховен съд на върха на съдебната система с касационни правомощия, т. е. с правомощия да се произнася по жалби против вече влезли в „законна сила“ решения, респ. присъди, но само с оглед преодоляване допуснати нарушения на закона този съд постоянно се съпоставя с губернския (преименуван на „областен“) апелативен съд и с това се изтъква преди всичко разликата в правомощията им.

Или обобщено, нашата съдебна система още към въпросното време – средата на 1879 г., е напълно изградена като тризвенна система от окръжни съдилища по места като първа (и понякога единствена) инстанция, губернски (областни) съдилища като второинстанционни апелативни съдилища със силни черти на централизъм и напълно централизирания единствен Върховен съд в столицата за разглеждане по извънреден касационен ред на жалби против влезлите в „законна сила“ съдебни актове при допуснати нарушения на закона.

5

И самата правораздавателна дейност на съдилищата, по-специално на губернските съдилища, разкрива особености, на които досега изобщо не е било обръщано внимание. А те се определят, на първо място, също от своеобразието на условията „в българско“ през 1878—1879 г., при което особеностите се проявяват, така да се каже, в две различни отношения.

Първото се отнася до това, че цял ред дела, които по-нататък стават обикновени – като делата за делба на наследство, за застроени имоти и други такива, сега още не се водят. В тази сфера продължава да се проявява много силно обичайното право – специално по селата, и неговите норми, прилагани от „старейшинските съвети“, са определящите”.[21] На практика в гражданскоправната сфера на преден план излизат делата за правото на собственост върху недвижимости – главно ниви, ливади, гори. Причината е, че, от една страна, османците – едри собственици, след като се пооправили от шока, получен в резултат на изгубването на политическата власт и създаването на „българска държава“, повели отчаяна борба за запазване на надмощното си положение в имуществената сфера, отстоявайки с всички средства имотите си, често просто заграбени преди това от българските селяни. От друга страна, и българските селяни, без да дочакват уреждането на собственическите им претенции, започнали да разграбват и да делят чифлиците на османлиите, а покрай тях земите на държавата, пък даже и земите, подарени от родолюбиви граждани на училища, читалища, църкви, манастири и други подобни „богоугодни“ заведения. При това всичко се усложнявало твърде много от обстоятелството, че рядко правото на собственост се оказвало удостоверено със съответен официален документ. Изобщо положението създавало особено много грижи на деятелите на Привременното руско управление. Те действували в няколко насоки. Преди всичко те рязко засилили защитата на държавните имоти и на имотите на разните обществени организации, като включили в нея органите на „фиска“. Тези органи трябвало да реагират при всеки сигнал за нарушение на държавен и обществен имуществен интерес, както и да встъпват като контролиращи страни във всички дела за собственост на такива имущества (матер. XIХ, ХХII). Те също така стабилизирали нотариалното производство – специално производството по издаване на нотариални актове, отнасяйки тази дейност от местните управленчески съвети към окръжния съд (матер. ХII). Но най-голяма роля изиграло създаденото върху основата на руския опит особено охранително производство за издаване на нотариални актове по обстоятелствена проверка. То представлявало своеобразна форма на доказване право на собственост върху недвижими имоти със свидетели, но при предварителен „филтър“ на тези свидетели с оглед да се осигури максимална достоверност на показанията им. Наказателните дела се свързвали първо с обжалване пред губернските съдилища на налаганите глоби за контрабанда на спиртни напитки и особено на тютюн. А контрабандата – особено на тютюна, се развила изключително силно преди всичко поради обстоятелството, че по Берлинския мирен договор главните тютюнопроизводителни райони – Тракия и Македония, останали извън пределите на Княжеството. След това идвали обикновените дребни кражби, а след като през май 1879 г. (матер. ХХХI) руските военни съдилища престанали да действуват спрямо български граждани, и за бандитизъм и грабежи – за пресичане предприеманите тук и там от някои османлии опити да действуват както по-рано в Османската държава.

Второто отношение, в което се проявяват важни особености, се свързва с обстоятелството, че много положения както на материалното, така и на процесуалното право не били уредени. Това изправяло пред други, даже още по-големи затруднения. Русите си давали сметка и за тях. В едно по-ранно окръжно, т. е. окръжно отпреди влизането на „Временните правила за съдебната част" в сила, те настояват за високо качество на правораздаването при положение, че „в България, където няма цялостно и системно законодателство и ... съдиите твърде често ще бъдат принудени при решаването на делата да се ръководят от общите или местни обичаи, а когато такива липсват и от вътрешните си убеждения и съвест“. „Временните правила" изиграли голяма роля специално за процесите, но и те съвсем не били достатъчни. И ето защо се заложило на друго: на изискването на първо време да се следват принципите. Така се стигнало до новото своеобразие, почти не наблюдавано друг път в нашето развитие[22], принципите на новото право да се прилагат за уреждането най-различните възникнали случаи не чрез конкретни норми, в които те са залегнали, а пряко, непосредствено. За какви принципи по-точно става въпрос?

Използуваните в случая документи позволяват много добре да се види кои принципи се смятат за особено важни при тогавашните конкретни условия и на коя тяхна конкретна проявна форма особено се държи. Така държи се на публичността и гласността на съдебния процес (матер. XV), на правото на страната на защита – специално на адвокатска защита (матер. XX), на право на страната да има възможност да организира своята защита – специално като при обвинение в извършване на престъпление да бъде задържана само в краен случай (XXIII), на евтиност на съдебното производство – при обжалване пред второинстанционния съд не се изисква внасянето на гаранция (матер. XXIV), като съдебните такси са ниски и строго определени (матер. XXVIII), на известно служебно начало – специално, като съдът е задължен да ориентира страните във възможността да атакуват постановения съдебен акт и пред Върховния съд (матер. XIV), на строга законност – специално чрез строго спазване на „Временните правила за съдебната част” (матер. XXVII), на бързина – специално на бързо препращане жалбите и тъжбите на по-горната инстанция (матер. XXXIX), за опростено съдопроизводство – специално на възможност молбите за защита на неграмотните лица да бъдат и устни (матер. X LII), на възможност на страните – специално на страните турци, незнаещи български език, да се защитят на своя език (матер. XLVIII), на юридическо равенство на всички лица пред закона (матер. L), и пр. и пр., вкл. и на най-големия при правораздаването принцип на разкриване на обективната истина – специално когато се разполага само със свидетелски показания (матер. XVIII).

При това забележително е и другото: че така посочените принципи са дадени не раздробено, не всеки отделно сам за себе си, не от случай на случай, а всички винаги подчинени на една основна идея и винаги изразяващи общо най-пълно тази идея. А тя е – чрез „добро” правораздаване, както се изразява народът, влагайки в този непретенциозен термин „добро“ възможното най-богато съдържание, да се издига високо авторитетът и доброто име на току-що създадения български съд и на още само въвеждания български закон. Защото. . . без „добро“ правораздаване няма „добър“  съд, няма и „добър“ закон.

* * *

Накрая трябва да се обърне внимание на още един момент, без който не може да се мине, ако се иска явленията да бъдат видени в цялостното им развитие. Нашата съдебна система – със средно звено съд, действуващ като редовна апелация, т. е. като въззивна инстанция (и най-важната по отстраняване пороците на съдебните актове, доколкото е инстанция редовна), е установена, както се видя, още през първите години на свободен живот – през 1878 и 1879 г., и е била безспорно една от най-модерните и най- прогресивните подобни системи за времето си. Затова ние и за този принос не можем да не бъдем благодарни на тогавашните ни правни деятели начело с началника на Съдебния отдел при канцеларията на Императорския руски комисар Сергей Лукиянов[23] и неговия най-близък помощник В. Каченовски. Неслучайно тази система остава в главното си непроменена тричетвърти век — цели 75 години, до големите правни нововъведения вече при социалистическите условия през периода 1950 – 1955 г. Един такъв дълъг срок, а и обстоятелството, че дотогава никаква друга система не е имало (като не се смята съвсем ранната преходна система на „съдебни съвети", неоставила следа) изиграли роля и в друга насока. Всичко това довело до своеобразно „фетишизиранe“ на тази система. Другояче, то довело до приемане, особено от старите кадри, оформили се под нейно влияние, и затова понякога и съвсем неосъзнато, че съдебна система изобщо, че съдебна система въобще е тъкмо тази система. Така че, преставайки да бъде система на действуващото право, тя съществува като определена идея. В този смисъл тя още продължава да живее. Именно да живее и влияе, вкл. и с положителните си страни, на които тук се наблегна с оглед противопоставянето на дотогавашния османски ред, и с отрицателните си страни, които постепенно разкрива по-нататък. Но това е друг проблем, изискващ друго специално изследване и очевидно също така в плана на проследяване развитието на достиженията.

I.

МАТЕРИАЛИ:*

ПИСМО НА ГУБЕРНАТОРА ОТ РУСЧУШКИЯ САНДЖАК

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНСКИ СЪД Я. ГЕРОВ

ЗА ОТКРИВАНЕ НА ГУБЕРНСКИ СЬД

М. В.

Губернатор

Рущчукскаго санджака                                                      Председателя Рущукскаго

№ 2670

Сентебря 15 дня 1878 год.                                                             Губернского суда

г. Рущук                                                                                                      г. Герову

Сим извещаю Вас, что 20го сего сентябра в 10 часов утра откроется Рущукский губернский суд, вверенный Вашему Председательству, в доме прежняго помещения французкаго консултата, что рядом с Ислях-хане, назначенном помещением оного суда.

При сем прилагаются: 1) Копия с отношения управляющаго судебным отделом от 28го прошлаго августа за № 2108, с копнем с принадлежащей к нему копии проэкта временнаго штата губернских судов: 2) Копия с отношения от тогоже числа за № 2122 с копия с принадлежащих к нему копий приказов №10 и № 11 и Формы присяги и 3) Правила о пределах и предметах ведомства губернских судов от сего числа за № 2662.

Рущукский губернатор генерал майор: (п.) Акимов.

Правитель канцеларии:. . .

II.

ОТНОСНО ИЗГОТВЯНЕТО ПЕЧАТИ И ЗА ГУБЕРНСКИ СЪДИЛИЩА

        Управление                                                                                         Копия

    Императорскаго                                                                      Циркулярно

 Российскаго Коммиссара                                                 г. Рущукскому Губернатору

    Отдел судебный                                                              26 септемврия 1878 г.

     11 юля 1878 г.

         № 1039

   г. Филиппопол

В дополнение к циркуляру от 11 юля за № 1033 имею честь просить Ваше Превосходительство сделать зависящее распоряжение о заготовлении печатей Губернских судов и для оных из окружних, которые такових еще не имеют. Надпис над печата (на русском и болгарском языках) должна состоят в следующем: „Печат такогото окружного или губернского суда“ .

Управляющий Судебным отделом: действительный статский советник Лукъянов.

Начальник отделения: Н. Качановски.

111.

НАРЕЖДАНЕ НА ИМПЕРАТОРСКИЯ РУСКИ КОМИСАР

ДО РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНАТОР ДА СЕ ИЗГОТВЯТ КНИГИ

ЗА ГУБЕРНСКИ СЪД

           Управление                                                              Копия

Императорскаго Российскаго                                           Господину Русщукскаму Губернатору

     Коммиссара в Болгарии

        Отдел судебный

        25 июля 1878 г.

             № 1286

     г. Филиппопол

В виду предстоящаго в скором времени откритыя губернских судов в Болгарии имею честь просить Ваше Превосходительство сделать распоряжение о заготовлении для Канцелярии суда ввереной Вам Губернии одинадцати книг, именно.

1)    для описи делам уголовным поступившим в суд по апелляции;

2)    для таковой же описи по делам гражданским;

3)    для описи делам, поступившим в губернский суд по частным жалобам, касающийся произодства следствий и определений окружных судов в делах уголовных;

4)    для описи делам, поступившим в губернский суд по частным жалобам на определения судов по искам гражданским;

5)    для журналов распорядительных заседаний губернскаго суда по делам уголовным и гражданским;

6)    для журналов судебных заседаний по делам уголовным;

7)    для журналов таковых же заседаний по делам гражданским;

8)    для реестра входящим по разным предметам бумагам и

9)    для реестра исходящим бумагам.

10)                        касовые книги для прихода и 11) разхода сумм.

Кроме сего, для Канцелярии губернскаго суда следует заготовить обложки для дел, заводимыx по каждой жалобе отдельно.

Подробныя указания относительно ведения вышепоименованных книг и вообще делопроизводства будут даны губернским судам впоследствии.

Управляющий судебным отделом: действительный статский советник Лукъянов.

Началник отделения: В. Качановски.

С подлинным верно: Правитель канцилярии Рущускаго губернатора (п.) Граф Кутузов. 

IV.

ЗАПОВЕД НА ИМПЕРАТОРСКИЯ РУСКИ КОМИСАР

ЗА ОТКРИВАНЕ ГУБЕРНСКИ СЪД

В ГРАД РУСЧУК

Приказ                      Копия с копии

по Болгарскому краю

по

Судебному ведомству

Августа 23го дня 1878 г.

№ 10

Признавая необходимым учредить в г. Рущуке апелляционную инстанцию для обжалования решении судов первой степени, постановляю: Открить в Рущуке Губернский суд в качестве аппелляционнаго суда всей Губернии.

Подлинный подписали: Импероторский Российский Коммиссар генерал- адъютант, княз Дондуков-Корсаков и Управляющий Судебным отделом действительный статский советник Сергей Лукъянов.

Верно: Начальник отделения Н. Качановски.

С подлинным верно: (п.) Граф Кутузов.

V.

ЗАПОВЕД НА ИМПЕРАТОРСКИЯ РУСКИ КОМИСАР

ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ ЧЛЕНОВЕТЕ

НА РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНСКИ СЪД

Приказ                      Копия с копии

по Болгарскому краю

по

Судебному ведомству

Августа 23го дня 1878 г.

№ 11

Помощник начальника отделения моей канцелярии Яков Геров назначается председателем Рущукскаго губернскаго суда от Правительства, с отчислением от настоящей должности: Губернский секретарь Василий Мишайков и член Систовскаго судебнаго совета Сукнаров членами того же суда от Правительства.

Коста Маринович, Мирон Бешков, Тодор Марков, Георги Малчев, Алеко хаджи Константинов и Йосиф Дайнов утверждаются все шестеро членами Рущукскаго губернскаго суда по выборам.

Подлнный подписали: Императорский Российский Комисар генерал-адъютант княз Дондуков-Корсаков и Управляющий Судебным отделом действительный статский советник Сергей Лукъянов.

Верно: Начальник отделения В. Качановски.

С подлинным верно: Правитель канцеларии (п.) Граф Кутузов.

VI.

КЛЕТВАТА НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИИ

Форма на клетвата, която дават председателите, постоянните и избираеми членове на окружныя, торговския и губернския съд:

„Обещавам се и се заклевам в името на Всемогъщия Бог пред святото му Евангелие и Животворящий Господен Кръст, че ще изпълнявам свято законите на отечеството си, че ще съдя по чиста съвесть, без да земам страна на който и да было и че ще постъпвам в всичко сьобразно с званието, което приемам като помня, че за всичко това трябва да отговарям пред Закона и пред Бога на страшния му съд. За удостоверение на туй целувам словото и кръста на моя Спаситель“.

С подлинным вярно: Правитель канцелярии: (п.) Граф Кутузов.

VII.

ПИСМО НА ИМПЕРАТОРСКИЯ РУСКИ КОМИСАР

ОТНОСНО ЩАТА НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИЛИЩА

       Управление                                                                              Копия

    Императорската

Росийскаго Коммиссара

       в Болгарии

            ---                                                       Господину Рущукскому Губернатору

Отдел судебный

        Августа 28 дня 1878 г.

     № 2108

          г. Филиппополь

Препровожая при сем копию штата губернскаго суда имею честь присовокупить, что содержание председателю и членам-Рущукскаго суда от Правительства должно 6ыть производимо со дня их назначения, т. е. с 23 августа; секретарь же, его помощник писец разсыльные по уставу назначаемые Председателем получают содержание со дня отдачи в приказе по губернскому суду о их назначении. Выборным членам жалованья не полагаются, но они получают по их заявления суточныя деньги, в размере определенном штатом, а те из выборных членов постоянное жительство которых не в месте нахождения губернскаго суда, удовлетворяется и прогонными деньгами на двухконную надводу по три франка на каждые 25 верст.

Управляющий Судебным отделом действительный статский советник Сергвй Лукъянов. Начальник отделения В. Качановски.

С подлинным верно: Правитель канцелярии (п.) Граф Кутузов.

VIII.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИЛИЩА

Управление                                                                                     Копия

Императорскаго

Росийскаго Коммиссара

в Болгарии

----                                                                             Господину Рущукскому Губернатору

Отдел судебный

Августа 28 дня 1878 г.

     № 2111

          г. Филиппополь

По распоряжению Его Сиятельства Императорскаго Росийскаго Коммиссара открытие Рущукскаго Губермскаго Суда, должно последовать не далее 20 сентября в денъ, избранный Вашим Превосходительством следующим порядком:

1) Открытие суда возлагается на Ваше Превосходительства.

