Представяме Ви превод на статията на Кристин Швобел-Пател от сайта http://criticallegalthinking.com. Публикуваме превода с разрешението на автора.

Публикуваме статията на проф. Борис Яновски "Консултацията на Булгаро де Булгари относно правата на владетеля", посветена на големия юрист от Ранното европейско възраждане професорът от Болонския университет Булгаро де Булгари

Представяме статията "Неоснователното обогатяване в международното частно право" от Деян Драгиев, публикувана за първи път в сп. „Търговско право“, 1/2015 г.

Възстановителните подходи в правосъдието са система от ценности, принципи и философия. Фокусът на  тази система са взаимоотношенията, уважението към достойнството на жертвата и извършителя, отговорността, възстановяването от травмата и реинтеграцията. Чрез използването на различните възстановителни подходи се установяват и се укрепват връзките и отношенията между всички страни, засегнати от престъплението. Опитът на щата Колорадо е добър пример за това как ценностите на възстановителното правосъдие могат да бъдат реализирани в конкретни инициативи, осъществявани с подкрепата на щатските власти, местните общности и гражданите. Информацията може да бъде полезна в дискусиите и търсенията за стимулиране на възстановителните подходи в правосъдието на България.

След "Съдийското безпристрастие и състезателното начало" публикуваме статията на проф. Живко Сталев "Правно естество на участието на прокурора в гражданския процес". Статията е писана през 1957 г. и поради това следва да бъде разглеждана в съответния исторически и идеологически контекст. Същественото е, че в нея се поставят и обсъждат основанията за участието на прокурора като страна в гражданския процес. Статията позволява по-добре да разберем развитието на модела на българската прокуратура през втората половина на ХХ в. и до днес. Характерното за прокуратурата от това време е, че на нея са възложени функциите за върховен надзор върху законността в дейността на държавните органи, обществените организации и гражданите. В този смисъл текстът е ценен източник на информация и идеи, които помагат да обясним актуалното устройство и правомощия на българската прокуратура и защо тя носи атавизмите на миналото. Дискусията за устройството и функциите на прокуратурата в демократичното общество тепърва предстои в български контекст, поради което познанието за историческите корени на модела са полезни при формулиране на рационалните решения.

Дискусиите за съдържанието на основните принципи на гражданския процес и за съотношението между състезателното начало, което е сърцевината на гражданския процес, и служебното начало съпътстват развитието на правото. Статията на проф. Живко Сталев " Съдийското безпристрастие и състезателното начало" представя сериозен научен поглед върху разбиранията за основните принципи на гражданския процес в средата на ХХ век. Като се абстрахираме от идеологическите наслоения в текста, виждаме характерния задълбочен подход на видния процесуалист в търсенията му за основанията и целите на справедливия граждански процес.

Статията "Международната компетентност на българския съд да обезпечи бъдещ иск, по който не е международно компетентен" е публикувана за първи път в списание "Норма", брой 11, 2014 г. Тя разглежда предпоставките за учредяване на компетентността на българския съд да обезпечи иск, по който, обаче, българският съд не е международно компетентен. Това всъщност е международна компетентност относно допускане на обезпечителни мерки. Двата основни източника на международната компетентност на българския съд във визираната хипотеза са Регламент 44/2001 – „Брюксел I”, акт на международното частно право на Европейския съюз, който от началото на 2015 г. ще бъде заменен от Регламент 1215/2012, и българският Кодекс на международното частно право. Статията разглежда релевантните разпоредби на посочените източници в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и българските съдилища. С оглед на предпоставките за учредяване на международната компетентност на българския съд в статията са анализирани особеностите на бъдещия иск, който следва да се предяви пред чуждестранен правораздавателен орган (съд или арбитраж), допустимите съгласно Регламента и КМЧП мерки за обезпечението му и постановеното в практиката на Съда на Европейския съюз изискване за „реална връзка“ между компетентния по обезпечението съд и предмета на обезпечителните мерки.