Законопроект № 754-01-16/01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК вече е приет на първо гласуване от парламента. Това е сериозен повод за размисъл върху някои от текстовете на законопроекта.

Анотация: Статията разглежда суверенитета като понятие на конституционното право. Авторът прави критичен анализ на съществуващите схващания в теорията на самото понятие „суверенитет“ и отрича застъпеното в доктрината абсолютисткото схващане за суверенитета. Аргументира се, че държавната власт не е абсолютна и безгранична и нейният суверенитет се простира в определена сфера, ограничена както юридически, така и фактически.  Юридически е ограничен от запазените права и свободи на действие за личността, и фактически – от суверенитета на съседните държави.  Авторът отрича полезността на едно реалистко априорно определение на понятието суверенитет, като смята, че суверенитетът може да се опише като „компетентността“ на държавата, т.е. като правото ѝ да упражнява своите държавни права само в определени граници. На базата на подобно определение авторът поддържа, че е възможно постигането на политическата свобода в рамките на отделната държава и обединението на народите за постигане на общи цели и удовлетворяване на общи нужди. Предчувствайки „чудовището на войната“, което ще вилнее през 20 век, авторът посочва, че е повече належащо да се премахне от теорията за държавата опасният анахронизъм ‒ абсолютическото схващане на суверенитета.“.

Ключови думи: държава, върховна власт, суверенитет, абсолютизъм, индивидуални права, независимост, федерация, обединение, сила, автономия, политическа свобода.

Анотация: Статията очертава основните разлики между гражданското дружество и имуществената общност, съобразно тогава действащата  гражданскоправна уредба. Авторът предлага критически преглед на коментара на ЗЗД на Меворах, Лиджи и Фархи, съпоставящ двата института. Докато коментаторите изтъкват имуществената общност като конститутивен елемент на гражданското дружество, проф. Венедиков аргументира възможност за дружество и без съсобственост между съдружниците. Акцент се поставя върху управлението на предмета на общото право, задълженията на съпритежателите и съдружниците, разглежда се и отговорността, която следва при нарушаване на тези задължения.

Ключови думи: съсобственост (имуществена общност), дружество, съдружник, съпритежател, квота, управление на обща вещ, обща цел, отговорност.

За погасителната давност като правен институт се казва, че стои „на кон“ между материалното право и гражданския процес. Големият брой автори я разглеждат предимно от гледна точка на материалното право. Проф. Сталев тук я разглежда от гледна точка на гражданския процес. Именно с процеса погасителната давност се свързва по предназначение, по начини на прекъсване, спиране и предявяване, както и по своите последици. Погасителната давност цели да приб­лижи гражданския процес като защита-санкция към деня на правонарушението, прекъсва се от искането за защита, спира се, докато защитното производство е висящо, предявява се в рамките на висящия процес чрез възражение, с което ответникът упражнява процесуалното си правомощие да осуети прину­дителното осъществяване на правото и води в резултат на упражняването на това правомощие до унищожаване на правото на иск или на принудително из­пълнение.

Докладът на д-р Симеон Гройсман “Защо законите ни задължават?”, изнесен на  национална научна конференция "Законът на правото или правото на закона", 20 ноември 2015 г., Нов български университет, Департамент "Право", се включва задълбочено в несекващата и особено съществена за
правосъдието дискусия за отношенията на правото и морала („кой е правилният закон за случая?”; „как трябва да постъпваме при несъгласие със закона и допустимо ли е изобщо да съществува такъв въпрос?”; „коя е границата, след която правното регулиране не следва да се намесва в сферата ни на свободен морален избор?” и т.н.), като разглежда в сравнителен план теорията на Ханс Келзен, кантианските й методологически корени и теорията на правния критицисъм на Цеко Торбов (1899-1987 г.).

Българският конституционен съд е един от малкото конституционни съдилища от Келзенов тип, който не познава нито сезирането от всеки съд за противоконституционност, нито индивидуалната конституционна жалба. Неминуемият резултат от това, констатиран в задълбоченото емпирично научно изследване на английския професор Ханрети, е, че процесът на вземане на решения от Конституционния съд се отличава с малкия брой дела, с преобладавщо парламентарно сезиране, с висок процент на особени мнения и то с такъв, за който са характерни различия между съдии с леви и десни убеждения. Въз основа на статистически и аналитични изследвания проф. Ханрети предлагам тълкуване на българския Конституционен съд като допълнителна законодателна камара, сравнима с френския Конституционен съвет преди
реформата от 2008 г., която допусна сезиране от всеки съд. Изследването на проф. Ханрети е важен аргумент за реформата на Конституционния съд в посока неговото отваряне и свързване със съдебната система на страната.

Още преди Константин политиката разбрала погрешно и правото. Всъщност тя едва можела да го разбере. Най-късно през 3 век сл. Хр. правото станало неразбираемо. Император Теодосий например се чудел по-късно, че въпреки всички поощрения на образованието и науките юристите така и не съумели да достигнат една съвършена наука (perfecta doctrina), едно цялостно познание на правото. Сякаш гъст облак, заявява той, закрива правото и спира светлината на човешкото познание да проникне до него.

Статията „Касационното обжалване“ на Никола Н. Икономов, публикувана във вестник „Съдийски вестник“, бр. 3 от декември 1941 г., прави историческа ретроспекция на ролята на касационния съд и касационното обжалване. Авторът разглежда в развитие схващанията за същността и целите на касационния съд. Тръгвайки от идеята за касационен съд като “комисия на законодателната власт, предназначена да следи за точното приложение на законите”, статията достига до очертаването на  основните аспекти на разбирането за касационното обжалване, като основаващо се преимуществено на правни поводи, при което се допускат и случаи на  касационни поводи от фактическо естество, но те не превръщат касационния съд в трета инстанция по същество. Авторът посочва и мерки за контрол на касационните жалби, установени във Франция и Белгия.