2) Предварительно открытия, в зале предназначенной для заседании суда, должно быть совершено Болгарским Духовенством молебствие установленным правилам.

3) По окончании молебствия Ваше Превосходительства имеете прочитать прилагаемые приказ Императорского Российскаго Коммиссара об учреждении Губернскаго суда и приказ о назначении представителя и членов как от Правительства, так и по выборам, и засим объявите Губернский су открытим.

4) После сего Ваше Превосходительства пригласите Председателя и всех членов принести присягу по прилагаемой при сем форме. Жалательно, чтобы священник сказал при сем поучение об обязаностях и ответствености судей. Присяжный лист, подписанный лицами, принявшими присягу и удостоверенный священником к присяге приводившим представляется в Судебный отдел Императорвскаго Российскаго Комиссара.

Если Ваше Превосходительство совместное присутствие Болгарского и Греческаго духовенства признаете неудобным, то члены суди принадлежащие к Греческой церкви приносят присягу на кануне открития суда в Греческой церкви в присутстии командированнаго чиновника Вашего Упралвения.Присяжный лист подписанный как выше указано и удостоверенный подписью командированхаго чиновника представляется в Судебный отдел.

5) По принятии присяги составляется в журнале для распорядительнных заседании Губернскаго суда протокол об открытии суда и подписивается как Вашем Превосходитсльством так и председателем и членами за скрепою Секретаря Губернскаго Суда.

6)        По составлении протокола председатель открывает распорядительное заседание для определения времени и порядка заседания и для установления очереди в какой выборные члены будут призываемы для присутствованыя в заседания. О чем равным образом в журнале для распорядительных заседаний составляется протокол за подписью председателя, членов и секретаря.

7)        Об открытие губернскаго суда Ваше Прсвосходительство представляете рапорт Императорскому Российскому Коммиссару.

8)        О дне открытия губернскаго суда должно быть объявлено во всеобщее сведение по всей губернии присовокуплением, что на неокончательныя решения судебных советов возобновивших или открывших свои действия со времени занятия края Императорскими Российскими войсками по веем делам — гражданским, торговым и уголовным могут быть приносимы аппеляционныя жалобы в губернский суд в двухмесячний срок со дня его открытия, жалбы сии подаютея в Судебны совет постановившнй решение или приговор; сей-же Совет немедленно пересылает все дело вместе с жалбой в Губернский суд.

Неокончательными почитаютея те из решений по гражданским и торговым делам, которыя постановлены по искам стоимостью свыше тысячи пиастров или ста пиастров годового дохода с недвижимости; из уголовных же приговоров те, кои постановлены по проступкам, за которые в уголовном Оттоманском кодексе определено наказание свыше семидневнаго ареста или ста пиастров денежнаго взыскания.

9)        К присутствию при открытии Губернскаго суда могут быгь приглашены, если зто будет Вашим Превосходительством признано удобным, иностранные консула буде таковы находнтся и почетные жители города особыми пригласительными билетами.

Приложение: приказы за № № 10 и 11 и форма присяги.

Управляющий Отделом действительный статский советник Лукъянов.

Начальник отделения В. Качановски.

С подлинным верно: Правитель канцелярии Рущук, губернатора (п.) Граф Кутузов.

IX.

ПРАВОМОЩИЯТА НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИЛИЩА

    М.В.                                                                                                         Копия

 Губернатор

Рущукскаго санджака

№ 2662                                                                                 На Рущукско-то губернско съдилище.

Сентября 15 дня 1878 г.

г. Рущук

Пределы-те на власты-та и предметы-те на ведомство-то на Губернско-то съдилище съ следующи-те:

1) Губернско-то съдилище составлява втора апелационна инстанция и негово-то ведомство ся разпространява на синка-та Губерния.

2) Губернско-то съдилище зима под свое разглеждане в апеляционен порядок жалбы на решения-та на съдебны-те съветы и на Търговско-то съдилище по тъжбы граждански, търговски и криминальны.

3)  По тъжбы граждански и търговски, там дето не съ учредены търговски съдилища, апелационны жалбы на решения-та на Сдебны-те съветы съ допущат в следующи-те случаи:

а) когато стойность-та на искъ-т надминува 1000 гроша,

в) когато искъ-т по свое-то си свойство не може да ся оцени, т. е. е за предмет неопределен.

4) Апелационны жалбы на решения-та на търговско-то съдилище ся допущат:

а) когато стойность-та на искъ-т надминува 5000 гроша,

в) когато искъ-т по свое-то си свойство не може да ся оцени, т. е. е за предмет неопределен.

5) При разглеждание-то на търговски тъжбы Губернско-то съдилище поканва в заседанието си двама членове от търговцы-те по установленный-т ред за них, а по търговски-те тъжбы на чужеземцы-те поканва членове от чужеземцы-те подданнцы.

6) При разглеждание-то на търговски тъжбы по същность Губернско-то съдилище ся ръководи от търговский-т кодекс на 1850 година, от Морский-т търговский кодекс на 1864 год, от Законъ-т на 30 априля на 1860 и на 27 септемвря на 1867 година, а за дополнение и от местны-те обычаи, приеты в търговский-т живот.

По криминальны дела.

7）Решения-та на Съдебны-те съветы по криминальны тъжбы ся считат окончательны в тези случаи, когато определеното в законъ-т за разгледувано-то или погрешка не надминува седьмодневен затовр или сто гроша парична глоба; по сички-те други криминальны тъжбы ся допуща апелация в губернско-то съдилище.

8) При решение-то на криминальны тъжбы Губернско-то съдилище ся ръководи от оттоманский криминален кодекс на 1858 год. До колкоз той не противоречи на навый-т государственный и христианский порядок.

9) Занапред до управлението на военни-тя съдилища, сички-те изчисленны в прокламация-та на Главнокомандующий от 1ми июня на 1877 година престъпления съ под ведомство-то на тези съдилища.

Апелляционны срокове.

10) По тъжбы криминальны, граждански и търговски решенны в Съдебны-те съветы до день-т на отваряние-то на Губернското съдилище апелляционны жалбы могат да ся принасят в двамесячен от деннь-т на отваряние-то на Губернско-то съдилище срок, ако онези решения не съ исполнены на законно основание.

11) На решения-та по тъжбы криминальны, граждански и търговски, които са станали после отваряние-то Губернско-то съдилище, но до получавание-то от Съдебны-те съветы инструкции относително до апелляционны-те срокове, апелляционны жалбы могът да ся принасят на Губернско-то съдилище в двамесячен срок от день-т на обявление-то на решение-то.

12) После получавание-то на инструкции-те от Съдебны-те съветы относително до аппеллчционны-те срокове, апелляционны жалби на решения-та на тези съдилища могат да се принасът на Гъбернско-то съдилище по тъжбы граждански в двамесячен, а по тъжбы криминальны и търговски в двеседмичный срок от день-т на объявление-то на решение-то.

13) Апелационна жалба ся дава в съдилище-то, което е постановило решение-то, а това последне-то, както жалба-та, така и сички-те приложения, които ся отнасят към тъжба-та препраща гы в Губернско-то съдилище.

15) Губернско-то съдилище ся снася с правителственны места и с должностны лица право и непосредственно.

16) Губернско-то съдилище представлява в съдебны-т отдел при управлението на Императорский-т Российский Комиссар като месячны ведомости за число-то на граждански-те тъжби, търговски и криминалъны особенно от секый род, а по окончанние-то на година-та общий отчет. Също он съобщава на Съдебны-т отдел своите си съображения за усовершенствувание-то на съдебна-та часть.

16) Заседания-та на Губернско-то съдилище стават публично.

17) Секретари-те и тяхны-те помощницы и друзи-те канцелярски служители по штать-т ся назначават от подлежащи-те председатели.

Рущукский губернатор генерал-майор Акимов.

Правитель канцелярии Граф Кутузов.

Х.

СЪСТАВЯНЕ ПОСЛУЖНИ СПИСЪЦИ НА СЛУЖАЩИТЕ В СЪДА

      Управление                                                                   Господину Председателю

   Императорскаго                                                         Русщуксаго Губернскаго суда

Росийскаго коммиссара

     в Болгарии

          ------

       Отдел                                                                                        № 2

  Судебный                                                                            6 октомврый 1878.

          Сентября 28 дня 1878 г.   

     № 2947

          г. Филипополь

Препровождая при сем форму послужных списков предлагаю Вам, Милостивый Государъ, сделать распоряжение о составленни по этой форме списков служащих в Рущукском Губернском суде. Списков выборных членов можно и не составлятъ. Копии послужных списков по составленни сих последних Вы имеете представить в Судебный отдел.

Управляющий Судебным отделом действительный статский советник: (п.) Сергей Лукъянов.

Началник Отделения: (п.) В. Качановски.

XI.

ИЗПРАЩАТ СЕ КНИГИТЕ ЗА ГУБЕРНСКИЯ СЪД

      М. В.                                                                   В Канцелярии Рущукскаго

    Канцелярия

И. Д. Рущукскаго губернатора

       ----

 Октобря 13 дня  1878                                                                    № 7 вход.

             № 3118                                                                    Получено 13. окт. 1878 г.

Препровожая при сем десять переплетенных,прошнурованных, пронумерованных и печатью Губернатора скрепленных книг, Канцелария Рушукскаго Губернатора, поручению Еи Превосходительства покорнейше просит Канцелярии Губернскаго суда возвратить в Кассу Канцелярии Губернатора сто восемьнадцать франков, изразходованных на изготовление оных.

Правинель Канцелярии Рущукскаго Губернатора: (п.) Граф Кутузов.

XII.

НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕМИНАВА КЪМ ОКРЪЖНИТЕ СЪДИЛИЩА

     Управление                                                                   Гму Рущукскаму Председателю

  Императорскаго                                                              Губернскаго суда

Росийскаго коммиссара

     в Болгарии

          ------

       Отдел                                                                                       

     Судебный

Октября 30 дня 1878 г.

       №3605

     г. София.

На основании Временных правил об устройстве съдебной части в Болгарии всякаго рода акты и договоры, со дня введения сих правил в действие, должны совершаться и свидетельствоваться в подлежащих Окружных судах ( ст.524 и 531). С целию изменения в этом смысле прежде бывших порядков Судебный отдел уже вошел в сношение с Г.г. губернаторами и указал им самый способ передачи книг и реастров из городских и управительных Окружных Советов в Окружный суд.

Предлагая вам, Милостивый Государь, по соглашению с Губернатором наблюсти за скорейшим и точным исполнением со стороны Окружных судов правил изложенных в прилагаемом при сем циркуляре Г.г. Губернаторам, считаю нужным присовокупить, что если бы встретились какия либо затруднения по передаче книг и реестров со стороны городских или Окружных Управительных советов то для разъяснения их, Вы имеете обращатся к Гму Губернатору.

Управляющий Судебным отделом действительный советник: (п.) Сергей Лукъянов.

XIII.

ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ОЩЕ HЕ Е ОТКРИТ ВАРНЕНСКИ ГУБЕРНСКИ СЪД

СЪОТВЕТНИТЕ АПЕЛАТИВНИ         ЖАЛБИ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ

ОТ РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНСКИ СЪД

     Управление                                                                   В Рущукский Губернский Суд.

  Императорскаго                                                             

Росийскаго коммиссара

     в Болгарии

          ------

       Отдел                                                                                       

     Судебный

Ноября 2 дня 1878 г.

       № 3673

     г. София.

Болгарин Николай Христофоров Пулиев, жительствующий в г. Бальчик, обратился к Его Сиятельству Императорскому Российскому Коммиссару с прошением от 20 сентября сего года, в коем ходотайствует об разрешении передать на разсмотрение в Губернский суд постановление Балчикскаго окружнаго суда (Судебнаго совета) от 4 сентября сего года № 260, по иску его к нанимателям отданных ему, Бальчикским окружным управительным советом с торгов в аренду лавок. На прошении сем Его Сиятельство в виду неоткрытия до сего времени в Варненской губернии апелляционнаго суда, коему было бы подсудно настоящее дело и применительно к статьям 264 и 307 временных правил для устройства судебной части изволил положить резолюциию в коей разрешается Рущукскому губернскому суду разсмотрение жальбы Пулиева на упомянутое постановление Бальчикскаго окружнаго суда. Сделав соответствующее распоряжение об извещении об этом распоряжение г. Пулиева, имею честь сообщить Рущукскому губернскому суду на предмет принятия им к своему разсмотрению жалобы г. Пулиева на опяминутое постановление Бальчикскаго окружнаго суда.

Управляющий судебным отделом действительный статский советник: (п.) Сергей Лукъянов.

Начальник отделения: (п.) В. Качановски.

XIV.

ПО ОРГАНИЗАЦИОННАТА РАБОТА НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИЛИЩА

     Управление                                                                                           Копия

  Императорскаго                                                             

Росийскаго коммиссара                                                           Циркулярно

     в Болгарии

          ------                                                                 Господину Председателю Рущукскаго

       Отдел                                                                            Губернскаго суда.

     Судебный

Ноября 4 дня 1878 г.

       № 3762

     г. София.

Со введением в Действие Временных правил для устройства Судебной части в Болгарии, Предлагаю Вам, Милостивый Государь, руководствуваться следующими указаниями:

1. На основания 4 п. 59 статьи вышеозначенных правил все вновь издаваемые законы, распоряжения и постановления правителства, для ознакомления с ними должностных лиц судебнаго ведомства, должны быть прочитываемы и обсуждаемы в распорядительном заседании суда. Этот порядок следует применить и к Временным правилам, изучение и расмотрение коих требует особаго со стороны лиц судебнаго ведомства внимания, как к закону непосредственно их касающемуся. На Вас, как на председателе суда, лежит обязанность не только составлять для сей цели распорядительныя заседания, приглашая в них как правительственных, так и выборных членов, не только руководить сими заседаниями в общем смысле Ваших обязанностей, но и заботиться о том, чтобы заседания эти не были исполнением лишь простой формальности. Если бы при чтении правил, касательно смысла их и значения, встретились такия затруднения, разрешение коих почему либо и Bы не считали удобным принять на себя, но в таких случаях Bы будете обращаться в Судебный отдел. Независимо от членов Губернскаго суда Ви имеете приглашать в распорядительныя заседания по настоящему предмету председателя и членов местнаго Окружнаго суда, предоставляя им при обсуждении вопросов, теже права какия имеют в распорядителъных заседаниях члены Губернскаго суда. Так как председатели и члены прочих окружных судов губернии не могут пользоваться личными Вашими указаниями, то Вам предоставляется войти по сему предмету в письменныя сношения с председателями сих судов. При сообщении Председателям Окружных судов указаний, содержающихся в настоящем циркуляре, Bы можете сделать добавления, которыя по Вашему мнению могли бы быть полезными. О всех затруднениях и недоумениях председатели Окружных судов сим обязываются сообщать Вам, и Вы должны разрешать таковыя. Этим, однако, не устраняется право председателей Окружных судов входить по всем вопросам в  непосредственныя сношения с Судебньм отделом: права эти, согласно 66 ст. Временных правил, остаются за ними всецело, и настоящия циркуляр имеет в виду лишь установление связи между Судом Губернским и Окружными судами губернии, связи, которая может повести к хорошим последствиям, если председатели постараются ссрьезно образоваться по сему предмету между Вами и председателями Окружных судов переписка должна касаться тех или других вопросов лишь в форме общей, но не по отношению к тому или другому определенному судебному делу. Впрочем и в сем последнем смысле Вы можете делать указания, но лишь по разсмотрении дела Губернским судом в установленном порядке, а не ранее.

2. Со дня получения в судах Временных правил, суды, при определении судебных издержек, обязаны руководствуваться исключительно сими правила и взимая, между прочим, судебныя пошлины по 2% при предъявлении иска и без внесения таковых не давая дальнейшаго хода исковому прошению.

3. Хотя секретари и их помощники согласно 43 и 53 сгатьям Временных правил назначаются и увольняются от должностей председателями судебных мест, однако этим председатели не освобождаются от обязаности рапортовать в Судебный отдел о каждом таком назначении или унольнении. Потому те из председателей Губернских судов, которые еще не представили по сему предмету рапортов, сим обязываются к немедленному их представлению.

4. Независимо от отчетов, долженствующих быть представляемыми председателями суде6ых мест в Судебный отдел согласно 65 статьи Временных правил, сим  возлагается на них и представление ежемесячных отчетов о членах суда неявляющихся в судебныя заседания без уважительных причин, как выборных (ст. 41 и 50 Вр. пр.), так и назначаемых правительством.

5. Увольнение членов суда, секретарей и их помощников в отпуск зависит от председателя подлежащаго суда. Председатель однако собственною властию может уволить в отпуск лишь на одну неделю. Просьбы об отпуске на больий срок председатель представляет, при своем заключении, на разрешение в Судебный отдел.                

При сем прилагается 8 экземпляров копий настоящаго циркуляра. Эти копии Вы имеете разослать председателям окружных судов.

Подлинный подписали:

Управляющий Судебным отделом, действительный статский советник- Сергей Лукъянов.

Начальник отделения: В. Качановски.

