д-р Петър Първанов**
Стефан Савов Бобчев създава специална поредица от статии, в които представя първите български юристи[1]. Началната серия е назована „Ликове на първи български юристи“и се състои от 12 статии. Текстовете са публикувани в „Юридически преглед“през 1930–1931 г. В тях авторът им представя биографии на първите българи с юридическо образование. След това ученият разширява статиите си и представя лица, които по стечение на обстоятелствата, без да имат специално юридическо образование, са работили в българската правосъдна система и така спомагат за формирането на българското правосъдие. Извън тези поредици по различни поводи С. С. Бобчев пише пак за същите хора.
Поредицата„Ликове ...“се открива с очерк, посветен на Гаврил Кръстевич– първият българин с юридическо образование[2]. В него Бобчев се опира на писма, на съчинението на М. Д. Балабанов за Г. Кръстевич[3], както и на спомени. Представя първия български юрист като усърден и високо квалифициран работник. Изтъква заслугите му пред Високата порта за получаването на фермана за независима българска черква[4]. Описва го като строг магистрат, който не прави разлика между хората и в решенията си се придържа към закона. Предава външния му вид и характер – хубав, учтив и сериозен. Твърди, че въпреки службата му на османски чиновник, работи върху българската история, в която изтъква достиженията на българите[5]. Според автора, в дейността си като главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич се старае да внесе колкото се може повече правен порядък и финансов контрол. Неучастието му в Съединението обяснява с факта, че е стар чиновник и не смее да си представи да извърши държавен преврат, а се опасява и от вреди за българите следствие политическата обстановка. Накрая изследователят заключва, че на Г. Кръстевич не се отдава достатъчно почит[6].
Това не е първият очерк на С. С. Бобчев, посветен на Гаврил Кръстевич. Много по-подробен и личен е текстът му за бившия генерал губернатор, писан по повод смъртта му и публикуван на страниците на „Българска сбирка“през 1899 г. В него професорът споделя собствените си спомени и впечатления. Дели живота на Кръстевич на три етапа. Първият е от 1837 г. до 1860 г. и е свързан предимно с книжовна дейност. Вторият е от 1860 до 1876 г. и е обвързан с българските черковни борби. Третият е животът на Кръстевич е дейността му в Източна Румелия[7].
С. С. Бобчев твърди, че разбира за Гаврил Кръстевич още като дете в Елена, чрез преводите му, редакторската му работа и статиите му в „Български книжици“. Авторът е добре запознат с архаичния език на публициста и любовта му към православната вяра[8]. Годините, които С. С. Бобчев прекарва като студент в Цариград, съвпадат с борбата на българите за независима черква. Така има възможност да се запознае лично с Кръстевич и да следи дейността му в най-ползотворните му години. Стига до извода, че това, което е ИларионМакриополски сред духовите борци за независима българска черква, е Гаврил Кръстевич за „цивилните“[9].
Натам в текста ученият представя професионалната дейност на Гаврил Кръстевич. Приема, че за формирането му е повлияла История славянобългарска. Според автора целият живот на Кръстевич е отдаден на правото, без да му изменя. През по-голямата част от живота си работи за Османската империя и е лоялен към нея, което засилва позициите му. Като високопоставен османски администратор и благодарение на влиянието си помага на българите и защитава правата им. С. С. Бобчев описва Кръстевич като патриот, заради заниманията му с българска история и издаваните от него български книги и списания[10].
Целият текст е достъпен тук.
*Откъс от монографията Първанов, Петър.Историята в служба на съвременността. Стефан Савов Бобчев: исторически възгледи. С., Парадигма, 2020, с. 93-115. Публикува се с любезното разрешение на автора и на издателството, за което сайтът „Съдебно право“ благодари.
**Петър Първанов е доктор по история и магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Главен асистент в Стопанския факултет на същия университет. Научните му интереси са свързани със стопанската история, историографията, историята на правото, историческите аспекти на икономиката на социалната сфера, на културата на дарителството, историята на българския туризъм. Автор на над четиридесет публикации, разглеждащи проблеми от посочените области. Участник в редица национални и международни наумни форуми и проекти.
[1]НБКМ-БИА, ІІД5979.
[2]Бобчев, С. С. Ликове на първи български юристи. Гаврил Кръстевич. – В. Юридически преглед, 1930, с. 105.
[3]Балабанов, М. Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител. С. 1914.
[4]Бобчев, С. С. Ликове на първи български юристи. Гаврил Кръстевич. – В. Юридически преглед, 1930, с. 105 – 107.
[5]Пак там, с. 108.
[6]Пак там, с. 108 – 109.
[7]Бобчев, С. С. Какъв беше Гаврил Кръстьович. – В. Българска сбирка, 1899, с. 12.
[8]Пак там, с. 7.
[9]Пак там, с. 9 – 10.
[10]Пак там, с. 15.