Помирителният съд има дълбоки корени в българското правораздаване. Те са свързани с обичайното право от годините на Втората българска държава.
По време на османското владичество традицията се продължава от обичайните съдебни органи. Създаването и дейността на помирителния съд тогава става възможно благодарение на предоставената частична автономия на българското християнско население. Въведената децентрализация на управление на най-ниско равнище позволява съхраняването и функционирането на органите на местно управление и самоуправление в съответствие с нормите на обичайното право.