С подлинным верно: Начальник отделения: (п.) В. Качановски.

XV.

ДА СЕ ОСИГУРИ ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО

     Управление                                                                               Циркулярно

  Императорскаго                                                             

Росийскаго коммиссара                                         Г. Председателю Рущукскаго

     в Болгарии                                                                            Губернскаго Суда.

          ------                                                                

       Отдел                                                                           

     (Судебный)

Ноября 15/16 дня 1878 г.

     г. София.

На основании статьи 60 Времeнных правил, Судебныя заседания для решения уголовных и гражданских дел происходит публично, за исключением случаев указанных в статьях 128 и 727. Публичность и гласность судопроизводства составляя одно из существенных обезпечений правильнаго отправления правосудия, должны иметь самое широкое пременение - их следует ограничивать лишь залою заседания и тою местностию для которой суд учрежден, желательно, чтобы деятельность суда становилась известною как всем прочим судебным учреждениям края, так по возможности и целому обществу. Но, с другой стороны, существенно важно, чтобы и самые суды и правительственныя власти и общество, знакомились с отправлением в крае правосудия из источников достоверных, а не руководились случайными известйями и слухами. Прямой и единственно верный путь для достижения этой цели, состоит в опубликовании подлинных мотивированных судебных решений, которыя для всех будут иметь силу официальной достоверности.

В Болгарии, где нет цельнаго и систематическаго законодательства, где судьи весма часто принуждени будут, при решении дел, руководствуваться общими ими местными обичаями, а за недостатком таковых внутренним убеждением и совестью опубликование судебных решений послужитъ кроме того средством для установления еднообразной судебной практики и подготовит материал для будущих необходимых законодательных работ.

Вследствие сего предлагаю Вам, Милостивий Государь, препровождать в „Марицу“ для напечатания те мотивированныя судебныя решения преимущественно по делам гражданским, кои Вы найдете особенно важными и достойными всеобщаго внимания. Решения сии должны быть печатаемы не в сокращении или в извлечении, а в окончательной форме, о коей говорят статьи 270, 274, 275, и 834 Временных правил.

Улравляющий Судебным отделом, действительный статский советнык: (п.) Лукъянов.

Начальник отделение: (и.) В Качановски.

XVI

ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВРЕМЕННИТЕ ПРАВИЛА

      Рущукский                                                                    Циркулярно

     Губернатор

        №3811                                                              В Рущукский Губернский Суд

Ноября 24 дня 1878 г.

      г. Рущук

На основании предложения Управляущаго Судебным отделом при Императорском Российском Коммиссаре от 6го октября № 3204, поставляно на вид Рущукскому Губернскому суду, что Временныя правила об устройстве судебной части в Болгарии вступают в силу и должны быть применяемы со дня их получения в суде. При сем суд обязян постановление Императорскаго Росийскаго Коммиссара прочитать в разпорядительном заседании и внести в протокол заседания, да бы видано было, с какого времени закон получен и сделался известен Суду. На первое время для Судебных суветов, которые отныне должны називатся Окружными судами, впредь до организации их личнаго состава, согласно Временным правилам, вступают в силу и действие.

1.       Правила о судоустройстве лишь постольку поскольку оне не касаются, будущаго новаго состава судов, частию из членов от Правительства, а частию по выборам, т. е. статьи 54-68, а для судов Губернских‚образованных уже на основании нових правил, обязательны все правила, касающихся их устройства. За сим как для судов Окружых, так и Губериских, обязательны правила о предметах ведомства, т. е. о подсудности по силе коих они не должны принимать к суждению тех дел, кои подлежат судам административным, судам духовным н судам кадиев, т. е. ст. 907-948, а главным образом и в особенности как суды Окружные, так и Губернские обязаны строго соблюдать правила изложенныя в примечаниях 2 и 3 статьи 4, о подсудности судам военным по Судебно-полицейской власти Губернаторов, Окружнных Начальников и Полиций-мейстеров.

2.      Правила об гражданском судопроизводстве т. е. сг. 69-516.

3.      Правила об уголовном судопроизводстве т. е. ст. 532-906.

4.      Правила об учреждении опек и составлении описи наследству и правила о совершении и засвидетельствувании актов и договоров, т.е. ст. 517-531.

Что же касается совершния духовные завещании, то таковыя согласно прежним порядкам, существовашим при Турецком правительстве, совершаются и свидетельствуются в судах духовных, поскольку такой порядок не был исключительным.

5. Правила переходныя от стараго порядка к новому, т. е. ст. 939-948, и

6. Правила о судебных издержках, т. е. 949-1018.

Вместе с сим мною объяснено Окружным судам. что гражданския и уголовныя дела оконченныя производствам до дня введения в действие Временных правил, но еще не вступившия в законную снлу, относительно их обжалования и высшую инстанцию должны обсуждаться и направляться на основании Инструкции Окружным судам, препровожденной Вам от 6го октября № 3039: дела же производством не оконченныяа а равно и те, кои имеют поступить в Окружный суд по введении Временных правил в действие, обсуждаются и исправляются во всем, согласно Временных правил.

Вместе с сим, на основании тогоже постановления Императорскаго коммиссара, мною предложено Окружным Начальникам принять меры к образованию Административных окружных судов.

Учреждение Губернских Упраювительных советов н Административных Губернских судов на основании ст. 907-923 Временных правил последует вслед за сим.

Канцелярския обязанности н админисгративных судах Окружных и Губернских, кои на перое время будут иметь, без сомнения весьма незначительныя занятия, согласно статье 909-920, должны исполняться Канцелариею Окружнаго начальника и Губернатора по принадлежности.

При сем препровождаются 4 экземпляра Временных правил об устройстве Судебной части в Болгарии и 1 экземпляр Постановления Императорскаго Российскаго Коммиссара от 20 сентября 1878г. о введении в действие сих правил.

Рущукский Губернатор генерал-майор: (п.) Акимов.

Правитель Канцелярии: Граф Кутузов.

XVII.

НЕТОЧНОСТИ В БЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД НА ВРЕМЕННИТЕ ПРАВИЛА

     Управление                                                                               Циркулярно.

  Императорскаго                                                             

Росийскаго Коммиссара                             Господину Председателю Рущукскаго

     в Болгарии                                                                            Губернскаго Суда.

          ------                                                                

       Отдел                                                                           

     Судебный

Ноября 24/26 дня 1878 г.

     г. София.

В болгарском тексте Временных правил для устройства Судебной части, могут встретиться неточности и недоразумения происходящия исключительно от отсуствия в сем языке точной юридической терминологии. В сих видах предлагаю Вам, Милостивий Государь, каждый раз когда подобныя неточности будут Вами замечены сообщать об них в Судебный отдел вместе с проектом редакции, которую бы можно было заменить существующую. При проекте редакции подлежащей статьи должны быть приложены объяснения почему предлагаемая редакция наиболее соответствует смыслу и духу закона. Настоящее предложение мое покорнейше прошу сообщить и Председателям Окружных Судов.

Управляющий Судебным отделом, Действительный статский советник: (п.) Лукъянов.

Начальник отделение: . . .

XVIII.

ДОКАЗВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА ТУРЦИТЕ

ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

      Рущукский                                                                    Циркулярно

     Губернатор

        № 4124                                                  Рущукскому Губернскому Суду.

Декабря 12 дня 1878 г.

      г. Рущук

Состоящий при мне Советник по делам Казеннаго управления разсмотрев некоторыя дела Судебных советов о правах возвратившихся турок на владение недвижимым имуществом переданных мною согласно § 11 Журнальнаго постановления Совета Императорскаго Российскаго Коммиссара от 2 августа, на его заключение, доложил мие что по большинству из этих дел не представлено просителями письменых доказательств на принадлежность им отискиваемых ими недвижимых имуществ и что хотя в Журнальном постновлении Совета Императорскаго Российскаго Коммиссара не упоминается о других доказательствах на принадлежность возвратившимся мусульманам недвижимой собствености тем не менее представлястся справедливым допустить возможность доказывать мусульманам принадлежность им недвижимой собственности кроме письменных актов и другими способами, однакоже не свидетельскими показаниями лиц приведенных пред суд самими просителями, которые не могут быть достаточно убедительными, и для большей гарантии правильности решения следовало бы применится к. ст. 162 Временных правил об устройстве судебной части в Болгарии, утвержденных 24 августа сего года, на основании коей поискам частных лиц о праве на владении недвижимым имуществом допускается дознание чрез окольных людей. Этот род доказательство может быт в тех случаях, когда нет письменных доказателств, и достаточно гарантирует правильность решения, так как исключает возможность привода в суд подставних свидетелей. Но при этом самое дознание чрез окольных людей должно бытъ обставлено достаточными формальностями, как же но временных правилах не указаны эты формальности с достаточною подробностью, то полагал бы в данном случае кроме Временных правил о судоустройстве в Болгарии иметь в внду указания Устава гражданскаго судопроизводства Российской Империи, в котором по этому предмету преподаны следующия правила.

Ст. 416. Назначеный для производства дознания член суда прибыв на место составляет по сведениям полученным от местнаго управления общины или махалы, список всех домохазяев или других старожилов той местности могущих быть свидетелями о владении просителя в спорном участке. Ст. 417. В список этот не помещаются 1) родственныки просителя, 2) находящиеся в отсутствии и больные не могущие быт призванными к свидетельству. Ст.429. Из этого списка избираются по жребию двенадцати человек: если же в списке помещено не более двенадцати лиц, то избырается всего шесть человек. Ст. 433. Имена избранных лиц записываются в протоколе. Ст. 436.

Кроме познания чрез окольных людей удостоверением на право владения недвижимостью в силу указаной 162 ст. правил судопроизводства и ст. 166 и 528 тех-же правил может служить и удостоверение Совета старейшин общины или махалы. Соглашаясь в существе с этим мнением Советника по делам Казеннаго Управления предлагаю Вашему Высокоблагородию сообщить этот циркуляр для руководство Окружному Суду ввереннаго Вам Округа. При этом поручаю Вам такоже указать Суду, что в сылу § 11 Журнала Совета Императорскаго Коммиссара Судебный Совет не должен постановлять по просьбам мусульман о возвращении им недвижимой собствености решенний до истребования заключения Советника по делам Казеннаго управления, и что на его обязаности лежит предварнтельно только собрать доказательства, как то писменные акты, с переводом их на болгарский или русский язык, протоколы допросов сведетелей и окольных людей, за их собственноручными подписами и т. п., а за тем представить их на заключение Советника, и только по возвращению дела с его заключением Совет в праве постановить решение.

Рущукский Губернатор генерал майор: (н.) Акимов.

Советннк по делам Казеннаго управления: (п.) М. Ле. . .

XIX.

ОТНОСНО ДЕЛАТА ЗА ДЪРЖАВНИ ИМУЩЕСТВА

И ИМУЩЕСТВА НА РАЗНИ ДРУГИ УЧРЕЖДЕНИЯ

     Управление                                                                               Циркулярно

  Императорскаго                                                             

Росийскаго Коммиссара                                        Г.г. Председателям Губернских и

     в Болгарии                                                                            Окружных Судов.

          ------                                                                 Г-ну. Председателя Рущукскаго

       Отдел                                                                        губернскаго Суда.

     Судебный

Января 5 дня 1879 года

          № 23

     г. София.

На основания 74 статьи Временных правил для устройства судебной части в Болгарии при разрешении межу частными лицами споров, которые касаются имуществ государственных или имуществ принадлежащих богоугодным и благотворительным учреждениям и находящихся во владении частных лиц, а равно во всех спорах между частными лицами, косвенно касающихся интересов казны, — должен присуствоват Советник казеннаго или инаго соответственнаго управления и давать по сим делам свои заключения.

Вследствие сего предлагаю Вам, Милостивый Государь, по вступлении таких дел в суд немедленно сообщать об этом Губернатору или Окружному Начальнику (Губернатору сообщают суды находящиеся в губернии-губернских, городских; Окружным Начальникам — все прочие суды) от которых и будет зависить командирование должностнаго лица для защиты казеннаго интереса, о коем уломинает 74 статья Временных правил.

Управляющий Судебным Отделом, действительный Статский Советник: (п.) Лукъянов.

Началник отделения: (п.) В Качановски.

XX.

ПОДСЪДИМИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СИ ИЗБИРАТ ЗАЩИТНИЦИ

      Рущукский                                                                    Циркулярно

     Губернатор

        № 468                                                    Председателю Рущукскаго Губернскаго суда

Января 23 дня 1879 г.

      г. Рущук

Заведывающий Судебным Отделом при Управлении Императорскаго Коммиссара в Болгарии отношением от 8 сего яиваря за № 25 сообщает, что на основании статей 695, 696 и 967 Временных правил по устройству Судебной части в Болгарии подсудимые имеют право избирать себе защитников, которые могут с разрешения председателя объясняться на едине с подсудимыми содержащимися под стражею и что в силу этого правила смотрители тюрем обязаны допускать в тюрьмы защитников, снабженных удостоверением Председателя подлежащаго Окружнаго или Губернскаго Суда. Содержание настоящаго предписания предлагаю Вашему Высокоблогородию принять к руководству и исполнении.

Рущукский Губернатор: Генерал майор (п.) Акимов.

За Правителя Канцелярии: (п.) Л. Др. . .

XXI.

ПРЕМЕСТВАНЕ ЧЛЕНА НА РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНСКИ СЪД НИКОЛАЙ СУКНАРОВ

ВЪВ ФОРМИРАНИЯ ВАРНЕНСКИ ГУБЕРНСКИ СЪД

     Управление                                                                   Гму Председателю Рущукскаго

 Императорскаго Коммисара                                                       Губернскаго суда

Российскаго Коммиссара

     в Болгарии

          ------

       Отдел                                                                                       

     Судебный

Января 31 дня 1879 г.

       № 28

     г. София.

Член на правительства председательствуемаго Вами Суда Николай Сукнаров по представлению моему от 22 сего января, назначен Его Сиятельством Императорским Коммиссаром членом Варненскаго Губернскаго Суда от правительства.

Сообщаю о сем в потверждение телеграмы от 23 января сего года,

Управляющии Судебным Отделом Действительный Статский Советник: (и.) Лукъянов.

И. д. Начальника Отделения: (п.) В. Палаузов.

XXII.

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВОМОЩИЯ НА СЪВЕТНИКА ПО ДЕЛАТА,

ЗАСЯГАЩИ ФИСКА И ИНТЕРЕСИТЕ НА РАЗНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

     Управление                                                                               Циркулярно.

  Императорскаго                                                             

Российскаго коммиссара                            Председателю Рущукскаго Губернскаго

     в Болгарии                                                                                    Суда.

          ------                                                                

       Отдел                                                                           

     Судебный

Февраля 3 дня 1879 г.

         №106

     г. София.

Препровождая при сем копии журналов Совета Императорскаго Коммиссара от 13 января 1879 года за № 33 и 34, для руководства и исполнения считаю нужным разъяснить, на основание Временных правил для устройства Судебной части, значение участия в судопроизводстве Советннка по делам казеннаго и иных соответственых управлений.

На основании 307 ст. Временных правил по всех случаях для коих не постановлено особых правил к производству дел Губернском суде применяются правила, установленныя для Окружных Судов.

Так как в числе особых правил касательно обжалования решений Окружных Судов и производства в Губернских Судах, изложенных в ст 290—320, не имеется никакого особаго распоряжения касательно Советннка по делам казеннаго или иного соответственнаго управления, то по сим статьи 307 к производству в Губернских Судах должна бытъ применена статья 74 и по сему в случаях, о коих упоминается в последней статье, при производстве в Губернскых судах должен присутствувать советник казеннаго или инаго соответственнаги управления.

Такое участие Советника казеннаго и других Управлений в производстве в Губернских Судах, на основании той же 307 ст. предполагает в свою очередь следующие права сих должностных лиц при производстве в Окружных Судах по гражданским делам:

1)      Право заявлять отводы и возражения (ст. 235—241);

2)      Право на вступление в качестве третьяго лица в дело (ст. 257—260);

3)      Право делать заявление об устранение судей (ст. 261 и след );

4)      Право подавать отзыв на заочное решение (ст. 281—284);

5)      Право на подачу частных жалоб на определения Окружных судов (ст. 313-и 320);

6)      Право на подачу аппелляциоинных жалоб на решения Окружных судов в случаях и порядкам, указанным в ст. 290—298.

Независимо от исчисленных прав и согласно с 20 ст. учреждения Суда Высшей инстанции 25 ноября 1878 года, советнику казеннаго или инаго соответственнаго управления в случаях предусмотрeнных в ст. 10 и 11 названнаго учреждения, должно быть прeдоставлено право обжалования тех окончательных решений и приговоров Окружных и Губернских Судов, которыe постановлены по делам, в коих означенных должностныя лица принимали согласно 74 ст. участие.

Выше изложенныя указаныя прошу принять к руководству

Управляющий Судебным Отделом Действительный Статский Советник: (п.) Лукъянов.

И. д Начальника Отделения: (п.) В. Палаузов

XXIII.

