Статията на проф. Яновски „За справедливостта по граждански дела“ започва от едно безпокойство: докато по наказателни дела основание за отмяна или изменение на присъдата е и явната несправедливост на наказанието, то Гражданският процесуален кодекс не познава подобно основание за атакуване на съдебен акт. Означава ли това, че гражданският съдия механично прилага законовите норми, без да се интересува от справедливостта на конкретния резултат? Означава ли това, че справедливостта е категория на правото, която не интересува гражданския съдия и няма място за приложение при разрешаване на споровете по граждански дела?

Отговорът на тези въпроси от проф. Яновски започва с интересно определение на справедливостта. Според него справедливостта е нормативно понятие на морала, форма на определени нравствени изисквания, регулиращи поведението на хората чрез предписания и забрани, отнасящи се до еднотипни постъпки и санкционирани от обичая и общественото мнение.