УСТАНОВЯ НАНЕ СЬДЕБПН КОНТРОЛ ВЪРХУ ЗАДЪРЖАНИЯТА

      Рущукский                                                                    Циркулярно

     Губернатор

        № 1059                                                  Рущукскому Губернскому Суду

Февраля 18 дня 1879 г.                               Уведомить Г-на Рущукскаго Губернатора

      г. Рущук                                                 о получении сего Циркуляра.

И. д. пред.: (п.) В. Мишайков.

23 февр. 79 год.

Препровождая при сем один экземпляр копии журналов Совета Императорскаго Российскаго коммиссара от 13 января сего года за № 33 и 34 — о предоставлении Председателям права наблюдения за правильностью содержания арестантов в местах заключения, предлагаю Вам постановление по этому предмету вышепомянутаго Совета принать к руководству и исполнению. О получении же настоящаго предписания прошу меня уведомить.

Рущукский Губернатор: генерал майор (п.) Акимов.

XXIV.

ОТМЕНЯНЕ ПОРЬЧИТЕЛСТВОТО ПРИ АПЕЛАЦИЯТА

     Управление                                                        Господину Председателю Рущукскаго

  Императорскаго                                                   Губсрнскаго Суда.

Российскаго коммиссара                           

     в Болгарии                                                          Да ся сообщи на Окръжны-те Съдилища

          ------                                                     в Губерний-та и на Рущукский-т

   Отдел Судебный                                                  Комерческий съд.

Марта 2 дня 1879 г.

         №200                                                               Председ.: (п.) Мишайков

     г. Тернова.

В некоторых Окружных Судах возбужден вопрос о том следуеть ли при подаче аппеляционных жалоб требовать представленыя поручительства согласно статьи 116 тома перваго Оттоманскаго законника.

Вследствые сего имею честь сообщить для разъяснения веем окружным Судам Вашей Губернии, что во Временных правилах об устройстве судебной части в Болгарии о представлении поручительства при аппелляциях не упоминается, а согласно статьи 945 Врем. правил все судопроизводственные оттоманские закони отменяются и суды должни руководствуваться только Временными правилами.

Управляющий Судебным отделом действительный статский советник: (п.) Лукъянов.

Начальник отделения: (п.) В. Качановски.

XXV.

ИЗВЪНРЕДНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА ПРЕД ВЪРХОВНИЯ СЪД

     Управление                                                                    Циркулярно

  Императорскаго                                                             

Российскаго Коммиссара                           Господину Председателю Рущукскаго

     в Болгарии                                                                            Губернскаго Суда.                                

       Отдел Судебный                                                          Получено на 12 март 1879 г.

Марта 6 дня 1879 года.

          № 212

         Тырнов

На основании п.4 статыи 322 Временных правил решения судов Губернских считаются окончательными и могут быть отменены лишь в порядке чрезвычайном, согласно сгатье 324 тех-же правил.

Этот порядок чрезвычайный состоит в обжаловании решений инстанции в Софии и определяется статями 6, 7, 8, 9, 10 и 11 и прочими Учреждения Суда высшей инстанции 25и ноября 1878 года.

Вследствие сего имею честь предложить Вам, что бы во всем решениях Судов Губернских означалось прямо и положительно что решении сие могут быть обжалованы в Суд высшей инстанции в срок для того установленный при чем следует сторонам словесно разъяснят их права и все те правила, кои при подаче кассационных жалоб должны быть соблюдаемы, а главным образом относительно сроков.

Управляющий Судебным Отделом Действительный статский Советник: (п.) Лукъянов.

Начальник Отделения: (п.) В. Палаузов.

XXVI

ДА СЕ ДАВАТ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЛАТА ЗАСЯГАЩИ ФИСКА

      Рущукский                                                                    Циркулярно

     Губернатор

        № 1838                                                  В Рущукский Губернский Суд

Марта 12 дня 1879 г.

      г. Рущук                                                 Уведомить Рущукскаго Губернатора,

что дел соединненых с интересами казаны с

открытия Рущук, Губ. Суда по настоящее

время не поступило.

Председ.чл. суда: (п.) Мишайков

Секретарь: (п.) Иванов.

Исполнено 14. III 79.

Финансовый Отдел Управленя Императорскаго Российскаго Коммиссара в Болгарии, озабочиваясь о сохранении казеннаго интереса по делам разсматриваеммых в учрежденных в Княжестве судебных установлениях и направлении их с соблюдением тех существующих правил, при которых интересам сим может быть придано вполне законное ограждение отношением от 12и февраля за № 506, просит меня о доставлении ему в непродолжительном времени ведомости как за прежнее время, так ежемесячно на будущее время о всех делах гражданских и уголовных, соединенных с интересами казны и производившихея в судах Княжества, согласно изданным для них Временным правилам.

Вследствие чего предлагаю Рущукскому Губернскому Суду намедлено доставить мне вышепоясненныя сведения согласно прилагаемой при сем ведомости, отдельно о делах поступивших по 1е января 1879 года, а так-же отдельно за январь и февраль месяцы сего года в двух екземплярях для представлении таковых в Отдел на будущее-же время ежемесячно доставлять подобнаго рода ведомости не позже 5 числа каждаго следуящаго месяца.

Рущукский Губернатор генерал майор: (п.) Акимов.

Советник по делам казен. управления: (п.) М. Л. . .

XXVII.

ДА СЕ СПАЗВАТ СТРОГО ВРЕМЕННИТЕ ПРАВИЛА

     Управление                                                                                Циркулярно

  Императорскаго                                                             

Росийскаго коммиссара                                         Господину Председателю

     в Болгарии                                                                      Рущукскаго Губернскаго Суда.

          ------                                                                

       Отдел Судебный                                             

Марта 17 дня 1879 года.

          № 260

         Тырнов

Co введением в действие утвержденных Его Сиятельством Императорским Российским Коммиссаром 24го Августа 1878 года Временных правил для устройства Судебной части, болгарские суды согласно статье 945 тех же правил обязаны руководствуваться Временными правилами и на них основывать свои распоряжения, определения и решения, во всем том, что касается уголовнаго, гражданскаго а ровно и коммерческаго судопроизводства.

Внешнее выражение и подчинение действыю сих правил обмыновенно проявляется в том, что Суды все свои действия, распоряжения, определения, решения и приговоры подкрепляют ссылками на подлежащия статьи закона, служащия для судов оправданием правильности и законности того порядка, каторому суд следует при разсмотрение и разрешении дел в него поступающих.

Между тем из решении печатаемых в газете „Марица“, а следовательно решений найболее тщательно составленных, Судебным Отдел усматривает, что не везде и не всегда суды подкрепляют свои действия, распоряжении, определении, решения и приговоры ссылками на соответствующия статьи Временных правил; однако такия ссылки с одной стороны същественно необходимы для чтобы судебныя решения и приговоры имели убедительность, ссылки сии не могут представлять для судов особеных затруднений если только суды бубут сознателжно обращаться ко Временным правилам и внимательно с ними сообразоваться.           

Весь порядок судопроизводства гражданскаго определяется шаг за шагом статьями 54—137 Врем. прав. и суду весма легко ими руководствоваться, если только судьи внимательно в них вчитаются и их усвоят.

Найболее важною и серьезную сторону представляет оценка доказательств в суд сторонами представленных. Но в этом случае  ознакомление с Временными правилами и ссьлка на их oco6ыx затруднений представить не может.

Из печатаемых в „Марице“ решений видно, что при разрешенни дел гражданских суды руководствуются именно теми доказательствами, которыя весьма подробно изложены во Временных правилах, но суды не делают на них ссылок. Исправить этот недостаток нетрудно, а именно:

1)        Если суд руководствуется и постановляет свое решение на основании свидетельских показаний, то должен тщательно обсудить син показания согласно со статьями 140—161 Времен, правил и подкрепить свои соображення статьею 161, по силе коей свидетельския показания признаются таким законным средством доказательств и сила коею определяется судом. Следовательно признавая или отвергая свидетельския показания суд должен сослаться на статью 161, которая его к тому уполномочивает и на другия идущия к делу и его обстоятельствам.

2)        Если суд руководствуется в своем решении показаниями окольных людей, то должен сообразоваться со статьями 162—166 Временных правил и в решении своем сослаться на статью 162 и 166, по силе коих достоверность и сила показаний окольных людей равным образом предоставляется усмотрению и благоразумию суда.

3)        Если суд основывает свое решение на письменных доказательствах, то должен тщательно обсудить их на основании статей 167—184 и смотря по роду доказательств и времени к которому они относятся ссылаться на статьи 167, 168—169 и другия коими суду предоставляется право руководствуваться письменными доказательствами и где определяется их сила.

4)        Если суд основывает свое решение на признании одной из сторон, что встречается весьма часто, то соображения свои должен подкрепить статьями 185—188, по силе коих признане считается полным доказательством против лица, которое его учинило.

5)        Если одна из сторон предложнт другой присягу (статьи 190—195) или если сам суд найдет необходимым предложить присягу одной из сторон (ст. 196 198) или когда право стороны на вознаграждение или на возвращение ей спорнаго предмета судом признано и представляется лишь невозможным определить количество убытков или ценность, утраченнаго предмета (ст. 199), то суд при постановлении решения должен подкреплять свои соображения ссылкою на подлежащия статьи, определяющия правила о присяге как судебном доказательстве.

6)        Если суд признал нужным произвести  поверку доказателств и руководствовался при постановлении решения фактами, почерпнутыми из осмотра на месте (статьу 206-211) или мнением сведующих людей (ст.212-221) или обстоятельствами обнаруживившимися при поверке письменных доказательств (ст. 222-228), то должен равнщым образом свои соображения подкреплять ссылками на соответствующия статьи Временных правил.

В тех случаях, когда суд постановляет свое решение на основании нескольких доказательств, то следует делать ссылки на все подлежащия статьи Временных правил.

7)        Особенное внимание судов обращаю на решения за очыя. Случаи когда суд должен постановить заочное решение весьма ясно изложены 281—284. Между тем во многих судах в том случае, когда к разбирательству дела не явится истец (п. 2 ст. 281) вместо того чтобы во все прекратить дело и постановить о том определение со взысканием с истца в пользу ответчика судебных издержек и убытков суд откладывает разсмотрение дела на неопределенное время. Такой образ действий неправилен. Суд должен прекратить дело, постановить о том определение присудить ответчику с истца судебныя издержки и убытгки, а самое дело истец может возобновить подачею новаго исковаго прошения при чем согласно статьям 957—960 Временных правил с истца следует взыскать внов все исковыя пошлины и другие законные сборы.

Что же касается судов губернских, т. е. аппелляционных, то правила о заочных решениях к ним не относятся так как на основании статьи 302 Временных правил отсутствие тяжущихея в суде губернском не останавливает постановления решения.

8)        Почти во всех решениях присуждение стороны потерявшей процесс, к судебным издержкам, не подкрепляется ссылками на Временныя правила. Между тем суд должен в этом случае ссылаться на статьи 972—977 Временных правил где подробно изложено когда и в каком размере стороны к уплате судебных издержек могут бить присуждаемы.

Неуказанием на подлежащия статьи закона суды могут заслужить упрек в произвольных действиях, что весьма легко ожидать, особенно потому, что вопрос издержек живо затрогивает денежный интерес.

Циркуляр сей относитя к Гражданскому Судопроизводству; о судопроизводстве по делам уголовным последует особое разъяснение.

В заключения считаю долгом обратить внимание, что многие суды в своих решениях употребляют терминологию неизвестную Временным правилам и свою собственную, вследствие чего может появиться крайнее разнообразие в терминах, судами употребляемых. Я просил суды сообщать мне о всех тех недоразумениях, которыя будут ими встречены при применении Временных правил. Замечания сии могут служить материалом для исправления их как по существу, так и касательно языка, но до тех пор, пока текст Временных правил неизменен, Суды должны строго им руководствоваться и употреблять именно ту терминологию, какая усвоена Временными правилами.

Управляющий Судебным Отделом Действительный статский советник: (п.) Лукъянов.

Начальник Отделения: (и.) В. Качановски.

XXVI11.

ИСКОВИТЕ МИТА

     Управление                                                                   Копие от Циркулярно

  Императорскаго                                                             

Российскаго коммиссара                            Господину Председателю Туртукайскаго

     в Болгарии                                                                            Окружнаго Суда.

          ------                                                                

       Отдел Судебный                                             

Марта 17 дня 1879 года.

          № 261

         г.Тырнов

На основании статей 106, 957 и 958°* Временных правил в исковом прошения должна быть означена цена иска и сообразно с этою ценою взимаются Судом исковыя пошлины.

Цена иска при взысканиях денежных всегда почти определяется самым требованием уплатить ту или другую сумму, а потому Суды в сих случаях не встречают затруднений.

Но если истец в исковом прошепни требует возвращения движимаго или недвижимаго имущества то весьма часто не означает при этом цены сего имущества и суды затрудняются каким образом взыскать причитающиеся пошлины.

Вследствие сего имею часть сообщить Вам, Милостивый Государь, что в тех случаях если цена движимаго или недвижимаго имущества в прошении не означена, то Вы обязаны потребовать от истца чтобы он означил цену имущества: отметить о том на самом прошепни и соответственно с сим взыскать пошлину. Отметка эта должна быть подписана истцом и предъявлена ответчику.

Если 6ы ответник возбудил спор против цены имущества, означенный истец тогда согласно статьи 107 Временных правил цена имущества должна быть определена через сведующих людей в назначенной для того Судом срок.

Счтитаю необходимым обратить особенное внимание Ваше на статьи 77 и 958 Временных правил касатсльно исков по неопределенному предмету Многие суды под неопределенным предметом иска понимали именно те случаи когда в исковом прошения цена спорнаго имущества не означена. Таков образ действии неправилен: Движимое или недвижимое имущество хотя 6ы в исковом прошении цена его и не была означена, по самому свойству своему может быть всегда оценено, а статья 107 Временных правил дает к тому способ при посредстве сведующих людей.

Под неопределенным предметом разумеется такой предмет иска которий по свойству своему оценке не подлежит — наир. като либо утверждает что он сын, брат или дочь или родственник такого-то лица, что он наследник после такого лица, что он товарищ по какому либо торговому или промышленному предприятию, а противная сторона отрицает, разным образом, когда идет дело о право соседей о спорах касательно границ, о межах т. е. в тех вообще случаях где никто, даже сведующие люди не могут предмет спора выразить в какой либо денежной ценности. В сих случаях на основания 958 статьи Временных правил Суд должен взыскивать пошлинны при постановлении решения от 20ти до 1000 пиастров.       

Подлинното подписали:

Управляющий Судебным Отделом Действительный статский советник: (п.) Лукъянов.

За Начальника Отделения В. Палаузов.

С подлинното вярно: Секретарь (п.) Ради Иванов

ХХIХ

ЗАКРИВАНЕ НА ТУТРАКАНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

     Управление                                                                   Гму Председателю Рущукскаго

  Императорскаго                                                   Губернскаго суда

Российскаго коммиссара

     в Болгарии

       Отдел Судебный

Мая 2 дня 1879 г.

       № 390

     Тырнов.

Сообщаю Вам для сведения, что Его Сиятельство Императорский Российский Коммиссар по докладу моему от 29 минувшаго Апреля в виду небольшаго протяжения Туртукайскаго округа, малонаселенности его, а по сему и малочисленности поступающих в Окружной Суд сего округа дел, изволил изъявить согласие на закритие Туртукайскаго Окружнаго Суда с 1го сего мая и просоединение Туртукайскаго округа в судебном отношения к Рущукскому судебному округу.

Управляющий Судебным Отделом Сенатор, Тайный Советник: (п.) Лукъянов.

Начальник Отделения: (п.) В. Качановски.

XXX.

АКЦИЗНИЯ НАДЗОР

      Рущукский                                             В Рущукский Аппелятивний Суд.

     Губернатор         

Мая 11 дня 1879 г.

           №3171

      г. Рущук

Препровождаю при сем один экземпляр Инструкции об обязанностях должностных лиц акцизнаго надзора по обнаружений уставов Казеннаго Управления соодиненных с убытком для казны утвержденной Императорским Российским Коммиссаром 12го Апреля сего рода для руководства.

Рущукский Губернатор генерал майор: (п.) Акимов.

Советник по делам Казеннаго Управления: (п.) М. Леонтиев.

XXXI.

ДА СЕ ПРИЕМАТ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПРЕПРАТЕНИТЕ

ОТ ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА И ВОЕННИТЕ СЛЕДОВАТЕЛИ ДЕЛА

Телеграма

№ 1622                                                                                                         Телеграф в Рущук

Мая 16 дня 1879 г.                                                                                      из София.

Сообщите немедленно председателям Окружных судов Губернии что Императорский Коммиссар приказал Окружним судам принимать все дела от военных судов и военньх следователей которыя будут ими продаваемы.

Лукъянов.

XXXII.

ПО ПРИЗОВАВАНЕ ИЛ ЛИЦАТА ПРОЖИВЯВАЩИ В ЧУЖБИНА

И НА ЧУЖДЕНЦИТЕ ПРОЖИВЯВАЩИ В БЪЛГАРИЯ

     Управление                                                                               Циркулярно.

  Императорскаго                                                             

Российскаго коммиссара                             Господину Председателю Рущукскаго

     в Болгарии                                                                                 Губернскаго Суда.

          ------                                                                

       Отдел                                                                           

     Судебный

Мая 19 дня 1879 года.

         № 490

     г. София.

По вопросу о доставлснии повесток и вызове в суду лиц, живущих за пределами Болгарии и иностранцам находящимся в Болгарии, но неимеющих своего консула сообщаю для сведения и руководства следующия правила:

1) Повестки перваго рода сообщаются судам непосредственно заведующим Дипломатическими делами Князя (Болгарии).

2)   Повестки втораго рода посилаются судом или чрез Консулы покровительство которого избрано иностранцем или за неимением такого чрез  местную власть. При (изте)чении срока на явку в суд следует в точности соблюдат правило с Врем. прав. для устройства судебной части.

О вишеизложенных правилах прошу сообщить Председателям окружных Судов находящихся вие председатсльствуемаго Вами Суда.

Управляющим Судебным Отделом Сенатор, Тайний советник: (п.) Лукъянов.

Начальник Отделения: (п.) В. Качановски.

XXXIII.

НОВА КЛЕТВА, КОЯТО СЛЕДВА ДА ПОЛОЖАТ И СЪДИИТЕ,

И СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

     Управление                                                        Господину Председателю Рущукскаго

  Императорскаго                                                   Губернскаго Суда.

Русскаго Коммиссара                                  

     в Болгарии                                                                                

          ------                                                                

       Отдел Судебный

Мая 31 (дня) 1879 года.

         № 573

     г. София.

В дополнение к предложению Г-на Управляющаго Судебным Отделом г. г. Предссдателям Губернских Судов от 14 мая за №426 по поручению Его Превосходительства канцелария сего Отдела имест честь при сем препроводить утвержденныи Его Сиятельством Императорским российским Коммиссаром проект присяги, которую должны будут принести в числе прочих чинов и служащие в судах согласно вышеупомянутому предложению. Присяга должна быть принесена по прниятии присяги конституции Его Светлостию Болгарскым Князем Александрем I и по получении о том извещения от подлежащих Губернаторов.

Начальник Судебнаго отделение В. Качановски.

Помощник Начальника Отделения В. Палаузов.

Приказ 23 мая № 1.

Проект

Клетва

Кълна се в името на единнаго Бога да съблюдавам и вардя Конституцията и, при изпьлнението на своите обязаности, да имам пред вид единственно общото благо на народа и Княза, до колкото аз проумявам и по съвестьта си, в това да ми помогне Господ. Амин.

XXXIV.

ЗАПОВЕД ЗА НАЗНАЧЕНИЯ ПО СЪДЕБНОТО ВЕДОМСТВО

Приказ

Императорскаго Российскаго Коммиссара

в Болгарии

по Судебному ведомству

№ 1

г. София, 23 Мая 1879 года

Его Сиятельство Императорский Российский Коммиссар изволил назначить:

1.         Помощника Начальника Отделения Канцелярии Его Сиятельства Христофора Стоянова членом Суда Bыcше Инстанции, с производством ему штатнаго по новой должности содержания и добавачнаго в количестве тысячи шестисот франков в год с 13-го сего Мая.

2.         Бьшшаго Председателя Туртукайскаго Окружнаго Суда, Кириака Цанкова секретарем Суда Высшей Инстанции, с производством штатнаго по должности содержания с 13-го сего Мая.

3.         Бьшшаго председателя Черноводо-Гирсовскаго Судебнаго Совета Димитрия Бодарова Помощником Начальника Отделения Судебнаго Отдела, с производством ему штатнаго по должности содержания с 23-го сего Мая.

Подлинный подписал:

Управляющий Судебным Отделом, Сенатор, Тайний советник: Лукъянов.

XXXV.

ИЗПРАЩА СЕ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ КАПИТУЛАЦИИТЕ

     Управление                                                                               Циркулярно.

  Императорскаго                                                             

Росийскаго Коммиссара                              Господину Председателю Рущукскаго

     в Болгарии                                                                                 Губернскаго Суда.

          ------                                                                

       Отдел Судебный

Июния 5 дня 1879 года.

         № 525

     г. София.

Препровождаю при сем в председательствуемый Вами суд один екземпляр Капитуляции к сведению и руководству при решении дел, в коих участвуют иностранцы.

Управляющий Судебным Отделом Сенатор, Тайный Советник- Лукъянов. 1

Начальник Отделения: (п.) Качановски.

XXXVI.

      Рущукский                                                                    Циркулярно

     Губернатор

        № 404                                                    Председателю Рущукскаго Губернскаго суда

Июня 14 дня 1879 г.

      г. Рущук

В силу §9 циркулярнаго предписания Императорскаго Российскаго Коммиссара в Болгарии от 21 прошлаго мая за № 950 пребивающие в Болгарском Консула будут сноситься непосредственно с высшими властями в крае только по делам первостепенной важности; по всем же текущим дел они должны обращаться в местныя административныя и судебныя учреждения. В свою очередь и эти все учреждения сносятся прямо с Консулами по обыкновенным делам соблюдая псе приличия.

О таковом предписании Императорскаго Коммиссара я уведомляю ныне г. г Консулов, а Вам предлагаю принята к сведению и исполнению. Губернатор Статский Советник: (и.) Иванов.

Правитель Канцелярии: (п.) Граф Кутузов.

XXXVII.

ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА

     Управление                                                                               Циркулярно.

  Императорскаго                                                             

Российскаго Коммиссара                      Г. Председателю Рущукскаго Губернскаго

     в Болгарии                                                                                 Суда.

          ------                                                                

       Отдел Судебный

Июния 11 дня 1879 года.

         № 564

     г. София.

Председателям Губернских и Окружных Судов.

Из представляемых мне г.г. губернаторами списков лиц, содержащихся под арестом, я усмотриваю, что весьма часто предварительном  арестом содержатся лица, обвиняемыя в нетяжким преступлениях как кражба, побои и пр.

В виду това: что 1) взятие под стражу (п. 6 ст. 628 Врем, прав. для уст. судеб. ч.) составляет высшую меру пресечения обвиняемому способов уколняться пт следствия и суда, каковая мера в обыкновенных случаях может быть применяема на основании 631 статьи, к обвиняемым в преступлениях, подвергающих таким тяжким наказаниям, как пожизненное заключение в крепости, каторжныя работы или смертная казнь; 2) что хотя 632 статья и дозволяет применеие этой меры и к обвиняемым в преступлениях менее тяжких, но при условии неимения обживаемым оседлости; 3) что на основании ст. 633 при избрании меры пресечения следует каждый раз при постановлении о взятии под стражу (ст. 639) сообразоваться с строгостью угрожающаго обвиняемому наказания, силою предсталяющихся улик, возможностью скрыть следи преступления, состоянием здоровья, полом, возрастом и положением обвиняемаго в обществе, — в виду всего изложеннаго принятие зауряд высшей меры пресечения даже к обвиняемым в таких сравнительно не тяжкихь преступлениях, как кража и проч., за кои в Уголовном Оттоманском кодексе не полагается ни пожизненнаго заключения в крепости, ни каторжной работы или смертной казни, представляется излишнею строгостью тем более, что до окончательнаго решения дела заключенным приходится находиться в тюрме довольно долгое время.

Сообщая о сем, прошу Вас обратить на изложенное внимание лиц, от коих зависит, на основании Временных правил, принятие той или другой меры пресечения обвиняемому способов уклоняться от следствия и суда.

Подписал: Управляющий Судебным Отделом, Сенатор, Тайный советник Лукъянов и Начальник Отделения Каченовский.

XXXVIII.

ПРЕДСТОИ ИЗДАВАНЕТО НА СБОРНИК ОТ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

     Управление                                                                               Циркулярно.

  Императорскаго                                                             

Российскаго Коммиссара                      Г.г, Председателям судов

     в Болгарии                                                          Рущукскаго Губернскаго

         ------                                                      Р. Обл. Съд. Вх. № 212

       Отдел Судебный

Июня 26 дня 1879 года.

         № 661

     г. София.

По приказанию Императорскаго Российскаго Коммиссара при Отделе внутренних Дел будет издаваться Сборник правительственных распоряжений и объявлений.

Сообщая о сем прошу г. г. председателей всех судебных учреждении Болгарскаго Княжества с всякаго рода вызовы, обьявления и повестки, подлежащия опубликованию препровождать для напечатания в сем сборнике в Отдел Внутренних Дел. Управления Императорскаго Российскаго Коммиссара на имя редактора означеннаго сборника г. Джансызова.

Что же касается судебных решений достойных опубликования, то таковыя посылать для печатания в редакции газет „Внтош“ (в София) или „Марица“ . — В сих же газетах по усмотрению суда могут быть печатаемы объявления о вызове независимо от печатания их в Сборнике издаваемом при Отделе Внутренних Дел.

Управляющий Судебным Отделом, Сенатор, Тайный Советник, Лукъянов.

За Начальника Отделения В. Палаузов.

XXXIX.

ДА СЕ ИЗПРАЩАТ ЖАЛБИТЕ ДО ВЪРХОВНИЯ СЪД БЪРЗО

България                                                                              Циркуляр

Вьрховний съд.

13 июния 1879 г.                                                                 До Областныйт Съд

№ 11                                                                                     В Русчук

г. София.

Имам честь да ви съобщя, чe за напред всичките жалбы които pпостъпват в вашийт съд за в Върховното Съдилище, да ся не връщат по причината, че срокът за постъпване был изминал, но откак ся уверите, че залогът от 40 франка, установен в ст. 9 на постановлението на учреждението на Върховныйт съд е платен, да ги пращате безразлично в Върховныйт съд, който ще решава сам дали потъжванието е направено на време.

 Председатель: (п.) Д. Греков.

Секретар: (п.) К. А. Цанков.

XL.

СЪЗДАДЕНО Е МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

Министверство                                                                               Циркулярно.

           На

Правосъдието                                                          Господину Председателю на Облъстния

11 Юлий 1879 година                                                                                Съд

       № 697

Г. София                                                                                          в г. Рущук.

Понеже новото министерство, от 6 Юлия, след указа на Негово Величество Княз Александър I, встъпва в законна сила, умолявате се занапред да адрсeтуватe всичките си пакети: „Господину Министру на Правосъдието“.       

Министр на Правосъдието: (и.) Д. Греков.

За Началника на Отделението: (и.) П. В. Горбанов.

XLI.

ДА СЕ ДАДАТ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОСТЪПВАЩИТЕ ДЕЛА

 Министерство                                                                                           Циркулярно

         на

Правосъдието

14мй Юлий 1879 г.                                       Гне Председателю на Рущукския

 №708                                                                       Областний съд.

г. София

Понеже министерството има нужда да знае колко дела постъпват и съ решават в поверенныйтъ Вам съд, умолявате ся според приложенныйт тук формуляр да доставите незабавно в Министерството на Правосъдието ведомост за всичките дела, които съ, постъпили през миналите шест месеци из настоящата година колко от тях съ решены и колко остават нерешены.

Истыйт формуляр ще ви служи за ведомостите, които на основание 65 ст. от Вр. съд. правила, трябва да изпращате в Министерството на правосъдието на крайт на всеки месец и на всяка година.

Испращането на тия ведомости, умолявате ся, да изврьшвате с най-голяма точност.

Министр на Правосъдието: (п.) Д. Греков.

За начальник на отделението: (п.) П. В. Горбанов.

XLII.

ПОДЛЕЖАТ НА ПРИЕМАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ И УСТНИТЕ ИСКАНИЯ

Министерство                                                                                 Циркулярно

         на

Правосъдието                                                                                 Г-не Председателю

№ 764                                                                       на Областни съд в г. Русчук.

28 Юлий 1879 г.

г. София

В Министерството на Правосъдието има сведения, че при разглежданьето делата Окръжните Съдове не прилагат добре статьите 99, 100, 101, 102 и 103 от „Временните правила“. В някои съдилища било прието за закон, щото всички тъжещи да представят писменно своите искания. Понеже речените статьи нямат този изключителен смисъл, имам честь, Господине Председателю, да ви съобщъ, че в Окръжните съдилища постъпват жалби не по усмотрението на Председателя, но по удобствата на съдящите ся, т. е. че страните имат право да представят своите искания устно (словестно), ако намерят това за тях по удобно, както ся случва с безграмотните, а съдът трябва да изпълнява своя дълг според нарочните за това статьи 102 и 103 (напълно) в „Временныте правила". За това ви предлагам щото занапред безграмотностьта на просителите да не става причина за затрудненье в бързото и вовременно испълнение на Правосъдието. Всяко съдилище е длъжно да приема за разглежданье и неписмените искания на страните, както и писмените.

Министр.  : (п.) Д. Греков.

За Началник на Отделението: (п.) До . . .

XLIII.

ЖАЛБА ПРОТИВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РУСЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Министерство                                                         Господину Председателю на Русчукскый

         На                                                         Областный Аппеляционный съд

Правосъдието                      

    № 809        

1 август 1879 г.

г. София

Понеже делото по тъжбата на Мартина Каловас поверенник Дели Неджибов против Председателя на Русчукския Окръжен Съд според ст. 915 п. 3 Вр. пр. подлежи на разглеждание пред Административны Съд, то съобщете Г-ну Каловасу да са съобрази с вышеозначената статия от Временните Съдебни Правила.

Министр: (п.) Д. Греков.

Началник на Отделението: (п.) П. В. Горбанов.

XLIV.

ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

Канцелария                                                                                     Окръжно

      на

Руссенский Губернатор                                                     До Руссенский Губернский

№ 5019                                                                                                         Апелативны суд.

13 Август 1879 г.

гр. Русее.

Редакцията на Държавнийт вестник с писмото си от 28 юлия испратила до Руссенский Губернатор 60 листове от вестникът си и моли за да ги разпратя по всичките присъственни места.    

Като е необходимо във всяко едно присъственно място да има по един лист от държавнийт официален вестник, в когото ся побликуват всичките укази относително зачислявание и отчислявание на чиновниците на разни служби, а тъй също и разни правителствени разпоряжения по Княжеството; то канцелярията на Губернатора препровожда при настоящето един вестник, за да го приемете, и годишната му стойность да я внесете направо в редакцията на вестника.

И. Д. Управител на Канцеларията на Руссенский Губернатор: (п.) Джумалиев.

XLV.

ЗА СЪБИРАНЕ ТАКСИТЕ, МИТАТА И ГЛОБИТЕ

Рускчукский                                                                                   Циркулярно

Губернатор

....Август 1879г.                                                      До Русчукският Аппелативний Съд.

       № 5090

  Г. Русчук.

Вследствие телеграмата на Ловчанскийт председател на Окръжний съд, с която той уведомлява Министерството на финансийте, че тамошното Ковчезничество при внасяние гербови пошлини от съдилищата приема само злато и също иска указания в каква монета да ся внася в ковчезничествата глоба за контрабант на тютюн. Министерство на финансите с отношението си от 10 Август под № 3422 мя уведолява да съ съобщи на всичките съдилища в поверенната ми Губерния, като състават подробен список на хранящи се в тях разни монети до преди издаванието на новата монетна тарифа да ги издадът на подлежащите ковчезничества, които от своя страна трябва да броят тия пары според старата монетна тарифа. За напред всичките поступающи от правителственни учреждения сумми, освен митниците и акцизните управления, за които има особени разпореждания, трябова да се прибират в злато или в сребро по новата монетна тарифа, според угодата на пладците.

Гербовият сбор според съществуващите правила също и контрабандите на тютюн съ исплащат направо в ковчезничествата без всякакво посредство на съдилищата и затова последните ся освобождават от предаванието сумми по принадлежност в хазната.

Като вы съобщавам това разпореждание на Министерството на финансыте предлагат Bы да го приемити към руководство и испълнение.

Губернатор: (п.) Иванов

И.д. Советника по делата на Казенното управление: (п.) В. Зо . . .

XLVI.

НАМАЛЯВАНЕ НА АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА

  Министерство                                                       Г-ну Председателю на Рущукский

          на                                                                                Аппелативен съд.

  Правосъдието

      № 949

23 Август 1879 г.

    г. София.

Като ви препровождам притова копие от Указът на Негово Височество князът от 20 август 1879 г. под № 113, чрез който аппелативните съдилища в Княжеството ся намаляват от петь на две, моля ви да са съобразите с постановлението му.

Министр: (п.) Д. Греков.

За Начальник на Отделение то: (и) Доб . . .

Указ

№ 113

Ный Александр I, по милостьта Божия и волята на народа Княз на България

Като взехме пред вид числото на съществуващите губернски съдилища, ся показа в практика да превышават потребыте на страната, то ся показва от незначителностьта на числото на делата, които ся разглеждат в тия съдилища и съгласно с докладът на Нашът Министр на Правосъдието от Август 1879 год. № 13.

Постановихме и постановяваме:

Ст.1. Числото на аппелативныте съдилища са намалява от пет на две.

Ст.2. Аппелативныте съдилища в Търново, Варна и Видин престават да действуват от 1. Септемврий нататък.

Ст.З. На аппелативното съдилище в София ще бъдат подсъдны всичкыте дела, подлежащи  на въззыв (аппел) от Софийската и Видинската губернии, а на аппелативното съдилище в Русчук - всичките дела от Русчукската,Търновската и Варненската губернии.

Ст.4. Находящите ся дела в областныте съдилища, които престават да действуват, ще бъдат предадены в подлежащето аппелативно съдилище по установенныйт ред в горната статья.

Ст.5. В Софийскийт и Русчукскийт аппелативны съдове освен настоящийт състав още са добавят по два члена, назначены от Правителството.

Ст.6. Статьи 44 и 45 от Временныте съдебны Правила ся отменяват, статья 46 ся изменява според статья 5 на настоящийт Указ.

Ст.7. Настоящийт Указ ще бъде турен в действие, но представен на удобрението на първото народно събрание.

Ст.8. Нашьт Министр на Правосъдието са натоварва с испълнението на настоящият Указ.

Издаден в Нашата столица София на 20 Август 1879 г.

Александр

Министр на Правосъдието: Д. Греков.

С първообразното вярно: Началник на отделението: (п.) П. В. Горбанов.

XLVII.

ОБРЪЩЕНИЕ НА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ РУСЧУКСКИ ГУБЕРНАТОР

Приказ по Рушчушката Губерния

Негово Височество Българскьй Наш Княз Александр I, въодушевен от наи-благородны чувства, като полага неуморими грижи и старания за устройството на Администрацията на Българското Княжество, желае да тури нашето княжество в реда на другите образованны свободны Европейски държави. Според личныте Негови приказання, с които Той благоволи да ма почете, заяви: че Той желае благоденствието, мира и тишината на всичките си подданицы без разлика на народност и вероисповедание. Живота, имота и честьта на мирныте жители да са запази, а виновныте да са наказвът, тъй щото съвършенно правосъдие да са усъществи на сякъде. Благосъстоянието на народа, земныте богатства, търговията, художествата да са развият. Училищата да са отварият на сякъде.

По повод на това считам за длъжност да обявитъ на сички г.г. Окръжни Началницы и на полицмейстера в г. Руссе, да земят строжайши мерки и да внушиът на сичките си подведомственны чиновницы за точното упазвание и испълнение на длъжностите им. Обръщам особенното им внимание за най- строго наблюдение на полицейските власти. Жандармерията трябва да се запознае добре с длъжностите си и да ги испълнява най-точно, да внимава да не прави превишение власти към когото и да бы было; да не бы да дрьзне да заеме от някого нещо даром, защото веднага ще са накаже. Жандармерията, която е нашата испъпнителна власт тряба да се oбнася очтиво с секиго и да са не меси в работата вьн от кръга на длъжностите й.

Религиите и обичаите на сичкн народности тряба да са почитат.

За всичко това като прочетете и обсъдите в съединено присъдствие молиъ да са съобразите напълно според съдържанието му.

Русчук. Губернатор: (и.) Ю. П. Теодоров.

13 септемвр. 1879 г.

Руссе

Управител на канцеларията: (и.) Джумалиев.

XLVIII.

ЕЗИКА ПРИ ПРАВОРАЗДАВАНЕТО

  Министерство                                                       

          на                                                                                Аппелативен съд.

  Правосъдието                                                        До Г-н Председательт на Аппеллативный съд

      № 1159

Септемврий 21 1879 г.

    г. София.                                                                                      В Русчук

Понеже стават оплаквания от много места, че турският язик не са допущал в съдилищата поне за словесни разяснения, предписвам ви, Г-не председателю, че когато са явът лица от не българско произхождение и не могат да ся обясняват на български, то да им ся допрощава за сега да обясняват устно тъжби-те си на материйнт им язик, ако поне един от членовете на вверенний вам съд познава таквъзито язик.

За Министр на Правосъдието, Министр на външни-те дела и исповеданията: (п.) М. Балабанов.

Началник на отделението: (п.) П. В. Горбанов.

XLIX

МОЛБИТЕ ДА СЕ ПИШАТ ЯСНО И ДА СЕ ПОДПИСВАТ

Приказ

по

Руссенската Губерния

№ 52

Понеже често ся случва щото някои писатели на прошения от невежество законите и редът или от слаби познания на грамотност не написват точно и ясно прошенията и с това дават причина на затруднения или даже неоправдание на делата на населението. Още на някой прошения, на които трябва да има тимбера, не турят, а на други, на които нетряба турят се, пак от невежество.

За това предписвам на г г. Окръжните Началницы и на Полицмейстера в град Руссе да обявите за всеобщо знание, че сички които пишът прошения тряба да внимават за да бъдат точни и вразумителни, ясни и по възможности съобразни с редът и законите. За това тряба и с подписа си да подписват на прошението за да бъде явно кой го е писал. Защото в случай на погрешка или пропущание на смисъла по невнимание или неспособност отговорностьта пада на писателя.

Руссенский Губернатор: Теодоров.

3*Октомврий 1879 година г. Русее.

Вярно, Управ на Канцелярията: (л.) Джумалиев

L.

ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ПОДАНИЦИ СА ЮРИДИЧЕСКИ РАВНИ

Приказ

по

Рушчушката Губерния

Понеже членовите 57 и 58 от Конституцията на Българското Княжество гласъът че „Всичките Български подданицы са равни пред законът и разделение на съсловия в България не съществува“. При това още „Титли за Благородство и други отличия също и ордены не могат да съществуват“.

За това считам за длъжность да обявйъ за всеобщо знание, че от сега нататък никакви титли за Благородство и отличие не ся позволяват в административныте и съдебны кръгове в верената ми Губерния. И всички прошения и дела, които носйът такива титли, ще да ся връщат назад като противны на казанныте членове на Конституцията.

Рушчушкий Губернатор Ю. П. Теодоров.

117 Септемврий 1879г.

Руссе

№ 49

Вярно: Управит. на канцелярията: (п.) Джумалиев.

БЕЛЕЖКИ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ

I.                   Всички публикувани тук материали са подредени по датата на издаването им. Изключение е направено за няколко от тях. В случая става въпрос за първото и най-важното такова изключение. То е наложено от обстоятелството, че фактически даденото писмо е първият материал, постъпил в Русчушкия губернски съд и поставил началото на документацията при него и архивите му. Следващите осем материала са преписи от документи, получени от Русчушкия губернатор и адресирани до него, но приложени към даденото писмо за сведение, доколкото се отнасят до откриването на губернските съдилища.

II.                Това е първият документ от архива на губернските съдилища, в който се говори за казаното тяхно откриване. Той се появява само две седмици след решенията на Берлинския конгрес (1.12.1878 г). Но защо самото откриване става цели два месеца по-късно, едва през втората половина на септември, след като русите определено бързали със създаване държавния апарат на България, не е ясно. Но някакви съществени пречки ще да е имало. Същевременно вижда се, че даденият документ е излязъл от канцеларията на Имперския руски комисар Дондуков-Корсаков, намираща се във „Филипопол“, т.е. в Пловдив. Това дава основание да се предположи, че въпреки разделянето на „българско“ на Княжество България и Източна Румелия русите се опитвали да установят една единна съдебна система и за двете български държавни образувания. Впрочем за подобно нещо още по-определено говори и един малко по-късен документ, който предстои да бъде публикуван в друга подобна подборка от документи относно създаването на Върховния касационен съд в София, с който се разпорежда, че на този Върховен български съд подлежат на разглеждане и съдебните актове, издадени от съдилищата на „Пловдивската и Сливенската области ( губернии)“, т.е и на Източна Румелия. Ето още по-определено дадено същото становище. Известно е, че по едно време граф Игнатиев, хранещ все още надежда, че положението на българите може да бъде подобрено по мирен път, бил само за автономия на „българско“ в пределите на Екзархията, като в него ще продължат да действуват османските закони, но то ще има свой отделен Български Върховен съд, тълкуващ самостоятелно тези закони, и пр. За съжаление този въпрос изцяло не е проучен.

III.             Това е вторият документ, който говори за откриването на губернски съдилища и потвърждава разбирането, че русите бързали с организирането и на съдебния апарат. Но изглежда, не навсякъде въпросните книги могли да бъдат изготвени, а където били изготвени, както в Русчук, това станало със значително закъснение.

Спира вниманието и фактът, че подпечатването на книгите станало с печата на губернатора, тъй като губернският съд не ще да е имал още свой печат.

IV.             Първият документ, в който пък се посочва какъв ще бъде характерът на втората инстанция, това че тя се установява като апелативна, т.е другояче казано, като въззивна инстанция. Даденият момент е един от най-съществените при системата, запазил се независимо от разните изменения на процесуалното ни законодателство чак до периода на социализма, когато с Гражданския процесуален кодекс и с Наказателно-процесуалния кодекс от 1952 г бе установена контролно-отменителна система на обжалване. Обаче, както вече бе изтъкнато в началото, тази система е била за онова време едно от най-значителните и демократични и изобщо прогресивни достижения на нашия народ, още повече, че тя се свързвала и с частично избиране на апелативните съдии, с признаване равни права на избраните съдии с правата на назначените и  пр. (вж. По това още и в следващия документ).

V.                От примера на Русчушкия губернски съд може добре да се види от какви хора се комплектувал този съд и оттам, каква е била ролята, която е играл. Този съд се образувал от два вида съдии – „изборни“ и назначени „от правителството“. Изборните съдии били шест. За някои от тях днес се разполага с данни. Така Мирон Бежков бил един от четиримата свищовски младежи, които, бидейки тясно свързани със създаденото лично от Г.С. Раковски „Тайно общество“, минали Дунава и постъпили доброволно в руската армия по време на Кримската война (1853-1856). Той оцелял в онова бурно време и се появил в Свищов с руските войски след продължителната си емиграция в Русия. Още по-добре е познат Алеко Хаджиконстантинов. Това е чичото на нашия голям писател Алеко Константинов, виден свищовски търговец, също свързан отблизо с революционното движение. Именно неговият син Георги се присъединил през пролетта на 1867 г. към четата на Филип Тотю, попаднал в сражението при „Косматица“ в ръцете на османците и бил зверски убит. Въпреки напредналата си възраст и той се заел да „помага“ в изграждането на нова България, приемайки избирането за губернски кадия. А между другото това издигане на чичото не може да не е оказало известно влияние и върху родителите на Алеко Константинов, пък и върху самия него, за да следва по-нататък право и да се отдаде на правораздавателна работа.

От назначените апелативни съдии, от които вече се изисквало да бъдат с юридическо образование или поне да имат известен практически опит като съдии или адвокати в турско (по османската система, както се знае, от последните се изисквало само да са минали през проверочен изпит за информираността им по османското законодателство), привлича вниманието например Николай Сукнаров. Той ще да е бил доста по-млад и с юридическо образование. Във всеки случай като член на Свищовския „съдебен съвет“ той не остава задълго, тъй като, както се вижда от приведената заповед, е назначен скоро за постоянен член на Русчушкия губернски апелативен съд. Даже друго – само месеци по-късно той бива спешно прехвърлен във Варненския губернски съд (виж текста към матер XXI), където също не останал за дълго. А още по-нататък – от началото на 1888 г., той се открива като член на създадения междувременно Върховен касационен съд на България и пр. Още по-бърза и даже още по-значителна е кариерата на Васил Мишайков. Както става ясно, той бива издигнат още през 1878 г. от губернски секретар в Русчук за член на създавания в Русчук губернски съд. След това той скоро става председател на този съд (на мястото на напусналия неизвестно по какви причини Яков Геров). Но и там не се задържа дълго. Със създаването на Върховния касационен съд през 1878 г. той се открива като подпредседател на този съд, а от 1880 г. е вече негов председател и т. н. Няма съмнение, че и той бил със завършено висше юридическо образование, а като се има предвид какви са били и повечето други членове на Върховния съд, и с определен практически опит в системата на правосъдието.

VI.                         Досега сe приемаше, че полагането на клетва се изисквало от държавните служители и само от тях. От друга страна, приемаше се, че клетвата била установена след приемането на Конституцията и избирането на княза. Така че вече изискването за нея трябва да бъде отнесено още към най-ранния период от създаването на нашия държавен апарат и като изискване предявявано и към някои лица недържавни служители, осъществяващи обаче държавна дейност – по-специално като дадените особени губернски „изборни съдии“.

Особено интересно е и съдържанието на самата клетва – ( срв. с текста към матер.XXXIII).

VII.                      Следователно „изборен губернски съдия“ била почетна длъжност – за нея не се предвиждало възнаграждение. Това показва, че тя била достъпна само за състоятелните граждани (особено за ония съдии, които не живеели в седалището на този съд, а в други селища – като например в твърде отдалечения от него град Свищов). Но въпреки това институцията изиграла положителна роля. При всеобщия национален подем, съпътствувал Освобождението, и при излизането на преден план на противоречията с бившите поробители за такива съдии били избирани, видно от случаите с Бешков и Хаджиконстантинов, авторитетни, ползуващи се наистина с доверието на населението хора – истински радетели за обновяването на страната

VIII.                   Характерно за периода е предаването на тържествен характер на всяко начинание, свързано с развиването на новата българска държавност, и подчертаването значимостта на всяко такова начинание. Изобщо всички тогавашни деятели, а и деятелите руси, осъществявали привременното управление „на българско“, во главе с княз Дондуков-Корсаков, са имали силно чувство за историзъм. Те добре са разбирали, че става става нещо изключително, нещо съдбоносно с нашия народ. Казаното даже важи с особена сила за деятелите ни от Русчук – един от най-важните наши икономичeски и културни средища тогава, със силни контакти с чужбина, а и оформил се като един от центровете на националната ни борба. Така например по това време там започва особено активно да се проявява местният митрополит Григорий, който едва ли ще да е допуснал някой друг духовник да отслужи предвидения молебен, да приеме клетвата на съдиите и да изнесе напътствено „получение“. Така че, както изглежда, само обстоятелството, че скоро се развиват още по-значителни събития, е изместило в съзнанието на мемоаристите спомена за тържественото откриване на губернските съдилища. Но даже ако е така, съвсем не е изключено при по-грижливи издирвания да се попадне в бъдеще на бележки относно даденото събите, както вече се попадна и на цял ред други.

Твърде интересно е заетото в документа становище относно патриаршистите и патриаршисткото духовенство. Към този момент руските власти са вече наясно, че църковната борба е била само особена форма, в която се е утвърждавала българската нация, и те определено са на страната на Екзархията, т.е както е казано, на „българската духовна власт“. Български духовник трябва да отслужи тържествения молебен, български духовник трябва да приеме тържествено клетвата, той трябва да произнесе и „полученото“. Ако между губернските съдии има патриаршист, той полага клетвата си пред своя „гръцки“ духовник отделно и без никаква тържественост, т.е просто в делови порядък, и в присъствието само на упълномощен от губернатора служител от канцеларията му. Но както изглежда, даже и сега някои моменти от разрешавалата се и разрешилата се в църковна форма национална борба на българския народ против гърцизма на фанариотите не са били ясни на руските власти. Така в материала се има предвид хипотезата на „съвместно присъствие“ на български и гръцки духовници на тържеството, на което български духовник ще служи. Но такава хипотеза е поначало невъзможна. Екзархията и екзархистите, т.е българското духовенство и българите, са анатемосани от цариградската гръцка патриаршия. На подобно тържество патриаршист мирянин и патриаршист духовник изобщо не могат да присъствуват. Но и друга хипотеза – на съдия патриаршист, който трябва да положи клетвата отделно, е ако не теоретически, то поне практически невъзможна в установяваните по това време условия в Княжество България. Къде би могло да има в нея тогава съдия патриаршист? Може би само във Варненската губерния, доколкото във Варна наистина живеели доста гърци, а имало и немалко гъркомани. Но по определени причини (късното капитулиране на османските въоръжени сили от варненския гарнизон и пр.) във Варненската губерния не могъл да бъде организиран в срок губернски съд (вж. Още в матер. XIII и XXI).

Препоръката да се поканят на тържественото откриване на губернските съдилища и чуждестранните консули, а такива в Русчук имало, вече не е само обикновен акт на внимание към представителите на другите държави – преди всичко на Великите сили. Руските власти в България били съвсем наясно и по това, че чуждестранните консули – специално консулите на Австро-Унгария и Англия, ще създават още много главоболия на българските власти и по-специално на българските съдилища. И наблюдаваното по-нататък напълно потвърждава това (вж. по този въпрос някои бележки в нашата статия Първият тълкувателен акт на българския Върховен съд- СП, 1981, №6 ).

IX.             Даденото указание е било разпратено на губернските съдилища на руски език. В Русчушкия губернски съд обаче то било преведено на български и е било използвано в настоящия му български вид. А в случая указанието се дава в български вариант, защото така от него се добива представа и за оня български юридически език, който по онова време се формира по места и с който водят борба нашите централни държавни органи, налагайки един единен и много по-развит език за цялата страна.

Губернските съдилища се установяват като типична апелативна втора инстанция, вкл. и с типичните за нея ограничения.

Спира вниманието и особеното отношение към Русчушкия търговски съд. Той, изглежда, е наистина единствен в Княжеството, но това определено се разглежда само като начало. Учредяването на други такива съдилища и в другите търговски центрове е предстоящо, тъй като на тях  очевидно се гледа като на силно средство за час по-скорошното възстановяване на нормалния търговски живот.

X.                Много голяма слабост на изграждания съдебен апарат на новата българска държава, както и изобщо на целия държавен апарат, е било голямото текучество на кадрите. През тези години всички, които имали някакво образование, а нерядко и хора без каквото и да било образование, претендирали за държавни служби, и то колкото се може по-големи, за да проявят напълно „големите си знания и способности“, местейки се непрекъснато в търсенето на такива по-високо платени служби. Налагало се по-скоро да се внесе ред и в това отношение. Даденият документ поставил началото на мероприятията. В послужния списък задължително се посочвало година на раждането, грамотно ли е лицето или не, какви длъжности е заемало преди това, какви награди е получавало за добра работа и пр. И за никого не можело да се прави изключение ( впрочем на последното заслужава да се обърне внимание, защото между нашите литературоведи е разпространено разбирането, че искането писателят Алеко Константинов като прукорор да посочи дали е грамотен или не , било подигравка с него, организирана от неговите противници).

XI.             Книгите за губернския съд, които било разпоредено да бъдат изготвени още на 25.VIII ( вж. матер.III), както се вижда, били изготвени и изпратени на този съд след близо три месеца.

XII.          Едно от указанията, че установената у нас система на държавните органи не била разработена и въведена изведнъж, а се отивало от едни варианти към други, по-добре отговарящи на конкретните български условия или изобщо по-добре. В случая нотариалната дейност, която първоначално била отнесена към местните административни органи, сега била отнесена към съда. И особено интересно е, че в писмото се обръща внимание на опасността от неразбиране и даже от оказването на известна съпротива от страна на административните власти. Тази опасност едва ли е била безпочвена. И както изглежда, тя произтичала, първо, от обстоятелството, че нашите административни служители – преди всичко те, не забелязвали въпросните търсения на русите. За тях веднъж установеното било непоклатимо и най-правилно. Същевременно местните административни ръководители – специално ръководителите от по-висок ранг, като окръжни управители, директори на полицията и пр., се стремяли да съсредоточат, колкото се може повече власт в ръцете си и затова неохотно „отстъпвали“ правомощия на други органи – особено на съда.

XIII.       Въпреки изключителните условия икономическият живот се развивал и неумолимо предявявал своите изисквания. Така че това е било още един момент – недооценен досега, който е заставял русите да бързат с организирането на новата ни държава.

Възникналият въпрос е да бъде определен съдът, към който делото трябвало да бъде отнесено по функционалната подсъдност. И вижда се, че той е разрешен не от някакъв орган, играещ ролята на Върховен съд, а направо по административен ред от самия Императорски комисар.

XIV.       В документа се подчертава важната роля, която трябвало да играят председателите на губернските, т е. съгласно по-късната терминология на „областните съдилища“, за да осигурят доброто организиране и високото качество на правораздаването.

XV.          Подчертава се важното значение на принципите за публичност и гласност не само за правилността на постановяваните съдебни актове, но и за възпитателното въздействие на тези актове върху цялото наше население. И досега важи с пълна сила издигнатото положение, че „прекият и единствено верен път“ за постигането на казаните цели е публикуването на самите съдебни решения заедно с пълните им мотиви.

XVI.       Следователно не остава никакво място за съмнение, че Временните правила за устройство на съдебната част в България, публикувани още на 24 VIII.1877 г . съвсем не влезли в сила веднага. Разпоредило се те да влязат в сила със специално постановление на Императорския комисар от 20.IX. следната 1878 г., т.е. след тринадесет месеца, а като се има предвид, че влизането в сила ставало от момента на получаването им в съответния съд – за Русчушкия губернски съд той се оказал цял месец по-нататък, всичко това станало даже още по-късно. И причините за закъснението по всичко изглежда ще да са били главно две. От една страна, необходимостта да се внесат промени в установената дотогава система на съдебните органи – със същото постановление дотогавашните съдебни съвети стават окръжни съдилища, а, от друга, нуждата да се изградят самите съдилища, като се назначат и изберат за съдии възможно най- подходящи за това лица. От документа става също съвсем ясно, че обратно на приеманото към даденото време административните съдилища още не са били създадени. Нещо повече, обстоятелството, че между дадените документи по-нататък изобщо няма документ, отнасящ се до тях, налага по-скоро да се приеме, че тяхното откриване само се проектирало или че те били открити едва в самия край на Временното руско управление. Поради ограничения брой на административноправните спорове разрешаването им било отнесено на първо време към окръжните началници и губернаторите. И същевременно обратното – духовните съдилища, за които се приема, че през този период не съществуват, са продължавали да осъществяват дейността си. Те били запазени и при новите условия на българска власт, доколкото не се свързвали в някакъв дискриминационен за една или друга част от населението ред.

XVII.    Просто е забележителна полаганата от русите грижа за разработването на разбираем, съдържателен, точен български юридически език. Вижда се, че още в този решаващ момент въпросът е бил правилно поставен. Но той е бил много труден за решаване. Достатъчно е да се напомни изтъкваното тогава в литературата, че например за собственическите отношения и за субекта на тия отношения ние излизаме от османското робство само с един термин — „ступанин“, при това с много неуточнено съдържание. Неслучайно този въпрос веднага излиза на страниците на тогавашния ни периодичен печат. Неслучайно и в първия състав на Върховния ни съд бива включен преди всичко с оглед разработването на терминологията създателят на Търновската правописна школа Николай (Никола) Михайловски — братът на Иларион Макариополски и бащата на нашия голям сатирик Стоян Михайловски, завършил Историко-филологическия факултет на Московския университет с научната степен кандидат на науките и работил в Османска Турция освен като учител и турски чиновник, наблюдаващ българския цариградски печат, и продължително време като адвокат. (Юридическата дейност на Н. Михайловски – специално дейността на създаването на юридическата ни терминология, е изобщо непроучена).

Впрочем въпросът за юридическата ни терминология, макар вече не толкова остро, продължава да стои и сега. Така в теорията ни се смята, че например терминът „брак“ се появява у нас през разглеждания период под влияние на руския термин и същевременно, без да се забележи напълно несъвместимо с него, че той е термин общославянски (Ненова, Л. Семенно право на HP България. С . 1977. с. 78), докато той е средновековен български термин, минал с проникването на книжнината ни у русите и сърбите. Още повече питания  повдига действуващото ни законодателство. Така Гражданският процесуален кодекс говори за вещи лица, а Наказателният процесуален кодекс нарича същите лица „експерти". Нещо повече - използуването на два термина за същото е довело до това, че Гражданският процесуален кодекс нарича резултата от дейността на вещите лица „заключение на вещи лица“ (чл. 157), а по-нататък „експертиза“ (чл. 157 б). После последният кодекс говори за „причини“ (например чл. 97, ал. 4), докато е известно, че в правото няма „причини", а има „основания“; той говори за „компетентен“ съд (чл. 209, ал. 1), докато не може да не се знае, че процесуалният ни закон нарочно избягва този термин, а и това понятие, и при определяне на подведомствеността и подсъдността изобщо не си служи с тях и т н. И особено тревожното е, че цял ред подобни неточности се появиха особено напоследък. Например в току-що приетия Кодекс на труда се говори за „пълномощници“ на работниците пред съда (чл. 45), докато процесуалният закон не познава такава фигура, а  познава само „представители“ (чл. 16); говори се в него даже за някакви „юридически личности“ (чл. 49), докато личност и носител на личностни ценности може да бъде само физическо лице, пьк и самият закон определя юридическите лица само като юридически „лица“ (чл. 18 ГПК) и т.н. Между факторите, определящи дадената склонност към „лабилна“ юридическа терминология у нас, очевидно стоят и слабостите на юридическия ни език въобще, наследени от миналото и непреодолени докрай в хода на развитието.

XVIII. Даденото окръжно е безспорно от най-голямо значение за определяне произхода на нашия нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка (по чл. 483 и 484 от сегашния ни ГПК). То разкрива не само конкретната историческа обстановка, при която е възникнал този акт и първоначалната му роля, но и това, че преди него у нас вече е имало установено едно подобно производство и тъкмо то е неговият предходник.

XIX.       Още в хода на Освободителната война, но с особена сила след нея започва заграбването на недвижими имоти – главно на ниви. И както се вижда, това се отнасяло не само до имотите на забягналите богати и до вчера всесилни турци (от които все още продължавало да има страх и този страх все пак „пазел” имотите им), но и до имотите на държавата, на училищата, на читалищата, на църквите, на манастирите и на различните други подобни учреждения и организации, оказали се сега фактически незащитени. Скоро ще се въведе борба за тези имоти и по други линии (вж. следв. матер. XXII, XXVI), но въпреки това борбата ще бъде дълга и тежка. В случая най-интересно е обаче, че тя ще се свързва с установяването на нови способи и форми, разгръщащи и обогатяващи правния живот.

XX.           Тук особено същественото е, че за осигуряване правото на обвиняемите на защита руските власти на Привременното управление трябвало да се обърнат за съдействие към местните административни органи – специално към своите губернатори. Изглежда въпреки изричните разпоредби на Временните правила в разглежданото отношение, които не е можело да не се знаят, в съдилищата са се наблюдавали и случаи на своеволия, на отмъщения – особено срещу противници в националната борба или изобщо противници.

XXI.       Вижда се, че комплектуването на Варненския губернски съд наистина вървяло особено трудно (вж. матер. V). Тук може да се допълни само, че и самата власт била принудена въпреки борбата, която подела срещу текучеството и нестабилността на кадрите, поради ограничеността на подготвените кадри да ги хвърля от едно място на друго. Така че и този процес бил сложен и вътрешно противоречив.

XXII.    Това производство, което трябва да окаже необходимата засилена защита на държавните имоти и на имотите на другите учреждения и обществените организации, е явно предходникът на сегашното производство по чл. 19 ГПК и се свързва с появяването на контролиращата страна в гражданския процес.

XXIII. Едновременно с развиването на своеобразния „административен контрол“ върху правораздаването (вж матер. XX) развива се, както се вижда, и своеобразен „съдебен контрол” – в случая упражняван лично от председателя на губернския съд върху органите от местата за задържане. Губернаторите били специално уведомени за това – несъмнено за да оказват необходимото съдействие. Изобщо руските власти не са робували на формата, а са търсели съответни способи, съответни разрешения, които в условията на току-що освободена България да осигуряват най-строго спазване на законността.

XXIV. Много характерен момент, също определящ демократичния характер на установената нова правораздавателна система в България. Днес, когато правораздаването у нас е съвсем евтино, това даже не се забелязва и теорията пропуска да отбележи положението на Ленин, че евтиността на правораздаването е един от основните и най-характерни принципи на неговия демократизъм. Но за току-що освободения от османското иго българин това съвсем не е било така.

XXV.    В доразвитие на ст. 324, 896 и 923 от Временните правила за съдебната част в България бил учреден и Върховен съд в София „Съд на висшата инстанция“, с касационни правомощия, действуващ като извънредна инстанция против влезлите в сила решения и присъди на губернските съдилища. Утвърждаването му станало с постановление на Императорския руски комисар от 25.XI.1878 г. ( както се вижда и от приведения документ). Но въпросното постановление било получено по места много по-късно – в Русчушкия губернски съд например едва на 5. II. следната 1879 г., и от която дата съгласно установеното правило то трябвало да се разглежда като пораждащо сила за този съд. Но изглежда по места не станало нищо. По места чакали специално окръжно за дадения Върховен съд и приведения документ е тъкмо това окръжно от 6. III., но получено например в Русчук на 12.III. ( както се вижда от приведената бележка върху него, поставена в канцеларията на губернския съд). Но и сега изглежда нещата не се предвижили, макар вече по друга причина – срещали се особено големи пречки при комплектуването на този съд. Така например един от членовете му – Христо Стоянов, бил помощник началник на отдел при канцеларията на Императорския комисар и трябвало да бъде първо освободен от заеманата длъжност и след това назначен, което е станало на 25. V. Също едва на 25. V дотогавашният председател на Тутраканския окръжен съд Кириак Цанков бил назначен за секретар на Върховния съд – още едно указание, че този съд реално още не функционирал. А по-нататък станало и друго. Председателят му Димитър Греков влязъл на 5.VII в състава на първото българско правителство като министър на правосъдието, и привлеченият от първия ни министър на външните работи Марко Балабанов Кириак Цанков минал на дипломатическа работа. Започнали нови назначения, в резултат на които председател станал Х. Стоянов и во главе с него най-после била започната работа през есента на 1879 г. Вж. oще някои бележки относно създаването на Върховния касационен съд към матер. XXXIV.

XXVI. Още един документ, отнасящ сe до засилената защита на държавните имуществени интереси. Но както се вижда от направеното отбелязване върху окръжното от и.д. председател на Русчушкия губернски съд Мишайков, в този съд „до този момент подобни дела не са постъпвали“, т.е. даже в този незасегнат от войната и икономически, и културно добре развит район още не било предприето в даденото отношение нищо.

XXVII.                     Документът е с много богато съдържание. Той обръща внимание на онези „звена“ в правораздаването, при които се срещали на практика най-големи затруднения. Това налага извода, че руските власти от Привременното управление наблюдавали много внимателно работата на нашите новоучредени съдилища, за да могат да окажат конкретна помощ. А че нещата са стояли така, показват и бележките, които се правят по публикуваните съдебни решения в официоза „Марица“. Излиза, че и тези публикации били внимателно четени и анализирани.

Особено внимание заслужава изискването съдът по всякакъв начин да популяризира сред населението новото българско законодателство. Именно него чрез правораздавателната си дейност, чрез съобразените строго със закона и позоваващи се на него правилни решения.

Документът се отнася до гражданските дела, като се е предвиждало, както се посочва и в самия него, издаването по-нататък на подобно разяснение и по наказателните дела. Но по-нататък до друго разяснение така и не се стига. Във всеки случай ясно е, че русите държали да организират преди всичко нормалното функциониране на гражданския живот, което, разбира се, било съвсем правилно.

XXVIII.                  Друг документ, свързан тясно с  осигуряване евтиност на правосъдието ( вж. и казаното към матер. XXIV), макар вече в по-друг план. Той държи и съдебните служители и страните да са съвсем наясно какви съдебни „мита“ трябва да се плащат във всеки отделен случай и по такъв начин да се изключат всички злоупотреби в даденото отношение (а в тях е било безнадеждно затънало старото османско правораздаване).

XXIX. Виждат сe трудностите, които трябвало да сe преодоляват и по дадената организационна линия. А понякога те сe оказвали даже още по-големи. Така веднага след Освобождението в Трън бил създаден окръжен съд, закрит по-нататък, за да бъде отново открит не след дълго.

XXX.    Приведеният документ е един от многото подобни документи, който обръща внимание на длъжностните лица, събиращи данъци, мита, такси и други такива, да водят най-точна документация и навреме да се отчитат. Особено се държи на установяване на финансов ред и финансова дисциплина.

XXXI. Веднага щом била издадена заповедта на Императорския комисар за закриване на военно-полевите съдилища, а това станало на 15.V.1879г., всички председатели на съдилищата и всички губернатори били уведомени за това телеграфически. Именно по изключение по възможния тогава най-бърз начин (окръжното за това било издадено на 9 VI., а в губернските съдилища то пристигнало в края на юни)  и от този момент всички наказателни дела без изключение били отнесени към подведомствеността на общите съдилища

XXXII.                     Първият документ, засягащ вече материя и на международния граждански процес.

XXXIII.                  „ Предложението“ под № 426 от 14 V, за което се говори в документа, не се открива в архива на Русчушкия губернски съд.

Не може да не привлече вниманието особеното място,  давано на току-що приетата конституция. Тя е „в центъра“ на клетвата. По това време у нас широко се смята, че конституцията е нещо изключително „голямо“, че тя едва ли не е връх на съвършенството и че нейните възможности са неограничени. Явно под влияние на просветителския характер на Възраждането ни у нас (както по-рано на запад), се установява своеобразен „юридически романтизъм“, който постоянно се проявява  и който изиграва и положителна, и отрицателна роля в нашето право, пък и политическо развитие (също един от  неразработените от науката ни въпроси), ( срв. и с първата клетва,  приведена под № VI).

XXXIV.                  Още един документ, свидетелствуващ за затрудненията при изграждането на съдебната система и комплектуването на съдилищата. Някои моменти бяха вече засегнати в други връзки (вж. бел към матер.XXV). Тук трябва да се допълни само още нещо.

            Първият от споменатите  деятели Христо (Христофор) Стоянов като учител в Пловдив и София взел дейно участие в просветната и  черковната борба. По предложение на Левски е издигнат за председател на Софийския революционен комитет. След залавянето на Апостола успява да избяга и да завърши в Московския университет право (като стипендиант на Денкооглу) с научната степен кандидат на юридическите науки. По време на Освобождението сътрудничи на императорските комисари Черкаски и Дондуков-Корсаков. После е член на Върховния сьд, председател на Върховния съд, министър на правосъдието и пр. Един от създателите на Юридическия факултет при Висшето училище и пръв негов преподавател по гражданско право. Ранната смърт прекъсва голямата му дейност.

Вторият – Кириак Цанков, бил също виден обществен и революционен деец. Член е на Тайния централен български комитет, на Българския революционен централен комитет и председател на Българското централно благотворително общество. По време на Освобождението също сътрудничи отблизо на руските власти в изграждането на нова България; съдия и председател на съд, народен представител в Учредителното събрание, дипломатически представител в чужбина, министър. За третия – Димитър Бодаров, обаче се знае малко. По време на Освобождението от председател на съд той е издигнат в помощник-началник на отделение при Съдебния отдел на Канцеларията на Императорския комисар – вероятно на мястото на изтегления за член на създавания Върховен съд Христо Стоянов, и чиито помощници на отдели при прекратяването на Привременното руско управление ставали почти автоматично началници на отдели в съответните български министерства. Следователно и той ще да е бил със значителен принос в просветната, черковната и националната борба (нещо, което налага издирването на повече данни за него).

 Второто се отнася до изграждането на системата от съдилища. Сега се вижда съвсем ясно, че то става неравномерно. Изтеглянето на Стоянов е във връзка с предприетото създаване на Върховния съд, а в същото време по места се откриват или закриват окръжни и даже губернски съдилища – да не се говори за комплектуването на откритите съдилища, което е в пълен ход.

Третото се отнася до Черноводско-Хърсовския съдебен съвет. Вижда се, че в хода на Освобождението и в този район била установена същата първоначално възприета система на местни административни и съдебни съвети като местни органи на българската власт. Решенията на Берлинския договор попречили на естествения процес на прерастване специално на съдебния съвет, както станало в другите части на страната, в окръжен, респ. в гебернски (областен) съд. Във всеки случай не остава място за съмнение, че при минаването на Северна Добруджа към Румъния в нея не е царяло безвластие, а е имало българска власт с изградени основни нейни органи, по-късно, както се вижда от станалото с Бодаров, ликвидирани.

XXXV.                      „Наследените“ от Османската империя капитулации създавали много неприятности на  българските власти и особено на българските съдилища. Борбата за премахването им, завършила с обявяване на независимостта на държавата, е твърде интересна, но и тя за съжаление е слабо изучена.

Тук се обръща внимание на два момента. От една страна, веднага след образуването на Българското княжество много държави, между които даже довчерашните васали на Османската империя Гърция и Румъния, предявили искания да им се признаят капитулационните привилегии у нас. От друга, Великите сили, на които били признати такива привилегии, сега започнали да се стремят да ги разширят и задълбочат. Ето защо изготвянето на дадения списък и разпращането му по съдилищата трябвало не само да внесе необходимата пълна яснота по този въпрос, но и да подпомогне борбата против капитулациите, която била подета у нас от първия ден на Българската държава.

XXXVI.                  Вече бе обърнато внимание на това, че някои консули и консулски представители възприели съвсем неприемливо отношение към българските съдилища. Това създавало наистина големи усложнения (още повече, че Министерство на външните работи, а след него и Министерство на правосъдието невинаги заставали на ясни позиции). Такъв бил например нашумелият случай от края на 1880 г., възникнал във връзка с дейността на Варненския окръжен съд и Русенския окръжен съд, който не се обсъжда подробно тук, доколкото излиза извън рамките на разглеждания период (1878-1879 г.), а се отнася главно до Върховния съд (пък и ние вече сме го разглеждали отчасти – вж. цит. ни статия "Първият тълкувателен акт на българския върховен съд“). Става въпрос за обстоятелството, че някои консулски служители отказвали да стават на крака, когато българският съд обявявал решението или присъдата си, демонстрирайки така своето пренебрежение към него. Нещо повече – чрез Министерство на външните работи те поискали в противоречие с най-основно положение на модерния съдебен процес да присъствуват на закритите заседания, в които съдът постановява крайния си акт. Само твърдата позиция на Върховния съд позволила да се постави край на всички посегателства върху българското правосъдие.

XXXVII.               Eдин от документите, свидетелствуващи за стремежа да се придаде хуманен характер на всичко, свързано с борбата против закононарушенията – в случая на особено широко практикуваното до вчера от османците задържане на заподозрените лица под стража, към което сега трябва да се прибягва само в краен случай и като към изключителна мярка.

XXXVIII.            Съвсем безспорно е, че точна представа за характера и равнището на правния живот не може да се добие, ако не се знае и какви издания на въвежданите нормативни актове са съществували към въпросното време, от които населението е  могло да почерпи необходимата му информация. Въпреки това у нас и досега няма и такова специално изследване. А ако то би било проведено, струва ни се, веднага би се видяло, че през дадения период твърде интензивно се издават разни  отделни нормативни актове, както и разни сборници от тях, в резултат на което новото право бързо прониква в масите. За илюстрация ще приведем отделните издания от 1879 г. относно акциза върху тютюна и спиртните напитки (още повече, че този акциз се оказал важен приход на държавата ни - вж. и бележка към матер XLI).

1.      „Временни правила за акциза на тютюнь в Българското княжество“, с приложения С., скоропеч на Янко Ковачев.

2.      „Инструкция за прилагане в действие на Временните правила за акциза на тютюнь в Българското княжество, утвърдена от Императорский русский коммиссар.“, С., скоропеч на Янко Ковачев.

3.      „Временен устав на сбора (налога) от питията в Българското княжество, утвържден Императоским русским коммиссаром в Болгарии, 25 января, 11 апреля и 15 мая, С., скоропеч на Янко Ковачев.

4.      „Инструкция за прилагане в действие на Временния устав за питейния сбор в Българското княжество, утвърден от Императорския комисар на 25 януарий, 11 априлий и 15 маий”, С , скоропеч на Янко Ковачев.

5.      „Наказательны разпореждания, извлечены от Турскийт Достур и приспособлены за Табачныйт и Питейныйт  Устав, утвърдены на 25 януарий, 1 февруарий, 11 априлий и 15 май 1879 год. от Императорский русский коммиссар“, С, скоропеч на Янко Ковачев.

XXXIX.                  Издига се принципът за бързина като едни от основните принципи на новото българско правораздаване, за да се напомня след това за него до най-ново време – досега.

Това е и първият документ, в който „губернският съд" вече се нарича „областен съд“.

XL.            Посочва се откога трябва да се смята за учредено Министерството на правосъдието – от 6.VI 1879 г.

XLI.         Поставя се началото на статистическото наблюдение на делата от страна на Министерството на правосъдието. И то твърде скоро се свързало със съвсем определени резултати (вж матер. XLVI).

XLII.     В теорията ни е установено разбирането, че у нас не е имало устно предявяване на исковете (става дума за следосманския период). Сега се оказва, че и в това отношение нещата са стояли по-другояче.

XLIII.  Много интересно разрешение, свидетелствуващо за засилен стремеж и на практика да се постави под контрола на административните съдилища всяка административна дейност, вкл. и тази, осъществявана от председателите на съдилищата във връзка с организиране на правораздаването.

XLIV.  С дадения „Държавен вестник“ се преследва същата цел, която се преследва и с издаването на отделни правни актове и сборници от правни актове (вж. бележката към матер. XXXVIII), — да дава информация за новото законодателство.

Отделно трябва да се отбележи другият момент. Сега се приема, че този вестник започва да излиза от 28 VII 1879 г. Но от приведения материал по-скоро се вижда, че на тази дата той вече се разпраща по места. Значи първият му брой ще да е излязъл все пак малко по-рано.

XLV.     Знае се, че към въпросното време се променя тарифата на циркулиращите тогава у нас различни монети – турски, руски, френски, английски и пр., с различно съдържание на злато и сребро. И финансовите opгани по места, както винаги в подобни случаи, се ориентирали „твърдо“ към златото, но новосъздаденото Министерство на финансите, както се вижда, предпочело да се спре на най-изгодния за платците режим.

Спират вниманието и споменатите глоби, налагани във връзка с контрабандирането на тютюн (вж. за тези случаи още в по-долната бележка към матер. XLVI).

XLVI.   Съгласно окръжното, приведено тук под № XLI, от областните (губернските) съдилища вече се изисквали редовни сведения за постъпилите при тях за разглеждане и решаване дела. В посочените архивни материали е запазена черновата на сведенията, дадени от Русчушкия областен (губернски) съд за август. От нея следва, че през този месец в казания съд са постъпили по реда на обжалването всичко на всичко 15 дела. Значи броят им е бил малък. А ако той е такъв за една такава обширна и многолюдна област като Русчушката, той със сигурност ще да е бил още по-малък за ред други области (губернии). И тъкмо това е обусловило решението, облечено с приведения Указ № 113 от 20 VIII.1879 г., да се запазят в тогавашните предели на Княжеството само областните апелативни съдилища в София и в Русе (а след Съединението и в Пловдив). Така се оформя окончателно средното организационно звено на правосъдната ни система, а с това в общи линии и самата система, за да остане такава до социалистическата революция.

Споменатите сведения на Русчушкия областен (губернски) съд са интересни и в друго отношение. Оказва се, че от петнадесетте въпросни дела едно е против банда от трима турци, извършвала убийства и грабежи, едно е срещу българин за кражба и останалите са все срещу българи, контрабандирали тютюн и наказани от първата инстанция с големи глоби. На какво се дължи тази особеност? Без да се навлиза в подробен анализ, главното изглежда се крие в обстоятелството, че в резултат на откъсването на тогавашните тютюнопроизводителни райони (главно Беломорска Тракия и Македония) в Княжеството се създало голямо търсене на тютюн, пък и цената му рязко се увеличила. Другояче и в това отношение проявила отрицателното си въздействие политиката на западните сили да спъват икономиката на страната, т.е да тласкат развитието на България не по пътя на свободна европейска държава, а по пътя на азиатска колония.                             

XLVII.                       С прекратяването на Привременното руско управление на мястото на напускащите руси се появяват първите губернатори (областни управители) българи. Документът много добре отразява ентусиазма и големите планове, с които започват работата си тези наши деятели и която работа в областта на правораздаването специално се изразявала в така желаното и изглеждащо тогава толкова достижимо искане – „съвършено правосъдие да се установи навсякъде“.

В дадения документ Русчук за пръв път е наречен Русе.

XLVIII.                    Ако се съди по езика, окръжното е било съставено лично от Марко Балабанов – тогава министър, а не след дълго и пръв декан на Юридическия отдел при Висшето училище в София (на Юридическия факултет на университета „Климент Охридски“) Що се отнася до оплакванията от езикови затруднения за страните турци, по-скоро адвокатите на тези страни сигурно са искали процесите изобщо да се водят на турски, което, разбира се, никак не можело да се приеме.

XLIX.  Настоящият документ е един от първите, с който се открива борбата против отчасти заварени още от османско време, отчасти излезли тъкмо сега из средата на дребните ни чиновници полуграмотни и дълбоко корумпирани просбописци и адвокати. Тези „писатели на прошения“ оказвали много малка помощ на правораздаването, ограбвали клиентите, а в политическия живот били един от факторите, който в най-голяма степен допринасял за разгарянето на партизанщината. Едва когато Юридическият отдел при Висшето училище, респ. Юридическият факултет при Софийския университет (срещу който впрочем те активно действували) започнал да дава голям брой висококвалифицирани юристи, те постепенно изчезнали.

L.                 Обща черта на привлечените тук документи е, че в тях много често се говори за принципи. Това също е закономерно. Новото българско право има още да се разгръща, да се усъвършeнствува, да се задълбочава. При липса на подробна уредба или даже изобщо при липса на уредба единственият изход бил да се следват прогласените принципи. Но и далеч не само това. Дадената епоха е съвсем близка на Възраждането – или даже, казано още по-точно, тя е пряко продължение и доразвитие на Възраждането и също носи дълбокия печат на просветителския му характер. Именно и на просветителството му, което дълбоко вярваше и в това, че е достатъчно да се издирят принципите, да се прогласят принципите и при всички условия да се отстояват принципите. Само историческото развитие бе в състояние да покаже колко много още трябваше да се направи, за да излезе нова България на широкия друм на другите напреднали народи, отдавна освободени или изобщо незнаещи какво значи варварско робство.

[1] Публикувано в годишник на Софийския университет „Климент Охридски”, том 79, 1989 г., Юридически факултет, книга 1, група по гражданско право и процес, редактор проф. Иван Велинов

Очерк, посветен на процеса на създаване на българския апелативен съд на мястото на разрушената Османска съдебна система в периода 1878—1879 г., базирайки се на 50 непубликувани досега документа*

[2] Освен това, както е прието в научните изследвания, те се предават и на съответния език – в повечето случаи както са на руски. Отклонения са допуснати, пак както е прието в науката само за правописа. Той е опростен чрез премахване на „ъ“-то в края на думите, завършващи на съгласна, на „ь“ на „ι“ и пр. По-големи затруднения с трябвало да се преодоляват в две други отношения. Едното се свързва с описването на някои имена - съществителни нарицателни по тогавашния руски правопис с главни букви. При което руските писари - да не говорим за помагащите им все по-голям брой българи, едва знаещи руски, съвсем не блестели с познанията си по правописа (а той на всичко отгоре бил тогава и много сложен). Затова те, както всички други писари в света, оказали се в подобно положение, пишели спорните думи със „средни" буква. т.е. с буква, която можела да се разглежда и като главна и като малка. Другото се отнася до предаването на чуждите за русите български имена на руски и на по-редките фамилии на разните длъжностни лица. Така Търново се пише като „Тернопа“, като „Тернов" и като „Тырнов“. Фамилията на управляващия Съдебния отдел при Управлението на Императорския руски комисар Лукиянов се дава като “Лукьянов“,като ..Лукъянов“ и като Лукянов"; фамилията на началника на отделение при същия отдел Качоновски като „Качановски“. като „Качаловски“, като „Каченовски“ и пр. Тук поначало също се е отишло към уеднаквяване въз основа на посочването в документа, така да се каже, от по-висок „ранг", а при лицата — въз основа на подписите им (когато такива има). Но, разбира се, пълна гаранция за постигане на точност невинаги съществува, пък и в други публикации може да се каже, че се излиза от други критерии и оттам да се появят разлики.

[3] Имаме предвид главно разбиранията, развити в работата на М.Андреев“ История на българската буржоазна държава и право ( от Освобождението от османско иго (1878)- до Великата откомврийска ревилюция), основно преработено издание“ .С., 1975 г., още повече, че тъкмо тя се използва като учебник при подготовката на студентите от Юридическия факултет.

[4] Пак там, с. 46.

[5] Пак там.

[6] Пак там, 48-49.

[7] Така ще се посочват приложените документи.

[8]  И което, разбира се, било най-естественото, тъй като тогава ( а и доста след това ) трудно се правела разлика между градове и села.

[9] Андреев, М Цит.съч., с 46.

[10] Горното се приема с известни уговорки, защото не е могло да не са се появили и някои нови моменти. Друг въпрос е, че особено на първо време те не били значителни,

[11] Андреев, М Цит.съч., с 46.

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Пак там.

[15] Пак там, с.46.

[16] Енциклопедия България. Т. I, С., 1878, с. 752

[17] И че нещата са стояли по този начин, се вижда още от т.1 на горното окръжно, предвиждащо, че даже и сега Временните правила няма да влязат изцяло в сила. Частта им относно устройството на окръжните съдилища ще влезе в сила след устройването на тези съдилища съгласно с новите принципи, възприети и за тях ( частична назначаемост, комбинирана с частична изборност).

[18] Проектът на В.Богишич за организация на съдебното дело в България. – В:Юбилеен сборник в чест на Д.Косев, С.,1985, с.240.

[19] За върховния съд е изготвена друга наша работа, която предстои да бъде отпечатана в настоящото издание.

[20] И освен тях технически персонал: секретар - един, помощник секретар - един, писар - един и разсилни двама.

[21] Още повече, че нормите на въведеното наскоро след това наследствено право по „ западен“ образец се отличавали твърде много от тях. Неслучайно тъкмо по въпросите на наследяването се разгърнала и първата наша правна дискусия на страниците на печата.

[22] До нещо подобно се стигна при новите ни социалистически условия през 1951г.м когато при още неизградено изцяло социалистическо законодателство с един удар бяха отменени всички неотменени дотогава заварени буржоазни закони

2 год. СУ, Юрид. Фак., т 79, кн.1

[23] В съзнанието на нашия народ С. Лукиянов - този виден представител на най-прогресивната в тогавашна Русия Харковска юридическа школа, при това и тясно свързана с проблемите на балканските славяни (поради особената задача на Харковския университет да готви кадри за тях), е работил по Търновската конституция. Той наистина взел активно участие в създаването ѝ като специалист консултант. Но вече съвсем определено трябва да се изтъкне, че неговите заслуги, както и заслугите на бившите му помощници, са много по-големи. Именно той е лицето, дало най-много за разработването и прекарването на цял „пакет“ от „временни правила“, с които се поставят основите на новото ни българско законодателство и от които „Временните правила“ относно работата на съдилищата са само една малка част. И тази негова дейност е била високо оценена още навремето. Така например от май 1879 г. нататък той официално вече навсякъде се посочва с най-високия ранг, до който можели да стигнат подобни държавни служители- „сенатор“

* Бележките към съответните материали на с. 52—60.